Когато готвят мъжете: Овчарски пай / Shepherd's Pie

     Отново е време за темата: "Когато готвят мъжете". Този път моят съпруг се спря на едно вкусно ястие от английската кухня - овчарски пай (Shepherd's Pie). Приготви го прекрасно и с удоволствие го включвам към рецептите в блога.

     Овчарски пай се приготвя с агнешка (или шилешка кайма), ако се използва телешка или говежда това ще бъде Cottage Pie. Рецепти за тези две ястия, традиционни за британците, могат да се намерят много. Явно има множество варианти, защото всеки си има свой начин на приготвяне, свои готварски хитрини и тънкости, както е при нашенските мусака или кюфтета например. Според мен ястието е вкусно и си заслужава да се опита. 

Овчарски пай / Shepherd's Pie

Продукти:

500 гр. агнешка (или шилешка кайма),

1 глава лук,

1-2 моркова,

2 стръка целина,

1-2 скилидки чесън,

1 стрък пресен розмарин,

400 гр. консерва от белени, нарязани домати,

250 ml бульон (зеленчуков или месен, но не от кубче),

зехтин за готвене (или олио),

сол и черен пипер на вкус

за пюрето:

около килограм картофи,

около 150 ml прясно мляко,

голяма бучка масло,

1-2 щипки сол,

1-2 щипки черен пипер

    Начин на приготвяне:

• Обелете и нарежете на ситно лука. Нарежете целината. Обелете и нарежете на кубчета морковите. Накълцайте на ситно чесъна. 
• Загрейте в тиган 2-3 с.л. зехтин за готвене (или олио), прибавете лука и морковите и гответе около 5 минути като разбърквате от време на време. Добавете накълцания на ситно чесън и нарязаният на ситно розмарин и гответе още около минута, след което добавете каймата. Гответе като периодично разбърквате още около 5-10 минути и после добавете доматите и бульона, подправете със сол и черен пипер, разбъркайте добре и оставете да ври на тих огън, частично похлупено с капак около 40-50 минути.  
• Обелете картофите, нарежете ги на четвъртинки. Сварете ги в подсолена вода. След като се сварят ги отцедете от водата и докато са горещи прибавете млякото, маслото, черен пипер на вкус и 1-2 щипки сол. След което, намачкайте с ръчна преса за картофи, докато пюрето стане меко и кремообразно.
• Фурната се загрява до 190 градуса. Каймата се прехвърля в дълбока керамична тавичка. С помоща на лъжица пюрето се разпределя равномерно върху каймата. поръсва се с малко зехтин и се пече в загрятата предварително фурна около 20-25 минути или докато ястието започне да придобива отгоре златист цвят.

Турски лучен кебап / Soğan Kebabı (Turkish Onion Kebab)

     Тази рецепта ме привлече моментално. Още щом я видях, знаех, че няма да имам мира докато не я направя. Не бях виждала подобен кебап, въпреки че поназнайвам нещо за турската кухня. Много приятна изненада се оказа.

     След кратко проучване разбрах, че рецептата има няколко вариации. Първо, може да се изпълни с телешка (говежда) кайма или с агнешка (шилешка) кайма, второ - може да се сложат пиперка (чушка), а може и да не се слага. Трето, кебапа има както вариант за печене в тава във фурната, така и вариант за печене на барбекю нанизан на шишове. 

Съвети за изпълнението на рецептата:

• Каймата е важна като качество. Трябва ви кайма нито много мазна, нито много суха, а нещо средно. Най-добре си изберете месо в месарницата и накарайте да ви го смелят. Може да направите кебапа с телешко месо, а може да използвате и агнешко (шилешко). Ако сте избрали телешкото и каймата е по-суха, ще трябва да сложите и малко мазнина в нея - например 2-3 с.л. зехтин за готвене или олио. Аз лично, избрах да си смеся телешка и шилешка кайма, като купих месото и помолих в месарницата да ми го смелят. 
• Избирайте от жълтия лук и по-дребни глави, трябва да са горе-долу колкото топче за тенис на маса или малка мандарина и приблизително еднакви по размер. Когато почиствате лука не отстранявайте последната нежна люспа, оставете го с нея.
• В никакъв случай не пропускайте заливката при печенето. Сосът от нар, който се съдържа вътре, можете да намерите в Метро, обикновено го слагат там, където стои балсамовия оцет, а също съм виждала да продават в някои магазини за здравословни храни. 

Турски лучен кебап / Soğan Kebabı (Turkish Onion Kebab)

Продукти:

около 700 гр. кайма (телешка или агнешка /шилешка/),

около 1 кг. жълт лук (по-дребни глави),

1 малка  червена и 1 малка зелена пиперка (чушка),

2 равни ч.л. червен пипер,

2 щипки лют червен пипер,

черен пипер на вкус,

сол на вкус,

около 60 ml сос от нар (pomegranate sour sauce),

1 с.л. доматено пюре,

около 4-5 с.л. зехтин за готвене

    Начин на приготвяне:

• Каймата се овкусява със солта и подправките и се омесва много добре. От нея се оформят малки кюфтенца
• Лукът се почиства, като най-вътрешната нежна люспа се оставя. После се измива и се срязва на две почти до край.
• Кюфтенцата се поставят в срезовете на главите лук и се подреждат в тавичка. Изберете си подходящ размер тава, защото продуктите трябва да са плътно един до друг. Между така подредените глави лук, поставете парчета от почистените от семките пиперки (чушки).
• Налеейте в тавата половин чаена чаша вода (около 100 ml). Напръскайте ястието отгоре с зехтин за готвене (около 4-5 с.л.) и сложете да се пече в предварително загрята до 220°C фурна. Печете на тази температура около 20 минути, след което извадете кебапа и намалете фурната на 180°C. В купичка сложете доматеното пюре, соса от нар и 4-5 с.л. вода и разбъркайте добре, за да се смесят. С помоща на супената лъжица полейте кебапа навсякъде със сместа и върнете във фурната. Печете до готовност на ястието – лукът трябва да омекне и да стане с приятно златистокафяв цвят.
• Ястието се сервира горещо.

Кюфтета с бял сос (фрикасе) / Meatballs with white sauce

 Кюфтета с бял сос (фрикасе) / Meatballs with white sauce

Продукти:

около 500 гр. кайма (смес 50:50 телешка и свинска),

1 малка кафена чашка ориз,

1 глава кромид лук,

сол на вкус,

щипка черен пипер,

1/2 ч.л. млян кимион,

1-2 щипки чубрица,

1 яйце

за соса:

1 морков,

половин малка глава целина,

1 глава лук,

500 мл. вода,

1 яйчен жълтък (или два, ако искате по-богат сос),

1 с.л. брашно,

1 ч.ч. (150 ml) кисело мляко,

сока на половин лимон

• Замесете каймата със ситно нарязания лук, яйцето, ориза и пдправките. Оставете я покрита в хладилник за 20-30 минути. После оформете кюфтета.
• Сложете водата да заври и пуснете в нея зеленчуците нарязани на едро. Варете до готовност, след което ги извадете от бульона и ги пасирайте с пасатор.
• Докато зеленчуците се варят, в дълбок тиган на котлона, загрейте 2 с.л. зехтин за готвене (или олио). Добавете  кюфтетата и гответе, като отвреме навреме разклащате тигана или обръщате кюфтецата с вилица, докато станат леко златисти. 
• Пуснете така приготвените кюфтенца във врящия бульон (от който вече сте извадили зеленчуците) и оставете да се готвят на тих огън до готовност.
• Разбъркайте в купичка брашното, жълтъка и киселото мляко, до еднородна смес и разредете с малко от бульона при непрекъснато разбъркване. Постепенно, с разбъркване прибавете при бульона съдържанието на купичката, както и пасираните зеленчуци и варете получения сос, докато се сгъсти. Накрая прибавете лимоновия сок, поръсете с щипка черен пипер, разбъркайте и оттеглете от огъня. 
• Сервирайте 3 кюфтенца на порция, полети със соса. Пожелание, накрая поръсете със ситно нарязан магданоз.

Кюфтета с червен сос (Писюр кюфте) / Meatballs in Red Sauce

  Тези кюфтенца с червен сос са любима рецепта вкъщи. Много са апетитни и вкусни, а и лесни за изпълнение, това ги прави чудесен избор за обяд или вечеря.
  Тази рецепта има и друго име - "Писюр кюфте".

Кюфтета с червен сос / Meatballs in Red Sauce

Продукти:

около 600 гр. кайма (смес телешко и свинско),

1 кафена чаша ориз,
1 яйце,

2 щипки чубрица,

1 ½ глави лук,
5 с.л. олио,

2 домата (или 5-6 с.л. доматено пюре),

1 морков,

1 с.л. брашно,

1 ч.л. червен пипер,

половин дафинов лист,

черен пипер, 

сол на вкус,

няколко стръка магданоз (пожелание)

   Прибавете към каймата почистения и измит ориз, половин глава ситно нарязан лук, яйцето и стритата чубрица. Измесете я и оформете кюфтенца, които оставете да престоят 15-тина минути.

   В това време, нарежете една глава лук на ситно. Загрейте олиото, прибавете лука и нарязания на ситно морков. След като лукът стане зластист, добавете настърганите домати (или доматеното пюре). Поръсете с брашното и червения пипер и разбърквайки, за да не стане на бучки, долейте малко гореща вода. Щом соса започне да ври, пуснете кюфтенцата в него. След като ги пуснете в тенджерата, сосът трябва да ги покрива, ако не е така, долейте още малко водичка. Прибавете дафиновия лист, сол и черен пипер на вкус и оставете ястието да къкри  на тих огън, докато соса се сгъсти и кюфтенцата станат готови.

   Когато ястието е готово, отдръпнете от огъня и поръсете със ситно нарязан магданоз.

Още рецепти в блога за ястия с кюфтенца:

Кюфтенца по средиземноморски - виж рецептата

Кюфтенца с патладжани и доматен сос -  виж рецептата

Кюфтета от полента с наденица и доматен сос - виж рецептата

На гости на Пепи Стоева с италианско кулинарно приключение

Не можете да си представите, колко приятно ми стана, когато получих покана от Пепи Стоева да гостувам в нейния блог "Храна за мойте канибали".
Отдавна се възхищавам на Пепи – тя е жизнена и земна жена, откровена и с чувство за хумор, съпричастна към околните и винаги готова да подаде ръка. Тя е един от първите хора с които се запознах (за съжаление все още само виртуално) във форума „Гответе с мен” и една от първите, която ме подкрепи, когато създадох кулинарен блог.
Нейното виртуално кътче – „Храна за мойте канибали” е едно от най-посещаваните и интересни местенца в кулинарното блог пространство и има защо да е така. Там човек може с часове да разглежда невероятно многообразие от рецепти, снимки и техники в кухнята, при това поднесени с много ведрост и позитивизъм. Накрая се оказва, че не просто разглеждате или търсите нещо, а истински се забавлявате :)
Да гостувам в блога на Пепи – това е чест и голямо удоволствие и да приема поканата беше радостно и лесно, трудното обаче, беше да измисля какво да приготвя. Когато попитах Пепи, дали има някакви предпочитания, тя ми каза следното: „Каквото избереш, ако обаче имаш на сърце нещо от средиземноморската кухня и сладкиш ще бъда щастлива”.
Как да не уважа желанието на моята прекрасна домакиня, още повече, че то изцяло съвпада с моите пристрастия :) Даже, сега много от вас и ще отгатнат накъде веднага ще се обърна. Ами да! Към Италия и невероятната, неповторима италианска кухня, естествено! Рецептите адаптирах от броеве на любимото си италианско списание „Cucina moderna”.

     Пепи, благодаря ти за удоволствието да ти гостувам, наистина беше истинско кулинарно приключение, което предприех с голяма радост!

Салата с круши, горгонзола и карамелизиран лук / Insalata con gorgonzola e pere

Продукти за 4 порции:

½ зелена салата,

½ червена салата,

3-4 круши,

1-2 с.л. лимонов сок,

около 50-80 гр. Сирене горгонзола (или друго синьо сирене),

шепа стафиди,

2 глави червен лук,

1 с.л. оцет балсамико,

2 ч.л. мед,

 зехтин

за дресинга:  1 с.л. оцет балсамико, 3 с.л. зехтин,  щипка сол, щипка бял пипер

  Измийте салатите, подсушете внимателно, накъсайте на едро и поставете в салатна купа или в индивидуални салатни чинии.

  Измийте крушите, нарежете ги на резени, като отстраните сърцевината със семките и ги поръсете с лимонов сок, за да не потъмняват. 

  Обелете лука и го нарежете на филийки. Загрейте зехтина в тиган и запържете лука, докато не започне да става златист, прибавете меда и 1 с.л. оцет балсамико и дръжте на огъня, докато лука се карамелизира.

  Гарнирайте салатата с крушите, сложете от лука, поръсете със стафиди и натрошено сирене горгонзола (или друго синьо сирене, каквото сте избрали).

  В малко бурканче смесете съставките за дресинга, сложете капачката  и разклатете енергично, като шейкър, докато  всички съставки се смесят и консистенцията стане еднородна. Опитайте на вкус и ако желаете може да добавите допълнително от балсамикото.

  Преди сервиране поръсете с дресинга.

Кюфтенца от полента с наденица и доматен сос / Polpettine con salsiccia al sugo di pomodoro

Продукти за 4 порции:

150 гр. царевичен грис за полента (по нашите магазини – за качамак),

1 яйце,

70 гр. настърган пармезан,

20 гр. масло,

500 гр. сурова наденица,

600 гр. пресни домати (или консерва  500 гр. доматена пулпа),

1 глава лук,

4 с.л. зехтин,

сол и черен пипер на вкус,

нарязан на ситно магданоз

Сложете на котлона 530 мл. вода със щипка сол да заври. Когато заври отдръпнете от огъня и започнете да добавятес една ръка на тънка струйка царевичния грис, като същевременно бъркате непрекъснато с другата ръка. Върнете на котлона на слаба температура и бъркайте, докато се сгъсти. Оттеглете от огъня и добавете маслото и настъргания пармезан. Разбъркайте много добре, за да се усвоят в сместа и оставете да изстине, докато стане топла, но не гореща. Добавете яйцето и отново разбъркайте, докато се поеме от полентата.

Оформете от царевичната смес малки кюфтенца ( малко по големи от топчета за тенис на маса).

          Разрежете ципата на наденицата по дължина и я отстранете, нарежете вътрешността на парчета. Обелете лука и го нарежете на ситно. Разполовете доматите и настържете на едро ренде, като отстраните накрая ципата.

 Загрейте в голям, дълбок тиган (или по-широка и не много висока тенджера) зехтина и сотирайте лука, докато омекне. Прибавете наденицата и запържете за 5 минути. Прибавете настърганите домати, черен пипер на вкус и оставете да къкри на слаб огън 20-тина минути. Ако е необходимо,  може да добавите малко вода.

      Към края на готвенето добавете сол на вкус и разбъркайте, след това добавете внимателно топките полента, захлупете с капак яденето и гответе на слаб огън още няколко минути.

Накрая поръсете със ситно нарязан магданоз и сервирайте.

*** Ако няма да сервирате яденето веднага, подгответе го до етап добавяне на полента. Довършете малко преди сервиране, като подгреете отново наденичката със сос, добавите топките полента и готвите няколко минути.

Причината е, че ако яденето престои след като вече сте добавили кюфтенцата от полента, те ще „дръпнат” соса и ще остане прекалено малко при сервиране, въпреки че вкуса на ястието няма да пострада от това.

Гриловани праскови с рикота и мед / Pesche grigliate con ricotta e miele

Гриловани праскови с рикота и мед / Pesche grigliate con ricotta e miele

Продукти за 4 порции:

4 праскови,

250 гр. рикота,

100 –тина грама бланширани бадеми,

около 6- с.л. мед,

½  лимон,

2 с.л. пудра захар

  Нарежете бланшираните бадеми на тънки филийки и ги запечете леко на сгорещен сух тиган, като ги разбърквате често  с дървена лъжица или с разклащане на тигана.

  Измийте прасковите, подсушете ги, разполовете ги и отстранете костилката.

  Загрейте на котлона грил-тиган и запечете прасковите с отрязаната част надолу за около 1-2 минути от всяка страна .

  Сложете в блендер рикотата, сока на половин лимон и 2 с.л. пудра захар, разбийте, докато получите еднородна кремообразна смес.

  Разпределете от сместа на дъното на десертни чинийки, подредте по 2 половинки праскови  на порция една върху друга или една до друга, сложете в дупчицата от костилката също малко от рикотения крем, поръсете с бадеми и полейте прасковите с  около 1 ½  с.л. мед.

Ориз с кора (Arroz con costra)

Ето още едно ястие за рубриката "Когато готвят мъжете". Моят съпруг този път избра нещо от испанската кухня и мога да ви уверя, че се получи много, много вкусно. А тъй като последните месеци съм доста натоварена с работа и разни ангажименти, помощта в кухнята е добре дошла :)
Arroz con costra или буквално преведено "ориз с кора" е близък братовчед на паелята :) Това е едно прекрасно ястие, характерно за югоизточна Испания – Елче, Аликанте, Валенсия, Мурсия. То съчетава няколко вида месо и има доста различни вариации. Задължителните съставки винаги са бялата наденица и пилешките бутчета. Някои варианти включват заешко, черна наденица, нахут.
Трудно е да се намери в нашите магазини нещо подобно на испанската черна наденица, затова избора на този вариант на рецептата е предопределен от наличните на българския пазар продукти.
Технологията на приготвяне включва топлинна обработка на продуктите първо на котлон, а после запичане във фурната. Традиционно ястието се готви в чугунен съд за паеля, който е удобен и за поставяне на яденето във фурна или в кръгъл глинен съд с диаметър около 30 см и по-висок борд, нещо подобно на нашите гювечи. Ако нямате подходящ съд, който да използвате и върху котлоните и във фурната, може да готвите първо в голям дълбок тиган и после да пренесете ястието в тавичка.
При липса на ориз, подходящ за това ястие, може да използвате ориз за ризото.



Продукти:

за 4 порции

1 ч.ч.= 240 ml

1/4 чаена чаша зехтин,
150-200 гр. свински ребра,
2 бр. бели наденици,
150-200 гр. свинско филе,
4 бр. пилешки бутчета подбедрици,
2-3 скилидки чесън,
2 бр. неголеми домата,
1 с.л. сладък червен пипер,
1 ч.л. сол,
около 4 чаени чаши говежди бульон,
1,5 чаени чаши ориз за паеля,
5 яйца

Ето визуализация на видовете месо, използвани в рецептата:



Подготовка:
Нарежете пилешките бутчета на две, ребърцата на едро, наденицата на парченца с дължина около 2 см и свинското филе на едри кубчета.
Подсушете добре месото, особено пилешкото.
Обелете доматите и ги нарежете на едри кубчета.
Пригответе говеждия бульон.
Приготвяне:
В голям и достатъчно дълбок тиган, загрейте зехтина на средно силен огън и поставете скилидките чесън вътре. Махнете чесъна, когато стане кафяв.
Запържете първо пилешкото, докато придобие златист цвят и е полуготово. Извадете го от тигана и го поставете на домакинска хартия да се отцеди.
Запържете бялата наденица до полуготова и също извадете и отцедете.
Накрая запържете свинското филе и ребрата и извадете за отцеждане.
Загрейте фурната до 230 °С.
Върнете чесъна в тигана и изсипете нарязаните и обелени домати заедно със солта. Разбъркайте добре.
Добавете червения пипер и разбъркайте.
Върнете цялото месо в тигана и излейте бульона. Увеличете огъня на максимална степен и когато заври добавете ориза и разбъкайте. Веднага намалете огъня до слаб и гответе за 2-3 минути без разбъркване.
Оттеглете от котлона. Ако готвите в тиган, който може да се ползва и във фурната, директно пъхнете яденето да се пече. Ако не разполагате с такъв, прехвърлете яденето от тигана в тавичка и запечете в загрятата до 230 градуса фурна, докато ориза поеме бульона и стане готов.
За заливката:
Докато ориза се приготвя във фурната, разбийте с вилица яйцата в купа.
След като прецените, че ориза е готов, извадете тавата от фурната и залейте яденето равномерно с разбитите яйца. Върнете обратно във фурната. Запечете за още около 5 минути или докато яйцата направят „коричка”.

Рецепти с патладжани / Eggplant recipes

В тази публикация смятам да ви предложа две рецепти за пълнени патладжани - с месо и без, както и да дам линкове към рецепти вече публикувани в блога, които са приготвени с патладжани.
Надявам се да ви подтикна към изпробване и споделяне на мнение, пък и кога, ако не сега е времето за готвене на този вкусен зеленчук, не след дълго студеното време ще сложи край на тази възможност.
Първата рецепта, която ще ви покажа е гръцка - Папуцакя. Името означава обувчици или по-точно цървулки и ако погледнете втората снимка е ясно защо, макар и този път да го докарах повече на балетни туфли :)



Папуцакя

Продукти за 4 порции:

4 не много големи патладжана,
300-400 гр. кайма,
1 главичка лук,
2-3 скилидки чесън,
1 пиперка,
1-2 домата (зависи от големината им),
сол,
черен пипер,
червен пипер,
магданоз

кашкавал за допичане

Патладжаните се срязват на две по дължина. Половинките се издълбават, посоляват и се оставят за 30-тина минути да им се изцеди горчивия сок.
Нареждат се в тавичка, капва им се във вътрешността малко зехтин (олио) и се запичат в загрята фурна на около 200 градуса за 15-тина минутки.
В тенджерка се задушава ситно нарязан лук и чесън, прибавя се ситно нарязаната сърцевина на патладжаните (на която също е изцеден горчивия сок по гореописания начин)и пиперка нарязана на малки кубчета. След като леко се задушат се прибавя кайма като се разрохва с вилица, за да стане на "трохи". Докато каймата се задушава прибавяме - сол на вкус, черен пипер, червен пипер.
Оттегля се от огъня и се прибавя ситно нарязан магданоз и нарязани на кубчета домати.
Патладжаните се пълнят със сместа и се запичат във фурната. Малко преди да са напълно готови се покриват с тънки резени кашкавал и се допичат.


Втората рецепта е вегетариански вариант на пълнени патладжани, няма месо, но става не по-малко вкусна от първата. Дори аз лично я предпочитам, съпругът ми обаче е почитател на вариантите с месце :) Явно е въпрос на вкус :)


Пълнени патладжани

Продукти:

4 патладжана,
1 1/2 пиперка,
2 моркова,
5-6 скилидки чесън,
3 домата (среден размер),
1/2 вр. магданоз,
2-3 с.л. галета,
2-3 с.л. доматено пюре,
сол и черен пипер на вкус,
зехтин (олио),
1/4 дафинов лист,
риган,
босилек

моцарела за допичане

Патладжаните се разполовяват, издълбават, посоляват и оставят с отвора надолу за 15-тина минути.
Издълбаната сърцевина се слага в купичка, също се посолява и се оставя за 10-тина минути.
Патладжаните и издълбаната им сърцевина се изплакват със студена вода, за да се измият от горчивия сок.
Половинките патладжани се поставят в тавичка, намазват се със зехтин (олио) и се запичат във фурната на функция грил за около 5-10 минути.
В тиган се загрява зехтин (олио), запържва се нарязаната на лентички пиперка, нарязания на малки кубчета морков и сърцевината на издълбаните патладжани, нарязана на парченца.
После се добавят доматите - предварително обелени и нарязани на кубчета, сол и черен пипер на вкус, доматеното пюре и дафиновия лист. Когато поври и се посгъсти, вадим дафиновия лист, прибавяме ситно нарязания чесън, риган и босилек и галетата. Оставяме да поври на огъня още 2-3 минутки.
Пълним патладжаните с така приготвената смес, наливаме съвсем малко водичка в тавичката и запичаме за около 15-тина минути на предварително загрята до 200 градуса фурна.
Ако от плънката остане при пълненето, може да ie разпределr в тавичката между патладжаните.
Изваждаме тавата от фурната, поставяме върху патладжаните тънки резени моцарела и допичаме, докато моцарелата се разтопи и леко зачерви.

  Ето и линкове към рецептите с патладжани, които съм качвала в блога. Така ще събера всичко по темата в една публикация и се надявам да улесня избора при готвене и да дам идеи на някого, на когото са му необходими.

 Това постно ястие се нарича "Бриам" и е от гръцката кухня. Ето линк към тази, любима и много вкусна семейна рецепта за Бриам. 



Не пропускайте, рецептата за кюфтенца с патладжани и доматен сос



Гриловани патладжани и тиквички с копър и чесън

Спагети с патладжан, бекон и доматен сос

Чудесни и ефектни са и тимбалите с патладжан и паста (има и вариант с тиквички за тази рецепта)



Едни от най-вкусните пълнени патладжани, които съм опитвала са патладжани по комаски.



Ето и нещо по-различно, но много примамливо - оризов кейк с песто и патладжани:



Линк към изкушаващото тортино с патладжани



Ето го и линка към френския "Рататуй"



Линк към изключително вкусната - Салата с грилован патладжан

Прекрасна рецепта за - Патладжанена торта

Е, засега това е всичко по темата с патладжаните.
Смятах в тази публикация да благодаря за няколко награди и да ги предам в ръцете на виртуални приятели, но времето ме притиска и ще оставя това за следващия път :)

Патладжани по комаски и приказното езеро Комо (1-ва част)

     Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)

     Ще има, разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Естествено, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво:)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)

     Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.

     Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.

     Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)

     Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:

     Сутрин много рано, когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:

     Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:



и ще види красиви кътчета, като това:

Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.

Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:

     Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях. До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.

     Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:

     Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912 г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:

      За град Комо и близките околности  мога да говоря още дълго, но спирам, защото разказа за езерото тепърва предстои.

     Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.

  Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти. Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.

     Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:

     Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:

     Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.

     Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):

     Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.

     Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:

     С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:

     Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
   

А сега, рецептата:

Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)

Продукти:

4 патладжана,

около 200 гр. кайма,

1 яйце,

настърган кашкавал,

около30-тина гр. чисто масло,

2-3 с.л. галета,

сол,

черен пипер,

за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче

• Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
• Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
• Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
• Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава. Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета. Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката. Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.