Град Лука и рецепта за Focaccia с червен лук, маслини и пипер

Много обичам фокача - този плосък италиански хляб в многобройните си разновидности и прекрасен вкус.
Днес ще ви разкажа за прелестния град Лука (Lucca), празника на хляба, който заварих там и за една рецепта за фокача.
Погледнете дългите крепостни стени на долната снимка, по които растат дървета, те обграждат едно от най-прелестните градчета на Тоскана.


Град Лука се намира между Пиза и Флоренция и е известен точно с тези отлично запазени градски стени (15-17 век). Само още три града в Италия запазват напълно крепостните си стени - Ферара, Гросето и Бергамо.
Лука дължи отличното им състояние на факта, че никога не се е наложило да бъдат използвани за защита на града. Превърнати са в място за разходка през 19 век, като по тях са прокарани алеи има засадени дървета и е много забавно и приятно да обикаляш отгоре, разглеждайки от по-високо историческия градски център, който обграждат.
Алеите върху стените изглеждат така:

Разбира се, днес градът се е разпрострял и извън тези стени, но зад тях в цялата си прелест пред погледа на човек изникват красиви площади, малки църкви, музеи и невероятни старинни къщи, към които отвеждат тесни калдаръмени улички.
Първото, което видях след крепостните стени, беше ето тази чудна гледка:

Оказа се, че това е камбанарията на катедралата "Сан Мартино" (Duomo di San Martino).
Тя е с великолепна фасада. Резбите по лявото крило на вратата са дело на известния скулптор Николо Пизано.

Тъй като пристигнах в Лука сутринта на един от почивните дни, седнах в едно кафене отстрани на тази прекрасна църква, до един приятно ромолящ фонтан, за да се насладя на малко ведрост, спокойствие и красота в компанията на чаша ароматно кафе.

Тази ведрост и спокойствие са отличителна черта на града и много ми допаднаха :)
Оказа се, че изумителните църковни фасади, далеч не са свършили. Очакваше ме нова, още по-прелестна от предишната - на църквата "Св. Михаил във Форума" (San Michele in Foro).


Построена е на мястото на стария римски форум, откъдето предполагам идва и името й.
За да починат очите ви от църковните фасади, предлагам да се поразходите с мен из малката, но невероятно красива ботаническа градина. Такова спокойствие цареше там, което няма как да опиша. Човек напълно може да се слее с природата, да се остави мислите му да се реят свободно и да си почива...За жалост, когато си турист няма много време за това, но и минутите, които прекарах там ми донесоха много. Ето, погледнете сами, частиците красота, които се опитах да запечатам с фотоапарата:




След като си починахме, може да погледнем заедно още една църква - "Св. Фредиан" (San Frediano 1112-1147 г.), с невероятна мозаечна фасада от XIII в.:


Сега, изоставям църквите, не защото няма още и не защото не са красиви, а защото просто мястото няма да ми стигне за всички и ще ви покажа друга впечатляваща гледка - тази към площад "Анфитеатро":



Забелязвате ли овалната форма? Средновековните къщи са построени по овала на стария римски амфитеатър.
Ако искате да видите пример за градини в италиански стил, може би трябва да отидем в палацо Пфанер (Palazzo Pfanner):



Двореца носи името на австрийския пивовар Феликс Пфанер, който е поканен в Лука, през 1846 г. да учи хората как се произвежда бира. Много бързо той взима решение да се установи в града и купува палацото. Градините са създадени през 18 век. Представляват прелестна гледка - статуи, фонтан, лимонови дръвчета отрупани с плодове, оформени храсти, много цветя, всичко в прекрасна симетрия.
Мога още много да пиша за този град - една истинска средновековна перла, но ще се задоволя само да ви покажа някои живописни и интересни местенца, които си харесахме с моя фотоапарат :)
Ето например, как местните хора съвсем спокойно си живеят в кула на порта:

Или пък, всеки ден минават по такива улички, а подобни кули са обичайна за тях гледка:




Или си наливат вода от такива чешми:


На единия от градските площади, случих да видя нещо много интересно - празник на хляба. Бяха издигнати шатри, под които цял отбор млади хлебари, нагледно показваха как се прави хляб - месеха, точеха, оформяха, печаха и раздаваха на всички желаещи да опитат. И аз опитах фантастично хлебче и прекрасна фокача. За голямо съжаление, вече далеч от мястото на празника се сетих, че заплесната да правя видеозапис как италианците приготвят хляб, забравих да направя снимка, така че не мога да ви покажа нагледно :))
Но пък мога да дам една рецепта за фокача, която приготвих щом се прибрах вкъщи.



Продукти:

За около 450 гр. тесто са необходими:

150 гр. вода,

15 гр. мая,

1 с.л. зехтин,

1 ч.л. захар,

1 равна с.л. сол,

брашно

още малко зехтин за намазване

За плънката :

1 малка глава червен лук,

1 пиперка,

шепа черни маслини без костилки,

моцарела

Трябва да се използва топличка вода (в никакъв случай гореща) с телесна температура. В нея се размива маята, слага се и захарта, покрива се съдината и се оставя маята да "шупне".

В купа се изсипва зехтина, шупналата мая и отгоре започва да се пресява брашното, в което сте сложили и солта, като се бърка с дървена лъжица. Когато тестото започне да се събира на топка около лъжицата, тестото се премества на набрашнен плот и се доомесва с прибавяне на брашно, докато стане меко, еластично и нелепнещо по ръцете. На мен ми отиде, може би около 350 гр. брашно.

Покрийте купата и оставете тестото на топло място да втаса, докато удвои обема си.

След като втаса, разточете тестото с точилката, после го пренесете в намазана с олио тавичка и като си помагате с пръсти го доразстелете по дъното, колкото можете на по-равномерен пласт.

Надупчете повърхността на тестото с вилица.

Намажете го леко със зехтин.

Печете във фурна предварително загрята до 200 градуса.

След като фокачата стане леко златиста и като боднете с клечка не полепва тесто по нея, извадете фокачата от фурната.

Наредете отгоре маслините нарязани на шайби или на половинки, нарязания на тънки колелца лук, нарязаната на тънки колелца сурова пиперка.

Подредете върху тях нарязаната на тънки слайсове моцарела за пица и върнете във фурната. Печете докато моцарелата хубаво се запече.

Хубавото е, че зеленчуците в случая остават леко хрупкави.

* Рецептата за тестото за фокача е от книжката "Pane, pizze, focacce e torte salate", а плънката е моментната ми хрумка според наличностите в хладилника :)

Шарлота от тиква за тиквения медал

Настоящата рецепта издирих и направих, специално, за да заслужа един тиквен медал, с който ме наградиха Катя ( Кокошарник) и Русанка (Домашно приготвена храна) .
Кате, Роси, много ви благодаря!
Дали ще заслужа, обаче медала е спорно :), защото рецептата раздели семейството на два лагера - аз много я харесах, моят съпруг пък заяви, че не му допада чак толкова.
Спорна или не, тиквената шарлота е направена и вече изядена :) Сега ще я кача и тук пък каквото ще да става. Освен това съвсем нямам намерение да престана с рецептите съдържащи тиква и определено ще има още. Така де, много полезна е и тъкмо й започва сезона :)



Името на това тиквено произведение, явно идва от факта, че е приготвено във форма, която придава на ястието вид подобен на прекрасния десерт - Шарлота, само подобен обаче, защото изобщо не е десерт :))
Ама не си мислете, че съм си го измислила аз, така си беше назовано в източника на рецептата, а именно, списанието "Sale & Pepe", брой от декември 2009 г.

Продукти:
300 гр. почистена,обелена тиква (аз използвах от тиквите "цигулка"),
100 гр. обелени картофи,
2 с.л. олио (или зехтин)
25 гр. брашно,
250 мл. прясно мляко,
25 гр. масло,
3 яйца,
50 гр. сирене grana padano (за жалост аз нямах и заместих с кашкавал),
щипка индийско орехче,
сол и черен пипер на вкус

За гарниране отгоре:
2 глави лук, 1 пиперка, 2-3 моркова (или други зеленчуци по избор),
бучица масло,
1 чаена лъжичка захар,
сол и черен пипер на вкус

Почистената, обелена тиква и обелените картофи се нарязват на парчета (големина като за готвене на яхния), слагат се в тенджера с олиото (зехтина) и вода и се сваряват за около 15-тина минути.След това се отцеждат от водата и пасират на пюре.
От брашното, маслото, млякото се приготвя сос бешамел, който се подправя със сол, пипер и индийско орехче на вкус. След като соса изстине едно по едно се прибавят яйцата, като след всяко се разбърква много добре, докато бешамеловия сос го поеме напълно, преди да се прибави следващото.
После прибавете и пасираните тиква и картофи, както и сиренето grana padano, което аз заместих с кашкавал. Разбъркайте добре.
Изсипете сместа във формата. Най-добре да е силиконова, но за да спазя типичната форма, поради липса на силиконова от точно такъв вид, аз пекох във форма от огнеупорно стъкло, която намазах добре с олио.
Пече се на водна баня в предварително загрята на 180 градуса фурна, около 50 минути.
В това време, нарежете лука на полумесеци, а морковите и пиперката на жулиени.
Загрейте бучицата масло в тиган (или тенджера) на котлона, прибавете зеленчуците, 1 ч.л. захар, сол и пипер на вкус и сотирайте за 3-4 минути. Зеленчуците трябва да останат леко хрупкави.
След като тиквената шарлота се изпече, извадете от фурната, оставете да поизстине във формата. После обърнете върху плоска чиния. Ако формата, в която сте пекли не е силиконова, може да трябва да си помогнете с остър нож, като много внимателно отделите ръбчетата на ястието от формата и след това обърнете върху чиния.
Гарнирайте шарлотата отгоре със сотираните зеленчуци.

Това може да представлява предястие, леко основно ястие или пък гарнитура.
Струва ми се, че по-успешно ще се пече във индивидуални формички, за мъфини например, но тогава времето за печене ще трябва да се съкрати. Следващия път ще пробвам и така.

* Рецептата е адаптирана от сп. "Sale & Pepe", от декември 2009 г.

Сега, за да изпълня условието на наградата, ще отговоря на няколко въпроса:

Любим автор?
Ами толкова са много, аз съм типичен случай на книжен плъх още от дете. Сега покрай гледането на две малки дечица, не ми остава толкова време за четене, колкото ми се иска.

Какво ме вълнува?
Най-различни неща неща - от усмивките на децата до някое красиво листо, на което ми е попаднал погледа. Също ме вълнуват пътуванията, музиката, нещо прочетено,постигането на нещо дълго чакано и желано.

Мразя?
Чак омраза не бих казала, доста силно чувство е. По-скоро изпитвам силно негативно отношение към безхаберието, некадърността, подмяната на ценности с псевдо такива, грубостта. А, сетих се и нещо, което наистина мразя - насилието във всичките му проявни форми.

Сега предавам тази награда:




на приятелите от блоговете:
Малки неща,
Самодивска омая,
Цветно...с Пепеляшка,
В кухнята на моето семейство,
Храна за мойте канибали,
My cooking book,
С мен в кухнята
Ще чакам с нетърпение техните тиквени произведения, които тиквения медал ги задължава да приготвят :)

Хляб "Old America"

Това, което нямам търпение да ви покажа преди каквото и да е друго е този невероятен хляб, който месих днес. Най пухкавото, беличко и мекичко хлебче, което съм опитвала. Това може би се дължи на количеството прясно мляко, което се използва - повече, в сравнение с други рецепти, които съм изпробвала.

И така, за да замесите това пухкаво и вкусно хлебче или по-точно е да кажа хлебчета, ще ви трябва:

Продукти:

Около 1 кг. брашно (на мен ми бяха достатъчни около 900 гр., включително с доомесването на плота),

40 гр. (едно кубче) прясна мая за хляб,

500 мл. прясно мляко,

45 гр. масло,

1 равна с.л. захар,

1 равна с.л. сол

яйце за намазване

Първо разтворете маята в 100 мл. от млякото. То трябва да е топло, но не горещо (най-добре да е с телесна температура). Прибавете захарта, разбъркайте, покрийте съдината и оставете маята да се активира (да шупне).

В това време стопете маслото и прибавете към него останалото мляко (400 мл.).

Добавете шупналата мая. Сложете и солта.

Започнете да пресявате брашното над купата и да бъркате сместа. Когато тестото се събере на топка около лъжицата, пренесете тестото върху набрашнен плот и доомесете, с прибавяне на брашно, докато получите меко, нелепнещо тесто.

В рецептата не се споменава, но аз винаги удрям тестото за пити или хляб в плота 50-тина пъти, тестените изделия стават по-хубави така.

Оставете тестото в намаслена купа и покрито, да втаса докато удвои обема си.

След като втаса, късайте парчета от тестото и оформете на топки, с размер малко по-големи от детски юмрук. При мен излязоха 10 броя.

Подредете ги в намаслена тава.

Намажете с яйце, разбито с 1 с.л. вода (винаги мажа не само с жълтък, а разбивам и жълтъка и белтъка с вилица, като прибавям съвсем малко водичка, така хлябовете и питите стават лъскави и златисти отгоре при печене).

Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна.

* Рецептата е от една прекрасна италианска книжка"Pane, pizze, focacce e torte salate"

Тиквички с пармезан

След като отсъствах няколко дни вчера се завърнах вкъщи. Вихъра на ежедневието ме поде и сега въпреки късния час сядам пред компютъра - това са няколко минути за едно от любимите ми занимания :))

Днешната рецепта е за интересна гарнитура. Попаднах на нея случайно, ровейки се в различни чуждестранни кулинарни блогове, за беда не записах веднага откъде взех рецептата и после колкото и да рових не успях да я открия отново, така че не мога да цитирам източника.

И така, днес ще ви представя - Тиквички с пармезан, а скоро ще се върна на темата с Италия. Чака ме също и предизвикателството с тиквената рецепта, за да заслужа един тиквен медал :)

Но да започна с тиквичките, рецептата е много, много лесна:

Продукти:

3 тиквички,

зехтин,

пармезан,

бял пипер,

сол на вкус

Измийте добре тиквичките. Както са с кората ги нарежете на "пръчици" с дебелина и дължина приблизително колкото показалеца ви.

Сложете вода в тенджера на котлона да заври, пуснете тиквичките във врящата вода за 2-3 минути. Извадете ги и ги отцедете.

Загрейте фурната на 200 градуса (може да използвате и функцията грил, ако фурната ви има такава). Използвайте тавичка с незалепващо покритие или застелете тавичката с хартия за печене. Наредете "пръчиците" тиквичка в нея. Наръсете добре със зехтин, след това поръсете с бял пипер и накрая наръсете обилно тиквичките с настъргания пармезан. Аз използвах гранулиран. Поръсете и с малко сол, но имайте предвид, че пармезана е солен и трябва да се внимава, ако допълнително ще солите.

Пъхнете тавичката в предварително загрятата фурна и печете докато пармезана приятно се зачерви.
Не пиша количеството на зехтина и пармезана, за да може всеки да си ги дозира по свой вкус

Пътуване в Италия и рецепта за Taralli (Тарали)

Рецептата накрая ще бъде за това:

Тези италиански гевреци се оказаха вкусни - твърдички и хрупкави отвън и много пръхкави отвътре.

За рецептата после, сега за пътуването, но май ще се наложи да разказвам на части и сега ще е първата част от този разказ.

Сигурно и за вас има места, които като ги видите става някаква магия и се поражда любов от пръв поглед, после сякаш те ви зоват, викат сърцето ви, пленяват го, искате да се връщате там отново и отново, да видите все повече... Такова място за мен е Италия. За първи път стъпих в тази страна като младоженка, съпругът ми избра за сватбено пътешествие един от най-романтичните и красиви градове в света - Флоренция.

Обичате ли Ренесанса, музиката, картините и скулптурите, фреските, фонтаните, колоритните улички, прекрасните градини, невероятните пейзажи,църквите и катедралите, прекрасната храна, сладоледа... Значи и за вас това ще е магическо място.

Сега обаче няма да разказвам за този град, само посочих момента, когато се влюбих в Италия - изцяло, безвъзвратно и завинаги.

Оттогава имам късмета да съм посещавала тази страна няколко пъти и да съм видяла общо 6 града, а ако нещо не се обърка ще видя скоро и седми. Не ми омръзва, искам още и още...

Днес ще ви покажа една малка частичка от това, което видях.

Това на снимката не може да не ви е познато:

След като видяхте наклонената кула, няма как да не се досетите, че първото място ще бъде Пиза :)

Почти всеки е чувал за кулата и я е виждал в списания, по телевизия,на снимка, в интернет..., но по-малко хора знаят, че тя е само част от красив ансамбъл от средновековни сгради:

Това е т.нар. "Площад на чудесата" (Campo dei Miracoli), на който стоят величествени и красиви катедрала (Duomo), наклонената кула, баптистерия и гробището"Кампосанто". Той е в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.

Наклонената кула е отделно стояща камбанария на катедралата. Разбира се, тя е трябвало да си стои вертикално, но веднага след началото на строителството 1173 г., започва да се накланя заради слабата песъчлива почва в основите и неправилно изпълнение на фундирането. Тежестта на кулата е 14 500 тона. През 2007г. завършва укрепването на кулата по проект на стойност 20 млн. долара, с отнемане на 70 тона почва от северната и страна и поставяне на баласт и метални подпори.

В Пиза съм за втори път и за втори път виждам тази уникална гледка, но въпреки това не устоях на изкушението отново да снимам, да обикалям, да разглеждам...
Невероятно е на какво е способен човек, когато съзидава, а не разрушава. За жалост и следи от разрушения има - през Втората световна война Кампосанто е разрушено от бомби. Повредени или унищожени са прекрасни средновековни стенописи, покривали стените на гробищната галерия.
Катедралата (Duomo) е построена близо век преди кулата и е много красива с всичките колони и цветен мрамор. Тя е образец на т.нар. романо-пизански стил, характерен за църквите из цяла Централна Италия.


Вътре в катедралата има впечатляващ амвон дело на Джовани Пизано.
Не по-малко впечатляваща е баптистерията (това e куполовидната сграда на общата снимка на площада). Ето детайл от нея:

Амвона вътре е дело на Николо Пизано, баща на Джовани.
Пиза е бомбардирана през Втората световна война и голяма част от старинните сгради са разрушени, така че е застроявана наново. Въпреки това, има оцелели красиви сгради и колоритни улички по които човек да се разходи:


Приятно за разходка е и край река Арно:



За мен и моя съпруг Пиза беше само отправна точка, от която да отидем до главната цел - градовете Сиена и Лука.
Първо посетихме Сиена. Това е един прелестен средновековен град.
В сърцето на града е разположен площад "Кампо", с форма на мида. На този площад се провеждат и прочутите конни надбягвания, т.нар. "палио". Ето една част от него:

Деветте части на площада олицетворяват наметалото на Богородица, което тя е разпростряла закрилнически над града, а също са символ и на т.нар. "Съвет на деветимата" - управителния орган на града, който през 1293 г., изкупува земя, за да създаде новия градски площад. Около площада изникват много дворци, които представляват красива гледка. Впечатляващ е Градския дворец, в който днес се помещава кметството:

На снимката се вижда камбанарията "Манджа", строена 1325-1344 г. по проект на Липо Меми. С камбаната навремето са оповестявали края на работния ден и отвярянето и затварянето (сутрин и вечер) на градските порти.
Виждате ли терасата с колоните на тази снимка?

От тази тераса се открива ето такава прелестна гледка:

В горния край на площад "Кампо" има красив фонтан с поетичното име "Fonte Gaia" (Фонтан на радостта):


Това е копие от XIX в. на първия фонтан построен през XV в.
Продължаваме към Катедралния площад и Катедралата (Duomo). Сградата е невероятна! Човек затаява дъх когато я види:

Много е голяма и аз не намерих място, от което да я хвана цялата в кадър, още повече, че имаше и много хора на площада.
Детайлите по фасадата (1284-1296) са невероятни - резби, колони, статуи, в романски и готически стил. Голяма част от нея е дело на Джовани Пизано.


Според преданията, град Сиена е основана от синовете на Рем - Сений и Аций, ето защо из целия град могат да се видят статуи на вълчицата, която е откърмила братята Ромул и Рем:


И отново колоритни средновековни улички за разходка:


Разхождайки се, човек може да забележи прекрасни детайли, които мен лично ме впечатляват и предизвикват многократни щракания на фотоапарата, за ужас на съпруга ми, когото карам да спира буквално на всяка крачка :) , заради подобен фенер:

или пък някоя от тези халки, на които навремето са завързвали конете. Как да не спира човек, като дори коневръзите са произведение на изкуството:

Засега спирам дотук. Ще продължа после с град Лука и друга италианска рецепта :))

А сега да напиша тази за гевреците :)



Продукти:

брашно около 800 гр.,
20 грама прясна мая (аз сложих 1/2 кубче),
топла вода 250 мл.,
бяло вино 125 мл.,
зехтин 16 с.л.,
сол 1 равна с.л.

Маята се разтваря в половината от топлата вода (125 мл.), оставя се 10-тина минути, да се активира.
В купа се слага другата половина от водата, виното и зехтина. Към тях се прибавя и активираната мая. Една част от брашното със солта се пресява над купата и се бърка с дървена лъжица, догато тестото не започне да се събира на топка около лъжицата. После се прехвърля на плота и се доомесва като се прибавя брашно, докато не се получи меко нелепнещо по ръцете тесто. При мен беше необходимо около 700-800 гр. брашно.
Готовото тесто се слага в намаслена купа, купата се покрива и се слага на топло, за да втаса тестото. Трябва да удвои обема си.
След като втаса, от тестото се късат парчета, които се оформят на дълги, тънки "фитили". Два фитила се сплитат и увиват във форма на геврек, като краищата се прищипват добре. След като гевреците се оформят по този начин се слагат в тава покрита с хартия за печене и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато станат златисти на цвят.

* Рецептата е от книжката "Pane, pizze, focacce e torte salate"