Родопска салата, предизвикателство и отново награди :)

Тази салатка много си я обичам, но все не се дорежда до там, че да ви я покажа в блога. Днес съм решила да поправя пропуска. Ще предам в ръцете на виртуални приятели и наградите, с които преди време ме дариха две чудесни дами.


Родопска салата

Продукти:

около 1/2 кг. картофи,
бяло саламурено сирене,
3 сварени яйца,
черни (или кафяви) маслини без костилка,
1 бр. прясна краставица от дългите (или стерилизирани краставички през зимния сезон)
1 връзка пресен лук,
магданоз,
копър,
3 с.л. (с връх) майонеза,
черен пипер и сол на вкус



Сварете картофите цели в подсолена вода, обелете ги и още топли ги намачкайте с ръчна преса или вилица. Не се престаравайте с мачкането много, трябва да е по-грубо, а не гладко и копринено, като за картофено пюре.
Настържете на едро ренде сиренето и сварените яйца.
Прясната краставица обелете, нарежете на малки кубченца, като отстраните семенната част, посолете я и я оставете в гевгир или голяма цедка за 15-20 минути, да и се отцеди водата. Така няма да разводнява салатата ви. Ако приготвяте тази салата през зимата, може да използвате стерилизирани краставички, които трябва добре да отцедите от водата в буркана и настържете на едро ренде или нарежете на съвсем малки кубчета.
Нарежете на много ситно пресния лук, магданоза и копъра.
Нарежете маслините на ивички.
Прибавете към намачканите картофи настърганите сирене и яйца, краставицата, нарязаните лук, магданоз, копър и маслини.
В купичка сипете майонезата, прибавете черен пипер на вкус и сол (само ако е необходимо) и разбъркаите добре.Прибавете се към салатата.
Всичко се обърква внимателно, но много добре.
От сместа оформете топки, колкото кюфтенца и декорирайте пожелание. За да станат еднакви топките, аз използвам лъжица за сладолед.



Съвсем скоро, The witch (Ароматно в кулата на вещицата) ми даде една много интересна награда - "Изпробвани магии" . Благодаря ти, The witch за доверието, оценката и вниманието!



Идеята на наградата е прекрасна, а именно - тя да се предаде на блогове, чиито рецепти сме изпробвали. Признавам обаче, че изпълнението на условието доста ще ме затрудни, по простата причина, че съм изпробвала рецепти от много блогове, а от някои блогове доста повече от една и списъкът с линкове заплашва да е огромен. Ето защо, мисля, че няма да наруша условието на наградата, ако я предам не точно на всички, по чиито рецепти съм готвила, а на тези, чиито рецепти са станали особено любими на нашата трапеза:

1. Йоли - приготвяла съм нейната торта салата, Рулото с рикота и филаделфия, Меденото хлебче доста пъти и винаги сме си облизвали пръстите от тези вкусни рецепти. Имайте предвид, че изреждам само особено любими неща, а иначе съм изпробвала в моята кухня доста повече от нейните вкусни и очарователни магии.
2. Дими (Тайната на нашата вечеря) - противно на очакванията, няма да посоча някоя от фантастичните й торти, не за друго, а защото още не съм се осмелила да се пробвам с интерпретация, но наистина много обичаме вкъщи, невероятно вкусните Канелени топчета, приготвяла съм и доста от рецептите с бутер тесто, на които тя е всепризната майсторка, с неизчерпаема фантазия.
3. Диди (Опитайте...). Невероятно вкусните рецепти и изкушаващи снимки на Диди, поднесени с елегантност и финес, наистина подканват към опитване, което съм и правила с огромно удоволствие, но една от нейните рецепти ми е особено любима и мила, защото няколко Коледи подред винаги приготвям нейните Коледни звезди. Чудно вкусни меденки са - децата и съпругът ми ги обичат много.
4. Мира (Малки неща)- много обичаме да похапваме вкъщи нейните прекрасни тиквички с яйца и сирене.
5. Пепи (Храна за мойте канибали) е царицата на месцето, ето защо никак не е чудно, че рецептата за Пържоли под шуба така се харесва вкъщи и е в графа любими.
6. Габи (las recetas de gaby и Aquarel & canela) има прекрасна и много вкусна рецепта за Шоколадови звездички с капучино, които редовно обират овациите у дома и навън, когато черпя с тях :)

Ще спра дотук, не защото няма още, а просто защото списъка заплашва да стане много голям ако изброя всичко, а така ще дам възможност на прекрасните дами, които изброих дотук да предадат щафетата нататък :)

Искам от сърце да благодаря на Габи (Авантюристично в кухнята) за прекрасния жест - цял комлект награди, които ми подари. Искам да ви кажа, че съм двойно поласкана, защото ги получавам за втори път и съм страшно щастлива от вашата оценка, мили приятели.
Освен наградите, Габи ми отправи и предизвикателството, което от известно време пътешества из блоговете - да разкажа за себе си като използвам изречения започващи с буквите от името на блога - нещо, като своеобразен акростих :) Наименованието на моя блог е доста дългичко и не беше лесно :)), но ето:

К акво и как да споделя за себе си се оказа нещо не толкова просто и лесно и не знам доколко ще се справя.

У ча се все още на търпение за много неща, но не винаги се получава :)

Л юбимото ми занимание е четенето. Истински книжен плъх съм :). Когато се родиха децата времето за четене доста намаля, но все пак успявам някак, макар и с по-бавни темпове.

И мам две малки дечица – момченце и момиченце, които безкрайно много обичам.

Н ай-трудното нещо, което съм правила и продължавам да правя е да бъда родител, но това е и най-хубавото, най-смисленото и най-съдържателното нещо в моя живот.

А ко можех да върна времето назад, щях да се опитам да бъда повече време с хората, които обичам и вече не са сред нас и повече да им казвам и показвам колко ги обичам. Когато мисля за това, винаги в съзнанието ми изплува стих от песента на Пинк Флойд „Време” :
„Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!”

Р азмисли – дума с особено значение за мен. От съвсем малка искам да проумявам нещата, да ги осмислям и задълбочавам, но се чудя дали човек не живее по-леко, ако се плъзга по-близо до повърхността и не задълбава. Напоследък често размишлявам над този библейски текст: "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има много досада и който увеличава знание, увеличава и печал" (Еклисиаст).

Н е ми остава време за много неща, които искам да направя, да науча, с които искам да се занимавам. Едно от тях е фотографията, много ми се ще да правя по-хубави снимки, но нямам достатъчно време за литература по темата и повече практика. Надявам се, че и това ще стане някой ден.

„О бичам те, мамо!”, са най- хубавите думи, които нямам насита да чувам от моите деца и същевременно думите, които са в сърцето ми, предназначени за моята майка.

П редпочитаната от мен музика е джаз, слушам и много класическа музика – тя ме успокоява и прави деня ми красив, обичам и рок :)

Р адост ми доставят малките неща – усмивка, красив лист от дърво, дъждовни капки върху стъклото на прозореца, аромата на черно кафе, детска прегръдка, среща с приятел, шума на морето, тиха късна вечер и само леещ се джаз…

И скам да имам повече възможности за пътувания из други държави, открих в себе си дух за пътешестване. Но съм много благодарна и за всичко онова, което съм видяла досега.

К улинарията е моя страст отдавна. Обичам да приключенствам в кухнята, което си е и видно, но това, което може би не знаете е, че понякога изпитвам нужда да не правя нищо свързано с готвене и наричам тези периоди кулинарен бойкот, за щастие траят много, много кратко :))

Л ипсват ми вярата и енергията, които имах, когато бях на 18-20 години.

Ю рист съм по образование и професия.

Ч есто искам да виждам усмивката на моя съпруг.

Е дно от нещата, които искам да променя в себе си е сръчността. Иска ми се да съм по-сръчна в майсторенето на неща – красиви картички, които гледам из блоговете, украсяване, плетене, бродиране, но май съм безнадежден случай или имаш такава дарба или не.

И талия е страната, която ме пленява и привлича, в сърцето ми е.

Е дна от ежедневните ми радости е блога, общуването с приятни и интересни хора в блоговото пространство, разходката из интересни виртуални кътчета.

Ето, това е всичко. На всички приятели блогъри благодаря, че ги има, радвам се, че ги намерих!

На всички, които четат това, пожелавам да съумеят да използват пълноценно всяка минута от живота - дали в борба с ежедневието, в любов, в преследване на мечтите или пък всичко това заедно, важното, според мен е да търсим и намерим смисленост, удовлетворение и просто обич!

Рецепти с патладжани / Eggplant recipes

В тази публикация смятам да ви предложа две рецепти за пълнени патладжани - с месо и без, както и да дам линкове към рецепти вече публикувани в блога, които са приготвени с патладжани.
Надявам се да ви подтикна към изпробване и споделяне на мнение, пък и кога, ако не сега е времето за готвене на този вкусен зеленчук, не след дълго студеното време ще сложи край на тази възможност.
Първата рецепта, която ще ви покажа е гръцка - Папуцакя. Името означава обувчици или по-точно цървулки и ако погледнете втората снимка е ясно защо, макар и този път да го докарах повече на балетни туфли :)



Папуцакя

Продукти за 4 порции:

4 не много големи патладжана,
300-400 гр. кайма,
1 главичка лук,
2-3 скилидки чесън,
1 пиперка,
1-2 домата (зависи от големината им),
сол,
черен пипер,
червен пипер,
магданоз

кашкавал за допичане

Патладжаните се срязват на две по дължина. Половинките се издълбават, посоляват и се оставят за 30-тина минути да им се изцеди горчивия сок.
Нареждат се в тавичка, капва им се във вътрешността малко зехтин (олио) и се запичат в загрята фурна на около 200 градуса за 15-тина минутки.
В тенджерка се задушава ситно нарязан лук и чесън, прибавя се ситно нарязаната сърцевина на патладжаните (на която също е изцеден горчивия сок по гореописания начин)и пиперка нарязана на малки кубчета. След като леко се задушат се прибавя кайма като се разрохва с вилица, за да стане на "трохи". Докато каймата се задушава прибавяме - сол на вкус, черен пипер, червен пипер.
Оттегля се от огъня и се прибавя ситно нарязан магданоз и нарязани на кубчета домати.
Патладжаните се пълнят със сместа и се запичат във фурната. Малко преди да са напълно готови се покриват с тънки резени кашкавал и се допичат.


Втората рецепта е вегетариански вариант на пълнени патладжани, няма месо, но става не по-малко вкусна от първата. Дори аз лично я предпочитам, съпругът ми обаче е почитател на вариантите с месце :) Явно е въпрос на вкус :)


Пълнени патладжани

Продукти:

4 патладжана,
1 1/2 пиперка,
2 моркова,
5-6 скилидки чесън,
3 домата (среден размер),
1/2 вр. магданоз,
2-3 с.л. галета,
2-3 с.л. доматено пюре,
сол и черен пипер на вкус,
зехтин (олио),
1/4 дафинов лист,
риган,
босилек

моцарела за допичане

Патладжаните се разполовяват, издълбават, посоляват и оставят с отвора надолу за 15-тина минути.
Издълбаната сърцевина се слага в купичка, също се посолява и се оставя за 10-тина минути.
Патладжаните и издълбаната им сърцевина се изплакват със студена вода, за да се измият от горчивия сок.
Половинките патладжани се поставят в тавичка, намазват се със зехтин (олио) и се запичат във фурната на функция грил за около 5-10 минути.
В тиган се загрява зехтин (олио), запържва се нарязаната на лентички пиперка, нарязания на малки кубчета морков и сърцевината на издълбаните патладжани, нарязана на парченца.
После се добавят доматите - предварително обелени и нарязани на кубчета, сол и черен пипер на вкус, доматеното пюре и дафиновия лист. Когато поври и се посгъсти, вадим дафиновия лист, прибавяме ситно нарязания чесън, риган и босилек и галетата. Оставяме да поври на огъня още 2-3 минутки.
Пълним патладжаните с така приготвената смес, наливаме съвсем малко водичка в тавичката и запичаме за около 15-тина минути на предварително загрята до 200 градуса фурна.
Ако от плънката остане при пълненето, може да ie разпределr в тавичката между патладжаните.
Изваждаме тавата от фурната, поставяме върху патладжаните тънки резени моцарела и допичаме, докато моцарелата се разтопи и леко зачерви.

  Ето и линкове към рецептите с патладжани, които съм качвала в блога. Така ще събера всичко по темата в една публикация и се надявам да улесня избора при готвене и да дам идеи на някого, на когото са му необходими.

 Това постно ястие се нарича "Бриам" и е от гръцката кухня. Ето линк към тази, любима и много вкусна семейна рецепта за Бриам. 



Не пропускайте, рецептата за кюфтенца с патладжани и доматен сос



Гриловани патладжани и тиквички с копър и чесън

Спагети с патладжан, бекон и доматен сос

Чудесни и ефектни са и тимбалите с патладжан и паста (има и вариант с тиквички за тази рецепта)



Едни от най-вкусните пълнени патладжани, които съм опитвала са патладжани по комаски.



Ето и нещо по-различно, но много примамливо - оризов кейк с песто и патладжани:



Линк към изкушаващото тортино с патладжани



Ето го и линка към френския "Рататуй"



Линк към изключително вкусната - Салата с грилован патладжан

Прекрасна рецепта за - Патладжанена торта

Е, засега това е всичко по темата с патладжаните.
Смятах в тази публикация да благодаря за няколко награди и да ги предам в ръцете на виртуални приятели, но времето ме притиска и ще оставя това за следващия път :)

Смокини - като предястие и десерт

Ще започна с това, че един от любимите, ама много любимите ми плодове са смокините. За мен пресните смокини са невероятно вкусни, сушени ги използвам в доста сладкиши, но този плод успешно може да се използва и в предястия и дори в основни ястия. Днес ще ви покажа едно предястие и един десерт с тях.
Отдавна се каня да кача в блога предястие, което много харесвам - запечени пресни смокини с горгонзола и прошуто. Всъщност, предястие със смокини може да се направи в безброй варианти. Например, може да няма горгонзола, а пармезан (ето линк за такава рецепта) или пък да има козе сирене (ето вариант), или моцарела, или камамбер. Някои варианти включват и ядки, други не, някои включват балсамов или пък меден дресинг, други са без заливка.
Когато проверявах из българските кулинарни блогове да видя има ли нещо по темата, веднага попаднах на страхотен вариант при Йоли, непременно го вижте. Моята любима версия на това предястие, всъщност е много близо до нейната - разликата е във вида на ядките и дресинга.
В рецептата която ще покажа, използвам бадеми (или лешници) и дресинг с мед и балсамико.
И така, ето как се приготвя:



Продукти:

пресни смокини (предвидете по 2 бр. за порция),
прошуто (или друг подобен продукт, напр. хамон и т.н.)- толкова броя тънко нарязани резенчета, колкото е броят на смокините,
горгонзола (успешно може да се замести и с друго синьо сирене),

за заливката:
1 с.л. зехтин,
2 с.л. оцет балсамико,
1 с.л. мед,
щипка бял пипер

Смокините се нарязват откъм дръжката на кръст, но без да се стига до долу. Във всяка се поставя кубче горгонзола (синьо сирене). Около смокинята се завива резен прошуто. Можете да си помогнете, ако го закрепите с клечка за зъби.
Смокините се нареждат в тавичка, послана с хартия за печене (така ще се избегне търкането на тавата после) и се запичат на грил фунцията на фурната или пък на 220 градуса в предварително загрята фурна, докато сиренето се стопи, а прошутото леко се запече.
Когато смокините се извадят от фурната се поливат с 1-2 ч.л. от заливката и се поръсват с едро нарязани печени бадеми или лешници. На мен ми допада най-много с бадеми, но на снимката е с лешници.
Това количество заливка стига за около 8-10 бр. смокини.
Предястието се сервира топло или със стайна температура.
Пожелание, може да го декорирате в чиниите с рукола, която много отива на другите съставки (ето онагледено в тази рецепта). Аз в момента нямах.



Сега минавам на десерта - обърнат кейк със смокини (Upside Down Cake with figs).



Използвах като базисна рецептата на Дейвид Лейбовиц, която съм приготвяла и друг път, но с различни плодове. Ето тук може да видите приготвения от мен миналата година - с праскови и кайсии. Кейкът може да се направи с най-различни вариации на плодове. Рецептата на чудесния Лейбовиц е много, много добра. Получава се, чудесен, сочен плодов кейк с много карамел. Единствената промяна, която направих този път е, че намалих захарта и за карамела, и за кейковото тесто с по 30-тина грама, защото смокините са доста сладък плод.
За улеснение ще пусна рецептата отново.



Обърнат кейк със смокини

Продукти:

За плодовия слой:
3 с.л. (45 гр.) масло,
3/4 ч. (140 гр.) светло кафява захар,
около 10-12 смокини

За кейковото тесто:
8 с.л. (115 гр.) масло,
3/4 ч. (120 гр.) захар,
1 ч.л. ванилов екстракт,
2 големи яйца със стайна температура,
1 1/2 ч. (210 гр.) брашно,
1 1/2 ч.л. бакпулвер,
1/4 ч.л. сол,
1/2 ч. (125 мл.) прясно мляко.

Измийте смокините, но не ги белете, трябва да останат необелени. Отрежете дръжчицата горе, срежете смокините по дължина на две половинки.
Разтопете 3 с.л. (45 гр.) масло , добавете кафявата захар и сложете на огъня, докато захарта се стопи и започне да прави балончета. Дръпнете от огъня. Според рецептата, това става директно в съда, в който ще се пече после кейка (при Дейвид Лебовиц това е чугунен тиган, който може да влезе и във фурната), но ако нямате такъв съд вие можете да приготвите масления карамел отделно и докато сместта е още топла, да я излеете равномерно по дъното на 26-сантиметровата форма за печене, предварително омаслена.
Когато леко изстине, подредете в кръг смокините върху карамела с отрязаната част надолу.
Загрейте фурната до 190 градуса.
Разбийте с миксер 8 с.л. (115 гр.) масло със захарта. Прибавете ванилията и след това едно по едно яйцата, разбивайки до гладка смес.
Пресейте заедно брашното, бакпулвера и солта.
Добавете към яйчната смес 1/2 от брашняната, разбъркайте с дървена лъжица.
Прибавете млякото, разбъркайте докато се поеме и добавете останалата част от брашняната смес. Отново объркайте с лъжицата, колкото брашното да се поеме от сместа. Не преразбивайте тестото.
Внимателно разстелете сместа върху плодовете и печете между 45 минути и 1 час в загрятата предварително фурна. Готово е, когато кейка започне да се отделя от стените на съда и центъра е изпечен добре (проверете с дървено шишче или клечка за зъби).
Оставете 20 минути във формата.
Поставете достатъчно голяма, плоска чиния върху формата и обърнете кейка, като внимавате да не се залеете с горещ карамел, в случай, че малко от него протече при обръщането.

Йогурт крем със сини сливи и прасковен топинг и много награди

Не обичам да правя торта за собствения си рожден ден. Ако ме питате защо и аз не знам, но не ми се прави, виж ако е за някой друг запрятам ръкави с удовоствие :)
За този рожден ден правих сладкиш, правих мини чийз кейкчета, правих крем, но не и торта. Децата питаха къде е, за тях рожден ден и торта са взаимно свързани неща :) Но нищо, може би пък догодина :)
Сега ви черпя виртуално с това кремче. За празника направих друго, но можете ли да си представите - забравих да го снимам, сигурно остарявам по-бързо отколкото си мисля :))
Това, което ви показвам днес, чака вече две седмици да се появи тук, а точно сега е сезона на плодовете, които съм използвала за него. Ето защо, с него и ще ви почерпя за навършването на..., е всъщност няма значение колко години :))
Кремът не е нещо кой знае какво, много простичко и лесно е, но е вкусно, така че ето рецептата:



Продукти:

500 гр. цедено кисело мляко (2 кофички по 250 гр.),
200 гр. заквасена сметана,
1 ампула ванилова есенция,
2 с.л. сироп амарето,
пудра захар на вкус,
3-4 сини сливи,
1 ч.л. желатин

топинг:
400 гр. праскови, 3 с.л. кристална захар, 1 ч.л. желатин



Сложете в купа млякото и сметаната. Прибавете ароматите - ванилия и амарето, както и пудра захар, толкова, че да отговаря на вашия вкус за сладост.Измийте, разполовете и махнете костилките на сините сливи. Нарежете ги на малки парченца и ги прибавете към крема. Разбъркайте много добре.
Можете да замените ароматите с други, например лимонова есенция. Не знам дали сте забелязали, че честичко използвам амарето, по причина, че семейството (включително и аз) изключително много харесва този аромат :)
Залейте желатина с малко студена вода, когато набъбне го сложете на водна баня при слаб огън и непрекъснато разбъркване докато се разтвори. Когато поизстине, но е все още топъл го прибавете към сместа и разбъркайте много добре. Разипете крема в подготвените купички или чаши. Приберете го в хладилника да стегне.
Когато избирате цедено кисело мляко за този крем, купете от по-гъстите. Ако е от видовете, които са малко по-воднисти (или пък ако си го цедите сами вкъщи), може да се наложи да увеличите малко количеството на желатина.
След като крема стегне, пригответе топинга, като обелите прасковите и ги смелите с блендер на каша. Ако нямате блендер ги нарежете на парчета и ги сложете в съдинка, след което с ръчна преса (за мачкане на картофи за картофено пюре) мачкайте, докато станат на пюре.
Сложете пюрираните праскови в малка тенджерка, прибавете захарта и ги сложете на котлона на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтвори и сместа се сгорещи, но без да завира.Ако прекалено се сгорещи, просто оставете лекичко да поизстине, целта е да се получи доста топла смес. Прибавете в нея желатина и разбъркайте много добре, оставете да изстине напълно. Разсипете в съдинките върху млечния слой и приберете в хладилник да стегне.
Виждате, че става лесно и бързо, без часта на стягането. За него се чака малко повече :)



Сега пристъпвам към наградите. Щастлива съм, защото отново получих много жестове на симпатия и приятелство, а какво по-хубаво от това. При блогърското кулинарно семейство, винаги ми е харесвало това, че всички се поддържат, толерантни са един към друг, зачитат се и уважават другите. Тук срещнах чудесни, талантливи и мили хора. Възползвам се от случая да ви благодаря на всички блогъри (кулинарни и не само) за подкрепата и чудесното отношение.
От Мони и нейния прекрасен блог Kochzauber (или както още си го знам - Магия с Мони), получих цели 5 награди. Е, разбира се не наведнъж, а на три пъти, но направо се чувствам леко неудобно от толкова много.
Просто не знам как да й благодаря подобаващо за това прекрасно отношение.
Първо, ме зарадва с този закачлив и носещ много лятно настроение слънчоглед:

После, ми подари тези прекрасни награди:


И накрая, тези двечки:


Скъпа Мони, не знам как да изкажа признателността си за това внимание, мило отношение и оценка! Благодаря!

Всичките тези награди заедно, ще ги предам на:
Вили Конова (Изненадите на Мери Попинз),
Мариета (Когато готвенето стане страст),
Дими (Тайната на нашата вечеря)

Повечето кулинарни блогъри познават Еликсир. Тя е чудесен и мил човек, а блога й Кулинарен еликсир е място където обичам да се отбивам често. Който не е бил там, трябва непременно да поправи този пропуск.
Еликсир, сподели с мен тази награда:

Благодаря ти, Еликсирче - за жеста, за оценката, за приятелското отношение!
Предавам наградата на:
Катя (Кокошарник) и
The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

Елена, от чудесния блог Уверена в кухнята, ме зарадва с тази страхотна награда:

Благодаря ти, Елена за милия жест!
Предавам наградата на:
Тони (С мен в кухнята)
и Ива (Самодивска омая)

На Жани от много интересния и уютен блог Даровете на Гея, трябва да благодаря за тази сладка, предизвикваща усмивки и добро настроение, награда :) Кой не би и се зарадвал. Колкото и пъти да я получа все ще и се радвам много:

Благодаря ти, Жани! Въпреки че сравнително скоро открих блога ти, вече те чувствам като стар, а не нов приятел в блогърското семейство.
Тази награда ще предам на чудесния блог Истории от фурната, който открих наскоро.

Моля да ме извините, ако съм объркала нещо или съм пропуснала някой жест на внимание, не е нарочно, старая се да следя всичко. Да си призная, не винаги имам толкова време, колкото ми се иска за разходка из всичките си любими виртуални кътчета. Но искам да ви кажа, че сред вас се чувствам страхотно! Благодаря ви!

Малинова торта за рождения ден на моя баща

Тази торта правих за рождения ден на моя баща. Да е жив и здрав! Обичам го много! Той ме е научил на толкова неща и продължава да ме учи. Сега, когато и аз имам деца, струва ми се, че го разбирам много по-добре, разбирам постъпките му срещу които съм се бунтувала като дете и тинейджър, разбирам и израза, че за родителя детето си остава винаги дете, независимо на колко години става.
Тортата е най-малкото, което мога да направя за теб, татко, а ми се ще да направя много повече!

Малинова торта

Продукти:

За блата:

150 гр. брашно,
2 с.л. (с връх) какао,
1 бакпулвер,
150 гр. захар,
1 ампула ванилова есенция,
4 яйца,
2 с.л. сироп амарето (или ликьор амарето, или 1 ампула есенция амарето),
150 гр. масло

Тази доза е за един блат (тортена форма от 26 см.), който след изпичането се разрязва хоризонтално на две платки. Моят замисъл беше за торта с четири платки и затова изпекох 2 блата, съответно от двойна доза продукти. Тортата обаче, така щеше да стане много голяма, затова използвах само три от платките.

За крема:
пресни малини (аз сложих и малко къпини за по-цветно и ароматно),
1 кутия (500 гр.) маскарпоне,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
125 г. крема сирене,
пудра захар на вкус,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За малиновото желе, за украса на борда на тортата:
400 гр. малини,
4-5 с.л. захар,
1 ч.л. желатин

Малини за украса на тортата (можете да си прибавите и къпини или боровинки за по-красиво, ако желаете)

За да приготвите блата, първо подгответе тортената форма, като намажете с олио дъното и стените. После, изрежете от хартия за печене кръг и застелете дъното на формата.
Загрейте фурната на 180 градуса.
В купа, смесете пресятото брашно, какаото и бакпулвера.
В друга купа разбийте яйцата, захарта и ванилията на пухкав крем.
Разтопете маслото (трябва да бъде течно, но не горещо), най-лесно е с микровълновата фурна. Прибавете към него аромата амарето (сироп, ликьор или есенция, което предпочитате).
Съединете внимателно смесите в единна текстура. Действа се с дървена лъжица, а не с миксер, като към яйчената смес постепенно добавите брашняната и накрая маслената.
Изсипете сместа във формата, загладете и печете на 180 градуса около 25-30 минути (за да е готово, дървено шишче боднато в блата, трябва да излезе сухо, без полепнало тесто).
Сложете блата да изстине върху решетка.
Когато изстине разрежете хоризонтално на две. Ще получите две тортени платки. Ако искате тортата да е с повече. Ще трябва да повторите дозировката и процедурата :)
За да приготвите крема разбийте с миксер маскарпонето, крем сиренето, сметаната и толкова пудра захар, колкото прецените, според предпочитанията си за сладост. При добавянето на захарта, имайте предвид, че и блатовете на тортата са сладки, така че дозирайте внимателно. Ще се получи гъст крем. На стайна температура той леко се разлива, но прибран в хладилника стяга.
Сложете желатина в съдинка, залейте го с 80 мл. студена вода, изчакайте да набъбне. Сложете го на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори. Изсипете го при тортения крем и разбъркайте много добре.
Приберете крема в хладилника. Когато започне леко да стяга, но не е стегнал напълно, пристъпете към сглобяване на тортата.
Сложете в тортената чиния тортен ринг, поставете в него първия блат. Върху блата наредете пресни малини, залейте с част от крема. Поставете втория блат и повторете процедурата. Поставете третия блат, намажете с остатъка от крема.
Сложете тортата в хадилник за няколко часа, докато стегне напълно крема.
Ако желаете много сочна торта може леко да сиропирате блатовете. На мен ми харесва без сиропиране, достатъчно добре се получава, но е въпрос на вкус.
След като крема стегне, извадете тортата и отстранете тортения ринг.
Украсете с пресни малини отгоре.
Тортения борд отстрани може да украсите пожелание. Може да го намажете с малко разбита сметана, така цялата торта отвън ще е бяла с акцент върху червените малини отгоре. Аз избрах да намажа отстрани с приготвено от мен желе от малини. Прави се по следния начин: в тенджерка изсипете измитите малини, прибавете 3-4 с.л. захар и сложете на слаб котлон. Когато започне да ври, бъркайте и мачкайте сместа, докато малините станат на каша и захарта се разтопи напълно. Оставете за 2-3 минутки на котлона леко да поври при непрекъснато бъркане. Отстранете от котлона. Прецедете през цедка, за да остстраните семенцата. В полученото горещо желе (сместа трябва да е леко гореща, но в никакъв случай не вряла), сложете 1 ч.л. желатин и разбъркайте много добре. Оставете да изстине, приберете в хладилник. Когато почти напълно се желира, намажете тортата отстрани и я приберете в хладилник.

Получава се чудесно съчетание от вкусове - какаови блатове с амарето аромат, крем маскарпоне и малини.

Ще поднеса моите извинения за качеството на снимките този път, особено тази с отрязаното парче. Снимах набързо, при лоша светлина и на неподходящо място, но ми беше неудобно на партито всички да ме чакат, а аз да правя прецизна фотосесия :))