Домашна маслинова тапенада / Homemade Olive Tapenade

    Маслиновата тапенада е прекрасна разядка, много обичана вкъщи. Правила съм различни варианти, но този, който ви предлагам днес се оказа много, много вкусен. 

    Предпочитам да си направя тапенадата от нулата, пред варианта да овкусявам готова маслинова паста, по няколко причини – готовата паста е много солена и много ситно смляна, освен това не знам какви маслини са използвани, а това е важно. 

     За да получите добър резултат при направата на домашна тапенада, трябва да имате предвид няколко неща:

• Не използвайте маслини без костилка – те са поели много повече от саламурата в която са били и са по-солени. 
• Не използвайте безсолни маслини, техния вкус е съвсем различен и няма да се получи добре. Ако смятате, че ви е много солено, по-добре накиснете нормално солени маслини за една нощ във вода.
• Добрите сортове за тапенада от черни маслини са "Нисоаз", който трудно се намира у нас и "Каламата". Така че най-добре си вземете хубава черна каламата.
• Костилките на маслините се махат много лесно по следния начин: сложете ги върху дървената дъска за рязане, натиснете ги силно с плоската част на ножа и после като цепнете маслината с ножа, костилката ще излезе съвсем лесно.

Домашна маслинова тапенада / Homemade Olive Tapenade 

Продукти:

250 гр. маслини каламата,

2 с.л. каперси,

2 филета аншоа,

1 ч.л. нарязана прясна мащерка,

1 скилидка чесън,

сока на половин лимон,

5-6 с.л. зехтин екстра върджин

• Махнете костилките на маслините. Изплакнете каперсите с вода и ги отцедете добре. Обелете скилидката чесън.
• Сложете в блендер маслините, чесъна, каперсите, аншоата, мащерката и половината зехтитн. Смелете за кратко на функция пулсация. Ако нямате такава, просто натискате бутона за мелене за секунда и спрете, после пак и така процедирате 3-4 пъти. Идеята е продуктите да се смелят по-грубичко – на малки парченца, а не фино. 
• Прибавете лимоновия сок и останалия зехтин и отново пасирайте за кратко.
• Опитайте на вкус и ако е необходимо можете да добавите още лимонов сок.

Праз с картофи гратен / Potato & leek gratin

Праз с картофи гратен / Potato & leek gratin

Продукти:

5 картофа,

3 стръка праз,

400-500 ml прясно мляко,

70 гр. масло,

2 равни с.л. брашно,

щипка индийско орехче,

черен пипер и сол на вкус,

50-60 гр. пармезан или сирене пекорино (или пък може спокойно да заместите с около 100 гр. нашенски кашкавал)

          Начин на приготвяне:

• Почистете и измийте праза. За ястието ще се използва само бялата и светлозелената част. Нарежете на парчета от около 5 см.
• Обелете, измийте и нарежете картофите. Срязват се на две по дължина и после половинките се нарязват на филийки с дебелина около половин сантиметър.
• Сложете в тенджера на котлона вода с 1 ч.л. сол, да заври. Пуснете праза и картофите вътре. Оставете да ври на среден огън около 15 минути. 
• Докато празът и картофите се варят, в друга тенджера сложете маслото да се загрее на котлона, прибавете в горещата мазнина брашното и после, при непрекъснато разбъркване  с телена бъркалка, прибавете млякото (внимавайте да не стане на бучки). Сложете щипка индийско орехче, сол и черен пипер на вкус, намалете котлона и продължете да бъркате на слаб огън, докато сместа се сгъсти. Гъстотата трябва да е като на крем супа. След като се сгъсти, оттеглете от котлона
• Извадете праза и картофите и отцедете от водата.
• Намажете тавичка с мазнина по дъното и стените. Сложете картофите и праза в тавичката, залейте ги със соса.
• Настържете сиренето (пармезан, пекорино, гауда или пък български кашкавал), поръсете яденето отгоре и сложете в предварително загрята до 190 градуса фурна. Печете, докато ястието се запече до златисто - около 20-тина минути. Сервирайте веднага.

          Подхожда си със зелена салата и чаша бяло вино.

Салата "Ница" / Salade niçoise

   

   

     Трябва да ви споделя, че най-любимото ми нещо за похапване и за приготвяне са салатите. А те пък имат многобройни и разнообразни разновидности. Полето за действие е просто неограничено. Винаги ми харесва  да импровизирам в кухнята по темата, осланяйки се на въображението, но също обичам  и да си събирам рецепти за салати откъде ли не - искам да опитвам нови и нови варианти :)   Имам си, обаче някои много любими и част от тях вече съм показвала.

     Днес е ред на салата "Ница", която определено е в моя списък на най-обичаните. Тя е доста прочута и отдавна е излязла извън пределите на своята родина - Франция. Може би, именно поради тази причина се водят някои спорове за автентичните й съставки и се предлагат най-различни нейни варианти. Можете да я срещнете и във вид на редена салата, и във вариант където съставките са смесени заедно. Можете да я видите сервирана в чиния, салатно плато или купа. Може да бъде вариант, който включва картофи или такъв който категорично ги изключва. Може да е върху канапе от зелена салата или пък да няма и т.н.

    В обобщение може да се каже, че като че ли постоянни нейни съставки са риба тон, аншоа, яйца, домати и маслини нисоаз, а дресинга винаги е винегрет. Зеления фасул присъства в доста голям брой версии, но съм виждала и салати без него. Така че, всеки може да си избере вариант по свой вкус.

    Сега ще ви покажа моя избор, като го представям на снимките, както аранжиран за индивидуална порция, така и като общо салатно плато.

 Салата "Ница" / Salade niçoise

 Продукти:

 за около 4

3 яйца,

3 домата,

3 картофа,

около 200 гр. салатен зелен фасул (ако е извън сезона, може да е и замразен),

250 гр. консерва филе от риба тон в зехтин,

8-10 филенца аншоа, 

1/2 глава червен лук, нарязан на тънки шайби,

черни маслини,

1 малка зелена салата,
1 с.л. каперси (пожелание)

за дресинга:

6 с.л. зехтин,

2 с.л. лимонов сок или оцет,

2 ч.л. дижонска горчица,

щипка сол и щипка черен пипер

        Сварете яйцата за около 8 минути, до твърдо сварени. Оставете да се охладят напълно, обелете ги и ги нарежете на четвъртинки или на шайби.
        Сварете картофите и ги нарежете.
        Бланширайте зеления фасул в подсолена вода, като той трябва да остане леко хрупкав.
        Измийте и подсушете листата на зелената салата.
        Нарежете лука на тънки шайби.
        Отцедете рибата тон много добре.
        В стъклено бурканче смесете съставките за дресинга, затворете го с капачката и енергично го раздрусайте, като шейкър, докато съставките се смесят много добре. Оставете го на хладно място.
        След като приключите предварителната подготовка, решете, дали ще поднесете салатата като редена в салатно плато или индивидуални порции, или ще разбъркате всички съставки заедно. Ако ще смесвате съставките, сложете в дълбока салатна купа нарязаните домати и картофи, зеления фасул, маслините, рибата, каперсите, лука и накъсаните листа зелена салата.
Полейте с приготвения в бурканчето винегрет и разбъркайте салатата. Прибавете нарязаните яйца и аншоата и сервирайте веднага. Ако няма да сервирате салатата веднага, дръжте дресинга отделно и овкусете непосредствено преди да я сервирате.
     Другия ви вариант е да направите салатата, като редена. Точно това избрах аз, като на първата снимка е показана индивидуална порция, а на втората - общо салатно плато. При редения вариант, трябва да накъсате в чиниите или платото зелената салата, като подложка и върху нея да аранжирате останалите продукти. Поръсете с каперсите, полейте с дресинга и сервирайте.
   

Телешко по бургундски / Bœuf bourguignon

     Телешко по бургундски (Bœuf bourguignon) е рецепта, която е абсолютна класика. Няма да коментирам достойнствата на френската кухня, те са много добре известни, а това е едно от нейните великолепни творения :)
     Ако нямате достатъчно време и ви трябва бързо ястие, не посягайте към тази рецепта. Тя отнема време, но резултата определено си заслужава.
    Има различни версии на телешкото по бургундски - със и без малки лукчета, бавно готвене на фурна или бавно къкрене на котлона, разлики във времето за прибавяне на някои от зеленчуците в процеса на готвене и т.н. Аз се спрях на този вариант, надявам се да ви хареса, така, както хареса и на мен :)

Телешко по бургундски / Bœuf bourguignon

за около 6 порции

Продукти:

1 кг. телешко (говеждо) месо, без ципи, жили и кости, нарязано на хапки,

180 гр. бекон,

2 големи глави лук,

3 големи моркова,

500 гр. гъби,

1 бутилка качествено червено вино (опитайте с Пино Ноар или Каберне, например ),

1 букет гарни (обичайно, включва стрък мащерка, няколко стръка магданоз и 1-2 дафинови листа, вързани с кухненски конец *) или може да използвате 1  ч.л. стрити сухи подправки -комбинация от мащерка и розмарин, както и един цял дафинов лист (аз се спрях на втория вариант),

2 скилидки чесън,

1 с.л. доматен концентрат,

3 с.л. зехтин,

2 с.л. чисто масло,

сол и чернв пипер на вкус,

1 с.л. брашно (опция) - за сгъстяване на ястието, ако е необходимо

     Обелете и нарежете морковите на колелца.
     Обелете и нарежете лука на ситно.
     Нарежете бекона на кубчета.
     Загрейте в тиган 2 с.л.зехтин. Прибавете нарязаните моркови и сотирайте, докато поомекнат леко. после извадете морковите от тигана и ги оставете настрани.
     В същата мазнина запържете нарязания бекон за 3-4 минути, после прибавете към него и нарязания лук. Гответе, разбърквайки още 5-6 минути.
     В достатъчно голяма, като за яхния тенджера, загрейте 1 с.л. зехтин и запържете хапките телешко месо, като го обръщате леко от всички страни.
     Когато месото се "запечата" в резултат на запържването, добавете лука и бекона от тигана, заедно с мазнината, която е останала. Прибавете двете обелени и смачкани с плоската част на ножа, скилидки чесън, подправките (вързания с конец букет гарни или сухите подправки), подправете със сол и черен пипер на вкус и накрая залейте с виното от бутилката. Намалете огъня и оставете да къкри на слаб огън около 2 часа.
     Междувременно, почистете гъбите. Нарежете ги на не много тънки филийки. Загрейте маслото, прибавете гъбите и гответе, докато омекнат (по същия начин, както, когато правите гъби в масло).
     След като месото е къкрило около два часа, прибавете към него гъбите, сготвени в маслото, сотираните моркови и доматения концентрат. Оставете да къкри на огъня, докато месото стане крехко. Ако сте използвали букет гарни, извадете го ог яхнията, ако сте използвали варианта със сухите подправки, извадете само дафиновия лист.
    След като месото е готово, ако ястието е по-воднисто, може да сгъстите соса, като сложите 1с.л. брашно в купичка и прибавите от соса на яхнията, докато получите гъста кашичка. После прибавете кашичката към ястието и разбъркайте. Оставете на котлона още минута-две.
    Ястието се поднася поръсено със ситно нарязан магданоз и ако желаете с гарнитура от задушени картофи. На мен лично ми идва малко тежичко с картофите, така че си го консумирам и без тях.

      *   Състава на букет гарни може да варира в зависимост от ястието, което приготвяте и може да включва освен гореизброеното и още градински чай, розмарин, риган, босилек и т.н. Освен да се вържат с кухненски конец, друг вариант е, билките да се сложат във вързопче от тензух или цедка (не обаче пластмасова), а в миналото - билките са били завивани, като пакетче, в праз (празът се цепва по дъжина и се взима 1 от слоевете, в който се загръщат подправките и се вързват в края, за да не се отвори пакетчето пак с "връвчици" от праз).
 
      **  Рецептата е адаптирана от  Easy french food

Рататуй / Ratatouille

     Отдавна се канех да опитам френската рецепта. Не бях приготвяла рататуй (Ratatouille) и бях любопитна. Вярно, че в българската, италианската, гръцката кухня има подобни ястия, но още от излизането едноименното филмче си мечтая за него, а отлагам по една или друга причина. Както вижадте, обаче, сложих край на чакането, запретнах ръкави и това е резултата.
     Вкусен се оказа, както и очаквах. Без повече увертюри, ето и рецептата:

Рататуй / Ratatouille

Продукти:

2 големи патладжана,

4 крехки малки тиквички,

3 зелени пиперки (чушки),

1 червена или жълта пиперка (чушка),

4 едри домата,

1 голяма глава лук,

3 скилидки чесън,

листата от 3-4 стръка босилек,

черен пипер и сол на вкус,

зехтин за готвене,

1 с.л. винен оцет,

1 равна ч.л. захар

• Патладжаните се почистват от дръжките, измиват, срязват по дължина на две и всяка половина се нарязва на резенчена с дебелина около 0.5 см. Посоляват се и се оставят за около 30 минути да се отцеди горчивия сок. После се измиват обилно с вода, отцеждат се и се подсушават.
• Тиквичките се нарязват на шайби със същата дебелина. Пиперките (чушките) се почистват от дръжките и семената, измиват и нарязват на едри парчета. 
• Доматите се потапят във вряща вода за 20 секунди, след което се вадят и слагат в купа със студена вода. Когато се охладят се обелват от ципите и нарязват на парченца около 1 см.
• В тиган се слага 1 с.л. зехтин да се сгорещи и пиперките се сотират, докато поомекнат и тук-там започнат да стават златисти. Изваждат се от тигана в чиния.Добавя се още малко зехтин в тигана и се сотират тиквичките, след което също се вадят от тигана. Огънят се намалява малко и патладжаните се слагат в тигана и запържват в малко зехтин около 5 минути от всяка страна до златисто. Изваждат се от тигана. 
• Най-накрая се сотира нарязания лук, няколко минути след това в тигана при лука се прибавя и нарязаните скилидки чесън (не много на ситно). Минута след чесъна се добавят оцета и захарта и се разбърква, докато оцета се изпари. После, при чесъна и лука се прибавят нарязаните домати и половината от нарязания босилек и се готви около 5 минути. После при доматите се прибавят всички сотирани зеленчуци, подправя се със сол и черен пипер на вкус, обърква се и се готви още около 5-6 минути.Отстранява се от огъня.
• Ястието се сервира поръсено с останалата част от нарязания босилек.

Френска чеснова супа

Супената вълна при нас продължава с пълна сила :)
Това, което виждате не е невероятната и любима за мен френска лучена супа, а е не по-малко невероятната френска чеснова супа ( Soupe à l'ail ) :)
Рецептата идва от градчето Арле (Arleux), което се намира в северна Франция и е известно с производството си на качествен чесън.
Уверявям ви, че аромата и вкуса си заслужават, пък и супичката се приготвя много лесно. Опитайте, няма да съжалявате, великолепна е!
Дебело трябва да почертая, че отново не съм я готвила аз, а рецептата издири и в кухнята се вихри отново моята половинка. Откакто се научи да готви, узурпира кухнята. Явно съвсем скоро търпението ми ще се изчерпи и ще го предизвикам на дуел с лъжици, заради отнета ценна територия :))



Френска чеснова супа ( Soupe à l'ail )

Продукти:

за около 6 порции

3 глави чесън, обелени (само не избирайте от вносния китайски чесън, защото аромата му е прекалено силен, всякакъв друг е за предпочитане),
3 стръка праз, нарязани на кръгчета
2 с.л. зехтин,
1 кубче пилешки бульон,
1 с.л. чисто масло,
450 гр. картофи,
2 моркова,
1/4 чаша сметана,
сол, черен пипер

За крутоните: 1 франзела (може да използвате и друг хляб), 2-3 с.л. зехтин, 1 чаша настъргано сирене ементал (може да го заместите и с грюер, пармезан или български кашкавал)



Обелете скилидките чесън.
Почистете праза, отстранете перата и използвайте само по-плътната част - както бялата, така и зеленикавата. Нарежете праза на колелца.
Обелете и нарежете картофите на кубчета, а морковите на кръгчета.
В голяма тенджера, загрейте 2 с.л. зехтин на средно силен огън и поставете скилидките чесън (така както са цели) и праза вътре. Гответе, разбърквайки постоянно, около 5 минути.
Добавете морковите и картофите и гответе още 5 минути.
Добавете 2 литра гореща вода и кубчето бульон и след като заври, намалете огъня, похлупете и оставете да къкри около 1 час.
Подправете със сол и черен пипер на вкус.
Добавете чистото масло и пасирайте супата с пасатор, като постепенно прибавяте и сметаната. Получава се много ароматна крем супа.
Поставете крутоните на дъното на купички и разлейте супата. Сервирайте веднага.

За крутоните: Загрейте фурната на 200°С. Нарежете франзелата на кубчета и ги поставете в тава. Поръсете ги с малко зехтин и с настърганото сирене ементал (може да използвате грюер, пармезан или пък български кашкавал). Запечете във фурната докато станат хрупкави и златисти. Може да използвате за запичането и функция "грил" на фурната, ако имате такава.

* Източник на тази прекрасна рецепта е чудесния сайт Easy French Food

Запечено козе сирене със боровинков сос

На прага сме на идващата нова година. Нека да изпратим старата с усмивка, независимо какво ни е донесла и да се обърнем към новото.

Надявам се, за всички нас да идват щастливи дни изпълнени със смях, с приключения и хубави неща. Надявам се, да се радваме на здраве и късмет. Надявам се, тези, които съдбата е ощетила в миналото, сега, при завъртането на колелото напред, да получат своята частица радост.

Весело посрещане на Нова година, приятели!

Сега, следва последната рецепта за 2011 г. и се надявам да ви хареса. Тя е много лесна за изпълнение, но като повечето неща във френската кухня, изключително вкусна и ефектна. Сладникавия вкус на боровинковия сос великолепно се комбинира със соленото козе сирене, което отвътре е с размекната сърцевина, а отвън - прекрасно запечено. Много подходящо към това предястие е сухо бяло вино :)

До нови вкусни срещи през 2012 г. :)

Запечено козе сирене с боровинков сос

Продукти:

за 4 порции

около 400 гр. козе сирене (от по-мазния тип, който прилича външно на камамбер),

6 ч.л. сладко от боровинки,

2 ч.л. балсамов оцет,

2 ч.л. зехтин

Нарежете козе сиренето на шайби с дебелина около 2 см. Увийте ги във найлоново фолио за свежо съхранение и ги сложете във фризера за около 30-40 минути.

Смесете в купичка боровинковото сладко, балсамовия оцет и зехтина. Разбъркайте добре. Опитайте на вкус и ако искате може да добавите още лъжичка балсамов оцет.

Сложете тиган с незалепващо покритие на котлона без мазнина. Когато се сгорещи, поставете замръзналите шайбички и ги запечете първо от едната страна, после от другата. Слагането им във фризера, пречи на сиренето да се разтече и спомага за бързо образуване на приятна, вкусна златиста коричка.

Сложете всяка от шайбите в чиния, полейте я със сос. Декорирайте пожелание.

Сервирайте задължително топло (ако по някяква причина е изтинало, ще спасите положението, ако така както е залято със соса, го сложите съвсем за кратко в микровълновата фурна).

Това предястие много върви със сухо бяло вино.

Който не обича козе сирене, може да го замени с камамбер.

* Рецептата е адаптирана от две други - тази на "ToniChef" и тази на BobbieCooks

Яйца кокот а ла Жак Пепен / Eggs en Cocotte with Creamed Mushrooms

   Може би сте виждали по телевизията как готви великия Жак Пепен (Jacques Pépin) - с невероятна лекота, омагьосващи погледа движения и сякаш усещаш аромата дори през телевизора, а резултата накрая ти идва веднага да го излапаш. Освен всичко друго, той е и обаятелна и интересна личност. Ето линк, ако някой иска да чете повече за него (на английски има още доста информация, ако се зарови човек из интернет).

   Думата ми днес е за рецепта, която Пепен приготви за изключително кратко време, с любими за мен съставки. Записах си я веднага, но по едни или други причини, реда за приготвяне идва чак сега. Може да се консумира, като предястие (1 бр. на порция) или като леко основно ястие, но при втория вариант ще ви е необходима определено повече от една малка купичка, за да се нахраните.

   Получи се нещо бързо, лесно и много вкусно. Ако имате желание, уверете се и сами :)

   Приятно готвене!

Яйца кокот а ла Жак Пепен / Eggs en Cocotte with Creamed Mushrooms

Продукти

за 6 малки огнеупорни купички (големина като за крем карамел)

1 гл.червен лук,

1 скилидка чесън,

200 гр. гъби,

6 яйца,

около 40 гр. масло,

3-4 с.л. течна неподсладена готварска сметана,

бял и/или черен пипер на вкус,

сол на вкус

• Загрейте маслото в тиган, сотирайте нарязания червен лук и ситно скълцаната скилидка чесън за 1-2 минути. Прибавете почистените, едро нарязани гъби, солта и пипера. Продължете готвенето още 2-3 минути. Сложете сметаната и оставете на силен огън соса леко да се сгъсти.
• В малки, огнеупорни съдинки, разпределете гъбената смес (по около 2-3 лъжици в съдинка) и отгоре чукнете по едно яйце.
• Сложете съдинките на водна баня в голяма тенджера на котлона. Водата трябва да стига до не повече от 1/2 от височината на купичките. Варете под капак на слаб огън 5-7 минути. Белтъкът трябва да побелее, а жълтъкът да остане леко течен.
• Жак Пепен използва котлона, аз също, но не виждам пречка да поставите купичките и на водна баня в предварително загрята фурна (около 160-170 градуса би трябвало да са достатъчни).

Салата "Parisienne" и Пролет в Париж

Започвам този разказ с впечатления от френската кухня и рецепта на тази салата, после ще продължа да разказвам за Париж, такъв какъвто го видях и усетих аз, но този постинг обещава да е мнооооого дълъг, така че сте предупредени :))

За френската кухня:

Съвсем не е случайно, че френската кулинария властва царствено, а най-авторитетния кулинарен гид в света е творение на тази страна.

Убедих се със собствените си очи, че "любовта към добрата храна и качественото вино е начин на живот" при французите. Убедих се също, че не е необходимо рецептата да бъде сложна и "завъртяна", за да е невероятно вкусно, че в повечето случаи простичките неща са с неустоим вкус, когато се приготвят както трябва и с качествени продукти, че част от прелестта на перфектното ястие се крие в аранжирането на храната...

Трябва да ви кажа, че търсих в ред книжарници, книга за френска кухня, написана на английски, но безрезултатно... Не говоря и дори не мога да чета на френски и направо се отчаях при вида на десетките готварски книги по рафтовете, недостъпни за мен поради езиковата бариера. Накрая си взех няколко кулинарни списания, които смятам с помоща на интернет преводача да поизуча... Ако опита е успешен, ще си проличи по постингите в блога :)

За рецептата:

Избрах си да ви представя една популярна, изключително семпла, но много вкусна салата. В диетичен период съм и тя се вързва идеално с него :)

В интернет може да се намерят различни варианти на приготовлението й, някои включват картофи, други царевица... Не знам кой е правилния вариант, само знам какво опитах като салата " Parisienne" в едно уютно малко местенце близо до Айфеловата кула.

Продуктите са:

(за 1 порция)

едро накъсани листа от маруля,

1 едро настърган морков,

1 твърдо сварено яйце,

1 домат нарязан на резенчета,

няколко стръка див лук,

няколко тънко нарязани резена шунка,

няколко тънко нарязани резена сирене "Ементал"

Дресинг : 2 с.л. зехтин, 1 с.л. оцет, щипка захар, 1/3 ч.л. сол, прясно смлян черен пипер на вкус ( пожелание, може да прибавите и 1 равна ч.л. горчица)

В салатна купа поставете марулята, дивия лук, моркова и леко разбъркайте.

Прибавете резенчетата домат.

Направете дресинга, като смесите оцета, захарта, солта и черния пипер (ако желаете и горчицата), разбърква се много добре до стопяване на солта и захарта и постигане на еднородна консистенция. Постепенно при непрекъснато бъркане прибавете и зехтина.

Преценете количеството на дресинга и ако ви е много не използвайте целия, все пак зависи от вкуса ви и от количеството маруля, което използвате. Аз консумирам салатата като основно блюдо, а не като стартер, така че количеството на марулята е повече.

Залейте с дресинга съдържанието на купата.

Гарнирайте с нарязаното на половинки яйце, резените шунка, сиренето "Ементал" и сервирайте веднага.

За един магнетичен град:

С моя съпруг много обичаме пътешествията. На известни интервали от време успяваме някак да подредим така нещата, че да успеем да реализираме някои от своите мечти в това отношение. С две малки деца, това не е лесна работа, но този път успяхме да си "откраднем" цяла седмица и да се отправим... вече сте разбрали къде от заглавието - Париж... Това е един от градовете, които съм мечтала да видя.

Мъжът ми е бил вече там, но на мен ми беше за първи път и ако трябва да изразя с една дума (по-скоро възклицание) как се почувствах, ще използвам местното " Оoh La La"... В началото човек трудно може да каже повече :)

В края на пътуването си дадох равносметка, че видях един задъхан и спокоен, съвременен и старинен, постоянен и променящ се град. Ако ви се струва противоречиво, вярно е - Париж е противоречив, но очарователен, магнетичен, завладяващ и ... огромен!

Като всеки новодошъл и аз се втурнах да разглеждам забележителности и музеи. Тъй като хотела беше близо до Лувъра започнах от него

Огромен и красив. От снимки и филми, човек трудно добива представа колко е голям. Заснех си мъничка част от него и ако забелязвате, старателно съм избегнала, доколкото може, стъклените пирамиди. Мнението ми е, че те доста загрозяват гледката и са в ужасен дисонанс със сградата. Не претендирам, че разбирам кой знае колко, но всякакви съвременни неща направени от метал, стъкло, бетон и подобни материали ми се стуват ужасно грозни, особено на фона на прекрасните старинни сгради строени с такава любов към детайла.

В един от следващите дни разгледах Лувъра и отвътре. Освен, че не ми останаха крака от ходене, не ми останаха и много емоции. След "Мона Лиза", "Нике от Самотраки", и статуята на Венера Милоска, за които изразходих голяма част от емоционалния си заряд за деня :) , ме чакаха още километри от експозиции. Оказа се, че те са на площ от 60 600 квадратни метра, върху които са разположени около 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

До Лувъра е прекрасната градина "Тюйлери", както и площад „Карусел“ (Place du Carrousel), който се намира между двете странични крила на музея и там погледа спира върху забележителна арка:

В дните на горните снимки, случих малко мрачничко време и за жалост снимките не могат да предадат и една десета от красотата на тези места.

Естествено, не може да се мине и без друга забележителност на Париж, катедралата "Парижката Света Богородица" или още "Нотр Дам дьо Пари" (Notre-Dame de Paris).

Много обичам готическите сгради, а тази е невероятна и ... огромна:

Ето една малка частичка от орнаментите, с които е покрита:

Красива катедрала, но аз си открих друга не по-малко прекрасна и направо си се влюбих в нея. Ако знаете само как я оглеждах, обикалях и снимах естествено. Всъщност, през цялото пребиваване в Париж не спрях да снимам и направих над 800 снимки (вие може ли да си го представите, на мен и сега не ми го побира ума как успях) :))

Съжалявам само, че все още не съм се снабдила с добър фотоапарат...

Но ето я и църквата, за която ви говорих - " Свети Юсташ" (L'Église Saint-Eustache), разположена до входа на стария пазар на Париж (Les Halles). Прелестна е нали?

Сега няма как да пропуснем Триумфалната арка и булеварда Champs-Élysées ( Шанз-Елизе).

Триумфалната арка е разположена в центъра на площад "Шарл дьо Гол", през 1836 г. той е бил наречен "Площадът на звездата" (Еtoile), заради многото булеварди, които водят началото си оттук.

Самият "Шанс Елизе", който се простира от площад "Конкорд" до "Триумфалната арка" е огромен. Аз преброих 4-ри платна в едната посока, 4-ри в другата (дали броих обаче точно не знам, че движението е голямо), а от двете страни пешеходните зони са горе долу със същата ширина.

Сега се хващам, че прилагателното "огромен", съпътства почти всяка забележителност, но какво да правя, като е абсолютно точно определение :)))

Ето го и другия край на булеварда - площад "Конкорд" (Place de la Concorde).

По средата е имало конна статуя на Луи ХV, по чиято идея е построен площада, но по време на Френската революция тя е заменена от гилотина, името му е сменено на"Площад на Революцията" и тук са обезглавени Луи XVI и Мария-Антоанета, а и далеч не само те...

Сега, понеже взе да става леко зловещо, разведрявам обстановката, с нещо, което е познато дори на 4-ри годишния ми син:

Ще трябва да пропусна някои неща, като "Операта", "Консиержри", музея на Огюст Роден и още мнноооого от това, което видях, поради заплашителната дължина, която започна да придобива този разказ. Но нещо ще остане завинаги в паметта ми като прекрасно, нежно преживяване - музея "Орсе" (Musée d'Orsay) и сбирката му на картини от художници импресионисти и постимпресионисти. Всеки, който обича изобразително изкуство, разгръщал е страниците на различни албуми за художници, като Мане, Моне, Сезан, Писаро, Гоген, Ван Гог... и сега види някои от шедьоврите им пред очите си... ще ме разбере... Чувството не се поддава на описание!

Хората, които са посещавали този забележителен град, разказват за всички тези неща, които изброявах досега, те са познати и от картички, албуми, снимки, телевизия... и преди да съм станала банална до болка, говорейки отново за тях, искам да ви покажа как видях Париж извън музеи и забележителности, ето го през пролетта:

И още малко от тази красота:

Това, което запазих за края на този разказ е ето тази гледка от която наистина загубих ума и дума:

Това на снимките е част от Версай и част от градините. И да искам, не мога да го опиша... Просто нямам думи за красотата и размерите на тази прелест (относно размерите, трябва да се разбира както в буквален, така и в преносен смисъл).

Градините са осеяни с пещери, езера, фонтани, екзотични храсти, статуи ... и са нещо толкова фантастично, та чак ти се струва нереално...

Ето само един от фонтаните:

Е, това е! Макар, че не успях да споделя всичко, което ми се искаше, по разбираеми причини. :)

На всички , които търпеливо са успели да стигнат до края на този предълъг постинг, благодаря, че са отделили време и внимание да споделят моите мисли, чувства и впечатления!