![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhlPBash0biUaj5eTek3smelVv7D_EbnvOr2swGa65l-HI-YTw5SG_KrPlarFFRuruQEs0SxPT0NOZo_z6alS75wqchhFb1RDYCtSNb7eMO94rqKtLM51qxyP7nVGRKJVfDx93kESTuWBl7/s640/DSC_0873-1.jpg)
Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjWrJoWQTLzdboza4c87XscYAIA75seN3KQ2dyRqp_wmQWswq0P7Tqc8xH773gwqwpANb8aKpW_hvRyrNW1doo8axXKamIp1y-nuqWX3VU3yFNPtw28hdVHm2uXN6TrGrGxfQzay_4C6kJl/s640/DSC_0911.jpg)
Ще има, разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Естествено, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво:)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)
Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.
Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.
Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)
Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjGowbsIGvq5VZEO_HVRE_khJf7rZ8AlPboZWMOgIXxAC53uRhLEy9UNH-gOnJa0FRFp_vujAiLabiSgEPadIpiJioIR2YFVqUrA_6Pqu42cZ3suBGXNu4KzdGQepLkGlrpg-U5J76xbpKq/s640/DSC_0183.jpg)
Сутрин много рано, когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgiUEQFBEhsBCEYrMW1boa-X5ZlF6XmgG1wWUL1B4LjeFYpYf_6EAAIOe2O-16yod7m_CgQlHwGrigCrtlbtbbSySJz0r_fAktCFhLK2t_9R5JWdpHOAGagLjqVD246FmpVfxqcWp_wZNww/s640/DSC_0354.jpg)
Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiv2vfc1uA81zKeJHqa6_DXpbP8M4EpzkHxyuimvDD0_fPHXoHg7YGhiUAdUxRdrc_Y3ZPD3KaJptc-drQfoUac3cRHQMBNygkvaD9x2kSHfI-1RWAcO9QAxO0qKyH8qZpo4OvU2AIMiU3W/s640/DSC_0528.jpg)
и ще види красиви кътчета, като това:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEifucLa_DWsJJvvknR4W-U52vBtr9QdaAd0N0W_704eGPTfbMSImfH1l-fiO0p1CI6uxM-dTXMUi9Ia3Xa9TSTPA9M_gtyuc4c2oJXEUpLURa8nc-STDUdvkidp12Vd7tOGONQDYs8LAFuG/s640/DSC_0229.jpg)
Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjTRb8coMcO0nTzmvgIEfjRngJeA_CEBiozy5vtRDekofnwKeh6Q9Idt04F6HWJUtijCL-n7usGuYo1DjNrWPGeF_84CfNvZwTGDUP7BAKETTrHL0s7KVdaTHA5DJhKnSTsaRpH6ojUdpXS/s640/DSC_0484.jpg)
Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi18Z6mCcRTuh1GtMW0v-ipeYFjwS1TJ9kuQo_FAfzpGHquXdhEwJUEpJJeRBkWJBQSVWYLjdqHBEtdEfBu7Z-dL-0IqYlS07iugsJTFHEHz2BrHtPz4teNgQ2ju9I1uc608yn_MG40S21m/s640/DSC_0268.jpg)
Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях. До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.
Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjPBY6VpQkrnlWIAzJeljJ_ug2BDOUuB5SLBA8oy5zXTLmOdxvdcBEzAbBVQtSV7HF2nuG2bLTjoDctBeGYMnPR8Yv_r3s-aGKknxJjP9ace8FN2Yc5Qv_1BuJtLrl1MBz75D-JN2kEFjq4/s640/DSC_0406.jpg)
Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912 г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggFE1nUL2U-4zAYD0xreWeszPZPDlKaNS7KMyL8lXytkWlUevGzkZOZ__xstX5nLCwS3r3tVBpX_-eaZB2ThoBgYRZCs_vcYk8MzK0y8bjSRSBAN0A3YeXQc8xMJuo1G3ku6SerQT4wqll/s640/DSC_0358.jpg)
За град Комо и близките околности мога да говоря още дълго, но спирам, защото разказа за езерото тепърва предстои.
Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.
Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти. Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.
Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg_P_WTesduN55PY_EPhJsDzrDTSBXhQIzMCpG3gzvpUpE2XpTSYe07Ht5fiZdrAJHcv-48hkthF02jQwd_G_r1-aeoviU5LDioD7ijVUKvJyQKsljZuddAhcmf5XPaYZOh4wtDyUsWkZ0p/s640/DSC_0761.jpg)
Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjw-ZZ_vCHS5IQIxeoi9PIKLax-FPPUo_0COWDLyZL6IFy3PgpmmjnJC9DiQR7RczUJbYTRx6ACxq48Vcl93zZQkRwXYL0qFcV-a3ttQeP0OLeVeoHJ3MWA_cCEWnrFZfX7LeIlw1NV3g_a/s640/DSC_0526.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgp-bbo7eJZwXV_eH7o_a3eqRgloaBRgNq8y9ZSHaEJh_1sgE0nrt9hmJudobx17JiWAdYwKfnSfM8UVpQR40v6w-yXxO8cjqOK3lhJaOVI55egEO82OLePsES4w_GsSHfp_pIAOz1F_w0u/s640/DSC_0409.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzbxwm8c1BharlACgBaqMLEGWzL_BjVCF2fmWKvPXpoEBb9Xkh1SH_yRgvfjLRSVReJxySL5R7Qe7roHRYcO3b0WWxiI7svsKpqj3RtqZzPRksibtMYP5scz8Odxdw9VNt8TZW8Rdu5CSP/s640/DSC_0584.jpg)
Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.
Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):
Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.
Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhcq7l2ehrMYIjur1B0IwObY09-i0MihrG00mAFVqjalcBetR3MPsYwZXMZqN9vBc6x1PN7ZCyVOI6U3mx8HXStbDedvJzRY-x63_YIn5i_BhfEbnIjjprGsSVklLhf6JnozzLxU7r_Dj8u/s640/DSC_0747.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFNGiiKVXPWO-lcOzpEO4Vz418_7TqLAV2ScOvq63e29nQu_Rg8RlfABSUy2YkW1IzcsQ9FrPWrt5aCFp9YeUjxLyYyduIO17V0DOB7pw70NJUhD6-F1JsS58-wZ66b_q4t7XxERFhvk3j/s640/DSC_0746.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikfAK3pTMgx5YnII34w6gnfzFCMxE_awqJfrspsu2G4n4Z6KxCNDyp-SrQtvRSdBXeUMBZFFuowG2SwNvTkDsRasBGg5laGBM5WT9HzveDmiiZW4o-WsxGr3Deppp0AOlWBGEyJKpWRDC0/s640/DSC_0784.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjiA3kM330gtSpeNZ_wVxAm4glOWxZCZiiHi1BfGxj8kTqwTjrAikG6oqMADfmUPRXgf9WYFluu8eDFSLZR8PkRaMdTq7n7keBbajKX6-Km1GB1NLQ8N_3whlja7cH91CcEECA9TDW-Lu4a/s400/DSC_0711.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjANEeY9-Bd_r3_eLGdkY_KL_0gZcVukW_znafjTV-sVTZLRRELP8oTiWJTwMBcu48GdRAe83cwiqk1UQ_Yh-j_or7u0wkfFOIKdFHB08Cx4xIHcJ__aBhFcCt2VQWFOLslJJx9YlszPpx-/s640/DSC_0683.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXUII2-5EaZ6A2lZ7J4KdRVwlWMIE8gNOl7rmsykg59BTTba405KDcDzokzMDpHm44weQd32sDZr5CjGc93x8cXEBOkCa9fcioGfoptEaLRPnJNh-CdgNdG2dIRAumSQ4TOx-tcN7xXOuJ/s640/DSC_0742.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhUhieecrGQNxeMtU0YuGmv9aH5wigXs-WYL4Dyt-tLpy3aHosLL8PvxkcFhPZOorUOBufx6pQDtrUeBP8_2FDsXf4cAtZnmYHlY414hml_GQG24_2q5pEZzxRCuPUN15nYnBxjSO1nNsam/s640/DSC_0702.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgsYs7MfBedM4uxjttJ7c4_IGRzP44Um5wH9ERSVMJoBFpaQOCn799-zwaGhQVDA3JHpY47CzPvbjp8yMzOAVzI4n3Pa85a6zkZ8-eO7QA1Fo7T_pFnvJt3aIIR-HtOvnUDgbcKXZtdcULI/s640/DSC_0709.jpg)
С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEirRLpayYQnrJPK2rgF2bcMlQ3q51w9vd6fv-9AG6XHoaSifMPyRC6pPSRFhXKnvb7o2DoSMZ7R-GqA-k3y7E3QJ1mMA6A0CZH2nhw4lPwTVkdeLxUGeyaKTwR-Qxt15go7N1_cN8V2bw_L/s640/DSC_0831.jpg)
Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
А сега, рецептата:
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7RFk5vhv6K1O0jIbhJWl5nWlIxmZXpkGzzuPoRjZVs1NS7U7cB-kwxD777HktSqyIfIlUt2SamtS3RQdB4SOu3sBC9_kYOOfEltdN9efeBF2Mtm8yaTWWC5PBKNnti2uHtWEyYtD9Gp-p/s640/DSC_0874-1.jpg)
Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)
Продукти:
4 патладжана,
около 200 гр. кайма,
1 яйце,
настърган кашкавал,
около30-тина гр. чисто масло,
2-3 с.л. галета,
сол,
черен пипер,
за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче
- Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
- Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
- Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
- Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава. Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета. Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката. Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgBQ7NC_NCmkHKsH9u9EV4w6r9OGQBERpWY-TAJYD1OPEvvkghUuoU4xz4QNw1C0Rpg1-HcvPBxyoikkTvZpDNR7XlOjJpA6u0WKG6aOQnb6cwxETcdEJD9arTq3rHKcWFqAkbnSTzumt0H/s400/DSC_0884-1.jpg)