Лесно и вкусно - Салата с нар и козе сирене и картофки на фурна

Когато човек няма много време да се вихри в кухнята, но му се похапва вкусно, може да угоди на небцето и без да прекара половин ден в готвене :) Такова е днешното ми предложение.
Картофките с розмарин на фурна са нещо вкусно и обикновено, но това, което придаде очарование на обяда ни, беше тази великолепна салата с нар, козе сирене и медено горчичен дресинг, чаша бяло сухо вино допълни прекрасно всичко.
И така, без повече обяснения, рецептите:

Салата с нар, козе сирене и медено-горчичен дресинг

1/2 маруля,
1/2 зелена салата,
около 150 гр. козе сирене,
семенцата от 1/2 нар (или от цял, ако е плод с малки размери),
1 глава лук - червен салатен или др.,
20-тина грама орехи - едро нарязани (опция)

За дресинга:
2 с.л.зехтин (или пък орехово олио, но то е с по-тежък вкус),
1 ч.л. горчица,
1 с.л. оцет балсамико,
1 ч.л. с връх мед,
сол на вкус,
няколко зърна бял пипер - ситно смлени

Измитите листа маруля и зелена салата се накъсват на едро и се слагат в купа. Ако желаете, може да обогатите вкуса с още няколко листа спанак или рукола, или пък друга приятно хрупаща зелена разновидност :)
Нарежете обелената глава лук на фини колелца и ги прибавете към салатата.
Прибавете зърната нар.
Пригответе дресинга, като смесите всички съставки и бъркате енергично до еднородна консистенция. Аз използвам малко бурканче, добре затворено с капачка и го раздрусвам, като шейкър, докато всичко се смеси добре. Опитайте от дресинга и ако е необходимо добавете още сол, оцет или пък мед по ваш вкус.
Непосредствено преди сервиране залейте салатата с дресинга.

Ето и рецептата за картофките :



Картофи с розмарин и розов пипер на фурна

около 5-6 картофа средна големина,
2-3 скилидки чесън,
около 50 гр. масло,
7-8 зрънца розов пипер - счукани,
розмарин,
сол на вкус

Обелете, измийте картофите и ги нарежете на парчета.
Сложете ги в тавичка (тавичка с незалепващо покритие е по-добре, ще избегнeте досадното търкане при миенето после).
Обелете скилидките чесън и ги натиснете с плоската част на ножа, така че да се смачкат, но да останат цели. Сложете при картофите.
Поръсете със счукани зърна розов пипер (ако нямате не е страшно - черен пипер също ще свърши работа) и сол на вкус.
Прибавете и розмарина. Ако е сух, щипка-две (не повече от 1/2 ч.л.) е достатъчно, тъй като подправката е с по-силничък аромат.
Нарежете маслото на парченца и го разпределете в тавичката върху картофите.
Прибавете съвсем малко вода.
Покрийте тавичката с алуминиево фолио и печете в предварително загрята до 220-230 градуса фурна около 30 минути.
Махнете фолиото и върнете тавичката във фурната, докато картофите се запекат и хванат приятна златисто кафява коричка. Трябва да останат само на мазнина. За запичането може да използвате и грил функцията на фурната, ако има такава.

Крем супа от тиква със синьо сирене

Някак си, още не мога да изляза от тиквената тема. Ред, за да появят в блога чакат други рецепти, в които и помен няма от тиква, но кой знае защо най-фотогенична и примамлива за мен се оказва все рецепта с тиквено съдържимо :)) Ха-ха, ама на моя мъж хич не му е весело, защото една тиква пак чака кротко на балкона, за да се превъплъти в нещо. Тиквен ми е този сезон и това е! :) Но ще взема да си пощадя мъжа (пък и вас) и ще я оставя да отлежава, те тиквите и без това са издържливи и траят :))



Продукти:

около 700 гр. тиква (почистена и обелена),
1 морков,
1 голям картоф,
1 глава лук,
1 с.л. брашно,
около 100-150 гр. сирене gorgonzola (или синьо сирене по ваш избор),
около 30-40 гр. печени, белени тиквени семки,
3 с.л. зехтин,
розов пипер,
сол на вкус

Сложете в тенджера на котлона около 1 - 1,2 л. вода да заври.
Сложете почистената, обелена и нарязана на парчета тиква, обеления и нарязан на парчета картоф и почистените и нарязани морков и лук във врящата вода.
След 10-тина минути прибавете зехтина и сол на вкус. Внимавайте с количеството на солта, защото накрая ще се прибави и синьото сирене, а то е солено.
След като тиквата и картофа са се сварили, сложете брашното в купичка и внимателно започнете да сипвате от водата, в която са врели зеленчуците, като бъркате непрекъснато, докато се образува рядка кашичка.
Изсипете съдържанието на купичката обратно в тенджерата при останалия буьон със зеленчуци, като бъркате непрекъснато. Оставете да поври 2-3 минути.
С пасатор, пасирайте бульона и зеленчуците докато се получи консистенция на крем супа. Ако консистецията е рядка за вашия вкус, сгъстете с още малко брашно, а ако е прекалено гъста, може да разредите с още малко вода. В тези случаи върнете на котлона, за да поври още 3-4 минути.
Супата се сервира топла (почти гореща), гарнирана непосредствено преди сервиране с парченца синьо сирене, печени белени тиквени семки и едро счукани зърна розов пипер.

* Идеята за тази рецепта е взета от сп. "Cucina Moderna", октомври 2010г.

Кейк с тиква

Към тиквата вкъщи има двузначно отношение, от голяма любов (това от моя страна), през подозрителност (от страна на децата), до нехаресване от страна на обичната ми половинка (освен отвреме на време в класическия тиквеник). Моят мъж обаче, смело си хапна в Италия пълнени и панирани цветове от тиква, което пък ме подтикна към по-смели експерименти, но както се видя при рецептата с тиквената шарлота, засега без резултат - пак се мръщи на тиквата :))

Тиквата е много полезна и с отлични вкусови качества, съчетава се добре с много продукти и това е причината да я "маскирам", за да се консумира без протести от цялото семейство. Не им казвайте, но честичко, я крия в крем супи и така ги прилъгвам да я хапват :)

Последната "маскировка" беше сладка. Имам си любима рецепта за кейк с моркови, която съм качвала тук в блога. Много си я харесвам, защото става много ароматен и сочен кейк. Сега ми хрумна да заместя морковите с тиква и се получи отново чудесно.

Ще дам отново рецептата, макар че вече я има във варианта с морковите:

Продукти:

(1 ч.ч.= 150 мл.)

около 1 ч.ч. сурова тиква настъргана ситно

2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат;
1/2 равна ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
1 1/2 ч.ч. олио;
1 капсула ванилова есенция;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

За сиропа: 1/2 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. вода, лимонова есенция

За глазурата:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок

Стафидите се слагат в малка купичка и се заливат с алкохола. Така трябва да престоят поне 20-тина минути.
Фурната се загрява до 180 градуса. В купа се пресяват брашното, бакпулвера, содата и пудрата захар. В друга купа се смесват яйцата, олиото, киселото мляко, тиквата и ванилията. Върху тази смес се пресява брашняната смес, като се бърка с дървена лъжица, докато се смесят. Прибавят се стафидите, лимоновата и портокаловата кора, орехите. Разбърква се.
Готовата смес, с гъстота на кейково тесто, се изсипва в намазана с олио тортена форма. Пече се, докато сладкиша стане златисто кафяв и дървено шишче забодено в него излезе чисто. Оставяме да поизстине във формата преди да извадим кейка.
Захарта и водата за сиропа се слагат в тенджерка на тих огън. След като заври се оставя на котлона докато захарта се разтвори напълно. Дръпва се от огъня и се прибавя лимоновата есенция.
Изстиналият кейк се сиропира с горещия сироп. Необходимо е да се напои леко, така че може и да не се наложи да използвате цялото количество сироп.
Глазура:
Крема сиренето и маслото трябва да са със стайна температура. С миксер се разбиват на ниска скорост, така че да се смесят добре. Постепенно се добавя пресятата пудра захар, докато се получи гладък крем. Не съм посочила абсолютно точно количеството пудра захар за глазурата, за да може всеки да нагоди крема по свой вкус за сладост. Накрая се прибавя и настърганата лимонова и портокалова кора.
Кейка се намазва с глазурата и се оставя в хладилник, за да може глазурата да стегне.

* Рецептата е адаптирана от книжката "Традиционни домашни печива"

Град Лука и рецепта за Focaccia с червен лук, маслини и пипер

Много обичам фокача - този плосък италиански хляб в многобройните си разновидности и прекрасен вкус.
Днес ще ви разкажа за прелестния град Лука (Lucca), празника на хляба, който заварих там и за една рецепта за фокача.
Погледнете дългите крепостни стени на долната снимка, по които растат дървета, те обграждат едно от най-прелестните градчета на Тоскана.


Град Лука се намира между Пиза и Флоренция и е известен точно с тези отлично запазени градски стени (15-17 век). Само още три града в Италия запазват напълно крепостните си стени - Ферара, Гросето и Бергамо.
Лука дължи отличното им състояние на факта, че никога не се е наложило да бъдат използвани за защита на града. Превърнати са в място за разходка през 19 век, като по тях са прокарани алеи има засадени дървета и е много забавно и приятно да обикаляш отгоре, разглеждайки от по-високо историческия градски център, който обграждат.
Алеите върху стените изглеждат така:

Разбира се, днес градът се е разпрострял и извън тези стени, но зад тях в цялата си прелест пред погледа на човек изникват красиви площади, малки църкви, музеи и невероятни старинни къщи, към които отвеждат тесни калдаръмени улички.
Първото, което видях след крепостните стени, беше ето тази чудна гледка:

Оказа се, че това е камбанарията на катедралата "Сан Мартино" (Duomo di San Martino).
Тя е с великолепна фасада. Резбите по лявото крило на вратата са дело на известния скулптор Николо Пизано.

Тъй като пристигнах в Лука сутринта на един от почивните дни, седнах в едно кафене отстрани на тази прекрасна църква, до един приятно ромолящ фонтан, за да се насладя на малко ведрост, спокойствие и красота в компанията на чаша ароматно кафе.

Тази ведрост и спокойствие са отличителна черта на града и много ми допаднаха :)
Оказа се, че изумителните църковни фасади, далеч не са свършили. Очакваше ме нова, още по-прелестна от предишната - на църквата "Св. Михаил във Форума" (San Michele in Foro).


Построена е на мястото на стария римски форум, откъдето предполагам идва и името й.
За да починат очите ви от църковните фасади, предлагам да се поразходите с мен из малката, но невероятно красива ботаническа градина. Такова спокойствие цареше там, което няма как да опиша. Човек напълно може да се слее с природата, да се остави мислите му да се реят свободно и да си почива...За жалост, когато си турист няма много време за това, но и минутите, които прекарах там ми донесоха много. Ето, погледнете сами, частиците красота, които се опитах да запечатам с фотоапарата:




След като си починахме, може да погледнем заедно още една църква - "Св. Фредиан" (San Frediano 1112-1147 г.), с невероятна мозаечна фасада от XIII в.:


Сега, изоставям църквите, не защото няма още и не защото не са красиви, а защото просто мястото няма да ми стигне за всички и ще ви покажа друга впечатляваща гледка - тази към площад "Анфитеатро":



Забелязвате ли овалната форма? Средновековните къщи са построени по овала на стария римски амфитеатър.
Ако искате да видите пример за градини в италиански стил, може би трябва да отидем в палацо Пфанер (Palazzo Pfanner):



Двореца носи името на австрийския пивовар Феликс Пфанер, който е поканен в Лука, през 1846 г. да учи хората как се произвежда бира. Много бързо той взима решение да се установи в града и купува палацото. Градините са създадени през 18 век. Представляват прелестна гледка - статуи, фонтан, лимонови дръвчета отрупани с плодове, оформени храсти, много цветя, всичко в прекрасна симетрия.
Мога още много да пиша за този град - една истинска средновековна перла, но ще се задоволя само да ви покажа някои живописни и интересни местенца, които си харесахме с моя фотоапарат :)
Ето например, как местните хора съвсем спокойно си живеят в кула на порта:

Или пък, всеки ден минават по такива улички, а подобни кули са обичайна за тях гледка:




Или си наливат вода от такива чешми:


На единия от градските площади, случих да видя нещо много интересно - празник на хляба. Бяха издигнати шатри, под които цял отбор млади хлебари, нагледно показваха как се прави хляб - месеха, точеха, оформяха, печаха и раздаваха на всички желаещи да опитат. И аз опитах фантастично хлебче и прекрасна фокача. За голямо съжаление, вече далеч от мястото на празника се сетих, че заплесната да правя видеозапис как италианците приготвят хляб, забравих да направя снимка, така че не мога да ви покажа нагледно :))
Но пък мога да дам една рецепта за фокача, която приготвих щом се прибрах вкъщи.



Продукти:

За около 450 гр. тесто са необходими:

150 гр. вода,

15 гр. мая,

1 с.л. зехтин,

1 ч.л. захар,

1 равна с.л. сол,

брашно

още малко зехтин за намазване

За плънката :

1 малка глава червен лук,

1 пиперка,

шепа черни маслини без костилки,

моцарела

Трябва да се използва топличка вода (в никакъв случай гореща) с телесна температура. В нея се размива маята, слага се и захарта, покрива се съдината и се оставя маята да "шупне".

В купа се изсипва зехтина, шупналата мая и отгоре започва да се пресява брашното, в което сте сложили и солта, като се бърка с дървена лъжица. Когато тестото започне да се събира на топка около лъжицата, тестото се премества на набрашнен плот и се доомесва с прибавяне на брашно, докато стане меко, еластично и нелепнещо по ръцете. На мен ми отиде, може би около 350 гр. брашно.

Покрийте купата и оставете тестото на топло място да втаса, докато удвои обема си.

След като втаса, разточете тестото с точилката, после го пренесете в намазана с олио тавичка и като си помагате с пръсти го доразстелете по дъното, колкото можете на по-равномерен пласт.

Надупчете повърхността на тестото с вилица.

Намажете го леко със зехтин.

Печете във фурна предварително загрята до 200 градуса.

След като фокачата стане леко златиста и като боднете с клечка не полепва тесто по нея, извадете фокачата от фурната.

Наредете отгоре маслините нарязани на шайби или на половинки, нарязания на тънки колелца лук, нарязаната на тънки колелца сурова пиперка.

Подредете върху тях нарязаната на тънки слайсове моцарела за пица и върнете във фурната. Печете докато моцарелата хубаво се запече.

Хубавото е, че зеленчуците в случая остават леко хрупкави.

* Рецептата за тестото за фокача е от книжката "Pane, pizze, focacce e torte salate", а плънката е моментната ми хрумка според наличностите в хладилника :)

Шарлота от тиква за тиквения медал

Настоящата рецепта издирих и направих, специално, за да заслужа един тиквен медал, с който ме наградиха Катя ( Кокошарник) и Русанка (Домашно приготвена храна) .
Кате, Роси, много ви благодаря!
Дали ще заслужа, обаче медала е спорно :), защото рецептата раздели семейството на два лагера - аз много я харесах, моят съпруг пък заяви, че не му допада чак толкова.
Спорна или не, тиквената шарлота е направена и вече изядена :) Сега ще я кача и тук пък каквото ще да става. Освен това съвсем нямам намерение да престана с рецептите съдържащи тиква и определено ще има още. Така де, много полезна е и тъкмо й започва сезона :)



Името на това тиквено произведение, явно идва от факта, че е приготвено във форма, която придава на ястието вид подобен на прекрасния десерт - Шарлота, само подобен обаче, защото изобщо не е десерт :))
Ама не си мислете, че съм си го измислила аз, така си беше назовано в източника на рецептата, а именно, списанието "Sale & Pepe", брой от декември 2009 г.

Продукти:
300 гр. почистена,обелена тиква (аз използвах от тиквите "цигулка"),
100 гр. обелени картофи,
2 с.л. олио (или зехтин)
25 гр. брашно,
250 мл. прясно мляко,
25 гр. масло,
3 яйца,
50 гр. сирене grana padano (за жалост аз нямах и заместих с кашкавал),
щипка индийско орехче,
сол и черен пипер на вкус

За гарниране отгоре:
2 глави лук, 1 пиперка, 2-3 моркова (или други зеленчуци по избор),
бучица масло,
1 чаена лъжичка захар,
сол и черен пипер на вкус

Почистената, обелена тиква и обелените картофи се нарязват на парчета (големина като за готвене на яхния), слагат се в тенджера с олиото (зехтина) и вода и се сваряват за около 15-тина минути.След това се отцеждат от водата и пасират на пюре.
От брашното, маслото, млякото се приготвя сос бешамел, който се подправя със сол, пипер и индийско орехче на вкус. След като соса изстине едно по едно се прибавят яйцата, като след всяко се разбърква много добре, докато бешамеловия сос го поеме напълно, преди да се прибави следващото.
После прибавете и пасираните тиква и картофи, както и сиренето grana padano, което аз заместих с кашкавал. Разбъркайте добре.
Изсипете сместа във формата. Най-добре да е силиконова, но за да спазя типичната форма, поради липса на силиконова от точно такъв вид, аз пекох във форма от огнеупорно стъкло, която намазах добре с олио.
Пече се на водна баня в предварително загрята на 180 градуса фурна, около 50 минути.
В това време, нарежете лука на полумесеци, а морковите и пиперката на жулиени.
Загрейте бучицата масло в тиган (или тенджера) на котлона, прибавете зеленчуците, 1 ч.л. захар, сол и пипер на вкус и сотирайте за 3-4 минути. Зеленчуците трябва да останат леко хрупкави.
След като тиквената шарлота се изпече, извадете от фурната, оставете да поизстине във формата. После обърнете върху плоска чиния. Ако формата, в която сте пекли не е силиконова, може да трябва да си помогнете с остър нож, като много внимателно отделите ръбчетата на ястието от формата и след това обърнете върху чиния.
Гарнирайте шарлотата отгоре със сотираните зеленчуци.

Това може да представлява предястие, леко основно ястие или пък гарнитура.
Струва ми се, че по-успешно ще се пече във индивидуални формички, за мъфини например, но тогава времето за печене ще трябва да се съкрати. Следващия път ще пробвам и така.

* Рецептата е адаптирана от сп. "Sale & Pepe", от декември 2009 г.

Сега, за да изпълня условието на наградата, ще отговоря на няколко въпроса:

Любим автор?
Ами толкова са много, аз съм типичен случай на книжен плъх още от дете. Сега покрай гледането на две малки дечица, не ми остава толкова време за четене, колкото ми се иска.

Какво ме вълнува?
Най-различни неща неща - от усмивките на децата до някое красиво листо, на което ми е попаднал погледа. Също ме вълнуват пътуванията, музиката, нещо прочетено,постигането на нещо дълго чакано и желано.

Мразя?
Чак омраза не бих казала, доста силно чувство е. По-скоро изпитвам силно негативно отношение към безхаберието, некадърността, подмяната на ценности с псевдо такива, грубостта. А, сетих се и нещо, което наистина мразя - насилието във всичките му проявни форми.

Сега предавам тази награда:




на приятелите от блоговете:
Малки неща,
Самодивска омая,
Цветно...с Пепеляшка,
В кухнята на моето семейство,
Храна за мойте канибали,
My cooking book,
С мен в кухнята
Ще чакам с нетърпение техните тиквени произведения, които тиквения медал ги задължава да приготвят :)

Хляб "Old America"

Това, което нямам търпение да ви покажа преди каквото и да е друго е този невероятен хляб, който месих днес. Най пухкавото, беличко и мекичко хлебче, което съм опитвала. Това може би се дължи на количеството прясно мляко, което се използва - повече, в сравнение с други рецепти, които съм изпробвала.

И така, за да замесите това пухкаво и вкусно хлебче или по-точно е да кажа хлебчета, ще ви трябва:

Продукти:

Около 1 кг. брашно (на мен ми бяха достатъчни около 900 гр., включително с доомесването на плота),

40 гр. (едно кубче) прясна мая за хляб,

500 мл. прясно мляко,

45 гр. масло,

1 равна с.л. захар,

1 равна с.л. сол

яйце за намазване

Първо разтворете маята в 100 мл. от млякото. То трябва да е топло, но не горещо (най-добре да е с телесна температура). Прибавете захарта, разбъркайте, покрийте съдината и оставете маята да се активира (да шупне).

В това време стопете маслото и прибавете към него останалото мляко (400 мл.).

Добавете шупналата мая. Сложете и солта.

Започнете да пресявате брашното над купата и да бъркате сместа. Когато тестото се събере на топка около лъжицата, пренесете тестото върху набрашнен плот и доомесете, с прибавяне на брашно, докато получите меко, нелепнещо тесто.

В рецептата не се споменава, но аз винаги удрям тестото за пити или хляб в плота 50-тина пъти, тестените изделия стават по-хубави така.

Оставете тестото в намаслена купа и покрито, да втаса докато удвои обема си.

След като втаса, късайте парчета от тестото и оформете на топки, с размер малко по-големи от детски юмрук. При мен излязоха 10 броя.

Подредете ги в намаслена тава.

Намажете с яйце, разбито с 1 с.л. вода (винаги мажа не само с жълтък, а разбивам и жълтъка и белтъка с вилица, като прибавям съвсем малко водичка, така хлябовете и питите стават лъскави и златисти отгоре при печене).

Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна.

* Рецептата е от една прекрасна италианска книжка"Pane, pizze, focacce e torte salate"

Тиквички с пармезан

След като отсъствах няколко дни вчера се завърнах вкъщи. Вихъра на ежедневието ме поде и сега въпреки късния час сядам пред компютъра - това са няколко минути за едно от любимите ми занимания :))

Днешната рецепта е за интересна гарнитура. Попаднах на нея случайно, ровейки се в различни чуждестранни кулинарни блогове, за беда не записах веднага откъде взех рецептата и после колкото и да рових не успях да я открия отново, така че не мога да цитирам източника.

И така, днес ще ви представя - Тиквички с пармезан, а скоро ще се върна на темата с Италия. Чака ме също и предизвикателството с тиквената рецепта, за да заслужа един тиквен медал :)

Но да започна с тиквичките, рецептата е много, много лесна:

Продукти:

3 тиквички,

зехтин,

пармезан,

бял пипер,

сол на вкус

Измийте добре тиквичките. Както са с кората ги нарежете на "пръчици" с дебелина и дължина приблизително колкото показалеца ви.

Сложете вода в тенджера на котлона да заври, пуснете тиквичките във врящата вода за 2-3 минути. Извадете ги и ги отцедете.

Загрейте фурната на 200 градуса (може да използвате и функцията грил, ако фурната ви има такава). Използвайте тавичка с незалепващо покритие или застелете тавичката с хартия за печене. Наредете "пръчиците" тиквичка в нея. Наръсете добре със зехтин, след това поръсете с бял пипер и накрая наръсете обилно тиквичките с настъргания пармезан. Аз използвах гранулиран. Поръсете и с малко сол, но имайте предвид, че пармезана е солен и трябва да се внимава, ако допълнително ще солите.

Пъхнете тавичката в предварително загрятата фурна и печете докато пармезана приятно се зачерви.
Не пиша количеството на зехтина и пармезана, за да може всеки да си ги дозира по свой вкус