Шоколадови кексчета с ягоди

Преди време попаднах на лесна, вкусна и бърза за изпълнение рецепта на плодов сладкиш. Научих го от една дама, която е невероятен кулинар.
Благодаря ти, Рета!
Вчера ми се прииска да направя нещо шоколадово, имах и ягоди под ръка, а комбинацията си е класическа и неустоима - ягоди и шоколад. Проблемът беше, че разполагах с много малко време, така че трябваше да спретна нещо лесно и бързо. Сетих се за рецептата на Рета - наистина бърза, лесна, но не и шоколадова. Е, тогава трябваше да бъде превърната в такава...

Продукти:
3 яйца;
125 гр. краве масло;
1 ч.ч. захар;
1/2 ч.ч. кисело мляко;
2/3 ч.л. сода бикарбонат;
2 ч.ч. брашно;
2 с.л. неподсладено какао;
ягоди

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Маслото се разтопява и се прибавя при непрекъсно разбиване към яйчната смес (внимавайте да не е горещо). Киселото мляко, в което е угасена содата, също се добавя.
Брашното и какаото се пресяват.
Миксерът се заменя с дървена лъжица и брашното с какаото се прибавят постепенно към сместа при непрекъснато бъркане, докато се постигне консистенция на гъсто кейково тесто.
Форми за мъфини се намазват с мазнина и тестото се разпределя в тях (пълнете не повече от 2/3 от обема на формите).
Оваляйте ягодите в кристална захар и поставете върху тестото във всяка от формичките. Овалването в захар помага плодовете да не падат на дъното при печене. Ефектът е много по-добър, отколкото ако се овалват в брашно.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато дървена клечка забодена в тестото не излезе чиста.
Оставете мъфините във формичките 10-тина минути преди да ги извадите върху решетка да изстинат.
В оригиналния вариант на рецептата се пропуска какаото, пече се като цял сладкиш, а използваните плодове може да са вишни (без костилките) или кайсии (разполовени, без костилките) или пък сини сливи (разполовени, без костилките). Накрая, като поизстине, се ръси с пудра захар.
Лично аз го харесвам най-много с кайсии, ето и снимков материал от миналата година по оригиналната рецепта:

Невероятно вкусно е и чакам с нетърпение сезона на вишните и кайсиите, за да го направя отново този сладкиш, но пък и шоколадовата инерпретация стана чудесна :)

Ароматно пролетно пиле

Много обичам всякакви зеленийки и всяка пролет приготвям едно ястие, което знам от мама и страшно харесвам. Става като яхнийка, но е леко, приятно и ароматно. Също е подходящо и за разделно хранещите се. Този път, дори не сварих да го снимам, затова ще използвам стара снимка от миналата година. :)
Ето го и него:
Продукти:
1 пиле нарязано на порционни парчета ( или пилешки бутчета);
5-6 вр. зелен лук;
3-4 вр. пресен чесън;
1 връзка магданоз,
1 връзка копър;
1 връзка пресен джоджен (използват се само листата);
1/3 ч.ч. (от 250 милилитровите) доматен сок (или 2 средно големи настъргани домата);
олио,
1 ч.л.червен пипер;
сол и черен пипер на вкус

Лукът и чесънът се почистват, измиват и нарязват. Магданозът и копърът се измиват и нарязват. От връзката джоджен се взимат само листата, измиват се и се нарязват. Всичко се слага в дълбока тенджера, прибавят се олиото, солта, черния и червения пипер (аз го предпочитам с малко повече червен пипер от оригиналната рецепта) и настърганите домати (доматеният сок). Прибавя се и се пилето нарязано на порционни парчета. Накрая се слага водичка, но имайте предвид че продуктите си пускат също, така че не трябва да се прекалява (около 150-200 мл.). Слага се на котлона да заври, после се намалява и се вари на тих огън до готовност на пилето. Яденето трябва да е със сосче, затова при необходимост, докато се вари се добавя още водичка.
На осмелилите се да опитат - да ви е сладко!

Пролетна усмивка

Поводът за този постинг е пролетната усмивка, която ми дари di_ani - Опитайте
Тя ми даде не една, а цели две награди и думите й ме накараха да се усмихна :)
Нейният блог ме зарежда винаги с толкова позитивизъм и ведро настроение, от нея съм научила толкова много неща (и продължавам да научавам), че каквото и да кажа, като израз на благодарност, ще бъде малко. Ето защо, ще кажа само простичко - благодаря ти, скъпа Диди, но го казвам от сърце! За мен е чест да приема тези награди и прелестния пролетен букет :
На свой ред, искам да ти поднеса тези цветя, дано те да ти донесат ведро, пролетно настроение и да те накарат да се усмихнеш, както се усмихвам аз:

Nanita, с мил жест на внимание, също ме дари с играта-награда. Благодаря ти, Nanita! За теб са тези цветя:

Сега се захващам с условията на двете награди, ще започна с тази много свежа и весела награда:

Условията са следните:
- Да благодаря за наградата + линк към човека, който ми я дава.
- Да се "накипря" с картинките, които представляват наградата.
- Да наградя други 10 блога, с линкове към тях.
- Да уведомя наградените блогове.
Първите две условия вече изпълних и то с голямо удоволствие:)
Сега с не по-малко удоволствие ще пристъпя към третото - 10-те блога, на които ще дам наградата. Те са:
Дими - Тайната на нашата вечеря
Йоли - Вкусно с Йоли
DSdiva - Самодивска омая
Мария - my cooking creations/a>
Dani - Музика за свободното време
Tanita - Рецепти прелитащи през океана
Зори - EOC
Nanita - Nanita
Мира - marmottes et chocolat
Ева - Кулинарна фурия

Сега за втората игра-награда:
Условията на играта са:
Да споделя 10 неща, които ме правят щастлива.
Да кажа 5 неща, които не знаете за мен
Да посоча линкове към 5 сайта, които да получат наградата и да продължат играта

Нещата, които ме правят щастлива... Не бях се замисляла досега, просто си изживявам щастливите моменти, когато са тук, но ще се опитам сега да помисля и изредя.
- Децата и съпругът ми ме правят щастлива, а най-щастлива съм когато са здрави и добре;
- Когато обичните ми хора (родителите ми, семейството на сестра ми, ...) са здрави и добре, също съм щастлива;
- Щастлива съм, когато разглеждам непознати кътчета от света;
- Щастлива съм с хубава книга в ръка;
- Щастлива съм, когато слушам любима музика;
- Щастлива съм когато съм сред природата и в мигове на покой мога да и се наслаждавам, пропускайки забързаното ежедневие край себе си;
- Щастлива съм, когато създавам нещо (без значение колко дребно е то) и се получи добре;
- Щастлива съм, когато видя как нещо добро, нещо духовно, побеждава пошлост, посредственост и скудоумие;
- Щастлива съм, когато идват пролетта и лятото;
- Щастлива съм от добра дума и от мил жест.

5 неща, които не знаете за мен:
- Обичам да пътешествам, както в чужди държави, така и в родината;
- Влюбена съм в Италия, непрекъснато ме зове и искам да се връщам там отново и отново;
- Много обичам да слушам джаз. Харесвам още класическа музика и евъргрийни. Запален почитател съм на Питър Гейбриъл. Както виждате музикалния ми вкус е малко еклектичен.
- Живея във Варна;
- Не харесвам зимния сезон и изобщо студа

5-те блога, на които давам на свой ред тази награда и трябва да продължат играта са:
Dani - Музика за свободното време
DSdiva - Самодивска омая
Ева - Кулинарна фурия
Мария - my cooking creations/a>
Мира - marmottes et chocolat

Пълнени хлебчета

Сигурно ви е позната ситуацията, при която децата минават през някоя от злоядите си фази на развитие и отказват дори да опитат вкусната и полезна супичка, яхнийка или каквото друго там с много старание сте им приготвили. Те настояват да ядат пържени картофи, кебапчета, кренвирши (последните - аз с всякакви хватки познати на родителския опит избягвам да внасям вкъщи), вафли, бисквити и други подобни.
Най-вбесяващото от всичко е, че домашните бисквитки, кексчета и т.н. вкусотии, с които се опитвам да ги изкуша се "радват" на пълно безразличие и дечицата си настояват да получат пълни с "Е"-та продукти.
В момента моите хлапета - един брой момченце на близо 4 годинки и един брой момиченце на близо 2 годинки, са нагазили яко в гореописания неящен период, за ужас на двамата си родители - ценители на добрата кухня. :)
Невръстната девойка, настоява да преживява предимно на кисело мляко и маслини без костилки (явно е в плен на суетата за стройна и изящна фигура още отсега), а палавия момък, когато благоволи да яде, иска само сандвичи и гореописаните от мен купешки вредности.
В опит да ги накарам да хапнат поне малко се сетих за тези пълнени хлебчета - спомен от детските ми години. Не, че и те не са сандвич, но... днес сандвич, а утре току виж и зеленчуковата крем супа отново прояли. Но за нея ще пиша някой друг път в друг постинг :)
Между другото, тези хлебчета са подходящи и ако ще правите детско парти - изпробвах го вече този вариант. :)

Необходими са ви:
малки хлебчета;
лютеница;
шунка;
яйце ( 1 бр. на всеки 4-5 хлебчета);
сирене;
топено сирене;
маслини без костилки;
чисто масло;
кашкавал;
шарена сол

Хлебчетата се издълбават.
Яйцето се разбива с вилица към него се прибавя натрошено сирене.
Във всяко хлебче се слага по 1-2 ч.л. лютеница, нарязана на малки кубчета шунка, нарязани маслини, топено сирене, 1-2 ч.л. от сиренено-яйчната смес, шарена сол. Отгоре се слага малка бучица масло и хлебчетата се покриват с тънки резени кашкавал (може и да го настържете).
Пълнежа търпи всякакви вариации.
Хлебчетата се слагат в тавичка и се запичат във фурната на около 220 градуса или ако имате фурна с грил, на грил функцията (60-70%).

Сега се чудя, ако пъхна супичка или ядене в такива издълбани хлебни купички, дали малките няма да го сметнат за забавно и да вземат, че хапнат? Ще взема да опитам.

Сливенски милинки

Много обичам милинки - от онези, като малки мекички хапки с вкус от моето детство. Но, както вече споменах, до преди година с месенето бяхме на вие, така че никога не бях правила. Скоро разглеждах една стааааара бабина готварска книга и там между пожълтелите страници, намерих весникарска изрезка с рецепта на сливенски милинки. Реших, че е време да опитам. Речено, сторено.
Рецептата е тази:

Мая за хляб, колкото половин кибритена кутийка се разтваря в 100 мл. хладка вода, щипка захар и 1с.л.брашно. Ха сега де! След вимателно взиране в кибритена кутийка и пакетче прясна мая за хляб, реших че половин пакетче от 42-грамовите, ще е достатъчно. :)
След като шупне, се добавят още 200 мл. хладка вода (аз сложих с телесна температура), 1 с.л. олио и две щипки сол. Замесва се тесто с около 500 гр. пресято брашно и се оставя да втаса.
Тавичка се намазва с масло или олио. В купичка се смесват 1 с.л. олио и 1с.л. свинска мас (аз обаче, използвах чисто масло вместо мас), пръстите се намазняват и от втасалото тесто се откъсват малки парчета, които се оформят като кръгли хапки и се нареждат в тавата. Оставят се около 30 минути да втасат отново.
През това време се приготвя крем от: 2 пълни с.л. брашно, 2/3 пакетче размекнато чисто масло (от 125 грамовите пакетчета), 1 с.л. мас (но нея аз я пропуснах), 1 с.л. вода, 1 яйце и щипка сол. Разбиват се добре и с получения крем се заливат втасалите милинки.
Около 15 минути след заливането се пекат в предварително загрятата фурна.
В рецептата пише силна фурна, без уточнение на градусите. Аз пекох на 200 градуса, не посмях на повече, но се получиха добре.
Излапаха се доста бързо и трябваше да направя още една доза.
След консумацията се оттеглих, за да си измисля подходящо диетично наказание за тестяното изкушение :)

След няколко дни, всички вкъщи поискаха отново милинки. Е, направих, но не устисках и по препоръка и рецепта на свекърва ми, експериментирах със заливката. Втория вариант се получи много добре и ни допадна повече, така че давам и него:
2-ри вариант на заливка:
125-грамово пакетче чисто масло се стопява в микровълновата фурна, прибавя се чаена лъжичка сол, 3-4 с.л. галета. Бърка се до еднородна кашичка. С нея се поливат милинките и после се пекат като в първия вариант на рецептата.
Да ви е сладко!

Кебап в лозови листа

Поводът за днешната рецепта е променения хранителен режим на моя съпруг - той мина на разделно хранене. Сетих се за това ястие, което знам от моята свекърва. То е леко и съвсем, съвсем разделно. Аз го намирам и за мноооого вкусно, но хора и вкусове има различни :)
И така:

Продукти:
за 4-5 порции

около 1 кг. обезкостено пилешко месо (филе или от бутчета);
около 300 р. гъби;
консервирани лозови листа;
2 глави лук;
1 скилидка чесън;
няколко стръка магданоз;
няколко стръка копър;
сол и черен пипер на вкус;
1/2 ч.ч. бяло вино;
1/2 лимон;
чисто масло (или олио)

Месото се нарязва на хапки, слага се в купа и се овкусява със сол и черен пипер. Добавят се нарязаните лук, копър, магданоз и ситно нарязания (или пресован) чесън. Този път, аз използвах една глава стар лук и една връзка пресен, също замених скилидката чесън с 1-2 стръка пресен (само бялата част). Нали е пролет - на човек му се иска повече зеленичко :) .
Към всичко това се прибавят и нарязаните на едро гъби. Всъщност, гъбите могат и да се пропуснат, така ястието ще стане още по-леко, но все пак, аз лично предпочитам варианта, в който присъстват.
Продуктите се разбъркват добре.
Дъното и стените на огнеупорен съд (използвайте по-разлат) се застилат с лозови листа.

Може да се използват не само стерилизирани от буркан, но и пресни, стига предварително да се бланшират за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Аз се снабдявам с крехки лозови листа в подходящия за това сезон и си ги бланширам, след което ги навивам по 20-30 бр. на руло, слагам в найлонови торбчки и замразявам във фризера. Но да се върна на рецептата.
Сместа се изсипва в съда и се залива с бялото вино. 1/2 лимон се нарязва на шайби, които се слагат в огнеупорния съд между другите продукти. Най-отгоре се слагат бучици чисто масло. Не прибавям допълнително вода, защото пилешкото месо си пуска - но за съжаление ползвам не домашни, а купешки бройлерни пилета. По-добре е в процеса на печенето да прецените, дали се налага добавянето на течност или не, при мен досега не се е налагало.

Продуктите се загръщат и отгоре с лозови листа. Съдът се захлупва с капака.
Ястието се пече във фурната на 200-220 градуса.

След като е готово, горния слой листа се отстранява и може да се сервира само от плънката или месо, заедно с лозови листа от дъното и стените на съда. Аз консумирам и лозовите листа, но е въпрос на вкус.

* Ястието може да се направи и със свинско месо (например от бут).

Средиземноморски хляб

Много ми се искаше да направя Великденско включване в блога, но не се получи. Когато има малки деца (а аз имам двечки с малка разлика в годинките), нещата почти никога не вървят по начертаните предварително планове. :)
Така че, включването е следпразнично и скромно...
Готвя от 14-годишна възраст, научих се, когато мама си счупи крака и трябваше някой да я отмени. Така открих, че много ми харесва и страшно се забавлявам в кухнята. Оттогава минаха доста години (не ми се ще да споменавам точно колко) и съм приготвяла какво ли не, с някои изключения. Едното е, че все не се престрашавах да меся (за другите ще обяснявам друг път). Приготвянето на домашен хляб, погачи, кифлички все ми се струваше много сложно и някак ме плашеше. Постепенно се престраших и започнах с някои печива, които обаче бяха с набухвател бакпулвер или сода. Маята все още беше територия до която не смеех да припаря. До преди около година, когато една дама не ме поощри и изкуши с нейните рецепти.
Вили Конова, благодаря ти от сърце!
За първи път опитах да направя нещо с мая - нейните кифлички. Станаха страхотни и се оказа, че тестото е забавно нещо. Открих си ново поле за действие.
Може да прозвучи странно, но е много релаксиращо да направиш домашен хляб, поне за мен е така... Да не говорим за аромата, който се разнася из къщата :)
И така, ето един хляб, който харесваме вкъщи:

Продукти:
20 гр. мая;
100 мл. топла вода;
1 с.л. захар;
1 с.л. брашно;

2 разбити с вилица яйца;
5 с.л. зехтин;
1 ч.ч. (150 мл.) прясно мляко;
1 ч.ч. (150 мл.) кисело мляко;
1 с.л. сух риган;
5-6 с.л. настърган ситно пармезан;
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (250 мл.) пълнозърнесто брашно;
бяло брашно

Маята се разтваря във водата, прибавя се захарта и 1 с.л. брашно. Покрива се и се оставя да шупне. Внимавайте с температурата - водата трябва да е горе долу с телесна температура, в никакъв случай гореща или много студена.
В купа се слагат яйцата, зехтина, киселото и прясното мляко, солта, ригана и пармезана. Объркват се с дървена лъжица до еднородна смес. Прибавя се шупналата мая.
Постепенно, с бъркане, се прибавя пресятото пълнозърнесто брашно, после пресято бяло брашно, докато тестото не започне да се събира на топка около лъжицата. Тогава се прехвърля на набрашнен плот и се доомесва, като се прибавя толкова бяло брашно, колкото е необходмо, за да престане да лепне, но тестото трябва да е меко. Количеството е на око. Трябва да призная, че докато се науча да меся, този етап - преценката, колко брашно да сложа, се оказа най-труден. Сега вече ми е лесно да преценя. Необходима е практика, само така човек се научава, така че дори да не успеете от първи път с тестата с мая, не се отказвайте.
Тестото се удря около 50-тина пъти в плота. Оформя се на кръгла питка и се слага в намаслена тава (диаметър около 26 см.). Оставя се на топло да втаса до удвояване на обема. Аз го слагам във фурната на температура 40 градуса, така процеса на втасване е по-бърз.
След втасването, тестото се срязва отгоре на кръст, намазва се с вода, наръсва се с брашно.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна.