Смокини - като предястие и десерт

Ще започна с това, че един от любимите, ама много любимите ми плодове са смокините. За мен пресните смокини са невероятно вкусни, сушени ги използвам в доста сладкиши, но този плод успешно може да се използва и в предястия и дори в основни ястия. Днес ще ви покажа едно предястие и един десерт с тях.
Отдавна се каня да кача в блога предястие, което много харесвам - запечени пресни смокини с горгонзола и прошуто. Всъщност, предястие със смокини може да се направи в безброй варианти. Например, може да няма горгонзола, а пармезан (ето линк за такава рецепта) или пък да има козе сирене (ето вариант), или моцарела, или камамбер. Някои варианти включват и ядки, други не, някои включват балсамов или пък меден дресинг, други са без заливка.
Когато проверявах из българските кулинарни блогове да видя има ли нещо по темата, веднага попаднах на страхотен вариант при Йоли, непременно го вижте. Моята любима версия на това предястие, всъщност е много близо до нейната - разликата е във вида на ядките и дресинга.
В рецептата която ще покажа, използвам бадеми (или лешници) и дресинг с мед и балсамико.
И така, ето как се приготвя:



Продукти:

пресни смокини (предвидете по 2 бр. за порция),
прошуто (или друг подобен продукт, напр. хамон и т.н.)- толкова броя тънко нарязани резенчета, колкото е броят на смокините,
горгонзола (успешно може да се замести и с друго синьо сирене),

за заливката:
1 с.л. зехтин,
2 с.л. оцет балсамико,
1 с.л. мед,
щипка бял пипер

Смокините се нарязват откъм дръжката на кръст, но без да се стига до долу. Във всяка се поставя кубче горгонзола (синьо сирене). Около смокинята се завива резен прошуто. Можете да си помогнете, ако го закрепите с клечка за зъби.
Смокините се нареждат в тавичка, послана с хартия за печене (така ще се избегне търкането на тавата после) и се запичат на грил фунцията на фурната или пък на 220 градуса в предварително загрята фурна, докато сиренето се стопи, а прошутото леко се запече.
Когато смокините се извадят от фурната се поливат с 1-2 ч.л. от заливката и се поръсват с едро нарязани печени бадеми или лешници. На мен ми допада най-много с бадеми, но на снимката е с лешници.
Това количество заливка стига за около 8-10 бр. смокини.
Предястието се сервира топло или със стайна температура.
Пожелание, може да го декорирате в чиниите с рукола, която много отива на другите съставки (ето онагледено в тази рецепта). Аз в момента нямах.



Сега минавам на десерта - обърнат кейк със смокини (Upside Down Cake with figs).



Използвах като базисна рецептата на Дейвид Лейбовиц, която съм приготвяла и друг път, но с различни плодове. Ето тук може да видите приготвения от мен миналата година - с праскови и кайсии. Кейкът може да се направи с най-различни вариации на плодове. Рецептата на чудесния Лейбовиц е много, много добра. Получава се, чудесен, сочен плодов кейк с много карамел. Единствената промяна, която направих този път е, че намалих захарта и за карамела, и за кейковото тесто с по 30-тина грама, защото смокините са доста сладък плод.
За улеснение ще пусна рецептата отново.



Обърнат кейк със смокини

Продукти:

За плодовия слой:
3 с.л. (45 гр.) масло,
3/4 ч. (140 гр.) светло кафява захар,
около 10-12 смокини

За кейковото тесто:
8 с.л. (115 гр.) масло,
3/4 ч. (120 гр.) захар,
1 ч.л. ванилов екстракт,
2 големи яйца със стайна температура,
1 1/2 ч. (210 гр.) брашно,
1 1/2 ч.л. бакпулвер,
1/4 ч.л. сол,
1/2 ч. (125 мл.) прясно мляко.

Измийте смокините, но не ги белете, трябва да останат необелени. Отрежете дръжчицата горе, срежете смокините по дължина на две половинки.
Разтопете 3 с.л. (45 гр.) масло , добавете кафявата захар и сложете на огъня, докато захарта се стопи и започне да прави балончета. Дръпнете от огъня. Според рецептата, това става директно в съда, в който ще се пече после кейка (при Дейвид Лебовиц това е чугунен тиган, който може да влезе и във фурната), но ако нямате такъв съд вие можете да приготвите масления карамел отделно и докато сместта е още топла, да я излеете равномерно по дъното на 26-сантиметровата форма за печене, предварително омаслена.
Когато леко изстине, подредете в кръг смокините върху карамела с отрязаната част надолу.
Загрейте фурната до 190 градуса.
Разбийте с миксер 8 с.л. (115 гр.) масло със захарта. Прибавете ванилията и след това едно по едно яйцата, разбивайки до гладка смес.
Пресейте заедно брашното, бакпулвера и солта.
Добавете към яйчната смес 1/2 от брашняната, разбъркайте с дървена лъжица.
Прибавете млякото, разбъркайте докато се поеме и добавете останалата част от брашняната смес. Отново объркайте с лъжицата, колкото брашното да се поеме от сместа. Не преразбивайте тестото.
Внимателно разстелете сместа върху плодовете и печете между 45 минути и 1 час в загрятата предварително фурна. Готово е, когато кейка започне да се отделя от стените на съда и центъра е изпечен добре (проверете с дървено шишче или клечка за зъби).
Оставете 20 минути във формата.
Поставете достатъчно голяма, плоска чиния върху формата и обърнете кейка, като внимавате да не се залеете с горещ карамел, в случай, че малко от него протече при обръщането.

Йогурт крем със сини сливи и прасковен топинг и много награди

Не обичам да правя торта за собствения си рожден ден. Ако ме питате защо и аз не знам, но не ми се прави, виж ако е за някой друг запрятам ръкави с удовоствие :)
За този рожден ден правих сладкиш, правих мини чийз кейкчета, правих крем, но не и торта. Децата питаха къде е, за тях рожден ден и торта са взаимно свързани неща :) Но нищо, може би пък догодина :)
Сега ви черпя виртуално с това кремче. За празника направих друго, но можете ли да си представите - забравих да го снимам, сигурно остарявам по-бързо отколкото си мисля :))
Това, което ви показвам днес, чака вече две седмици да се появи тук, а точно сега е сезона на плодовете, които съм използвала за него. Ето защо, с него и ще ви почерпя за навършването на..., е всъщност няма значение колко години :))
Кремът не е нещо кой знае какво, много простичко и лесно е, но е вкусно, така че ето рецептата:



Продукти:

500 гр. цедено кисело мляко (2 кофички по 250 гр.),
200 гр. заквасена сметана,
1 ампула ванилова есенция,
2 с.л. сироп амарето,
пудра захар на вкус,
3-4 сини сливи,
1 ч.л. желатин

топинг:
400 гр. праскови, 3 с.л. кристална захар, 1 ч.л. желатин



Сложете в купа млякото и сметаната. Прибавете ароматите - ванилия и амарето, както и пудра захар, толкова, че да отговаря на вашия вкус за сладост.Измийте, разполовете и махнете костилките на сините сливи. Нарежете ги на малки парченца и ги прибавете към крема. Разбъркайте много добре.
Можете да замените ароматите с други, например лимонова есенция. Не знам дали сте забелязали, че честичко използвам амарето, по причина, че семейството (включително и аз) изключително много харесва този аромат :)
Залейте желатина с малко студена вода, когато набъбне го сложете на водна баня при слаб огън и непрекъснато разбъркване докато се разтвори. Когато поизстине, но е все още топъл го прибавете към сместа и разбъркайте много добре. Разипете крема в подготвените купички или чаши. Приберете го в хладилника да стегне.
Когато избирате цедено кисело мляко за този крем, купете от по-гъстите. Ако е от видовете, които са малко по-воднисти (или пък ако си го цедите сами вкъщи), може да се наложи да увеличите малко количеството на желатина.
След като крема стегне, пригответе топинга, като обелите прасковите и ги смелите с блендер на каша. Ако нямате блендер ги нарежете на парчета и ги сложете в съдинка, след което с ръчна преса (за мачкане на картофи за картофено пюре) мачкайте, докато станат на пюре.
Сложете пюрираните праскови в малка тенджерка, прибавете захарта и ги сложете на котлона на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтвори и сместа се сгорещи, но без да завира.Ако прекалено се сгорещи, просто оставете лекичко да поизстине, целта е да се получи доста топла смес. Прибавете в нея желатина и разбъркайте много добре, оставете да изстине напълно. Разсипете в съдинките върху млечния слой и приберете в хладилник да стегне.
Виждате, че става лесно и бързо, без часта на стягането. За него се чака малко повече :)



Сега пристъпвам към наградите. Щастлива съм, защото отново получих много жестове на симпатия и приятелство, а какво по-хубаво от това. При блогърското кулинарно семейство, винаги ми е харесвало това, че всички се поддържат, толерантни са един към друг, зачитат се и уважават другите. Тук срещнах чудесни, талантливи и мили хора. Възползвам се от случая да ви благодаря на всички блогъри (кулинарни и не само) за подкрепата и чудесното отношение.
От Мони и нейния прекрасен блог Kochzauber (или както още си го знам - Магия с Мони), получих цели 5 награди. Е, разбира се не наведнъж, а на три пъти, но направо се чувствам леко неудобно от толкова много.
Просто не знам как да й благодаря подобаващо за това прекрасно отношение.
Първо, ме зарадва с този закачлив и носещ много лятно настроение слънчоглед:

После, ми подари тези прекрасни награди:


И накрая, тези двечки:


Скъпа Мони, не знам как да изкажа признателността си за това внимание, мило отношение и оценка! Благодаря!

Всичките тези награди заедно, ще ги предам на:
Вили Конова (Изненадите на Мери Попинз),
Мариета (Когато готвенето стане страст),
Дими (Тайната на нашата вечеря)

Повечето кулинарни блогъри познават Еликсир. Тя е чудесен и мил човек, а блога й Кулинарен еликсир е място където обичам да се отбивам често. Който не е бил там, трябва непременно да поправи този пропуск.
Еликсир, сподели с мен тази награда:

Благодаря ти, Еликсирче - за жеста, за оценката, за приятелското отношение!
Предавам наградата на:
Катя (Кокошарник) и
The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

Елена, от чудесния блог Уверена в кухнята, ме зарадва с тази страхотна награда:

Благодаря ти, Елена за милия жест!
Предавам наградата на:
Тони (С мен в кухнята)
и Ива (Самодивска омая)

На Жани от много интересния и уютен блог Даровете на Гея, трябва да благодаря за тази сладка, предизвикваща усмивки и добро настроение, награда :) Кой не би и се зарадвал. Колкото и пъти да я получа все ще и се радвам много:

Благодаря ти, Жани! Въпреки че сравнително скоро открих блога ти, вече те чувствам като стар, а не нов приятел в блогърското семейство.
Тази награда ще предам на чудесния блог Истории от фурната, който открих наскоро.

Моля да ме извините, ако съм объркала нещо или съм пропуснала някой жест на внимание, не е нарочно, старая се да следя всичко. Да си призная, не винаги имам толкова време, колкото ми се иска за разходка из всичките си любими виртуални кътчета. Но искам да ви кажа, че сред вас се чувствам страхотно! Благодаря ви!

Малинова торта за рождения ден на моя баща

Тази торта правих за рождения ден на моя баща. Да е жив и здрав! Обичам го много! Той ме е научил на толкова неща и продължава да ме учи. Сега, когато и аз имам деца, струва ми се, че го разбирам много по-добре, разбирам постъпките му срещу които съм се бунтувала като дете и тинейджър, разбирам и израза, че за родителя детето си остава винаги дете, независимо на колко години става.
Тортата е най-малкото, което мога да направя за теб, татко, а ми се ще да направя много повече!

Малинова торта

Продукти:

За блата:

150 гр. брашно,
2 с.л. (с връх) какао,
1 бакпулвер,
150 гр. захар,
1 ампула ванилова есенция,
4 яйца,
2 с.л. сироп амарето (или ликьор амарето, или 1 ампула есенция амарето),
150 гр. масло

Тази доза е за един блат (тортена форма от 26 см.), който след изпичането се разрязва хоризонтално на две платки. Моят замисъл беше за торта с четири платки и затова изпекох 2 блата, съответно от двойна доза продукти. Тортата обаче, така щеше да стане много голяма, затова използвах само три от платките.

За крема:
пресни малини (аз сложих и малко къпини за по-цветно и ароматно),
1 кутия (500 гр.) маскарпоне,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
125 г. крема сирене,
пудра захар на вкус,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За малиновото желе, за украса на борда на тортата:
400 гр. малини,
4-5 с.л. захар,
1 ч.л. желатин

Малини за украса на тортата (можете да си прибавите и къпини или боровинки за по-красиво, ако желаете)

За да приготвите блата, първо подгответе тортената форма, като намажете с олио дъното и стените. После, изрежете от хартия за печене кръг и застелете дъното на формата.
Загрейте фурната на 180 градуса.
В купа, смесете пресятото брашно, какаото и бакпулвера.
В друга купа разбийте яйцата, захарта и ванилията на пухкав крем.
Разтопете маслото (трябва да бъде течно, но не горещо), най-лесно е с микровълновата фурна. Прибавете към него аромата амарето (сироп, ликьор или есенция, което предпочитате).
Съединете внимателно смесите в единна текстура. Действа се с дървена лъжица, а не с миксер, като към яйчената смес постепенно добавите брашняната и накрая маслената.
Изсипете сместа във формата, загладете и печете на 180 градуса около 25-30 минути (за да е готово, дървено шишче боднато в блата, трябва да излезе сухо, без полепнало тесто).
Сложете блата да изстине върху решетка.
Когато изстине разрежете хоризонтално на две. Ще получите две тортени платки. Ако искате тортата да е с повече. Ще трябва да повторите дозировката и процедурата :)
За да приготвите крема разбийте с миксер маскарпонето, крем сиренето, сметаната и толкова пудра захар, колкото прецените, според предпочитанията си за сладост. При добавянето на захарта, имайте предвид, че и блатовете на тортата са сладки, така че дозирайте внимателно. Ще се получи гъст крем. На стайна температура той леко се разлива, но прибран в хладилника стяга.
Сложете желатина в съдинка, залейте го с 80 мл. студена вода, изчакайте да набъбне. Сложете го на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори. Изсипете го при тортения крем и разбъркайте много добре.
Приберете крема в хладилника. Когато започне леко да стяга, но не е стегнал напълно, пристъпете към сглобяване на тортата.
Сложете в тортената чиния тортен ринг, поставете в него първия блат. Върху блата наредете пресни малини, залейте с част от крема. Поставете втория блат и повторете процедурата. Поставете третия блат, намажете с остатъка от крема.
Сложете тортата в хадилник за няколко часа, докато стегне напълно крема.
Ако желаете много сочна торта може леко да сиропирате блатовете. На мен ми харесва без сиропиране, достатъчно добре се получава, но е въпрос на вкус.
След като крема стегне, извадете тортата и отстранете тортения ринг.
Украсете с пресни малини отгоре.
Тортения борд отстрани може да украсите пожелание. Може да го намажете с малко разбита сметана, така цялата торта отвън ще е бяла с акцент върху червените малини отгоре. Аз избрах да намажа отстрани с приготвено от мен желе от малини. Прави се по следния начин: в тенджерка изсипете измитите малини, прибавете 3-4 с.л. захар и сложете на слаб котлон. Когато започне да ври, бъркайте и мачкайте сместа, докато малините станат на каша и захарта се разтопи напълно. Оставете за 2-3 минутки на котлона леко да поври при непрекъснато бъркане. Отстранете от котлона. Прецедете през цедка, за да остстраните семенцата. В полученото горещо желе (сместа трябва да е леко гореща, но в никакъв случай не вряла), сложете 1 ч.л. желатин и разбъркайте много добре. Оставете да изстине, приберете в хладилник. Когато почти напълно се желира, намажете тортата отстрани и я приберете в хладилник.

Получава се чудесно съчетание от вкусове - какаови блатове с амарето аромат, крем маскарпоне и малини.

Ще поднеса моите извинения за качеството на снимките този път, особено тази с отрязаното парче. Снимах набързо, при лоша светлина и на неподходящо място, но ми беше неудобно на партито всички да ме чакат, а аз да правя прецизна фотосесия :))

Патладжани по комаски и приказното езеро Комо (1-ва част)

     Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)

     Ще има, разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Естествено, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво:)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)

     Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.

     Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.

     Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)

     Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:

     Сутрин много рано, когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:

     Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:



и ще види красиви кътчета, като това:

Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.

Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:

     Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях. До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.

     Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:

     Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912 г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:

      За град Комо и близките околности  мога да говоря още дълго, но спирам, защото разказа за езерото тепърва предстои.

     Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.

  Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти. Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.

     Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:

     Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:

     Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.

     Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):

     Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.

     Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:

     С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:

     Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
   

А сега, рецептата:

Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)

Продукти:

4 патладжана,

около 200 гр. кайма,

1 яйце,

настърган кашкавал,

около30-тина гр. чисто масло,

2-3 с.л. галета,

сол,

черен пипер,

за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче

• Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
• Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
• Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
• Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава. Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета. Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката. Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.

Една салата, едно запознанство, две награди и анонс

Малко странно заглавие, нали?
С него обаче, искам да ви кажа, че се върнах, да благодаря за прекрасен подарък и две награди и да направя един анонс, а да - и нещичко да напиша за салатата разбира се, все пак това е кулинарен блог :).
Доста неща накуп, затова и заглавието е дълго. В замяна на това, се надявам публикацията да излезе кратка. Честно да ви призная, още съм в мноооого ваканционно настроение. Изкарах си прекрасно, върнах се отпочинала, макар и с леки здравословни неволи, направих (дръжте се да не паднете) над 1200 снимки, видях чудни красоти, за които скоро смятам да ви разкажа в нещо, като своеобразен пътепис. Спокойно, нямам намерение да показвам всичко наснимано и всъщност това е анонса, който смятах да направя :))

С огромно удоволствие, минавам на много приятна тема. Точно преди почивката, се запознах с една вълшебна самодива, която иначе познавах само виртуално :)
Както и предполагах, Ива е много чаровна и интересна жена, прекрасен събеседник и е истинско удоволствие общуването с нея. Тя беше невероятно мила и ме изненада с прелестен подарък, изработен от самата нея. Снимката не предава и една трета от действителната красота на бижуто, но по-важното е, че то е направено, заредено и подарено с много хубаво чувство и поради това е истински ценно за мен.

Иве, много се радвам, че се запознахме. Благодаря ти още веднъж, от цялото си сърце за прекрасния жест!

Искам да изкажа благодарност и към две други дами - Жани (Даровете на Гея) и Габи (Авантюристично в кухнята) за жестовете на приятелство и наградите, с които ме дариха.
Тази награда за приятелство е от Жани (Даровете на Гея)

Другата награда, също за приятелство - "My friend in the kitchen", от Габи (Авантюристично в кухнята), не успявам да прикача като картинка, но й се радвам не по-малко :)

С радост, ще предам двете награди на:
Дани (Музика за свободното време),
Мира (Малки неща),
Илиана (Щъркелово гнездо),
Мария ( Цветно... с пепеляшка)
Това са прекрасни дами, с прекрасни блогове, които си заслужава да посетите.

Накрая пристъпвам към салатата. Тя е нещо много простичко, бързо за приготвяне, леко и здравословно.



Салата с домати, рукола и три вида маслини

Продукти:

4-5 домата,
връзка рукола,
глава лук (бял или червен),
10-15 маслини (моя избор - черни, зелени и кафява каламата),
сол и черен пипер на вкус,
1 с.л. лимонов сок,
1 с.л. балсамико,
2 с.л. зехтин

Измийте, подсушете и сложете руколата в салатна чиния.
Обелете доматите. Това ще стане много лесно, ако направите следното: сложете в тенжерка на котлона вода да заври, пригответе отделно купа с ледено студена вода, потопете домата във врялата вода, пребройте до три, извадете и веднага потопете в ледената вода, след това обелете доматите, люспите ще се отделят лесно.
Нарежете доматите и ги прибавете в купата.
Обелете лука, нарежете го на тънки шайби и го прибавете към руколата и доматите.
Добавете маслините.
В малка купичка смесете зехтина, лимоновия сок, балсамикото, сол и черен пипер на вкус. Разбийте енергично с вилица или телена бъркалка, докато се смесят много добре.
Непоследствено преди сервиране залейте салатата с дресинга.

** Ако желаете, може да дообогатите вкуса на салатата, като прибавите нарязано на кубчета сирене фета или леко запечено на грил-тиган козе сирене, или пък моцарела - изборът е според индивидуалните предпочитания.

Е, не стана много кратко, както се надявах, но пък съм удовлетворена. Благодаря на всички, които са имали търпение да изчетат :)