От няколко дни ме мъчи въпрос: Могат ли думи да променят нещата?
Всъщност, понякога могат, но не и днес, не и сега, не и за Япония. Думи не могат да върнат загиналите, да спрат ставащото с ядрената централа, да съградят домовете наново... . Тогава има ли смисъл да казвам, че това е трагедия, че ми е мъчно, че ме боли. Хората там ги боли милион пъти повече!
Все пак има смисъл от думите и има смисъл да бъдат казани. Когато в бедата разбереш, че не си сам - има надежда, когато света се обединява, за да подкрепя, а не да руши - има надежда. И освен това, какво друго ни остава сега, освен възможност за думи - една молитва за тези, които страдат и се борят за оцеляване, молитва за Божия милост.
Смъртта дойде.
Надвисна.
Зад гърба й наднича живота.
Думите променят всичко особено когато трябва да превърнат доброто в лошо.За Япония не могат да помогнат, но , за жалост , за да причинят зло -винаги са готови.
ОтговорИзтриване