Морско ризото с розов грейпфрут

Мили приятели и читатели, връщам се след кратко отсъствие и първото, което искам да направя е да ви благодаря за вниманието - за коментарите, докато ме нямаше, за интереса и за чудесните награди, които сте ми дарили. Искам да пожелая на всички, да сте живи, здрави и усмихнати!
Сега ви представям поредната рецепта, а след това ще предам нататък и виртуалните награди.

Продукти:

за около 4 порции

2 грейпфрута,
300 гр. скариди,
около 200 гр. филе от бяла риба,
1 ч.ч. (от 250 мл.) ориз за ризото,
около 700 мл. бульон (рибен или зеленчуков),
1 глава лук,
1 скилидка чесън,
2 с.л. масло,
2 с.л. зехтин (олио),
1 с.л. лимонов сок,
120 мл. сухо бяло вино,
100 мл. течна готварска неподсладена сметана,
щипка шафран,
1-2 щипки бял пипер,
сол на вкус
1-2 с.л. ситно нарязан магданоз



Първо подгответе грейпфрутите. Срежете ги на половинки, внимателно с нож изрежете по края сърцевината и я отстранете цялата. Така се образуват 4 грейпфрутови купички, които ще можете да използвате за сервиране на ориза. После отстранете ципите от парчетата грейпфрут. Беленето, всъщност е най-бавната част от приготвянето на това ризото, всичко останало е бързо и много лесно.
Ако няма да сервирате ризотото в грейпфрутови купички, беленето може да се получи по-лесно. Просто, с нож отстранете кората на плода, заедно с бялата ципа, после много по-лесно ще обелите сърцевината от вътрешните ципи.
Загрейте в 1 с.л. масло и 1 с.л. зехтин заедно в тиган или тенджерка.
Натиснете с плоската част на ножа скилидката чесън, обелете я и така както е смачкана, но цяла, я пуснете в загрятата мазнина да се сотира за минута. Прибавете нарязаната на малки парчета риба (с размери колкото скаридите) и сотирайте за около 5 минути. Прибавете скаридите и гответе още 3-4 минути или докато скаридите порозовеят, а рибата е видимо готова. Отстранете от огъня.
В друг съд, загрейте останалото масло и зехтин, нарежете лука и го сотирайте в мазнината, когато стане прозрачен, прибавете ориза и разбърквайки сотирайте 2-3 минути. Прибавете бялото вино, а после - бульона, солта, белия пипер и шафрана. Захлупете и оставете на слаб огън, докато течноста се абсорбира. Ориза трябва да е готов, зрънцата да се отделят едно от друго, но в никакъв случай не бива да е кашкав.
Прибавете сметаната, лимоновия сок и скаридите с рибата, разбъркайте внимателно и оставете на огъня за още 3-4 минутки. Отстранете от огъня. Оставете ориза за няколко минути леко да поизстине.
Добавете внимателно парченцата грейпфрут, поръсете със ситно нарязан магданоз и сервирайте леко топло.

* Рецептата е адаптирана от книгата "Cucina rapida", издание на "GIUNTI Demetra"



Искам да благодаря сърдечно на The witch (Ароматно в кулата на вещицата) за жеста, защото наградата, която ми дари е не само красива и забавна на вид, но и носи прекрасно послание:



Предавам я на:
Дани (Музика за свободното време)
Пепи (Храна за мойте канибали)
Тони (С мен в кухнята)
Мария (my cooking creations)
Диди (Опитайте)
Дими (Тайната на нашата вечеря)
Роси (Кулинарен Елексир)
Катето (Наслада с Катерина)
Ива(Самодивска омая)
Мони (Kochzauber)
Ева (simple things & more)
Габи (Авантюристично в кухнята)

Искам да благодаря сърдечно на Ева (simple things & more) и Габи (Авантюристично в кухнята) за тази награда-предизвикателство:



Не, че не съм говорила за себе си по други поводи, но сега предвид условията ще трябва да го направя още веднъж :) А условията са следните:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си.
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб за наградата

Необходимостта да напиша 7 неща за себе си, малко ме измъчва, но ще се опитам. И така:

1. Имам особено чувство за хумор, което често озадачава околните и понякога е причина за недоразумения. Поне предимството е, че не се шегувам често.
2. Харесвам ретро стила.
3. Предпочитам соленото пред сладкото.
4. Събирам си готварски книги за наша и чужда кухня.
5. Обичам да разглеждам снимки, да снимам, но не и да ме снимат, защото съм адски нефотогенична.
6. Не ми харесва профанизацията и духовното обедняване, които наблюдавам като тенденция. Тъжно и жалко е!
7. Имам ужасно чувство за ориентация. Способна съм да се загубя в собствения си град, на който съм жител кореняк и в който живея от раждането си, представете си тогава какъв трагичен случай съм :))

Е, това е! Сега, отправям това предизвикателство към:
Гуинет (Храна за душата)
Сабина (Кулинарна магия)
Весичка (Сладко и солено)
Марияна (Фюжън и класически рецепти)
Траяна (Вълшебства в кухнята)
The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

Бананов кейк с ядки

Сигурна съм, че ви се е случвало да останете вкъщи с няколко банана, които никой не иска да яде и те вече са тръгнали да стават с доста кафява окраска по кората, чудите се какво да ги правите и определено ви е жал да се хвърлят - особено ако сте от поколението, което е прекарало невръстните си години в условията на развит социализъм, запознато е с дефицита на стоки и в детството си се е радвало на банани само по Нова година и то в оскъдно количество.
Нооо работите отиват определено към хвърляне. Тогава се взимате в ръце, някак намирате време, въпреки че са ви затрупали доста ангажименти и мислите какво да направите с клетите банани.
При мен, обикновено спасението е бананов кейк и си имам няколко варианта на такъв. Също с радост събирам и всяка попаднала ми рецепта по тематиката :)
Както вече се досещате, днес смятам да ви занимавам точно с една от вариациите на бананов кейк.
В блога вече съм качвала един вариант ето тук може да го видите, по рецепта на Дейвид Лебовиц, много сполучлив и вкусен.
Днешната рецепта е за не по-малко вкусен вариант, макар и по-различен.
Лесна е и не изисква дори използване на миксер.



Продукти:

1 ч.ч. = 250 мл.

1 1/2 ч.ч. брашно,
1 ч.л. бакпулвер,
1/2 ч.л. сода бикарбонат,
1/3 ч.л. сол,
2 яйца,
100 гр. масло,
3 с.л. (с връх) кисело мляко,
2/3 ч.ч. кафява захар (аз използвах смесено демерара и мусковадо),
2 много зрели банана обелени и смачкани на пюре,
1 ампула ванилова есенция,
2 с.л. сироп карамел (опция),
2 с.л. сироп кокос (опция),
шепа едро нарязани бадеми и шепа едро нарязани лешници



Загрейте фурната на 180 градуса.
Намажете правоъгълна кейкова форма с олио по дъното и стените. Застелете дъното и дългите стени на формата с хартия за печене.
В купа смесете пресятото брашно, бакпулвера, содата и солта.
В друга купа, разбийте леко с вилица яйцата, прибавете разтопеното, но не горещо масло, киселото мляко, ванилията и двата вида сироп. Сиропа може и да се пропусне, без вкуса на сладкиша сериозно да пострада от това - бананите и без това са си доста ароматен плод :) Разбъркайте добре с телена бъркалка, докато съставките се смесят.
Прибавете захарта, после и банановото пюре и отново разбъркайте.
Смесете постепенно брашняната и яйчната смес, като бъркате внимателно с дървена лъжица. Не преразбивайте тестото, необходимо е бъркане само докато брашното се поеме от течните съставки.
Накрая добавете и нарязаните на едро ядки и леко разбъркайте.
Пожелание може да добавите и сушени плодове, предварително накиснати за 20-тина минути в 1-2 с.л. сок, например ябълков или портокалов, или пък в ароматен алкохол - коняк бренди, ликьор, каквото имате.
Изипете кейковото тесто във формата и заравнете.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 45 минути или докато дървено шишче забодено в кейка излезе сухо, без полепнали трохи.

Кейкът става сочен, ароматен, вкусен и не е прекалено сладък.

Оризов кейк с песто и патладжани

Оризов кейк с песто и патладжани

350 гр. ориз за ризото,
25 гр. масло,
2 с.л. зехтин (олио),
1 патладжан,
1 литър зеленчуков бульон,
около 70-80 гр. песто,
2 яйца,
щипка черен пипер,
200 гр. моцарела

кашкавал (или моцарела) за допичане отгоре

Измийте патладжана, отстранете дръжката и го нарежете на кръгчета, посолете ги и ги оставете за 15 минути да се отцеди горчивия сок. Изплакнете с вода, подсушете с домакинска хартия и нарежете резените патладжан на малки кубчета.
Загрейте зехтина и маслото, сотирайте патладжана за 5-6 минути.
Прибавете ориза и запържете няколко минути.
Отделете 1 малка кафяна чашка от бульона. После добавете останалата част към ориза, сол на вкус (ако бульона не е достатъчно солен)и оставете на слаб огън около 15-тина минути, докато ориза стане готов. Оставете го да изстине.
В купичка, разбийте с вилица двете яйца, заедно с пестото и щипка черен пипер.
Когато оризът не е вече горещ, добавете яйчената смес и разбъркайте добре.
Пригответе си съд с незалепващо покритие, който може да се използва и върху котлона и във фурната. Намажете добре дъното и стените с мазнина. Изсипете половината от оризовата смес и заравнете, разпределете отгоре моцарелата, нарязана на тънки резени и сложете отгоре другата половина от ориза, заравнете.
Сложете на котлона, при средна температура за около 3-4 минути.
Прибавете заделения бульон (1 малка к.ч.) и пъхнете съда в предварително загрятата до 200 градуса фурна. Печете докато ориза отгоре се запече.
Поръсете отгоре с настърган кашкавал и допечете до златисто.

** Адаптирано от книжката " Good Food 101 Cheap eats", от поредицата на BBC BOOKS

Царевични мъфини с малини и ягоди и награди

Преди застудяването навън, пазара все още беше пълен с малини и ягоди, явно последните за сезона. Тогава направих и тези интересни мъфинки. Те съдържат освен бяло пшенично брашно, още и царевично. Получиха се много пухкавички - вътре консистенцията не беше сбита, а някак по-рохкава, по-крехка, на шуплички. Опасявах се, че царевичното брашно ще се усеща много осезателно, като вкус, но не стана така. Мъфинките се получиха много вкусни.

Не виждам пречка, изчезналите вече от пазара ягоди и малини да се заменят със замразени или пък да се използва сезонен плод - например круши.

Рецептата си взех от ето този блог.

Освен за мъфинките, в тази публикация ще стане въпрос за един нов сайт, а също и за чудесни награди :)



Царевични мъфини с малини и ягоди

Продукти:

1 ч.ч. бяло пшенично брашно,
1 ч.ч. фино царевично брашно,
2/3 ч.ч. кристална захар,
1 бакпулвер (10 гр.),
1/2 ч.л. сол,
1 разбито с вилица яйце,
1 ампула ванилова есенция,
1/4 ч.ч. олио,
1 ч.ч. прясно мляко,
1 ч.ч. малини и едро нарязани ягоди + малко кристална захар за овалване



Загрейте фурната на 190 градуса.
Подгответе си формичките за мъфини, като поставите хартиени капсулки вътре. Важно е да се отбележи, че тези мъфини се пекат задължително с хартиени капсулки, дори и формичките ви да са силиконови, за да не се разпадат при изваждането, тъй като са много крехки.
Ягодите се нарязват на четири, ако са по-едри или на две, ако са по-дребнички.Малините трябва да са цели.
Смесете в купа двата вида брашно, предварително пресяти, бакпулвера, солта и захарта.
В друга купа смесете леко разбитото с вилица яйце, ванилията, олиото и млякото.
Съединете двете смеси като бъркате внимателно с дървена лъжица. не преразбивайте тестото, бъркайте само докато брашното се поеме от течните съставки.
Оваляйте ягодите и малините в кристална захар.
Сложете във формичките малко от кейковата смес, прибавете 2-3 оваляни в захар малини и ягоди, после още от кейковата смес и накрая още 2-3 плода. Формичките трябва да се напълнят не повече от 2/3 от обема.
Мъфините се пекат на предварително загрята до 190 градуса фурна, около 20-25 минути или докато дървено шишче, забодено в тестото, не излезе чисто, без полепнали трохи.
Да ви е сладко, ако решите да ги приготвите!



Искам с тази публикация да ви обърна внимание върху един нов сайт.
Сигурно много от вас вече са видели blogovoditel.com. Той е обобщил огромно количество от рецептите на кулинарните блогове публикувани на български език.
Основно правило на сайта е да се публикуват само връзки към рецепти от кулинарни блогове на български език, които са придружени със снимки. До този момент създателите на "Блоговодител" са каталогизирали близо 3000 рецепти със снимки от над 80 блога. Всяка рецепта се представя със снимка, име на автора, име на блога, необходими продукти, категории и връзка към самия пост в съответния блог. "Блоговодител" не събира рецептите, а само предоставя линк към тях. Търсенето на необходима рецепта по този начин е много улеснено.
Споделям го, защото мисля, че ще е полезно както за блогърите, така и за читателите, търсещи определена рецепта.

Много искам да благодаря на две чудесни дами - Еликсир (Кулинарен еликсир) и Мони (Kochzauber) за приятелското отношение и за наградите, които ми подариха.
Роси и Мони, благодаря ви! Да сте живи и здрави, да се радвате на много хубави мигове и цветно настроение през тези есенни дни!
Наградата от Еликсир (Кулинарен еликсир):


искам да предам на:
Мария (Цветно с Пепеляшка),
Диди (Опитайте...),
Пепи (Храна за мойте канибали),
Мариета (Коато готвенето стане страст),
Мина (Angelloves cooking)
Йоли (Вкусно с Йоли)

Наградите от Мони (Kochzauber) :



предавам на:
Катрин (Meerkat manor),
Мария (My cooking book),
Дани (Музика за свободното време),
Сабина (Кулинарна магия)

Ягодова торта за рождения ден на мама

Рождения ден на мама беше преди два дни. Искам да ви представя ягодовата торта за празника.

Тази торта е специална, защото не е единствено мое дело. Този път работихме в тандем с моята сестра, с идея да зарадваме мама със съвместни усилия :)

Трябва да вметна, че съм отраснала в семейство, в което готвят всички, включително и нашия баща, който е доста таланлив в кухнята (умее да направи всичко - от супа до торта.) Най-добрия сладкар сред нас, обаче е моята сестра. Аз нямам и една десета от нейните умения за приготвяне на сладкиши. А двете заедно сме добър тандем не само за готвене, но и каквото да подхванем - различни сме (както по външност, така и по характер), но се допълваме прекрасно. Идеята за тортата е от френското списание "Cuisine sympa, HORS-SERIE".
Не мога да кажа, че тази торта е съвършена, нямахме много време за направата и има още доста какво да се желае, беше замислена различна, но това няма никакво значение. Важното е, че е правена с много любов. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни се случва двете със сестра ми да готвим заедно, а сега за мама го направихме с огромно удоволствие.
Обичаме те, мамо!



Ягодова торта

За тортата са ви необходими два блата. Посоченото по-долу е дозата за един блат при 26 см. тортена форма. Ние изпекохме два блата поотделно,съответно от две отделни дози продукти. Но няма проблем да удвоите посочената доза, да изпечете един по-дебел блат и после да го разрежете на две.

За блата:

2 яйца,
1 ампула ванилова есенция,
60 гр. захар,
50 гр. брашно,
10 гр. какао,
1/2 пакетче (от 10 грамовите) бакпулвер, т.е. необходими са ви 5 гр.

За крема:

500 гр. маскарпоне,
250 гр. крем сирене,
400 мл. течна неподсладена готварска сметана,
пудра захар на вкус,
1 ампула лимонова есенция,
1 пакетче желатин,
около 80 гр. целувки,
филирани бадеми
около 500 гр. пресни ягоди

Украсата на тортата е по ваше желание, при тази торта ние използвахме: отгоре - цветя от готова моделираща маса, отстрани за борда на тортата - филирани бадеми, за чинията - откъснати от цвета листенца на роза.





За да направите блатовете, първо подгответе тортената форма, като я намаслите добре и покриете дъното с хартия за печене.
Загрейте фурната до 180 градуса.
Разбийте с миксер яйцата със захарта и ваниловата есенция до гъст крем.
Смесете в купа пресятото брашно, бакпулвера и какаото.
Смесете двете смеси, като постепенно прибавяте брашняната към яйчната и внимателно бъркате с дървена лъжица.
Изсипете сместа в тортената форма и заравнете добре.
Печете в предварително загрятата фурна, докато блата се надигне добре, видимо е добре запечен отгоре и дървен шиш забоден в средата излиза без полепнали трохи. През първата половина на печенето, докато блата се надига не отваряйте вратичката на фурната.Приблизителното време на печене е около 15-тина минути. Ако не печете два отделни блата, а удвоите дозата и печете един, който да разрежете после - времето за печене ще е около 25 минути. Все пак наблюдавайте, защото времето много зависи и от фурната, така че при вас може да стане малко по-бързо или пък по-бавно.
Оставете изпечения блат за 5 минути във формата. После извадете и оставете върху решетка да изстине.
За да приготвите крема, сложете маскарпонето, крем сиренето, сметаната и лимоновата есенция в купа и разбийте с миксера, като прибавяте пудра захар, докато получите крем, който ви допада на сладост.
Отделете част от крема за намазване на тортата отстрани и отгоре преди да прибавите желатина.
Залейте желатина с 80 мл. студена вода, докато набъбне. Сложете го на слаб огън, на водна баня при непрекъснато бъркане, докато се разтвори напълно. Оттеглете от огъня и когато поизстине (топъл е, но не горещ) го прибавете към частта от крема, която е за пълнеж на тортата. Разбъркайте много добре.
Нарежете предварително почистените и измити ягоди на филийки.
За да сглобите тортата, поставете в тортена чиния първия блат, намажете го с малко крем и го стегнете с тортен ринг. Наредете отгоре ягодите, сложете още малко от крема върху тях. После, посипете с едро натрошените целувки и филирани бадеми и завършете с остатъка от крема.
Имате и втори вариант на действие - да прибавите ягодите вътре в крема и да разбъркате, после да посипете долния блат със смес от едро натрошените целувки и филирани бадеми и да изсипете крема отгоре. Така ягодите няма да се виждат като слой, а ще червенеят вътре в белия крем. И при първия, и при втория начин тортата изглежда добре при разрез.
Поставете отгоре втория блат и приберете в хладилник да стегне за няколко часа.
Когато тортата стегне добре. Извадете от хладилника и обмажете отстрани и отгоре със заделената част от крема, която не съдържа желатин.
Хубаво е, така сглобената и намазана торта да престои в хладилника, за да може крема да попие леко в блатовете. За тази цел, трябва да направите и сглобите тортата от предния ден, да я оставите една нощ в хладилника и да украсите и поднесете на следващия.
Украсата е по ваше желание. Ние използвахме за направата на цветята готова моделираща маса и облепихме отстрани с филирани бадеми и посипахме отстрани с откъснати листа от роза, но може да използвате за декорация пресни ягоди, шоколадови фигурки и т.н.

Солен кейк с тиква и сирене

Ето, че сезонът на тиквата дойде. И друг път съм споменавала, колко много аз я обичам и колко малко я харесват другите в семейството. Ето защо, винаги се налага да я "маскирам". Когато не знаят, че приготвената храна съдържа тиква, те я ядат. Маскировката се налага и поради факта, че малката ми дъщеричка е изключително злоядо дете, не консумира никакви зеленчуци (и като казвам никакви имам предвид точно нито един, дори краставичка), а от плодовете яде само ягоди, малини и банан. Сами разбирате, че въпроса с приема на витамини с храната е изключително сложен.
Вече се специализирах в стържене и скриване на зеленчуците във всевъзможни други храни - например, кюфтета с настърган морков и тиквичка вътре, кейкове с тиква или моркови, хляб с тиквички и най-важното крем супичките с кротонки (там, след като не се вижда нищо, човек може да сложи всичко).
Днешното предложение, за солен кейк със сирене и тиква, се роди точно поради изброените по-горе причини :) Стана бързо и лесно, получи се много хубав и свърши за няколко часа :)
Може да се изпече в кейкова форма или пък под форма на солени мъфини.
Ако ви се вижда вкусно, моля, заповядайте рецептата и да ви е сладко!



Продукти:

320 гр. брашно,
1/2 ч.л. сол,
1 бакпулвер,
щипка индийско орехче и щипка шафран (вие може да си ги замените с подправки по избор),
3 яйца,
1 к.ч.(от 70 ml) олио или разтопено масло,
1 ч.ч. (от 200 ml) кисело мляко,
1ч.ч. натрошено сирене ( а може и смесено - сирене и настърган кашкавал),
около 100 гр. настъргана на ситно ренде тиква (тип "цигулка")



Загрейте фурната до 180 градуса.
Намаслете добре правоъгълна кейкова форма и застелете дъното и дългите стени с хартия за печене. Ако ще печете не цял кейк, а мъфини, сложете хартиени капсулки във формите.
Смесете в купа пресятото брашно, солта, бакпулвера и подправките.
В друга купа смесете разбитите с вилица яйца, киселото мляко и олиото (маслото).
Прибавете течните съставки към брашняната смес, бъркайки с дървена лъжица.
Прибавете настърганата тиква и натрошеното сирене и отново леко разбъркайте.
Получава се кейково тесто с консистенция малко по-гъста от обичайната.
Сипете тестото във формата за печене и печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна докато дървено шишче забодено в кейка излиза без полепнали трохи.
Имайте предвид, че ако печете под формата на мъфини, времето е по кратко.

Ето линкове за още предложения с тиква от блога:
тиква с орехи и сушени плодове,
крем супа от тиква с кротони с козе сирене,
супа от тиква със синьо сирене,
кейк с тиква,
шарлота от тиква

Родопска салата, предизвикателство и отново награди :)

Тази салатка много си я обичам, но все не се дорежда до там, че да ви я покажа в блога. Днес съм решила да поправя пропуска. Ще предам в ръцете на виртуални приятели и наградите, с които преди време ме дариха две чудесни дами.


Родопска салата

Продукти:

около 1/2 кг. картофи,
бяло саламурено сирене,
3 сварени яйца,
черни (или кафяви) маслини без костилка,
1 бр. прясна краставица от дългите (или стерилизирани краставички през зимния сезон)
1 връзка пресен лук,
магданоз,
копър,
3 с.л. (с връх) майонеза,
черен пипер и сол на вкус



Сварете картофите цели в подсолена вода, обелете ги и още топли ги намачкайте с ръчна преса или вилица. Не се престаравайте с мачкането много, трябва да е по-грубо, а не гладко и копринено, като за картофено пюре.
Настържете на едро ренде сиренето и сварените яйца.
Прясната краставица обелете, нарежете на малки кубченца, като отстраните семенната част, посолете я и я оставете в гевгир или голяма цедка за 15-20 минути, да и се отцеди водата. Така няма да разводнява салатата ви. Ако приготвяте тази салата през зимата, може да използвате стерилизирани краставички, които трябва добре да отцедите от водата в буркана и настържете на едро ренде или нарежете на съвсем малки кубчета.
Нарежете на много ситно пресния лук, магданоза и копъра.
Нарежете маслините на ивички.
Прибавете към намачканите картофи настърганите сирене и яйца, краставицата, нарязаните лук, магданоз, копър и маслини.
В купичка сипете майонезата, прибавете черен пипер на вкус и сол (само ако е необходимо) и разбъркаите добре.Прибавете се към салатата.
Всичко се обърква внимателно, но много добре.
От сместа оформете топки, колкото кюфтенца и декорирайте пожелание. За да станат еднакви топките, аз използвам лъжица за сладолед.



Съвсем скоро, The witch (Ароматно в кулата на вещицата) ми даде една много интересна награда - "Изпробвани магии" . Благодаря ти, The witch за доверието, оценката и вниманието!



Идеята на наградата е прекрасна, а именно - тя да се предаде на блогове, чиито рецепти сме изпробвали. Признавам обаче, че изпълнението на условието доста ще ме затрудни, по простата причина, че съм изпробвала рецепти от много блогове, а от някои блогове доста повече от една и списъкът с линкове заплашва да е огромен. Ето защо, мисля, че няма да наруша условието на наградата, ако я предам не точно на всички, по чиито рецепти съм готвила, а на тези, чиито рецепти са станали особено любими на нашата трапеза:

1. Йоли - приготвяла съм нейната торта салата, Рулото с рикота и филаделфия, Меденото хлебче доста пъти и винаги сме си облизвали пръстите от тези вкусни рецепти. Имайте предвид, че изреждам само особено любими неща, а иначе съм изпробвала в моята кухня доста повече от нейните вкусни и очарователни магии.
2. Дими (Тайната на нашата вечеря) - противно на очакванията, няма да посоча някоя от фантастичните й торти, не за друго, а защото още не съм се осмелила да се пробвам с интерпретация, но наистина много обичаме вкъщи, невероятно вкусните Канелени топчета, приготвяла съм и доста от рецептите с бутер тесто, на които тя е всепризната майсторка, с неизчерпаема фантазия.
3. Диди (Опитайте...). Невероятно вкусните рецепти и изкушаващи снимки на Диди, поднесени с елегантност и финес, наистина подканват към опитване, което съм и правила с огромно удоволствие, но една от нейните рецепти ми е особено любима и мила, защото няколко Коледи подред винаги приготвям нейните Коледни звезди. Чудно вкусни меденки са - децата и съпругът ми ги обичат много.
4. Мира (Малки неща)- много обичаме да похапваме вкъщи нейните прекрасни тиквички с яйца и сирене.
5. Пепи (Храна за мойте канибали) е царицата на месцето, ето защо никак не е чудно, че рецептата за Пържоли под шуба така се харесва вкъщи и е в графа любими.
6. Габи (las recetas de gaby и Aquarel & canela) има прекрасна и много вкусна рецепта за Шоколадови звездички с капучино, които редовно обират овациите у дома и навън, когато черпя с тях :)

Ще спра дотук, не защото няма още, а просто защото списъка заплашва да стане много голям ако изброя всичко, а така ще дам възможност на прекрасните дами, които изброих дотук да предадат щафетата нататък :)

Искам от сърце да благодаря на Габи (Авантюристично в кухнята) за прекрасния жест - цял комлект награди, които ми подари. Искам да ви кажа, че съм двойно поласкана, защото ги получавам за втори път и съм страшно щастлива от вашата оценка, мили приятели.
Освен наградите, Габи ми отправи и предизвикателството, което от известно време пътешества из блоговете - да разкажа за себе си като използвам изречения започващи с буквите от името на блога - нещо, като своеобразен акростих :) Наименованието на моя блог е доста дългичко и не беше лесно :)), но ето:

К акво и как да споделя за себе си се оказа нещо не толкова просто и лесно и не знам доколко ще се справя.

У ча се все още на търпение за много неща, но не винаги се получава :)

Л юбимото ми занимание е четенето. Истински книжен плъх съм :). Когато се родиха децата времето за четене доста намаля, но все пак успявам някак, макар и с по-бавни темпове.

И мам две малки дечица – момченце и момиченце, които безкрайно много обичам.

Н ай-трудното нещо, което съм правила и продължавам да правя е да бъда родител, но това е и най-хубавото, най-смисленото и най-съдържателното нещо в моя живот.

А ко можех да върна времето назад, щях да се опитам да бъда повече време с хората, които обичам и вече не са сред нас и повече да им казвам и показвам колко ги обичам. Когато мисля за това, винаги в съзнанието ми изплува стих от песента на Пинк Флойд „Време” :
„Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!”

Р азмисли – дума с особено значение за мен. От съвсем малка искам да проумявам нещата, да ги осмислям и задълбочавам, но се чудя дали човек не живее по-леко, ако се плъзга по-близо до повърхността и не задълбава. Напоследък често размишлявам над този библейски текст: "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има много досада и който увеличава знание, увеличава и печал" (Еклисиаст).

Н е ми остава време за много неща, които искам да направя, да науча, с които искам да се занимавам. Едно от тях е фотографията, много ми се ще да правя по-хубави снимки, но нямам достатъчно време за литература по темата и повече практика. Надявам се, че и това ще стане някой ден.

„О бичам те, мамо!”, са най- хубавите думи, които нямам насита да чувам от моите деца и същевременно думите, които са в сърцето ми, предназначени за моята майка.

П редпочитаната от мен музика е джаз, слушам и много класическа музика – тя ме успокоява и прави деня ми красив, обичам и рок :)

Р адост ми доставят малките неща – усмивка, красив лист от дърво, дъждовни капки върху стъклото на прозореца, аромата на черно кафе, детска прегръдка, среща с приятел, шума на морето, тиха късна вечер и само леещ се джаз…

И скам да имам повече възможности за пътувания из други държави, открих в себе си дух за пътешестване. Но съм много благодарна и за всичко онова, което съм видяла досега.

К улинарията е моя страст отдавна. Обичам да приключенствам в кухнята, което си е и видно, но това, което може би не знаете е, че понякога изпитвам нужда да не правя нищо свързано с готвене и наричам тези периоди кулинарен бойкот, за щастие траят много, много кратко :))

Л ипсват ми вярата и енергията, които имах, когато бях на 18-20 години.

Ю рист съм по образование и професия.

Ч есто искам да виждам усмивката на моя съпруг.

Е дно от нещата, които искам да променя в себе си е сръчността. Иска ми се да съм по-сръчна в майсторенето на неща – красиви картички, които гледам из блоговете, украсяване, плетене, бродиране, но май съм безнадежден случай или имаш такава дарба или не.

И талия е страната, която ме пленява и привлича, в сърцето ми е.

Е дна от ежедневните ми радости е блога, общуването с приятни и интересни хора в блоговото пространство, разходката из интересни виртуални кътчета.

Ето, това е всичко. На всички приятели блогъри благодаря, че ги има, радвам се, че ги намерих!

На всички, които четат това, пожелавам да съумеят да използват пълноценно всяка минута от живота - дали в борба с ежедневието, в любов, в преследване на мечтите или пък всичко това заедно, важното, според мен е да търсим и намерим смисленост, удовлетворение и просто обич!