
Знам, че започнах този блог, като кулинарен и знам, че може би няма да ви е привично да видите тук и други неща. Но те темите понякога идват сами :)
Едно от най-хубавите неща на блогърството е, че човек може в собственото си малко виртуално кътче да споделя каквото желае.
Днес, искам да споделя с вас впечатленията си за една книга - "Възможните майки".
Първо видях анонса за нея в блога
"Италианска кухня за българи...и не само". Когато после я видях на рафта в книжарницата не можах да устоя, купих си я веднага.
Сега просто не знам откъде да започна. Може би от там, че когато отворих страниците и започнах да чета, първо плаках, после се усмихвах, после пак плаках, пак се усмихвах, нещо сграбчваше сърцето ми, после го пускаше, усещах приливи на нежност, после на тъга, на радост... Всъщност емоционалната вихрушка, която ме поде още не ме е оставила, защото все още не съм дочела книгата - по средата съм. Четенето й е емоционално преживяване. В някои редове разпознавам мисли и чувства, които сякаш са мои, в други не. Тази книга е палитра от чувства, от преживявания, от емоции, от мисли на жени - майки и не-майки. Тази книга е и предназначена, според мен, за жени. Не поради друга причина, а защото колкото и добронамерен, разбиращ, отзивчив към жените да е един мъж, никога в пълна степен няма да може да разбере, това, което е споделено на тези страници.
Тази книга е за живота на жените и майчинството, такъв какъвто е - многообразен, различен, истински.
Такава е и тази книга - емоционална, многообразна и истинска.