Кейк с тиква

Към тиквата вкъщи има двузначно отношение, от голяма любов (това от моя страна), през подозрителност (от страна на децата), до нехаресване от страна на обичната ми половинка (освен отвреме на време в класическия тиквеник). Моят мъж обаче, смело си хапна в Италия пълнени и панирани цветове от тиква, което пък ме подтикна към по-смели експерименти, но както се видя при рецептата с тиквената шарлота, засега без резултат - пак се мръщи на тиквата :))

Тиквата е много полезна и с отлични вкусови качества, съчетава се добре с много продукти и това е причината да я "маскирам", за да се консумира без протести от цялото семейство. Не им казвайте, но честичко, я крия в крем супи и така ги прилъгвам да я хапват :)

Последната "маскировка" беше сладка. Имам си любима рецепта за кейк с моркови, която съм качвала тук в блога. Много си я харесвам, защото става много ароматен и сочен кейк. Сега ми хрумна да заместя морковите с тиква и се получи отново чудесно.

Ще дам отново рецептата, макар че вече я има във варианта с морковите:

Продукти:

(1 ч.ч.= 150 мл.)

около 1 ч.ч. сурова тиква настъргана ситно

2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат;
1/2 равна ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
1 1/2 ч.ч. олио;
1 капсула ванилова есенция;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

За сиропа: 1/2 ч.ч. кафява захар, 1/2 ч.ч. вода, лимонова есенция

За глазурата:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок

Стафидите се слагат в малка купичка и се заливат с алкохола. Така трябва да престоят поне 20-тина минути.
Фурната се загрява до 180 градуса. В купа се пресяват брашното, бакпулвера, содата и пудрата захар. В друга купа се смесват яйцата, олиото, киселото мляко, тиквата и ванилията. Върху тази смес се пресява брашняната смес, като се бърка с дървена лъжица, докато се смесят. Прибавят се стафидите, лимоновата и портокаловата кора, орехите. Разбърква се.
Готовата смес, с гъстота на кейково тесто, се изсипва в намазана с олио тортена форма. Пече се, докато сладкиша стане златисто кафяв и дървено шишче забодено в него излезе чисто. Оставяме да поизстине във формата преди да извадим кейка.
Захарта и водата за сиропа се слагат в тенджерка на тих огън. След като заври се оставя на котлона докато захарта се разтвори напълно. Дръпва се от огъня и се прибавя лимоновата есенция.
Изстиналият кейк се сиропира с горещия сироп. Необходимо е да се напои леко, така че може и да не се наложи да използвате цялото количество сироп.
Глазура:
Крема сиренето и маслото трябва да са със стайна температура. С миксер се разбиват на ниска скорост, така че да се смесят добре. Постепенно се добавя пресятата пудра захар, докато се получи гладък крем. Не съм посочила абсолютно точно количеството пудра захар за глазурата, за да може всеки да нагоди крема по свой вкус за сладост. Накрая се прибавя и настърганата лимонова и портокалова кора.
Кейка се намазва с глазурата и се оставя в хладилник, за да може глазурата да стегне.

* Рецептата е адаптирана от книжката "Традиционни домашни печива"