Патладжани по комаски и приказното езеро Комо (1-ва част)

     Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)

     Ще има, разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Естествено, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво:)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)

     Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.

     Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.

     Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)

     Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:

     Сутрин много рано, когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:

     Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:



и ще види красиви кътчета, като това:

Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.

Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:

     Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях. До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.

     Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:

     Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912 г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:

      За град Комо и близките околности  мога да говоря още дълго, но спирам, защото разказа за езерото тепърва предстои.

     Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.

  Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти. Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.

     Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:

     Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:

     Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.

     Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):

     Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.

     Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:

     С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:

     Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
   

А сега, рецептата:

Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)

Продукти:

4 патладжана,

около 200 гр. кайма,

1 яйце,

настърган кашкавал,

около30-тина гр. чисто масло,

2-3 с.л. галета,

сол,

черен пипер,

за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче

• Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
• Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
• Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
• Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава. Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета. Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката. Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.

Една салата, едно запознанство, две награди и анонс

Малко странно заглавие, нали?
С него обаче, искам да ви кажа, че се върнах, да благодаря за прекрасен подарък и две награди и да направя един анонс, а да - и нещичко да напиша за салатата разбира се, все пак това е кулинарен блог :).
Доста неща накуп, затова и заглавието е дълго. В замяна на това, се надявам публикацията да излезе кратка. Честно да ви призная, още съм в мноооого ваканционно настроение. Изкарах си прекрасно, върнах се отпочинала, макар и с леки здравословни неволи, направих (дръжте се да не паднете) над 1200 снимки, видях чудни красоти, за които скоро смятам да ви разкажа в нещо, като своеобразен пътепис. Спокойно, нямам намерение да показвам всичко наснимано и всъщност това е анонса, който смятах да направя :))

С огромно удоволствие, минавам на много приятна тема. Точно преди почивката, се запознах с една вълшебна самодива, която иначе познавах само виртуално :)
Както и предполагах, Ива е много чаровна и интересна жена, прекрасен събеседник и е истинско удоволствие общуването с нея. Тя беше невероятно мила и ме изненада с прелестен подарък, изработен от самата нея. Снимката не предава и една трета от действителната красота на бижуто, но по-важното е, че то е направено, заредено и подарено с много хубаво чувство и поради това е истински ценно за мен.

Иве, много се радвам, че се запознахме. Благодаря ти още веднъж, от цялото си сърце за прекрасния жест!

Искам да изкажа благодарност и към две други дами - Жани (Даровете на Гея) и Габи (Авантюристично в кухнята) за жестовете на приятелство и наградите, с които ме дариха.
Тази награда за приятелство е от Жани (Даровете на Гея)

Другата награда, също за приятелство - "My friend in the kitchen", от Габи (Авантюристично в кухнята), не успявам да прикача като картинка, но й се радвам не по-малко :)

С радост, ще предам двете награди на:
Дани (Музика за свободното време),
Мира (Малки неща),
Илиана (Щъркелово гнездо),
Мария ( Цветно... с пепеляшка)
Това са прекрасни дами, с прекрасни блогове, които си заслужава да посетите.

Накрая пристъпвам към салатата. Тя е нещо много простичко, бързо за приготвяне, леко и здравословно.



Салата с домати, рукола и три вида маслини

Продукти:

4-5 домата,
връзка рукола,
глава лук (бял или червен),
10-15 маслини (моя избор - черни, зелени и кафява каламата),
сол и черен пипер на вкус,
1 с.л. лимонов сок,
1 с.л. балсамико,
2 с.л. зехтин

Измийте, подсушете и сложете руколата в салатна чиния.
Обелете доматите. Това ще стане много лесно, ако направите следното: сложете в тенжерка на котлона вода да заври, пригответе отделно купа с ледено студена вода, потопете домата във врялата вода, пребройте до три, извадете и веднага потопете в ледената вода, след това обелете доматите, люспите ще се отделят лесно.
Нарежете доматите и ги прибавете в купата.
Обелете лука, нарежете го на тънки шайби и го прибавете към руколата и доматите.
Добавете маслините.
В малка купичка смесете зехтина, лимоновия сок, балсамикото, сол и черен пипер на вкус. Разбийте енергично с вилица или телена бъркалка, докато се смесят много добре.
Непоследствено преди сервиране залейте салатата с дресинга.

** Ако желаете, може да дообогатите вкуса на салатата, като прибавите нарязано на кубчета сирене фета или леко запечено на грил-тиган козе сирене, или пък моцарела - изборът е според индивидуалните предпочитания.

Е, не стана много кратко, както се надявах, но пък съм удовлетворена. Благодаря на всички, които са имали търпение да изчетат :)

Студена торта с горски плодове и награди /Torta fredda di frutti di bosco

Днес освен рецепта за торта, ще има и чудесни награди. Така ще мога в прекрасно настроение да ви кажа довиждане за известно време, защото "Кулинарно приключение" излиза в кратка ваканция :) Няма да се бавя много, скоро ще се върна, защото някои рецепти чакат ред да се появят и някои впечатления чакат да бъдат разказани.
Започвам с тортата. Тя си е всъщност вариант на чийзкейк без печене. Когато споменах в предходна публикация, че не съм приключила с чийз рецептите и ще има още, съвсем не се шегувах :)
Поводът да направя чийз тортата преди няколко дни, беше рождения ден на моят съпруг, който е любител на този вид десерти.



Продукти:

около 600 гр. плодове - ягоди, боровинки, къпини, малини,
100 гр. кристална захар,
1 к.ч. вино Марсала,
600 гр. рикота (или българско крем сирене, но ако заместите вкусът ще се промени малко, с рикотата десерта става по-лек),
пудра захар на вкус,
ванилия,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
20 гр. желатин (2 пак.х 10 гр.),
около 100 мл. студена вода,
250 гр. бишкоти савоярди,
110-120 гр. масло

Пригответе си тортена форма със свалящ се борд, като намаслите добре дъното и стените с олио и застелете дъното с хартия за печене.
Почистете и измийте плодовете. Отделете си от тях за украса на тортата. Останалите сложете в купа, поръсете ги със 100 гр. кристална захар и вино Марсала и ги оставете в хладилника за 20-30 минути.
Смелете в блендер бишкотите. Сложете в купа, прибавете размекнатото на стайна температура масло. Претривайте с пръсти, докато се смесят и се образуват маслени трохи. Сложете от бисквитената смес равномерно по дъното на тортата и притиснете силно с пръсти или дъното на лъжица, за да се уплътни добре. Приберете в хладилник.
Сложете рикотата в купа, прибавете ванилията, сметаната, пудра захар на вкус и с пасатор пасирайте до еднородна смес.
Накиснете желатина в студената вода да набъбне. Сложете на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори (не позволявайте да завира, защото няма да може да желира). Оставете да поизстине. Когато стане топъл, но не горещ, прибавете към сместа с рикотата и разбъркайте добре.
Отцедете плодовете и ги прибавете към сместа, разбъркайте внимателно.
Изсипете сместа в тортената форма, върху бисквитената подложка. Приберете в хладилника.
Когато тортата е наполовина стегнала, украсете с останалите плодове. Приберете в хладилника до пълно стягане на тортата.
За да извадите готовата торта, с тънък нож, който мокрите във вода, много внимателно помогнете за отделянето от стените на формата. После, разкопчайте тортения ринг и внимателно, за да не натрошите бисквитената подложка, плъзнете в тортена чиния.

* рецептата е адаптирана от Аcademia Вarilla



Сега с огромно удоволствие минавам на темата с наградите :)
Последните дни получих не една, а доста повече награди. Приятели, които ми ги дарихте, благодаря ви от сърце, защото ми дадохте не само награда, а дар от приятелство, усмивки, удовлетворение, настроение и много вдъхновение. Благодаря!
На свой ред, предавам този дар нататък :)

Първата награда е една огнена усмивка и идва от Марта и чудесния й блог "Драскотини". Благодаря ти, Марта!

Мисля, че тази награда много приляга на:
Миро (Spell words),
Лара (Безсъници),
Лина (l is for lina .),
Таня (Аз готвя...една кулинарна авантюра)
Обичам да се отбивам в техните блогове и ако надникнете, може би ще разберете защо :)

Втората награда е от Катерина (Наслада с Катерина). Тази награда много ме развълнува, трогна и ми донесе огромно удовлетворение. Причината е в думите на Катерина, че моя блог е един от тези, които я вдъхновяват. Искрено се радвам, че публикациите въздействат така на някого, че съм могла да бъда полезна.
Благодаря ти, Катерина от цялото си сърце!
Твоето доверие, отношение и жест ме подтикнаха да създам една нова награда - "Сладко вдъхновение" :

Ще я подаря на блоговете, които и мен ме вдъхновяват. Много са, невъзможно е да изредя абсолютно всички, но съм сигурна, че тази награда по собствени пътища ще стигне до останалите :)
Наградата "Сладко вдъхновение" давам на :
Диди (Опитайте)
Дими (Тайната на нашата вечеря)
Руми (Something)
Ина (Ossigeno)
Пепи (Храна за мойте канибали)
Драго (Вкусни моменти)
Мина (Angelloves cooking)
Ева (Eva Toneva-Food Styling & Photography)
Еликсир (Кулинарен еликсир)

Третата награда е от Габи (Авантюристично в кухнята) и е толкова весела и слънчева, че не може да не предизвика усмивка :)

Нея ще споделя, с няколко човека, чиито блогове следя отскоро, но с огромно удоволствие:
Мони (Магия с Мони /Kochzauber),
Мъх (Горски мъх),
Жани (Даровете на Гея)

Сега вече, с удовлетворение мога да изляза в малка ваканция. Съвсем скоро се връщам, а дотогава ви пожелавам хубави летни дни, приятели!

Мини чийзкейк с френско грозде

Преди два дни обхождах сергиите на пазара за плодове и зеленчуци и на едно място видях прекрасно френско грозде. Трябва да ви кажа, че от дете обичам много този плод. Дядо ми отглеждаше няколко храста от по-редкия у нас вид - бяло френско грозде, нападах го направо от храста :)) От години не съм попадала на такова, но и червеното, което си харесах свърши прекрасна работа. Вкусът му е сладко-кисел и леко тръпчив, което го прави изключително подходящо за...чийзкейк :)
Този път, заради горещината навън, чийзкейка е без печене, малко по-необичаен и освен това ми хрумна, слоя отгоре да не традиционното сладко, а плодово желе.
Получи се много лек и свеж десерт, съчетанието на продукти се оказа доста успешно.
Приготвянето изобщо не е трудно, само се изисква време и търпение за желирането на слоевете.



Продукти:

За подложката:
100 гр. бисквити,
50 гр. бишкоти савоярди,
80 гр. масло

За белия слой:
250 гр. рикота (или крем сирене),
200 гр. заквасена сметана,
пудра захар на вкус,
ванилия,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За желирания слой:
500 мл. сок (в моя вариант е от вишни),
3 с.л. кристална захар,
1 пакетче (10 гр.) желатин,
150 гр. измито и почистено от дръжките френско грозде



Смелете бисквитите и бишкотите с блендер на фини трохи.
Смесете с мекото масло.
Разпределете сместа в силиконови форми за мъфини и притиснете с пръсти или дъното на лъжица много добре, за да се уплътни.
Сложете рикотата (или крем сиренето) в купа, прибавете заквасената сметана, ванилията и пудра захар. Количеството на захарта е според предпочитанията за сладост, затова не уточнявам. Миксирайте сместа с пасатор до еднородна консистенция.
Залейте желатина с 80 мл. вода и го оставете да набъбне. После го сложете на водна баня на котлона (много слаб огън) и бъркайте докато се разтвори (не трябва да завира иначе няма да може да желира). Оставете желатина малко да изстине и когато стане топъл, но не горещ, го прибавете към крема.
Разбъркайте много добре.
Разпределете крема във формичките върху бисквитената подложка.
Приберете в хладилник, за да стегне.
В това време, загрейте на слаб котлон сока и захарта и бъркайте, докато захарта се разтвори, не е нужно да завира, а само да се сгорещи. Изсипете желатина в много топлия сок и бъркайте, докато се разтвори. Оставете да поизстине и приберете в хладилник.
Когато сока започне да се желира, но още не е стегнал, разсипете във формичките върху белия слой и сложете зрънца от измитото и почистено от дръжките френско грозде.
Приберете в хладилник до пълно стягане на плодовия слой.

Кайсиеви чийзкейк мъфини

Времето на кайсиите е в разгара си, така че може да се възползваме максимално. Този плод е не само вкусен, но и изключително полезен. Плодовете са богати на витамини, като: витамин С ( близо 13 мг%), провитамин А; витамин В1, витамин РР, както и на минерални соли: калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Консумирането им натюр е здравословно, но не пречи понякога човек да се разнообразява и с нещо друго, стига разбира се, да не прекалява :)
Предлагам ви тези мъфини, надявам се да ви харесат :)


Кайсиеви чийзкейк мъфини

Продукти:

350 гр. брашно,
1 бакпулвер,
140 гр. кафява захар,
около 1 с.л. настъргана портокалова кора,
1/2 ч.л. (равна) сол,
2 яйца,
250 прясно мляко,
85 гр. разтопено масло

за пълнежа:
175 гр. меко сирене (например, крем сирене),но на мен ми дойде много, може би 150 гр. ще е достатъчно
3 с.л. кафява захар,
3-4 кайсии

за намазване отгоре: кайсиев конфитюр или желе



Загрейте фурната на 180 градуса.
Подгответе формичките за мъфини, като сложите вътре хартиените кошнички.
Пригответе пълнежа, като измиете кайсиите и ги нарежете на парченца. В купичка сложете мекото сирене и 3 с.л. кафява захар, разбъркайте, за да се смесят.
Смесете в купа пресятото брашно,захарта, бакпулвера, солта и настърганата портокалова кора.
В друга купа сложете яйцата, леко разбити с вилица и млякото. Смесете с маслото, то трябва да е стопено, но не и горещо. Внимателно смесете течните със сухите съставки, като не бъркате прекалено много, защото мъфините ще станат твърди. Достатъчно е брашното да се поеме от течните съставки.
Сложете във всяка от формичките лъжица от кейковата смес, после чаена лъжичка от пълнежа със сирене и едно-две парченца плод. Завършете, с още малко от кейковата смес. Формичките се пълнят не повече от 2/3 от обема.
Печете около 15 минути, докато се надигнат добре и станат златисти отгоре.
Извадете от фурната и след 1-2 минути изкарайте мъфините от формите и ги сложете да изстинат върху решетка.
Докато са още топли намажете с кайсиев конфитюр.

* Рецептата е адаптирана от книжката "101 cakes & bakes" на британското "Good Food", като оригинала е с ягоди, така че съвсем спокойно може да си ги приготвите и с този плод.

Постно прясно зеле по рецепта на мама / Bulgarian meatless cabbage stew

    Ето това е една семпла рецепта, която много, много обичам. Винаги, когато я приготвям изкухнята се носи чудесен аромат - не само на вкусно ястие, а и на спомени от мамината кухня и детските години. Това се случва всеки път, когато готвя по някоя от нейните рецепти.

    Да е жива и здрава мама, до ден днешен, когато се случи да си хапна нещо приготвено от нея ми е много вкусно. Моите ястия, никога нямат вкуса на нейните, дори и да изпълнявам рецептата ѝ точка по точка. Предполагам, това е така, защото когато човек готви, без дори да усети влага част от индивидуалността си в храната. :-)

Постно прясно зеле по рецепта на мама / Bulgarian meatless cabbage stew

Продукти:

една малка зелка,

около 3-4 с.л. олио,

1 глава лук,

1 морков,

3-4 домата,

1-2 скилидки чесън,

1 ч.л.(с лек връх) червен пипер,

сол и черен пипер на вкус,

половин дафинов лист,

лимонов сок или около 1/2 ч.л. лимонова киселина,

магданоз

• Измийте и нарежете зелето на ивици.Нарежете лука на ситно.
• Сложете олиото в тенджера (изберете такава, в която ястията не загарят лесно) да се загрее на котлона и сотирайте лука, докато стане "прозрачен".Прибавете нарязаното зеле. Аз го прибавям на два или три пъти. Слагате част от зелето, оставяте за 1-2 минутки, разбърквате добре, после прибавяте следващата част, пак разбърквате добре, отново оставяте за 1-2 минутки и отново разбърквате. Прибавете около 1 кафена чашка вода и дафиновия лист, похлупете (но не напълно) тенджерата и оставете зелето да се задушава на слаб огън. Отвреме навреме разбърквайте. Ако е необходимо може да добавяте и по малко вода, но зелето обикновено си пуска, така че едва ли ще се наложи. След около 15-тина минути прибавете червения пипер, сол на вкус и скилидките чесън нарязани на "филийки".
• Докато зелето продължава да се вари, настържете доматите на ренде, като отстраните люспите, които остават накрая. Нарежете моркова на малки кубчета. Прибавете моркова и доматите към зелето и разбъркайте. Отстранете дафиновия лист.
• Обикновено прясното зеле сладни и не на всички им допада този сладък вкус, може да компенсирате с прибавяне към яденето на лимонова киселина или изцеден лимонов сок. Но това трябва да стане след като сте сложили доматите, те накиселяват и едва след тях ще може да прецените колко лимонена киселина или лимонов сок да прибавите. Конкретното количество е вече въпрос на вкус, но все пак внимавайте да не прекалите.
• Оставете да ври до готовност. Десет минути преди да е готово, прибавете черен пипер на вкус.
• Когато зелето е готово, отстранете от огъня, прибавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте.