Град Лука и рецепта за Focaccia с червен лук, маслини и пипер

Много обичам фокача - този плосък италиански хляб в многобройните си разновидности и прекрасен вкус.
Днес ще ви разкажа за прелестния град Лука (Lucca), празника на хляба, който заварих там и за една рецепта за фокача.
Погледнете дългите крепостни стени на долната снимка, по които растат дървета, те обграждат едно от най-прелестните градчета на Тоскана.


Град Лука се намира между Пиза и Флоренция и е известен точно с тези отлично запазени градски стени (15-17 век). Само още три града в Италия запазват напълно крепостните си стени - Ферара, Гросето и Бергамо.
Лука дължи отличното им състояние на факта, че никога не се е наложило да бъдат използвани за защита на града. Превърнати са в място за разходка през 19 век, като по тях са прокарани алеи има засадени дървета и е много забавно и приятно да обикаляш отгоре, разглеждайки от по-високо историческия градски център, който обграждат.
Алеите върху стените изглеждат така:

Разбира се, днес градът се е разпрострял и извън тези стени, но зад тях в цялата си прелест пред погледа на човек изникват красиви площади, малки църкви, музеи и невероятни старинни къщи, към които отвеждат тесни калдаръмени улички.
Първото, което видях след крепостните стени, беше ето тази чудна гледка:

Оказа се, че това е камбанарията на катедралата "Сан Мартино" (Duomo di San Martino).
Тя е с великолепна фасада. Резбите по лявото крило на вратата са дело на известния скулптор Николо Пизано.

Тъй като пристигнах в Лука сутринта на един от почивните дни, седнах в едно кафене отстрани на тази прекрасна църква, до един приятно ромолящ фонтан, за да се насладя на малко ведрост, спокойствие и красота в компанията на чаша ароматно кафе.

Тази ведрост и спокойствие са отличителна черта на града и много ми допаднаха :)
Оказа се, че изумителните църковни фасади, далеч не са свършили. Очакваше ме нова, още по-прелестна от предишната - на църквата "Св. Михаил във Форума" (San Michele in Foro).


Построена е на мястото на стария римски форум, откъдето предполагам идва и името й.
За да починат очите ви от църковните фасади, предлагам да се поразходите с мен из малката, но невероятно красива ботаническа градина. Такова спокойствие цареше там, което няма как да опиша. Човек напълно може да се слее с природата, да се остави мислите му да се реят свободно и да си почива...За жалост, когато си турист няма много време за това, но и минутите, които прекарах там ми донесоха много. Ето, погледнете сами, частиците красота, които се опитах да запечатам с фотоапарата:




След като си починахме, може да погледнем заедно още една църква - "Св. Фредиан" (San Frediano 1112-1147 г.), с невероятна мозаечна фасада от XIII в.:


Сега, изоставям църквите, не защото няма още и не защото не са красиви, а защото просто мястото няма да ми стигне за всички и ще ви покажа друга впечатляваща гледка - тази към площад "Анфитеатро":



Забелязвате ли овалната форма? Средновековните къщи са построени по овала на стария римски амфитеатър.
Ако искате да видите пример за градини в италиански стил, може би трябва да отидем в палацо Пфанер (Palazzo Pfanner):



Двореца носи името на австрийския пивовар Феликс Пфанер, който е поканен в Лука, през 1846 г. да учи хората как се произвежда бира. Много бързо той взима решение да се установи в града и купува палацото. Градините са създадени през 18 век. Представляват прелестна гледка - статуи, фонтан, лимонови дръвчета отрупани с плодове, оформени храсти, много цветя, всичко в прекрасна симетрия.
Мога още много да пиша за този град - една истинска средновековна перла, но ще се задоволя само да ви покажа някои живописни и интересни местенца, които си харесахме с моя фотоапарат :)
Ето например, как местните хора съвсем спокойно си живеят в кула на порта:

Или пък, всеки ден минават по такива улички, а подобни кули са обичайна за тях гледка:




Или си наливат вода от такива чешми:


На единия от градските площади, случих да видя нещо много интересно - празник на хляба. Бяха издигнати шатри, под които цял отбор млади хлебари, нагледно показваха как се прави хляб - месеха, точеха, оформяха, печаха и раздаваха на всички желаещи да опитат. И аз опитах фантастично хлебче и прекрасна фокача. За голямо съжаление, вече далеч от мястото на празника се сетих, че заплесната да правя видеозапис как италианците приготвят хляб, забравих да направя снимка, така че не мога да ви покажа нагледно :))
Но пък мога да дам една рецепта за фокача, която приготвих щом се прибрах вкъщи.



Продукти:

За около 450 гр. тесто са необходими:

150 гр. вода,

15 гр. мая,

1 с.л. зехтин,

1 ч.л. захар,

1 равна с.л. сол,

брашно

още малко зехтин за намазване

За плънката :

1 малка глава червен лук,

1 пиперка,

шепа черни маслини без костилки,

моцарела

Трябва да се използва топличка вода (в никакъв случай гореща) с телесна температура. В нея се размива маята, слага се и захарта, покрива се съдината и се оставя маята да "шупне".

В купа се изсипва зехтина, шупналата мая и отгоре започва да се пресява брашното, в което сте сложили и солта, като се бърка с дървена лъжица. Когато тестото започне да се събира на топка около лъжицата, тестото се премества на набрашнен плот и се доомесва с прибавяне на брашно, докато стане меко, еластично и нелепнещо по ръцете. На мен ми отиде, може би около 350 гр. брашно.

Покрийте купата и оставете тестото на топло място да втаса, докато удвои обема си.

След като втаса, разточете тестото с точилката, после го пренесете в намазана с олио тавичка и като си помагате с пръсти го доразстелете по дъното, колкото можете на по-равномерен пласт.

Надупчете повърхността на тестото с вилица.

Намажете го леко със зехтин.

Печете във фурна предварително загрята до 200 градуса.

След като фокачата стане леко златиста и като боднете с клечка не полепва тесто по нея, извадете фокачата от фурната.

Наредете отгоре маслините нарязани на шайби или на половинки, нарязания на тънки колелца лук, нарязаната на тънки колелца сурова пиперка.

Подредете върху тях нарязаната на тънки слайсове моцарела за пица и върнете във фурната. Печете докато моцарелата хубаво се запече.

Хубавото е, че зеленчуците в случая остават леко хрупкави.

* Рецептата за тестото за фокача е от книжката "Pane, pizze, focacce e torte salate", а плънката е моментната ми хрумка според наличностите в хладилника :)