Пътуване в Италия и рецепта за Taralli (Тарали)

Рецептата накрая ще бъде за това:

Тези италиански гевреци се оказаха вкусни - твърдички и хрупкави отвън и много пръхкави отвътре.

За рецептата после, сега за пътуването, но май ще се наложи да разказвам на части и сега ще е първата част от този разказ.

Сигурно и за вас има места, които като ги видите става някаква магия и се поражда любов от пръв поглед, после сякаш те ви зоват, викат сърцето ви, пленяват го, искате да се връщате там отново и отново, да видите все повече... Такова място за мен е Италия. За първи път стъпих в тази страна като младоженка, съпругът ми избра за сватбено пътешествие един от най-романтичните и красиви градове в света - Флоренция.

Обичате ли Ренесанса, музиката, картините и скулптурите, фреските, фонтаните, колоритните улички, прекрасните градини, невероятните пейзажи,църквите и катедралите, прекрасната храна, сладоледа... Значи и за вас това ще е магическо място.

Сега обаче няма да разказвам за този град, само посочих момента, когато се влюбих в Италия - изцяло, безвъзвратно и завинаги.

Оттогава имам късмета да съм посещавала тази страна няколко пъти и да съм видяла общо 6 града, а ако нещо не се обърка ще видя скоро и седми. Не ми омръзва, искам още и още...

Днес ще ви покажа една малка частичка от това, което видях.

Това на снимката не може да не ви е познато:

След като видяхте наклонената кула, няма как да не се досетите, че първото място ще бъде Пиза :)

Почти всеки е чувал за кулата и я е виждал в списания, по телевизия,на снимка, в интернет..., но по-малко хора знаят, че тя е само част от красив ансамбъл от средновековни сгради:

Това е т.нар. "Площад на чудесата" (Campo dei Miracoli), на който стоят величествени и красиви катедрала (Duomo), наклонената кула, баптистерия и гробището"Кампосанто". Той е в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.

Наклонената кула е отделно стояща камбанария на катедралата. Разбира се, тя е трябвало да си стои вертикално, но веднага след началото на строителството 1173 г., започва да се накланя заради слабата песъчлива почва в основите и неправилно изпълнение на фундирането. Тежестта на кулата е 14 500 тона. През 2007г. завършва укрепването на кулата по проект на стойност 20 млн. долара, с отнемане на 70 тона почва от северната и страна и поставяне на баласт и метални подпори.

В Пиза съм за втори път и за втори път виждам тази уникална гледка, но въпреки това не устоях на изкушението отново да снимам, да обикалям, да разглеждам...
Невероятно е на какво е способен човек, когато съзидава, а не разрушава. За жалост и следи от разрушения има - през Втората световна война Кампосанто е разрушено от бомби. Повредени или унищожени са прекрасни средновековни стенописи, покривали стените на гробищната галерия.
Катедралата (Duomo) е построена близо век преди кулата и е много красива с всичките колони и цветен мрамор. Тя е образец на т.нар. романо-пизански стил, характерен за църквите из цяла Централна Италия.


Вътре в катедралата има впечатляващ амвон дело на Джовани Пизано.
Не по-малко впечатляваща е баптистерията (това e куполовидната сграда на общата снимка на площада). Ето детайл от нея:

Амвона вътре е дело на Николо Пизано, баща на Джовани.
Пиза е бомбардирана през Втората световна война и голяма част от старинните сгради са разрушени, така че е застроявана наново. Въпреки това, има оцелели красиви сгради и колоритни улички по които човек да се разходи:


Приятно за разходка е и край река Арно:



За мен и моя съпруг Пиза беше само отправна точка, от която да отидем до главната цел - градовете Сиена и Лука.
Първо посетихме Сиена. Това е един прелестен средновековен град.
В сърцето на града е разположен площад "Кампо", с форма на мида. На този площад се провеждат и прочутите конни надбягвания, т.нар. "палио". Ето една част от него:

Деветте части на площада олицетворяват наметалото на Богородица, което тя е разпростряла закрилнически над града, а също са символ и на т.нар. "Съвет на деветимата" - управителния орган на града, който през 1293 г., изкупува земя, за да създаде новия градски площад. Около площада изникват много дворци, които представляват красива гледка. Впечатляващ е Градския дворец, в който днес се помещава кметството:

На снимката се вижда камбанарията "Манджа", строена 1325-1344 г. по проект на Липо Меми. С камбаната навремето са оповестявали края на работния ден и отвярянето и затварянето (сутрин и вечер) на градските порти.
Виждате ли терасата с колоните на тази снимка?

От тази тераса се открива ето такава прелестна гледка:

В горния край на площад "Кампо" има красив фонтан с поетичното име "Fonte Gaia" (Фонтан на радостта):


Това е копие от XIX в. на първия фонтан построен през XV в.
Продължаваме към Катедралния площад и Катедралата (Duomo). Сградата е невероятна! Човек затаява дъх когато я види:

Много е голяма и аз не намерих място, от което да я хвана цялата в кадър, още повече, че имаше и много хора на площада.
Детайлите по фасадата (1284-1296) са невероятни - резби, колони, статуи, в романски и готически стил. Голяма част от нея е дело на Джовани Пизано.


Според преданията, град Сиена е основана от синовете на Рем - Сений и Аций, ето защо из целия град могат да се видят статуи на вълчицата, която е откърмила братята Ромул и Рем:


И отново колоритни средновековни улички за разходка:


Разхождайки се, човек може да забележи прекрасни детайли, които мен лично ме впечатляват и предизвикват многократни щракания на фотоапарата, за ужас на съпруга ми, когото карам да спира буквално на всяка крачка :) , заради подобен фенер:

или пък някоя от тези халки, на които навремето са завързвали конете. Как да не спира човек, като дори коневръзите са произведение на изкуството:

Засега спирам дотук. Ще продължа после с град Лука и друга италианска рецепта :))

А сега да напиша тази за гевреците :)



Продукти:

брашно около 800 гр.,
20 грама прясна мая (аз сложих 1/2 кубче),
топла вода 250 мл.,
бяло вино 125 мл.,
зехтин 16 с.л.,
сол 1 равна с.л.

Маята се разтваря в половината от топлата вода (125 мл.), оставя се 10-тина минути, да се активира.
В купа се слага другата половина от водата, виното и зехтина. Към тях се прибавя и активираната мая. Една част от брашното със солта се пресява над купата и се бърка с дървена лъжица, догато тестото не започне да се събира на топка около лъжицата. После се прехвърля на плота и се доомесва като се прибавя брашно, докато не се получи меко нелепнещо по ръцете тесто. При мен беше необходимо около 700-800 гр. брашно.
Готовото тесто се слага в намаслена купа, купата се покрива и се слага на топло, за да втаса тестото. Трябва да удвои обема си.
След като втаса, от тестото се късат парчета, които се оформят на дълги, тънки "фитили". Два фитила се сплитат и увиват във форма на геврек, като краищата се прищипват добре. След като гевреците се оформят по този начин се слагат в тава покрита с хартия за печене и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато станат златисти на цвят.

* Рецептата е от книжката "Pane, pizze, focacce e torte salate"