Салата "Parisienne" и Пролет в Париж

Започвам този разказ с впечатления от френската кухня и рецепта на тази салата, после ще продължа да разказвам за Париж, такъв какъвто го видях и усетих аз, но този постинг обещава да е мнооооого дълъг, така че сте предупредени :))

За френската кухня:

Съвсем не е случайно, че френската кулинария властва царствено, а най-авторитетния кулинарен гид в света е творение на тази страна.

Убедих се със собствените си очи, че "любовта към добрата храна и качественото вино е начин на живот" при французите. Убедих се също, че не е необходимо рецептата да бъде сложна и "завъртяна", за да е невероятно вкусно, че в повечето случаи простичките неща са с неустоим вкус, когато се приготвят както трябва и с качествени продукти, че част от прелестта на перфектното ястие се крие в аранжирането на храната...

Трябва да ви кажа, че търсих в ред книжарници, книга за френска кухня, написана на английски, но безрезултатно... Не говоря и дори не мога да чета на френски и направо се отчаях при вида на десетките готварски книги по рафтовете, недостъпни за мен поради езиковата бариера. Накрая си взех няколко кулинарни списания, които смятам с помоща на интернет преводача да поизуча... Ако опита е успешен, ще си проличи по постингите в блога :)

За рецептата:

Избрах си да ви представя една популярна, изключително семпла, но много вкусна салата. В диетичен период съм и тя се вързва идеално с него :)

В интернет може да се намерят различни варианти на приготовлението й, някои включват картофи, други царевица... Не знам кой е правилния вариант, само знам какво опитах като салата " Parisienne" в едно уютно малко местенце близо до Айфеловата кула.

Продуктите са:

(за 1 порция)

едро накъсани листа от маруля,

1 едро настърган морков,

1 твърдо сварено яйце,

1 домат нарязан на резенчета,

няколко стръка див лук,

няколко тънко нарязани резена шунка,

няколко тънко нарязани резена сирене "Ементал"

Дресинг : 2 с.л. зехтин, 1 с.л. оцет, щипка захар, 1/3 ч.л. сол, прясно смлян черен пипер на вкус ( пожелание, може да прибавите и 1 равна ч.л. горчица)

В салатна купа поставете марулята, дивия лук, моркова и леко разбъркайте.

Прибавете резенчетата домат.

Направете дресинга, като смесите оцета, захарта, солта и черния пипер (ако желаете и горчицата), разбърква се много добре до стопяване на солта и захарта и постигане на еднородна консистенция. Постепенно при непрекъснато бъркане прибавете и зехтина.

Преценете количеството на дресинга и ако ви е много не използвайте целия, все пак зависи от вкуса ви и от количеството маруля, което използвате. Аз консумирам салатата като основно блюдо, а не като стартер, така че количеството на марулята е повече.

Залейте с дресинга съдържанието на купата.

Гарнирайте с нарязаното на половинки яйце, резените шунка, сиренето "Ементал" и сервирайте веднага.

За един магнетичен град:

С моя съпруг много обичаме пътешествията. На известни интервали от време успяваме някак да подредим така нещата, че да успеем да реализираме някои от своите мечти в това отношение. С две малки деца, това не е лесна работа, но този път успяхме да си "откраднем" цяла седмица и да се отправим... вече сте разбрали къде от заглавието - Париж... Това е един от градовете, които съм мечтала да видя.

Мъжът ми е бил вече там, но на мен ми беше за първи път и ако трябва да изразя с една дума (по-скоро възклицание) как се почувствах, ще използвам местното " Оoh La La"... В началото човек трудно може да каже повече :)

В края на пътуването си дадох равносметка, че видях един задъхан и спокоен, съвременен и старинен, постоянен и променящ се град. Ако ви се струва противоречиво, вярно е - Париж е противоречив, но очарователен, магнетичен, завладяващ и ... огромен!

Като всеки новодошъл и аз се втурнах да разглеждам забележителности и музеи. Тъй като хотела беше близо до Лувъра започнах от него

Огромен и красив. От снимки и филми, човек трудно добива представа колко е голям. Заснех си мъничка част от него и ако забелязвате, старателно съм избегнала, доколкото може, стъклените пирамиди. Мнението ми е, че те доста загрозяват гледката и са в ужасен дисонанс със сградата. Не претендирам, че разбирам кой знае колко, но всякакви съвременни неща направени от метал, стъкло, бетон и подобни материали ми се стуват ужасно грозни, особено на фона на прекрасните старинни сгради строени с такава любов към детайла.

В един от следващите дни разгледах Лувъра и отвътре. Освен, че не ми останаха крака от ходене, не ми останаха и много емоции. След "Мона Лиза", "Нике от Самотраки", и статуята на Венера Милоска, за които изразходих голяма част от емоционалния си заряд за деня :) , ме чакаха още километри от експозиции. Оказа се, че те са на площ от 60 600 квадратни метра, върху които са разположени около 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

До Лувъра е прекрасната градина "Тюйлери", както и площад „Карусел“ (Place du Carrousel), който се намира между двете странични крила на музея и там погледа спира върху забележителна арка:

В дните на горните снимки, случих малко мрачничко време и за жалост снимките не могат да предадат и една десета от красотата на тези места.

Естествено, не може да се мине и без друга забележителност на Париж, катедралата "Парижката Света Богородица" или още "Нотр Дам дьо Пари" (Notre-Dame de Paris).

Много обичам готическите сгради, а тази е невероятна и ... огромна:

Ето една малка частичка от орнаментите, с които е покрита:

Красива катедрала, но аз си открих друга не по-малко прекрасна и направо си се влюбих в нея. Ако знаете само как я оглеждах, обикалях и снимах естествено. Всъщност, през цялото пребиваване в Париж не спрях да снимам и направих над 800 снимки (вие може ли да си го представите, на мен и сега не ми го побира ума как успях) :))

Съжалявам само, че все още не съм се снабдила с добър фотоапарат...

Но ето я и църквата, за която ви говорих - " Свети Юсташ" (L'Église Saint-Eustache), разположена до входа на стария пазар на Париж (Les Halles). Прелестна е нали?

Сега няма как да пропуснем Триумфалната арка и булеварда Champs-Élysées ( Шанз-Елизе).

Триумфалната арка е разположена в центъра на площад "Шарл дьо Гол", през 1836 г. той е бил наречен "Площадът на звездата" (Еtoile), заради многото булеварди, които водят началото си оттук.

Самият "Шанс Елизе", който се простира от площад "Конкорд" до "Триумфалната арка" е огромен. Аз преброих 4-ри платна в едната посока, 4-ри в другата (дали броих обаче точно не знам, че движението е голямо), а от двете страни пешеходните зони са горе долу със същата ширина.

Сега се хващам, че прилагателното "огромен", съпътства почти всяка забележителност, но какво да правя, като е абсолютно точно определение :)))

Ето го и другия край на булеварда - площад "Конкорд" (Place de la Concorde).

По средата е имало конна статуя на Луи ХV, по чиято идея е построен площада, но по време на Френската революция тя е заменена от гилотина, името му е сменено на"Площад на Революцията" и тук са обезглавени Луи XVI и Мария-Антоанета, а и далеч не само те...

Сега, понеже взе да става леко зловещо, разведрявам обстановката, с нещо, което е познато дори на 4-ри годишния ми син:

Ще трябва да пропусна някои неща, като "Операта", "Консиержри", музея на Огюст Роден и още мнноооого от това, което видях, поради заплашителната дължина, която започна да придобива този разказ. Но нещо ще остане завинаги в паметта ми като прекрасно, нежно преживяване - музея "Орсе" (Musée d'Orsay) и сбирката му на картини от художници импресионисти и постимпресионисти. Всеки, който обича изобразително изкуство, разгръщал е страниците на различни албуми за художници, като Мане, Моне, Сезан, Писаро, Гоген, Ван Гог... и сега види някои от шедьоврите им пред очите си... ще ме разбере... Чувството не се поддава на описание!

Хората, които са посещавали този забележителен град, разказват за всички тези неща, които изброявах досега, те са познати и от картички, албуми, снимки, телевизия... и преди да съм станала банална до болка, говорейки отново за тях, искам да ви покажа как видях Париж извън музеи и забележителности, ето го през пролетта:

И още малко от тази красота:

Това, което запазих за края на този разказ е ето тази гледка от която наистина загубих ума и дума:

Това на снимките е част от Версай и част от градините. И да искам, не мога да го опиша... Просто нямам думи за красотата и размерите на тази прелест (относно размерите, трябва да се разбира както в буквален, така и в преносен смисъл).

Градините са осеяни с пещери, езера, фонтани, екзотични храсти, статуи ... и са нещо толкова фантастично, та чак ти се струва нереално...

Ето само един от фонтаните:

Е, това е! Макар, че не успях да споделя всичко, което ми се искаше, по разбираеми причини. :)

На всички , които търпеливо са успели да стигнат до края на този предълъг постинг, благодаря, че са отделили време и внимание да споделят моите мисли, чувства и впечатления!