Средиземноморски хляб

Много ми се искаше да направя Великденско включване в блога, но не се получи. Когато има малки деца (а аз имам двечки с малка разлика в годинките), нещата почти никога не вървят по начертаните предварително планове. :)
Така че, включването е следпразнично и скромно...
Готвя от 14-годишна възраст, научих се, когато мама си счупи крака и трябваше някой да я отмени. Така открих, че много ми харесва и страшно се забавлявам в кухнята. Оттогава минаха доста години (не ми се ще да споменавам точно колко) и съм приготвяла какво ли не, с някои изключения. Едното е, че все не се престрашавах да меся (за другите ще обяснявам друг път). Приготвянето на домашен хляб, погачи, кифлички все ми се струваше много сложно и някак ме плашеше. Постепенно се престраших и започнах с някои печива, които обаче бяха с набухвател бакпулвер или сода. Маята все още беше територия до която не смеех да припаря. До преди около година, когато една дама не ме поощри и изкуши с нейните рецепти.
Вили Конова, благодаря ти от сърце!
За първи път опитах да направя нещо с мая - нейните кифлички. Станаха страхотни и се оказа, че тестото е забавно нещо. Открих си ново поле за действие.
Може да прозвучи странно, но е много релаксиращо да направиш домашен хляб, поне за мен е така... Да не говорим за аромата, който се разнася из къщата :)
И така, ето един хляб, който харесваме вкъщи:

Продукти:
20 гр. мая;
100 мл. топла вода;
1 с.л. захар;
1 с.л. брашно;

2 разбити с вилица яйца;
5 с.л. зехтин;
1 ч.ч. (150 мл.) прясно мляко;
1 ч.ч. (150 мл.) кисело мляко;
1 с.л. сух риган;
5-6 с.л. настърган ситно пармезан;
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (250 мл.) пълнозърнесто брашно;
бяло брашно

Маята се разтваря във водата, прибавя се захарта и 1 с.л. брашно. Покрива се и се оставя да шупне. Внимавайте с температурата - водата трябва да е горе долу с телесна температура, в никакъв случай гореща или много студена.
В купа се слагат яйцата, зехтина, киселото и прясното мляко, солта, ригана и пармезана. Объркват се с дървена лъжица до еднородна смес. Прибавя се шупналата мая.
Постепенно, с бъркане, се прибавя пресятото пълнозърнесто брашно, после пресято бяло брашно, докато тестото не започне да се събира на топка около лъжицата. Тогава се прехвърля на набрашнен плот и се доомесва, като се прибавя толкова бяло брашно, колкото е необходмо, за да престане да лепне, но тестото трябва да е меко. Количеството е на око. Трябва да призная, че докато се науча да меся, този етап - преценката, колко брашно да сложа, се оказа най-труден. Сега вече ми е лесно да преценя. Необходима е практика, само така човек се научава, така че дори да не успеете от първи път с тестата с мая, не се отказвайте.
Тестото се удря около 50-тина пъти в плота. Оформя се на кръгла питка и се слага в намаслена тава (диаметър около 26 см.). Оставя се на топло да втаса до удвояване на обема. Аз го слагам във фурната на температура 40 градуса, така процеса на втасване е по-бърз.
След втасването, тестото се срязва отгоре на кръст, намазва се с вода, наръсва се с брашно.
Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна.