понеделник, 15 март 2010 г.

Печени шпиковани свински ребърца



И така...Днес слагам началото на кулинарното приключение. Не че редовно не си приключенствам в кухнята, но никога не съм превръщала това в своеобразен кулинарен (а и не само) дневник.
Много мислих с какво да започна, струваше ми се, че като за начало на Блога, трябва да е с нещо по-специално и ефектно. Но нещата се случиха някак си сами, инцидентно и случайно. Случайно открих страхотно месо в магазина, случайно това беше точно преди уикенда, случайно се случи така, че мариновах месото посред нощ и то преседя доста часове в хладилника. Резултатът беше такова фантастично на вкус печено за неделния обяд, че моят съпруг, хапвайки си заяви, че от това неделно печено,не вижда по-достойна рецепта за откриване на блога. Е, да, мъжете наистина си падат по месцето на трапезата. Така че, случайно или не, това ще е началото и толкова.
Въпросът с печеното и неговият вкус, според мен, зависи от три много основни фактора - качеството на месото, маринатата с която се третира и начина на печене.
В този случай, месото беше "свински ребърца с бекон" - точно така етикирано, незамразявано и с отлично качество.Нямам предвид оделно ребърцата, отделно бекона :)) Ето и в какво се превърна:

Продукти:
1 1/2 кг. свински ребърца с бекон
100 мл. червено вино;
сол

За мариноване:
4-5 ч.л.дижонска горчица;
3 с.л. сос "Уорчестър";
3 с.л. соев сос;
черен пипер;
кимион;
мадраско къри;
4-5 скилидки чесън за шпиковане на месото

За соса:
1 скилидка чесън;
4-5 гъби с размер, като за пълнене (или равностойно на тях количество от по-дребните);
1 с.л. зехтин;
1 с.л.(с връх) брашно;
сол и черен пипер на вкус

магданоз за поръсване

Ребърцата са с кост, така че първото, което трябва да се направи е да се нареже месото по дължината на костите на ребрата, но така че да не се стига до долу, а да останат свързани откъм едната страна.
След нарязването, се овкусяват, като се наръсват с черен пипер, кимион и мадраско къри и от двете страни, а също и в срезовете. Не солете месото, прибавянето на сол на този етап, прави месото после по-жилаво при печенето.
Скилидките чесън се обелват, срязват по дължина на две. Месото се набожда с острието на ножа на дълбочина малко по-голяма от дължината на скилидката. В прорезчето се пъхва чесънче и процедурата се повтаря на различни места в месото до изчерпване на скилидките. След шпиковането, се слага горчицата върху месото и с пръсти се намазва много добре от всички страни.
Месото се слага в подходящ съд, залива се със соевия сос и соса "Уорчестър", захлупва се, съда се разтръсква няколко пъти и се оставя да престои в хладилника цяла нощ.
На следващия ден, месото се слага в тавата, в която ще се пече, залива се с виното, посолява се, прибавя се и малко вода. Тавата се покрива с фолио за печене и се слага в предварително загрятата на 230 градуса фурна. След около 40 минути, фурната се намалява на 200 градуса и се пече още около 30 тина минути. След това, фолиото се маха, около 2/3 от течността в тавата получена при печенето се отлива в друг съд и месото се връща във фурната на функция "грил" (70%), да се запече до светлокафява коричка, като на всеки 5-6 минути се вади и полива със сосчето останало в тавичката.
Докато месото се допича, на котлона се загрява, в дълбок тиган или тенджерка, 1 с.л. зехтин и в нея се пуска една цяла обелена скилидка чесън (хубаво е малко да я понатиснете с плоската част на ножа върху дъска, леко да се приплесне, така ще ароматизира по-добре соса), добавя се и брашното и почти веднага се прибавя и отлятата от тавичката част на соса от печеното - това става при непрекъснато бъркане, за да не се образуват бучки. След като се добави соса, ако сместа е много гъста, може да се сложи и малко вода. Гъбите се нарязват на едро и се прибавят към сместа. Подправя се със сол и черен пипер на вкус. Оставя се да ври на тих огън около 10-тина минутки. Сосът трябва да се получи със средно гъста консистенция.
Ястието се сервира полято със сос и наръсено със ситно накълцан магданоз.
Доста калорично, заради вида на месото, но неустоимо вкусно! Все пак, всеки човек има нужда понякога да си угажда, нищо, че на следващия ден трябваше да мина на мнооооооого лека храна, но това е друга тема :))

5 коментара:

  1. Честито блогче, Лети!
    Зарадвах се, като видях, че си направила. Имаш чудесни рецепти и ще го следя с интерес.
    УСпех!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Пепи! Много си мила!

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесни ребърца! Имам едни във фризера ще ги направя по твоята рецепта... само да ми дойде музата :)))

    Усмихнат и много слънчев ден :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ще поръчвам довечера на жената да ми сготви по тази рецепта :)

    ОтговорИзтриване