Днес ми гостува: Гергана от "Мус от краски и мечти"

 

   Тя е много млада и слънчева. Тя е умна, мила и талантлива. Тя обича да прави нещата както трябва. Тя е любознателна, искрена и съпричастна. Тя е Гери от чудесния блог "Мус от краски и мечти". За кратко време нейното виртуално кътче събра много почитатели и читатели и нищо чудно - тя прави всичко с много обич, желание и дълбочина. Гери ми стана симпатична още от първия момент, в който попаднах на нейна публикация и се зачетох, оттогава с удоволствие посещавам блога й често. Направете го и вие и ще видите, че си заслужава - разкрива се един цял свят от краски и мечти.

   Мила Гери, щастлива съм да бъдеш мой гост! Питката е великолепна, грее, като слънце и извиква усмивка!

   И аз се надявам, като теб, някой ден познанството ни да се превърне от виртуално в реално, "да си погостуваме без намесата на компютър и клавиатура"! И да знаеш - място за притеснения няма. Независимо на каква възраст сме, какво учим или сме учили, какво работим, ние сме си "свои" :-)  

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

  Като погледна коя дата сме и като се сетя колко време е минало, откакто получих поканата от Лети, направо ме е срам... Повече от 3 месеца милата Лети ме очаква, а аз едва сега се наканих. Искрено й благодаря за проявеното търпение и честта да гостувам в прекрасното й местенце!

  Не е лесно нито да си гост на такава всеотдайна и талантлива домакиня, нито да се наредиш сред гости като Катето от "My candy kitchen", Роси от "Кулинарен еликсир" и Пепи от "Храна за мой'те канибали". Колкото съм горда и радостна, че имам това удоволствие, толкова и притеснението подкосява краката ми...

  И друго искам да споделя... Преди време Лети се отзова на една моя молба за участие в анкета, която изготвях за предаване в студентското радио. Впоследствие разбрах, че отговор съм получила не от кого да е, а от университетски преподавател. Като човек, който уважава хората, отдадени на научното дело, определено мъничко се притесних, макар да не го показах (е, вече знаеш, Лети ;)).

  Но вече е време. Прекалено много се забавих. Лети се съобрази с желанието ми да й гостувам от родна земя и ме изчака да се прибера от Англия. После фотоапаратът ми се счупи и отново бях възпретятствана - тя отново каза, че ще ме изчака. Е, стига толкова с това чакане. Лети, извинявам се за забавянето! Гостуването не ми излизаше от ума, вярвай ми, но наистина исках да приготвя нещо, което да е специално за теб, така че да се представя добре и да успея да те зарадвам.

  Доста се чудих какво да приготвя, няма да си кривя душата. Знам, че Лети е голям почитател на италианската и средиземноморската кухня. Някъде бях прочела и друго - би предпочела соленото пред сладкото. Няма да изброявам що идеи преминаха през ума ми. В крайна сметка избрах да бъде нещо наше, родно, скътало в себе си поне частица българщина.

Лети, искрено се надявам да ти хареса! И малко смело, но си пожелавам един ден да си погостуваме без намесата на компютър и клавиатура. ;)

   Определено беше любов от пръв поглед, когато видях тази питка. Няма да съм първата, която ще се изяви с нея, но го правя с голямо удоволствие. Открих я в едно уютно "Щъркелово гнездо". Иле, благодаря! :)

   Чудих се доста как да подходя. Исках голяма питка, която да грее върху трапезата и да събере цялата ми топлина и желание. Спрях се на ето това тесто на Таничка, като използвах приблизително 2/3 от него. Та ето какво забърках в крайна сметка.

Слънчева питка

Необходими продукти за тестото:

 около 400 г + 2 с. л. брашно;

1/2 кубче мая;

2 яйца;

50 мл + 150 мл прясно мляко;

3 с. л. кисело мляко;

1 с. л. + 1 с. л. захар;

1 ч. л. сол.

   В 50 мл хладко прясно мляко се разтваря половин кубче мая и се добавят 1 с. л. захар и 2 с. л. брашно. Получената кашичка се разбърква хубаво и се оставя за десетина минути на топло.

   В отделен съд си се пресяват 400 г бяло брашно. Прави се кладенче и в него се слагат двете яйца, останалите 150 мл прясно мляко, киселото мляко, другата супена лъжица захар, солта и шупналата мая. Замесва се тесто. Ако е лепкаво, внимателно се добавя още брашно, но без да се прекалява. Необходимо е получаването на меко тесто, което поставяме в набрашнен съд, покриваме с влажна кърпа или домакинско фолио и оставяме в топло помещение за час, час и половина, за да втаса. Ако все пак тестото е по-капризно (както се получи при мен), тогава идва ред на фурната. Слага се във фурна (за да не се образува коричка, е добре да се покрие с влажна кърпа), загрята на 50° C, и се изчаква да удвои обема си.

Необходими продукти за плънката:

350 г сирене;

2 големи или 3 малки яйца. 

  Яйцата се разбиват леко и към тях се добавя натрошеното на по-едро сирене.

  Втасалото тесто леко се доомесва и се разделя на две еднакви топки. И двете топки тесто се разточват с еднаква големина и дебелина около 0,5 см. Аз разточих по-тънки кори и имах малко затруднения при оформянето, затова съветвам дебелината да е около половин сантиметър.

  В тавичка, покрита с хартия за печене, се слага първата разточена кора. В средата на кората се оформя купчинка от плънката, а около нея -  пръстен. За по-нагледно, може да погледнете тук.

  Отгоре се слага втората кора. Средата се притиска с помощта на купичка, а краищата се "защипват" с помощта на вилица.

  От отделената с купичка част към края на тестото се правят разрези, които след това внимателно се обръщат с плънката нагоре.

Необходими продукти за украсата:

2 с. л. разбито яйце;

1 ч. л. олио;

2-3 с. л. печен, белен слънчоглед.

  Смесват се разбитото яйце и олиото и с помощта на четка се намазва питката. Средата се поръсва със слънчоглед. Готовата питка се запича до златисто в предварително загрята на 180°   C фурна без обдухване.

   Накрая може да си хапнем сладко-сладко в компанията на сушена чубричка и чашка айрян. Разбира се, споделено с любимите хора. :) 

*                        *                              * 

Лети, още веднъж сърдечно ти благодаря за поканата! За мен беше голяма радост, наистина! :)

Надявам се да ти се услади слънчевата питка и да компенсира чакането...

Сигурна съм, че няма да се възпротивиш, затова ще си позволя нещичко...Искам да посветя това толкова приятно за мен гостуване освен на теб и на Йоли.

Йоли, ти си като слънчев лъч за нас. Бъди силна и нека усмивката ти отново огрее всяко човешко кътче, както само ти можеш! Прегръщам те силно!