Грахова супа

.

Напоследък в блога качвам само супи или сладкиши, единствено една салатка нарушава този януарски алгоритъм :) Но няма нищо чудно при тези температури навън. Топла супичка е най-приятното нещо за такива случаи - балсам за тялото и душата :)
Ето и поредната, а след рецептата за нея искам да кажа и "Благодаря!" на четири чудесни дами:

Грахова супа

Продукти:

1 консерва стерилизиран грах 400 гр. (отцедено тегло 240 гр.),
1 морков,
1 голям картоф,
1 глава лук,
2 с.л. зехтин,
100 мл. течна готварска неподсладена сметана,
сол и черен пипер на вкус,
1 с.л. ситно нарязан копър



Нарежете лука на ситно.
Загрейте в тенджера зехтина и сотирайте ситно нарязания лук за няколко минути.
Налейте в тенджерата около литър и половина (1,5 л.) гореща вода или горещ зеленчуков бульон (но не от кубче). Когато заври прибавете моркова нарязан на кубчета и настъргания на ситно ренде картоф. После прибавете отцедения от водата стерилизиран грах.
Варете около 15-тина минути или до готовност на моркова и картофа.
Подправете със сол и черен пипер на вкус.
Оттеглете от огъня добавете при непрекъснато разбъркване сметаната. Върнете на супата на огъня, оставете я да заври и след 1 минута от завирането я отстранете от котлона.
Прибавете нарязания на ситно копър и супата е готова :)
Да ви е сладко!

Искам и с днешната публикация да благодаря на три чудесни дами:

Благодаря сърдечно на винаги милата Мони за вниманието и тази цветна награда, която сподели с мен:


Благодаря от сърце на Боряна (Lke Alice in wonderland…) и на Мария (Време за губене) за вниманието и тези чудесни награди, които споделиха с мен :



Благодаря от сърце на Станислава (Ароматно в кулата на вещицата) за вниманието и чудесната награда, която сподели с мен:


По повод на последните две награди, вече споделих 7 неща за себе си и ги раздадох веднъж, ето защо сега ще си позволя да наруша условията и да не ги раздавам отново. С удоволствие, обаче ще си ги запазя и ще им се радвам толкова, колкото и при първото получаване, защото са символ на приятелско отношение и уважение.

След топлата супичка и приятните емоции с наградите, в заключение, една мразовита, но красива гледка, която мимоходом щракнах с апарата: