неделя, 28 август 2011 г.

Патладжани по комаски и приказното езеро Комо (1-ва част)



Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)



Ще има разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Разбира се, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво :)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)
Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.
Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.
Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)
Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:



Сутрин много рано,когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:



Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:



и ще види красиви кътчета, като това:



Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.

Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:



Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях:
До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.
Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:

Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:


Преставам да говоря за Комо и близките околности (макар, че мога още дълго), защото съм едва в началото, а разказа за езерото тепърва предстои.
Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.
Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти.
Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.
Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:







Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:







Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.
Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):



Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.
Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:

















С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:


Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
Колкото и да се старах, снимките отказват да се качат в блога в по-голям размер, така че ако искате да ги видите уголемени, просто кликвайте върху тях.

А сега, рецептата:


Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)

Продукти:

4 патладжана,
около 200 гр. кайма,
1 яйце,
настърган кашкавал,
около30-тина гр. чисто масло,
2-3 с.л. галета,
сол,
черен пипер,
за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче

Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава.
Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета.
Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката.
Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.



вторник, 16 август 2011 г.

Една салата, едно запознанство, две награди и анонс



Малко странно заглавие, нали?
С него обаче, искам да ви кажа, че се върнах, да благодаря за прекрасен подарък и две награди и да направя един анонс, а да - и нещичко да напиша за салатата разбира се, все пак това е кулинарен блог :).
Доста неща накуп, затова и заглавието е дълго. В замяна на това, се надявам публикацията да излезе кратка. Честно да ви призная, още съм в мноооого ваканционно настроение. Изкарах си прекрасно, върнах се отпочинала, макар и с леки здравословни неволи, направих (дръжте се да не паднете) над 1200 снимки, видях чудни красоти, за които скоро смятам да ви разкажа в нещо, като своеобразен пътепис. Спокойно, нямам намерение да показвам всичко наснимано и всъщност това е анонса, който смятах да направя :))

С огромно удоволствие, минавам на много приятна тема. Точно преди почивката, се запознах с една вълшебна самодива, която иначе познавах само виртуално :)
Както и предполагах, Ива е много чаровна и интересна жена, прекрасен събеседник и е истинско удоволствие общуването с нея. Тя беше невероятно мила и ме изненада с прелестен подарък, изработен от самата нея. Снимката не предава и една трета от действителната красота на бижуто, но по-важното е, че то е направено, заредено и подарено с много хубаво чувство и поради това е истински ценно за мен.

Иве, много се радвам, че се запознахме. Благодаря ти още веднъж, от цялото си сърце за прекрасния жест!

Искам да изкажа благодарност и към две други дами - Жани (Даровете на Гея) и Габи (Авантюристично в кухнята) за жестовете на приятелство и наградите, с които ме дариха.
Тази награда за приятелство е от Жани (Даровете на Гея)

Другата награда, също за приятелство - "My friend in the kitchen", от Габи (Авантюристично в кухнята), не успявам да прикача като картинка, но й се радвам не по-малко :)

С радост, ще предам двете награди на:
Дани (Музика за свободното време),
Мира (Малки неща),
Илиана (Щъркелово гнездо),
Мария ( Цветно... с пепеляшка)
Това са прекрасни дами, с прекрасни блогове, които си заслужава да посетите.

Накрая пристъпвам към салатата. Тя е нещо много простичко, бързо за приготвяне, леко и здравословно.



Салата с домати, рукола и три вида маслини

Продукти:

4-5 домата,
връзка рукола,
глава лук (бял или червен),
10-15 маслини (моя избор - черни, зелени и кафява каламата),
сол и черен пипер на вкус,
1 с.л. лимонов сок,
1 с.л. балсамико,
2 с.л. зехтин

Измийте, подсушете и сложете руколата в салатна чиния.
Обелете доматите. Това ще стане много лесно, ако направите следното: сложете в тенжерка на котлона вода да заври, пригответе отделно купа с ледено студена вода, потопете домата във врялата вода, пребройте до три, извадете и веднага потопете в ледената вода, след това обелете доматите, люспите ще се отделят лесно.
Нарежете доматите и ги прибавете в купата.
Обелете лука, нарежете го на тънки шайби и го прибавете към руколата и доматите.
Добавете маслините.
В малка купичка смесете зехтина, лимоновия сок, балсамикото, сол и черен пипер на вкус. Разбийте енергично с вилица или телена бъркалка, докато се смесят много добре.
Непоследствено преди сервиране залейте салатата с дресинга.

** Ако желаете, може да дообогатите вкуса на салатата, като прибавите нарязано на кубчета сирене фета или леко запечено на грил-тиган козе сирене, или пък моцарела - изборът е според индивидуалните предпочитания.

Е, не стана много кратко, както се надявах, но пък съм удовлетворена. Благодаря на всички, които са имали търпение да изчетат :)