Биголи в сос и нещичко за венецианската кухня

Предната публикация не успя да побере рецептата, ето защо ви я представям в тази :)
Това е едно изключително лесно, вкусно и интересно ястие.
Пастата ни е любима вкъщи, така че съм се снабдила с книжки и списания посветени на нея. Винаги съм се чудила на изобилието от разновидности, в които се прави пастата. Не става въпрос за различните сосове и прибавки (които също за безброй), а за самите тестени изделия - в повечето случаи с еднороден състав, но различна форма.
Отговора се оказа много прост, формата на пастата има значение за вкуса, защото различните форми поемат соса по различен начин.
Това се оказа абсолютно вярно и го разбрах на собствен гръб при тази рецепта. Тя се приготвя с биголи, които приличат на спагети, обаче са доста дебели (около 3 мм. в диаметър). Приличат също на букатини, но нямат дупка в средата, а са плътни. Биголи е наименование на този вид паста, използвано в провинция Венето. В Тоскана има паста с аналогични размери, която се казва pici. Успешно може да се замени и със спагети, но трябва да подберете от дебелите. Аз не намерих и използвах тънки, това обаче ми коства двойна доза сос.
Сосът от своя страна е много семпъл и лесен за приготвяне. Четох, че според венецианците, за да се постигне перфектен вкус, съставките на ястието не трябва да са повече от пръстите на едната ръка :) И наистина, в този сос има точно толкова :)
Биголи в сос (Bigoli in salsa) се оказа малко необичайно на външен вид ястие, да не кажа грозно, но е много вкусно. Условието обаче е първо, да обичате риба, защото основното в соса е аншоата и второ, да не се впечатлявате от външния вид, а да се осмелите да опитате. Когато го хапнах във Венеция за първи път, бях доста изненадана, но после така ми хареса, че реших да си го приготвя и вкъщи :) Използвах рецепта от книжка за венецианската кухня, която си купих, но ви предлагам и този линк, като интернет вариант. Ако нямате машинка за паста или месомелачка (която да може да мели през дупки с диаметър 3 мм.), за да си приготвите прясна паста, просто използвайте като мен суха - спагети, но колкото може по-дебели.

Продукти:

за 4 порции

400 гр. биголи (но тъй като по нашите ширини не се срещат, заменете с дебели спагети),
2 големи глави лук (желателно бял),
6-7 с.л. зехтин,
около 70 - 100 гр. филенца солена аншоа,
сол и черен пипер на вкус

Сварете пастата, според указанията на опаковката. Не я преварявайте, трябва да е ал денте.
Отлейте и запазете 1 кафена чашка от водата, в която са се варили спагетите, после ги отцедете и ги върнете в тенджерата, добавете 2 с.л. зехтин и разбъркайте. Дръжте ги топли.
За да приготвите соса, нарежете лука на ситно. Накълцайте аншоата на парченца.
Загрейте зехтина на среден огън, прибавете лука и дръжте на котлона, като разбърквате отвреме навреме докато лука омекне.
Прибавете аншоата към лука, долейте 50 мл. (при мен 6 с.л.) от водата, която сте отделили и бъркайте непрекъснато на котлона, докато не се получи еднороден кремообразен сос. При нужда, добавяйте по мъничко водичка, но внимателно, защото соса не трябва да е воднист. Ако е необходимо, може да добавите и още малко зехтин.
Накрая прибавете сол и черен пипер на вкус и отстранете от огъня.
Изсипете соса при спагетите, разбъркайте добре, разпределете пастата в чиниите и сервирайте веднага. Ястието се консумра топло.
За украса, може да добавите отгоре листенца магданоз, всъщност той не е необходим за вкуса и ролята му е чисто декоративна, така че едно две са достатъчни.



Венецианската кухня се оказа много интересна. Тя изобилства от риба и морски дарове. Съответно, предлаганите продукти на рибния пазар са доста разнообразни и много, много пресни. Ето малко снимки :

Това, на долната снимка е сепия, а черното по нея е мастилото, което оцветява ястията в черно. Има много венециански рецепти с нея.





Всичко, което виждате, а и още доста, беше на открит рибен пазар, който беше невероятно чист, не миришеше и продажбите продължиха до обяд. След това, мястото беше така почистено, че ако не бях видяла какво се продава никога не бих отгатнала после по празните сергии.

Въпреки късната есен, имаше и невероятно разнообразие на плодове и зеленчуци. Само зелените салати вижте колко вида са, а имаше и още, които не са в кадър:



Честно да си призная, благородно им завидях на италианските домакини за изобилието на страхотни продукти.
Вижте и един по-нестандартен за нас, но явно обичаен за Венеция начин на продажба:



Всичко, което успях да опитам от венецианската кухня, беше приготвено много вкусно, но беше по-различно от други краища на Италия - например, в сравнение с Тоскана, Емилия-Романя, Лацио или пък Ломбардия. Явно всяка провинция си има типични отличителни вкусове. Което естествено си е нормално, у нас е същото - въпреки малката територия на страната, родопските специалитети, например, са много по-различни от тези в източната част на страната.
Друго, което ми направи впечатление са интересните сладки, които се предлагат, много от които са типични венециански сладкиши (fave alla veneziana, frittelle alla veneziana, Zaeti, Pevarini и др.):



Накрая завършвам, с тези малки симпатични чушчици, които изглеждаха толкова весели и красиви. Аз ако бях, щях да си ги аранжирам във ваза на масата вместо да ги ям :) Вие как мислите? :)