Кулинарно приключение

Тройно шоколадови мъфини

2012-01-29T23:12:00.002+02:00

В петък, дъщеричката ми се примоли за нещо шоколадово и даже донесе една от моите готварски книги, отворила на точната страница, с това което иска :)) Как да не запретне ръкави човек, тригодишните могат да бъдат много убедителни, когато желаят нещо :)) Друг е въпроса, че гледам да огранича шоколада, така че приготвям сравнително рядко подобни калорийни бомби. Тези мъфинки обаче, ще са радост за шокохолиците, предвид завидното съдържание на шоколад в тях.

Тройно шоколадови мъфини

Продукти:

250 гр. брашно,
20 гр. какао,
1 пакетче бакпулвер (2 ч.л.),
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат,
90 гр. млечен шоколад,
90 гр. бял шоколад,
90 гр. черен шоколад,
2 яйца, леко разбити с вилица,
290 мл. течна, неподсладена готварска сметана (животинска, а не растителна),
85 гр. кафява захар "мусковадо",
85 гр. меко масло

Загрейте фурната до 180 градуса.
Подгответе формичките за мъфини, като във всяка поставите хартиена капсулка.
Нарежете шоколадите на малки парченца.
В купа смесете пресятото брашно, какаото, бакпулвера, содата и нарязания на парченца шоколад.
В друга купа смесете заедно леко разбитите с вилица яйца, сметаната, разтопеното масло (не трябва да е горещо) и захарта и объркайте добре.
Прибавете течните съставки към сухите, като разбърквате с дървена лъжица. Целта е да се смесят, но не трябва да преразбивате тестото, а само бъркате леко, докато брашното се поеме.
Разпределете сместа във формичките.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 20 минути.
Оставете мъфините във формичките за 15 минути, после ги извадете и ги оставете да изстинат върху решетка.

* Рецептата е адаптирана от книжката " Good Food, 101 cakes & bakes", BBC BOOKS

Минестроне

2012-01-26T14:14:00.007+02:00

Вън е студено, духа силен вятър и вали сняг, какво по-хубаво тогава, от вкусна топла супичка в мразовития ден. Тъй като моят съпруг е на определен хранителен режим, супата е зеленчукова или по-точно италианската "Минестроне".
Минестроне е богата зеленчукова супа, която може да срещнете в безброй варианти. Зеленчуковото съдържание е различно в зависимост от съответния район в Италия и от сезона. Постоянно присъствие в супата имат главно лука, целината, морковите и боба, останалото зависи от сезонните зеленчуци и от това какъв вариант на рецептата ползвате. Има минестроне дженовезе, миланезе, ливорнезе, наполитана и т.н., а в Тоскана правят по-специален вид минестроне наречено la ribollita.
Много от вариантите на супата са вегетариански, но има и такива, които включват използването на месо - малки парченца свинско месо, панчета, или прошуто.
Въпреки всевъзможните варианти, има все пак и някои правила, например патладжана не е сред зеленчуците, които се включват в минестроне, също не се препоръчва и използването на зеленчуци с много силен аромат, който ще доминира над останалите, като пипера. Прибавките към супата също варират, в италианския юг слагат обикновено паста, на север прибавят по-често ориз, а в района на Тоскана - хляб.
Ето и рецептата, която използвах аз, но ви предупреждавам, че се получи количество за около 8 порции :

Минестроне

Продукти :

1 глава лук,
1 картоф,
1 морков,
1/2 малка глава целина,
около 200 гр. сварен зрял боб (може и от консерва)
около 300 гр. почистена, обелена от кората тиква (аз използвах тип "цигулка"),
2 малки тиквички (може да използвате и замразени),
шепа спаначени листа,
1/2 кафена чашка настъргани домати или доматен сок
3-4 с.л. зехтин,
около 100-150 гр. къса и дебела паста,
няколко стръка магданоз,
сол и черен пипер на вкус

за сервиране: настърган пармезан (опция)

Ако няма да използвате боб от консерва, добре е да го сварите предварително, като при варенето смените няколко води. За да го използвате за супата, трябва да е сварен, но да не е разкашкан.
Обелете картофа, измийте го и го нарежете на кубчета.Остържете моркова и го нарежете на кубчета. Обелете главата целина и нарежете и нея на кубчета. Нарежете тиквата и тиквичките по същия начин.
Изберете достатъчно голяма тенджера, загрейте зехтина и сотирайте в него ситно нарязания лук за 3-4 минути.
Прибавете картофа, моркова, целината и щипка сол и объркайте. Гответе ги около 10-тина минути, като разбърквате отвреме-навреме.
После прибавете тиквата и тиквичките, разбъркайте и гответе около 5 минути.
Накрая прибавете шепата спанак и настърганите домати (доматения сок) и боба.
Долейте в тенджерата гореща вода или бульон, така че да покрие зеленчуците.
Оставете супата да къкри на слаб огън около час, като разбърквате често. Целта е зеленчуците да омекнат добре и супата да стане гъста. При необходимост доливайте още вода.
Прибавете пастата и доварете супата толкова минути, колкото са необходими пастата да се свари, според указанията на опаковката. При необходимост добавете още вода, защото пастата допълнително сгъстява супата. Тук е момента да спомена, че пастата (мини пенне ригате), която използвах аз не е точния вариант, правилния вид е доста по-къса паста, но в момента нямах под ръка. Имайте го предвид, когато приготвяте вашето минестроне.
Когато е почти готова прибавете ситно нарязания магданоз, подправете с черен пипер и сол на вкус.
Сервирайте супата гореща, щом пастата се свари. Може да я подправите допълнително в чинията си с прясно настърган пармезан и зехтин. Супата може да се сервира и на стайна температура.

* Рецептата е адаптирана от книгата "500 италиански ястия, които непременно трябва да опитате", Валентина Сфорца, Книгомания, 2011

Кейк с кестени

2012-01-23T01:00:00.003+02:00

Още щом видях тази рецепта в италианското списание "Brava in cucina", знаех, че трябва да я направя.
Сладкишът се оказа много интересен като вкус. Всъщност, това е една по-особена вариация на много популярния в Италия сладкиш " Torta Margherita", кръстен на кралица Margherita di Savoia, съпругата на италианския крал Umberto I. Всъщност точно на нея е кръстена и прочутата пица "Маргарита", но това е друга история :) Ако искате да видите класическата версия на кейка, надникнете например ето тук, но из нета може да намерите купища рецепти.
Особеното в този негов вариант, който си харесах от пръв поглед, е използването на кестеново брашно и кестенов конфитюр. Проблема обаче, както може би се досещате, беше намирането на продуктите на родна почва :) Всъщност, много по-лесно намерих кестеновия конфитюр, но ударих на камък с кестеновото брашно, въпреки че обиколих всевъзможни магазини за здравословни храни в града. Ето защо, кестеновото конфитюрче отлежа в шкафа близо година, докато издиря брашното, добре, че конфитюрите си имат по-дълъг срок на годност :) Вече се бях отчаяла, когато дамите от чудесния магазин "Хатори" във Варна ми обещаха да го доставят специално за мен. Изказвам им сърдечна благодарност за отзивчивостта!
И така, когато се оказах щастлив притежател на 500 гр. френско кестеново брашно и на бурканче френски конфитюр от кестени, запретнах ръкави. Само се чудя защо ние не произвеждаме подобни продукти, не е да нямаме в България кестени? Стигнах, обаче, бързо до извода, че е въпрос на пазарно търсене. Във всички магазини, където питах за брашното ми задаваха въпроса какво ще правя с него. Явно, просто ние нямаме традиции за използане на кестените по този начин.
И сега, преди да ви е омръзнало да ми четете писанията, минавам на рецептата :)

Кейк с кестени

Продукти:

100 гр. масло,
100 гр. кафява захар демерара,
150 гр. кестеново брашно,
50 гр. бяло пшенично брашно,
3 яйца,
100 мл. прясно мляко,
1 бакпулвер,
1 ампула ванилова есенция,

За пълнежа : 300 гр. конфитюр от кестени

пудра захар за поръсване

Загрейте фурната до 180 градуса.
Намаслете 26 см. дълга кейкова форма и застелете дъното и дългите стени с хартия за печене.
Разбийте размекнатото масло (със стайна температура) със захарта до кремообразна смес. Прибавете ванилията, после яйцата и накрая млякото.
Пресейте двата вида брашно и към тях прибавете щипка сол и бакпулвера.
Прибавете сухите към мокрите съставки, като разбърквате с дървена лъжица докато се смесят добре. Не преразбивайте тестото, достатъчно е да бъркате докато брашното се поеме и се получи кейково тесто.
Изсипете тестото в подготвената кейкова форма.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 30 минути или докато дървено шишче забодено в кейка не излезе без полепнали трохи.
След изпичане извадете кейка от фурната и го оставете за 5-10 минути във формата, после го извадете и го оставете да изстине върху решетка.
Когато е изстинал напълно, го разрежете, намажете с кестеновия конфитюр и слепете отново.
Поръсете отгоре с пудра захар.

Здравословна салата

2012-01-22T03:15:00.001+02:00

Обичам салатите - обичам да ги хапвам и обичам да си ги приготвям. Комбинацията от най-различни продукти е безкрайна. Има варианти както за студени, така и за топли салати, могат да са калорични или пък диетични, могат да се консумират като стартер или дори да заместят основно ястие. Освен това, обикновено са и много красиво блюдо.
Когато реша да си правя разтоварителни дни, си приготвям една любима салата. Тя има нищожно количество калории, приготвянето е изключително лесно и бързо, и лично за мен е вкусна. Реших да я споделя, защото може да е от полза за някого, който е решил да намалява килограми.
В дните, когато не робувам на хранителни режими пак си хапвам тази салатка, разнообразявайки я с по-калорични прибавки, като синьото сирене например.

За да си я приготвите, ще ви трябва следното:

Продукти:

за 2 порции

2-3 по-големи моркова,
1 краставица,
1 кисела ябълка (например от сорта "Грени Смит"),
1 с.л. зехтин,
сока на 1/2 лимон,
щипка сол

синьо сирене (опция)

Нарежете краставицата на кубчета.
Почистете морковите и ги нарежете на кубчета или ако желаете, може да ги нарежете с помоща на картофобелачка на тънко.
Обелете ябълката, почистете я от семките и я нарежете на кубчета.
Изсипете всички продукти в салатна чиния.
В малко бурканче смесете зехтина, лимоновия сок и солта, затворете плътно с капачка и разтърсете енергично бурканчето като шейкър, докато съставките се смесят в еднородна консистенция.
Залейте с този дресинг салатата и объркайте. Можете да добавите още сол или още лимонов сок, според вашия вкус. Аз лично обичам салатата с повече лимонов сок.
Ако не спазвате хранителни режими, не броите калории, можете да натрошите и малко синьо сирене отгоре.

Супа гулаш и една изненада от Маги

2012-01-15T02:25:00.010+02:00

Днес ще ви занимавам с нещо, което много обичам - гулаша. Прекрасно и просто ястие с невероятен вкус, особено, когато го хапвате в Унгария :)
Само че, този път няма да стане въпрос за гулаша, като яхния, а за една от неговите прекрасни разновидности - супата гулаш (т.нар.gulyásleves). И познайте..., не съм я готвила аз :)) Това е попълнение за новата рубрика "Когато готвят мъжете" и всъщност е прощъпулника на моя съпруг в сериозното според него готвене, извън елементарните неща като пържене на яйца, картофи и приготвяне на още някои други бързи аламинути :) Този път аз бях само фотограф, а също и се насладих на крайния резултат :)
Тази рубрика взе много да ми харесва, защото въпреки че обичам да готвя, понякога е приятно любимия човек да те поглези малко :)

Супа гулаш (Gulyásleves)

за около 6 порции

Продукти:
500 гр. телешко месо (може също така да се приготвя с говеждо или свинско),
500 гр. картофи
100 гр. моркови,
100 гр. пащърнак,
1 зелена пиперка,
1 домат,
1 голяма глава лук,
1-2 с.л. олио
1 щипка кимион,
2 с.л. (равни) червен пипер,
сол, черен пипер

Нарежете лука на дребно.
Измийте и почистете месото и го нарежете на кубчета (около 2 см).
Обелете, измийте и нарежете картофите на кубчета.
Обелете, измийте и нарежете морковите и пащърнака на по-дребно.
Зелената пиперка нарежете на тънки кръгчета.
Обелете домата и го нарежете на четвъртинки.
Загрейте олиото в тенджера, сотирайте в него ситно нарязания лук, докато стане прозрачен.
Отстранете от огъня и поръсете с червения пипер, добавете месото и гответе на силен огън за няколко минути, разбърквайки постоянно.
Поръсете със сол и черен пипер на вкус и задушете на слаб огън, докато месото е наполовина готово.
Добавете нарязаните моркови и пащърнак (без пащърнак също става, просто увеличете количеството моркови) и изчакайте да поомекнат около 5-6 минути.
Прибавете картофите, разбъркайте хубаво и задушете за нови 5-6 минути, след което добавете около 1,5 литра гореща вода. След като заври добавете нарязаните зелена пиперка и домат, посолете на вкус и добавете щипка кимион.
Гответе на слаб огън, докато съставките омекнат (около 40-45 минути).

За тези, които обичат супата гореща и пикантна, сервирайте отделно купичка със счукан лютив червен пипер.

*Рецептата е адаптирана от книгата “Classical Hungarian Dishes” от Boldizsár Horváth

В тази публикация искам и сърдечно да благодаря на Маги (Кулинарни мисли и разни други неща) за прекрасните награди, с които ме изненада в съботния ден:

Маги, благодаря ти за приятелското отношение, за радоста, която ми подари, за хубавите неща, които казваш за мен!

Ето и условията, на двете награди:
Трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award са:
1.Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2.Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3.Споделете 7 неща за себе си!

Условията за The Liebster Blog Award:
Отново започваме с благодарности!
1. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
2. Сложете наградата в блога си!
3. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
4. Посетете блоговете им и ги информирайте

Вече няколко пъти съм споделяла неща за себе си и сега трябва да се сетя за нови 7, направо ще ви омръзна :)

1. Нощна птица съм - ако мога да си го позволя, лягам късно и не обичам да ставам рано. Напоследък обаче доста се изморявам и заспивам дори преди децата :)
2. Искам да практикувам йога, но засега отлагам, нямам достатъчно свободно време, за да ходя на занимания с инструктор.
3. Обичам спокойствието.
4. Възхищавам се на хора, които са сръчни и могат да майсторят разни неща.
5. Харесвам филмите на Педро Алмодовар.
6. Ще ми се да погледна света отново през очите на детето, което бях, но не става - безнадеждно пораснала съм.
7. Обичам да снимам и искам да подобрявам и усъвършенствам умения в тази сфера.

Предавам двете награди заедно на:

Мъхчето (Горски мъх)
Павлина (casa perfetta)
Мони (Kochzauber)
Катето (Наслада с Катерина)
Дари (Кокона)
Таня (Аз готвя...една кулинарна авантюра)
Зорница (ZorniZZa piZZa)
Гуинет (Храна за душата)
Траяна (Вълшебства в гухнята)
Габи (Авантюристично в кухнята)
Ина (Ossigeno)
Зори (ЕОС)
Роси (Кулинарен елексир),
Ели (Моите любими рецепти)
Албена (Малка разходка в моя свят)

Торта замък или кулинарно приключение с фондан

2012-01-09T01:38:00.001+02:00

Сигурно от заглавието сте се досетили, че ще видите моя съвсем първи опит за торта изцяло покрита и украсена с фондан.
Отдавна искам да се пробвам да направя такава. До този момент съм правила само малки детайли за украса от захарно тесто или бадемов марципан, но не и торта с покритие. Все не ми оставаше достатъчно време за подобно начинание.
Петгодишното ми момченце имаше имен ден и бях решила твърдо този път да се впусна в това кулинарно приключение, за да го зарадвам. Първоначалния замисъл беше за торта "Спондж Боб" - едно от любимите му филмчета, но той ми се примоли за замък. Много обича замъци и рицари и си събира такива фигурки. Така че, след неговата молба, направих рязък завой от първоначално планираното и се захванах :)
След повече от 12 часа сизифовски труд, достигнах до някои генерални изводи :)
Първо, уважението и възхищението, които питаех към дамите занимаващи се с направа на такъв тип торти не се удвои, а направо удесетори. Уверих се, че те полагат много труд, правят доста изчисления и имат невероятно търпение, въображение, майсторство и умения за моделиране.
Честно да си призная, констатирах, че на мен определено ми липсва търпение за такова начинание. Също ми липсва рутина. Правя елементарни грешки и дори не знам къде бъркам :)) Ако някой ми каже как да направя красиви ръбове на фондана в четирите ъгъла на квадратна торта или защо специалните ядливи фулмастри изобщо не прописаха върху тортата, по която смятах да рисувам, или пък как ноктите на ръцете да не оставят следи върху захарното тесто при моделиране, ще съм му благодарна :)
Голямо фиаско беше и поставянето на втория етаж на тортата върху първия. Накрая оплесках нещата и долния ръб на втория етаж от едната страна пострада.
В заключение, не знам дали ще събера сили за второ подобно начинание.

Отвътре тортата не е нищо особено - пандишпанови блатове, между тях крем с маскарпоне и банани, маслен крем за обмазване на тортата под покритието. Долния етаж на тортата е с размери 18х18 см., втория етаж - 11х11 см. и третия мъничък етаж - 4,5х6,5 см. Поне имах достатъчно благоразумие да сложа подпорки от дървени шишчета, поставяйки етажите един върху друг.
Излишно е да казвам, че синът ми се зарадва, като я видя. Само попита защо замъка не е сив :) Истината е, че след като планирах съвсем друга торта, нямах нужните цветове фондан за сив замък, нито нужните оцветители, за да придам на белия фондан необходимия цвят :) Това обяснява белия цвят на тортата :)
Много хора не харесват вкуса на фондана, но моите деца и племенника ми го обожават - изчоплиха светкавично и изядоха всички захарни елементи, които успяха :)

Гъбена супа

2012-01-04T11:36:00.002+02:00

Да ни е честита 2012 година! Да ни носи здраве, да ни носи много прекрасни нови неща, смях и любов!

Пожелавам на всички вас, да намерите това, което ще ви направи наистина щастливи, а ако сте го намерили - да му се радвате дълго и пълноценно!

Започвам новата година, не с някаква ефектна рецепта, точно обратното - първата публикация за 2012 година ще е за нещо съвсем простичко. Като се замисля, това си е съвсем резонно, предвид начина по-който се отразяват на стомаха и теглото всички тези празници :) Предлагам ви един вариант на гъбена супичка.
Честно да ви призная, въпреки вещите уроци на Лулу за снимки на изкуствена светлина, засега не ми се получава, независимо от включването на статив и някои другите хватки в уравнението :)
Явно ми трябват още тренировки. Въпреки всичко, вие ще добиете все някаква представа за съдържанието на купичката. :)

Гъбена супа

за 6 порции

400 гр. гъби (печурки),
1/2 глава лук,
1 с.л. масло
2 с.л. олио,
1 едър картоф,
сол на вкус

1 скилидка чесън,
няколко стръка магданоз,
няколко стръка копър,
1 с.л. масло,
100 мл. течна неподсладена готварска сметана,
1 с.л.(с връх) брашно,
щипка черен пипер

Почистете гъбите, нарежете ги на филийки.
Обелете и нарежете на много ситно лука.
Загрейте 1 с.л. масло и 1 с.л. олио в тенджера на котлона, прибавете лука и гъбите. Гответе около 5 минути, като разбърквате отвреме-навреме.
Прибавете около 1,5 литра гореща вода.
Добавете обеления и настърган на ситно ренде картоф.
Оставете супата да ври на среден огън около 15 минути.
С пасатор, пюрирайте чесъна, копъра, магданоза, 1 с.л. масло, като прибавяте по малко сметана докато получите гъсто пюре. Прибавете го към супата и разбъркайте.
Добавете сол на вкус.
В купичка сложете 1 с.л. брашно и добавете малко от супата при непрекъснато разбъркване, докато се получи рядка кашичка. Върнете съдържанието на купичката в тенджерата със супата и разбъркайте. Оставете да ври около 10 минути.
Добавете остатъка от сметаната и щипка черен пипер. Оставете да ври 2-3 минути и оттеглете от огъня.

Запечено козе сирене със боровинков сос

2011-12-30T20:35:00.003+02:00

На прага сме на идващата нова година. Нека да изпратим старата с усмивка, независимо какво ни е донесла и да се обърнем към новото.

Надявам се, за всички нас да идват щастливи дни изпълнени със смях, с приключения и хубави неща. Надявам се, да се радваме на здраве и късмет. Надявам се, тези, които съдбата е ощетила в миналото, сега, при завъртането на колелото напред, да получат своята частица радост.

Весело посрещане на Нова година, приятели!

Сега, следва последната рецепта за 2011 г. и се надявам да ви хареса. Тя е много лесна за изпълнение, но като повечето неща във френската кухня, изключително вкусна и ефектна. Сладникавия вкус на боровинковия сос великолепно се комбинира със соленото козе сирене, което отвътре е с размекната сърцевина, а отвън - прекрасно запечено. Много подходящо към това предястие е сухо бяло вино :)

До нови вкусни срещи през 2012 г. :)

Запечено козе сирене с боровинков сос

Продукти:

за 4 порции

около 400 гр. козе сирене (от по-мазния тип, който прилича външно на камамбер),

6 ч.л. сладко от боровинки,

2 ч.л. балсамов оцет,

2 ч.л. зехтин

Нарежете козе сиренето на шайби с дебелина около 2 см. Увийте ги във найлоново фолио за свежо съхранение и ги сложете във фризера за около 30-40 минути.

Смесете в купичка боровинковото сладко, балсамовия оцет и зехтина. Разбъркайте добре. Опитайте на вкус и ако искате може да добавите още лъжичка балсамов оцет.

Сложете тиган с незалепващо покритие на котлона без мазнина. Когато се сгорещи, поставете замръзналите шайбички и ги запечете първо от едната страна, после от другата. Слагането им във фризера, пречи на сиренето да се разтече и спомага за бързо образуване на приятна, вкусна златиста коричка.

Сложете всяка от шайбите в чиния, полейте я със сос. Декорирайте пожелание.

Сервирайте задължително топло (ако по някяква причина е изтинало, ще спасите положението, ако така както е залято със соса, го сложите съвсем за кратко в микровълновата фурна).

Това предястие много върви със сухо бяло вино.

Който не обича козе сирене, може да го замени с камамбер.

* Рецептата е адаптирана от две други - тази на "ToniChef" и тази на BobbieCooks

Бисквитки "Снежни топки"

2011-12-28T17:38:00.002+02:00

Честито Рождество Христово, приятели! Да сте здрави и честити!

Благодаря ви на всички за чудесните пожелания!

След този прекрасен, вълшебен и вдъхновяващ празник се появявам отново с бисквитки :) Тези не успях да ги покажа преди Коледа, но пък се задават още празници - не само Нова година, но и цял куп именни дни :) Така че, за бисквитки никога не е късно, нали така? :))

Бисквитки "Снежни топки"

1 ч.ч. = 240 мл.

200 гр. меко масло,

1/2 ч.ч. пудра захар ,

2 ч.ч. брашно,

1/2 ч.ч. едро смлени орехи,

1/4 ч.л. сол,

1 ампула ванилова есенция

около 10-тина кандирани (захаросани) коктейлни череши, нарязани на четвъртинки

пудра захар за овалване

Загрейте фурната до 180 градуса.

Застелете тавата от фурната с хартия за печене.

Разбийте с миксер маслото със захарта и ванилията, докато маслото побелее и получите кремообразна смес.

Смесете пресятото брашно със солта и го прибавете на порции към маслото. Разбъркайте добре, докато брашното се поеме.

Прибавете и едро смлените орехи и отново разбъркайте добре.

Получава се ронлива смес.

Разстелете малко от сместа в дланта си, в средата поставете 2-3 парченца от нарязаните кандирани череши, отгоре сложете още мъничко от сместа и с притискане оформете топче, голямо колкото орех. Ще се наложи да притискате добре, тъй като сместа е ронлива.

Подредете готовите топчета в застланата с хартия за печене тава, на разстояние около 3 см. едно от друго.

Печете бисквитките около 12 минути или до леко порозовяване, но много внимавайте да не покафенеят.

Извадете ги от фурната, оставете ги за няколко минутки в тавата, после ги извадете върху решетка да изстинат.

Когато бисквитките изстинат напълно, ги оваляйте добре в пудра захар.

Издържат около 3 дни в плътно затворена кутия.

Коледно!

2011-12-23T20:20:00.006+02:00

Обичам много Коледа! Тогава нещо става с душите на хората - отварят се повече към добротата, любовта и хубавите мисли. Сякаш, до този момент, вратата е стояла открехната, а сега се разтваря широко и заструява светлина. Много ми се иска тя да стои широко отворена не само в дните около Коледа, а през цялото време, иззад нея да се чува смях, да се носи любим аромат, да се виждат щастливи и доволни лица, озарени от обич.

Уви, ежедневието и реалността ден след ден притварят тази врата сантиметър по сантиметър.

Ето защо, в навечерието на най-светлия християнски празник искам да си пожелая добротата, любовта, смеха и радостта да са непрекъснато в душите ни, да ги показваме на хората около нас, да ги раздаваме щедро и да не забравяме да държим винаги вратата широко отворена.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

ВЕСЕЛО И ЩАСТЛИВО ПОСРЕЩАНЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И НЕКА СВЕТЛИНАТА НА КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА ВИНАГИ ОГРЯВА ВАШИЯ ПЪТ!

Пилешки бутчета с гроздов сок

2011-12-22T02:05:00.005+02:00

Отварям нова рубрика в блога под надслов - "Когато готвят мъжете" :)

Досещате се, че този път ще ви покажа нещо, което не е приготвено от мен. Трябва да отбележа, че допреди няколко месеца моят съпруг не можеше да готви. Е, разбира се, винаги се е справял повече от чудесно с барбекюто или пък пържене на яйца, картофи, както и приготвяне на още две-три бързи блюда, но според него подобни "елементарни" неща не се броели за готвене :)

Напоследък обаче, той прояви интерес, ентусиазъм и желание да се опитва да готви, като показва явни предпочитания към унгарската и италианска кухня, както и към български традиционни рецепти. Явно страста към кулинарията, в крайна сметка е заразна :)) Вече започнахме да се бутаме двама в кухнята, където доскоро си беше мое царство, но той се справя повече от добре, като ме изненада с лекотата и бързината, с които напредва.

Прощъпулникът беше с една невероятна супа "Гулаш", която също след време ще покажа, но днес ще ви представя приготвените изцяло от него и снимани от мен "Пилешки бутчета с гроздов сок". Рецептата е унгарска и много ще се хареса на тези, които обичат да смесват сладкия и соления вкус.

Пилешки бутчета с гроздов сок

1ч.ч. = 250 мл.

за 4 порции:

8 пилешки бутчета,
50 грама чисто масло,
1 щипка сух босилек,
1 щипка суха мащерка,
80 мл. гроздов сок,
1/2 чаена чаша сухо бяло вино,
1/2 чаена чаша сметана,
сол,
черен пипер

Измийте пилешките бутчета и ги подсушете с кухненска кърпа или домакинска хартия.

Посолете ги и ги поръсете с босилека и мащерката.

Запържете ги в маслото докато се зачервят и кожата им стане хрупкава. Добавете виното и гроздовия сок, захлупете съда и гответе на слаб огън, докато пилешкото поомекне. Ако е необходимо, в процеса на готвене добавете мъничко вода.

Прибавете сметаната и черен пипер на вкус, изчакайте да заври и веднага оттеглете от огъня.

Подходяща гарнитура е варен ориз или картофено пюре.

За още по-смелите е пълния вариант на рецептата:

Задушете 300 гр. гроздови зърна (от черно и бяло грозде, желателно от сорт без семки) в малко масло. Извадете приготвените, по гореуказания начин, пилешки бутчета от соса, аранжирайте в чиния и поставете горещото задушено грозде около бутчетата. Поднесете горещия сос в отделен съд. Гарнирайте ястието с варен ориз или картофено пюре.

Ето това е унгарската представа за "манджа с грозде", която се оказа интересна и вкусна :)

Съпругът ми приготви за нас първата версия, без гроздовите зърна, заради децата, които иначе нямаше да хапнат. Но вие може да си изберете вариант, според предпочитанията, ако решите да приготвите тази унгарска рецепта.

* адаптирано от книгата: “Classical Hungarian Dishes” от Boldizsár Horváth, 2001

Френски шоколадови бисквитки

2011-12-16T12:55:00.002+02:00

Ето и другите бисквитки, за които говорих в предната публикация. Оказаха се много вкусни, макар че леко ме поизнервиха с консистенцията на тестото.
Идеята ми беше в тази публикация да дам и линкове към бисквитките и дребните сладки, които съм правила миналата Коледа, за да улесня търсенето в блога. Да, обаче бях изненадана неприятно от мистериозното изчезване на куп опции и бутони от лентата, която е над прозореца за пуликации, включително и бутончето за генериране на връзки. Така не мога да създам линкове. Ако някой знае какво да направя при това положение, ще му бъда благодарна, тъй като сега освен опции за проверка на правописа и за качване на снимки, други не ми останаха, а пък аз не съм много веща в компютърните хватки :))
Е, почерпете се виртуално с френски шоколадови бисквитки и ви пожелавам хубаво предколедно настроение, въпреки дребните злополучия, които обикновено тровят ежедневието :)

Френски шоколадови бисквити

Продукти:

210 гр. брашно (или 1 1/3 ч.ч.),
150 гр. масло (или 11 с.л.),
2 с.л. какао (или 1/3 ч.ч.),
1/4 ч.л. бакпулвер,
1/4 ч.л. сол,
180 гр. захар (или 1 ч.ч.),
1 яйчен жълтък,
2 с.л. портокалов сок,
90 гр. черен шоколад

1 ч.ч. = 240 мл.

Сложете шоколада във фризера за 10 минути, след което го настържете.
В купа смесете заедно пресятото брашно, какаото, бакпулвера и солта.
В друга купа сложете маслото и захарта, разбийте ги леко с миксер на най-ниска степен - не на крем, а само докато се смесят, това става за около минута.
Добавете жълтъка на яйцето и разбийте леко на бавни обороти, докато то се поеме от сместа. Не преразбивайте сместа.
Добавете 2 с.л. портокалов сок.
Прибавете сухите съставки към маслото и започнете да претривате с пръсти, докато се смесят и сместа стане трошлива и на трохи.
Поръсете плота с настъргания шоколад, изсипете сместа от купата и премесете с ръце, докато шоколада се поеме и получите маслено тесто. Не го месете много - престанете веднага щом се получи еднородна консистенция.
Разделете го на три части, увийте го във фолио за свежо съхранение или в найлонова торбичка и приберете в хладилника за поне един час.
Когато тестото е добре охладено, загрейте фурната до 180 градуса. Застелете тавата от фурната с хартия за печене.
Овормете от масленото тесто кръгли бисквитки, като може да действате по два начина - да оформите от тестото цилиндър с диаметър около 5-6 см. и с осър нож да го нарежете на кръгчета - филийки с дебелина около 5 мм. или да разточите тестото на плота на дебелина 4-5 мм. и с формичка да изрежете кръгли бисвитки. Действайте бързо, защото тестото се стопля, става меко и затруднява работата. Докато работите с една част от тестото, дръжте другата в хладилника.
Подредете изрязаните бисквитки в тавата на разстояние около 1 см. една от друга.
Печете около 12 минути или докато по краищата бисквитките започнат да се стягат на пипане. Извадете тавата от фурната, оставете ги 3-4 минути в нея. После ги пренесете върху решетка да изстинат напълно.

Бисквитки "Мока ванилови спирали"

2011-12-14T03:18:00.000+02:00

Настроението вече е съвсем коледно, крайно време е за малко коледни бисквитки :)
Вече изпекох невероятните меденки по рецепта на Диди, които се превърнаха в традиция вкъщи и скоро ще ги украсявам. А сега ви показвам тези "Мока ванилови спирали". много вкусни се оказаха, за радост членовете на семейството и вече даже не останаха - в чинийката се мъдрят точно три, които утре сутринта с кафето ще изчезнат. Те не са самотни, а съжителстват с още 2-3 от друг вид, който също скоро ще покажа :)

Бисквитки "Мока ванилови спирали"

Продукти:

100 гр. масло,
150 гр. захар,
1 яйце,
1 ч.л. ванилия,
230 гр. брашно,
2 ч.л. инстантно кафе,
2 ч.л. вода,
2 ч.л. какао

Сложете в купа маслото и захарта, разбийте ги леко с миксер - не на крем, а само докато се смесят. Добавете яйцето и разбийте леко на бавни обороти, докато то се поеме от сместа. Прибавете ванилията и около 2/3 от брашното, като отново на най-бавни обороти разбърквате с миксера. Не преразбивайте тестото, трябва само съставките да се смесят.
Извадете сместа върху набрашнена повърхност и бързо доомесете с последната 1/3 от брашното.
Получавате меко маслено тесто. Разделете го на две части.
Смесете какаото и инстантното кафе. Прибавете сместа, заедно с 2 ч.л. топла вода към едната оловина от сместа и размесете, докато тестото ги поеме и стане кафяво на цвят.
Завийте поотделно всяка от двете топки тесто във фолио за свежо съхранение и ги приберете в хладилник за около 30-40 минути.
Разделете всяка от топките тесто на четири парчета.
Вземете бяло ванилово парче тесто и с търкаляне по плота оформете дълъг фитил (пръчка), направете същото и с паче кафяво мока тесто.
Усучете двата фитила в двуцветна спирала. Нарежете спиралата на пръчици с желаната дължина.
Повторете процедурата с другите парчета тесто.
Подредете пръчиците спирали върху тавата от фурната, постлана с хартия за печене. Трябва да имат около два пръста една от друга.
Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна около 10-12 минути или докато бялата част от спиралките леко порозовее.
Извадете тавата от фурната и след около 2-3 минути преместете бисквитките да изстиват върху решетка.

Рецептата е от чудесния блог cookie sundays.com

Искам и сърдечно да благодаря на Мони, за този весел снежко и коледното настроение, което ми донесе, тогава, когато още коледния дух не беше започнал да витае из нашия дом. Но той сложи едно много хубаво начало и елате да ни видите сега :)
Благодаря ти от все сърце, Мони!

Предястие в коледни цветове

2011-12-11T10:50:00.005+02:00

След сладкиша с круши и джинджифил, продължавам зимната и предпразнична тематика с едно предложение, което не е толкова някаква новаторска рецепта, напротив съвсем обикновено е, но е с по-интересно оформление.
За да си го направите, трябва да имате силиконови формички за мини мъфини.

Продукти:

за 6 формички

250 гр. крем сирене,
100 гр. сирене тип "Филаделфия" - натурално,
50 гр. масло,
1-2 скилидки чесън,
щипка бял пипер,
сол на вкус,
2 малки глави червено цвекло (големина - колкото малки детски юмручета),
ситно нарязани копър, магданоз и 2 стръка зелен лук

Измийте цвеклото добре и го сварете. Обелете го.
В купа смесете крем сиренето, сиренето "Филаделфия" и разтопеното масло. Подправете със счукан чесън, щипка бял пипер и сол на вкус.
Разделете сместа на две. В половината прибавете 1/2 глава настъргано сварено цвекло.
Ако спрете до тук. Ще получите смес за мраморираните в червено и бяло формички:

Ако вземете пасатор и пасирате сместа до гладка консистенция, ще получите смес за едноцветните розови формички:

А можете да направите и двупластови или двупластови със зелен кант по средата:

Който и вариант да изберете, действията нататък са еднакви.
Намажете силиконовите форми по дъното и стените с олио. Трябва да използвате форми без много ъгли, ръбове и релефи - например, кръгли или овални, за да извадите лесно и без инциденти съдържанието.
После разпределете смесите във формите. Мраморната или розовата директно, а за да направите двупластовите виждате поредността. Притиснете и уплътнете добре.
Аз направих 6 формички асорти, но ако сте избрали само от мраморните или само от розовите, няма да делите сместа на две :)
Пъхнете силиконовата форма във фризера и чакайте докато стегне добре, при мен отне около 30-40 минути (но все пак зависи от размера на формите), като изцяло розовите стегнаха най-бавно.
След като замръзнат, внимателно ги извадете.
Нарежете останалото сварено цвекло на тънки слайсове (резени) и изрежете от тях украса с формичка за сладки - звездички, снежинки и т.н. Поставете ги върху оформеното предястие.
Мраморираните или розовите може да си ги украсите с част от накълцаните зелени подправки, като ги налепите отстрани. Трябва само да намажете отстрани замразеното кръгче с малко заквасена сметана и да налепите от зелениите отстрани. Ще получите нещо подобно:

Поднесете ги след като са се отпуснали леко, т.е. не трябва да за замръзнали, а само добре охладини и стегнати.
Сервирайте върху канапе от зелена салата, в индивидуални порции (по 1 формичка на човек) или общо всичките в плато.
Това е всичко.
Има и втори вариант, в който леко да желирате предястието. Трябва да залеете 1 ч.л. желатин със 80-100 мл. студена вода, когато набъбне го слагате на водна баня на слаб огън, за да се разтвори. После го изсипвате в сместа за формичките. Ако вече сте я разделили и оцветили, просто разпределете желатина между смесите, защото той е за цялото дадено количество продукти. След това вече действате по гореописания начин, като дори няма нужда да прибавите формите във фризера, а просто в хладилника, докато стегнат.
Разбира се, този вариант е за хора, които нямат нищо против желирането, за останалите, които не обичат е първия вариант.

Приятни предколедни приготовления - да ви е сладко и празнично!

Сладкиш с круши и джинджифил

2011-12-09T17:46:00.005+02:00

Предколедните приготовления текат с пълна сила, като съдя по приятелските блогове :)
Аз захващам коледните бисквитки другата седмица, а сега ще ви покажа един сладкиш, чийто аромат ни напомня на приближаващите празници :) Предупреждавам, че ще ви хареса, само ако нямате нищо против джинджифила, защото, както се вижда и от заглавието, това е основния използван аромат - комбинира се прекрасно с крушите и карамеления вкус на кафявата захар.
Пожелавам на всички прекрасно предпразнично настроение!

Джинджифилов сладкиш с круши

Продукти:

5 по-малки круши (не трябва да са презрели и меки, а узрели, но по-твърди),
230 гр. брашно,
1 ч.л. бакпулвер,
щипка сол,
220 гр. кафява захар (тъмна демерара),
100 гр. бяла кристална захар,
1 лимон,
230 мл. прясно мляко,
100 мл. олио,
2 яйца,
1/2 ч.л. джинджифил

За сервиране:
резенчета кандиран джинджифил (опция),
заквасена сметана

Сложете в тенджера на котлона да заври 1 литър вода, заедно със 100 гр. кристална бяла захар и сока на 1 лимон.
Обелете внимателно крушите, разполовете ги и почистете сърцевината със семките.
Пуснете половинките круши във вряшата вода. Дръжте ги на слаб огън, под похлупак около 15-тина минути или докато поомекнат, но не трябва да се разваряват.
Когато са готови, ги извадете внимателно от водата, отцедете ги и ги оставете да се охладят напълно.
В купа сложете пресятото брашно, щипка сол, бакпулвера, захарта и джинджифила на прах (внимавайте с количеството, защото тази подправка е със силен и специфичен аромат).
В друга купа смесете леко разбитите с вилица яйца, олиото, млякото. Разбъркайте добре.
Направете кладенче в брашното, изсипете течната смес и бъркайте с дървена лъжица докато брашното се поеме. Не преразбивайте сместа, бъркайте само колкото да се получи еднородна смес. Ако ще използвате кандиран джинжифил, може да нарежете 1 малки кубчета и да изсипете в сместа.
Излейте кейковата смес във форма (правоъгълна - 20-24 см. или кръгла 24 см.), която сте намазали добре с олио и сте застелили на дъното с изрязана в съответната форма хартия за печене.
Подредете крушите върху кейковата смес. За да не потъват много надолу в сместа, може да оваляте долната част, която ще потопите в тестото, с кристална захар.
Печете сладкиша в предварително загрята до 180 градуса фурна, около 35 минути или докато дървено шишче забодено в тестото излезе чисто без полепнало тесто.

Сладкиша се сервира студен, декориран с малко кандиран (захаросан) джинжифил и гарниран в чинийката със заквасена сметана или течна готварска сметана, разбита на пухкав крем с малко захар. Моите предпочитания са към заквасената сметана, при това неподсладена, защото прекрасно се съчетава с вкуса на сладкиша, но е въпрос на избор :)

* Рецептата е адаптирана от италианското списание "Sale & Pepe", ноември 2011 г.

Воловани с козе сирене в два варианта

2011-11-28T02:45:00.007+02:00

Волованите с различни пълнежи са фино предястие, което няма да посрами никоя трапеза. Освен това те са лесни за приготвяне и много вкусни. Може да си ги направите от многолистно (бутер) тесто.

В случая аз съм използвала готово от магазина, но може да си направите и домашно, има доста рецепти, ето линкове към няколко много добри - рецептата на Ева или рецептата на Диди.
Ако не ви се занимава с направата на домашно бутер тесто и купеното върши отлична работа :)
Представям ви два варианта на воловани с пълнеж от козе сирене и още нещо :)
Първия вариант е с козе сирене, круша и нар. Въпреки че обича да опитва нови вкусове, в първия момент съпругът ми реагира негативно, смути го наличието на нар. Уверявам ви, че присъствието на нара е съвсем ненатрапчиво и само обогатява вкуса - леко сладката круша, соленото козе сирене и леко киселия вкус на нара се допълват и приятно съчетават с вкуса на многолистното тесто. На мен лично много ми харесаха, на съпруга ми, след като ги опита, също. Но хората имат различни предпочитания, ако на вас идеята за такава комбинация не ви допада, опитайте по-класическия втори вариант - с козе сирене, лук (комбинация от червен и зелен) и шунка.

Не пиша точни пропорции, защото всичко зависи от размера и броя на самите воловани.

Воловани с козе сирене, круша и нар

Продукти:

бутер тесто,
козе сирене,
1 круша,
зрънца нар

Воловани с козе сирене, шунка и лук

Продукти:

бутер тесто
козе сирене,
шунка нарязана на малки кубчета,
червен лук,
зелен лук

Ще ви трябва още ( за намазване):
1 яйце + 1 с.л. вода, леко разбити с вилица

За да направите волованите, трябва да работите с добре размразено, но хладно бутер тесто.
Изберете си кръгли формички - едната с по-голям диаметър, а другата с диаметър по-малък с около 5 мм от първата. Може да използвате и гърлото на чаши.
Изрежете от тестото кръгчета. Трябва да предвидите по две кръгчета за направата на 1 волован. Така че броя на желаните воловани умножавате по две и получавате необходимия брой кръгчета, които трябва да изрежете от бутер тестото. Действате с формичката (чашата) с по-голям диаметър.
После, на половината от кръгчетата изрязвате сърцевината (кръгче) с формата (чашката) с по малък диаметър, и я отделяте настрани. Това, което получавате, след като отстраните кръгчето в средата, са пръстенчета. Намажете ги от едната страна с разбитото яйце и ги залепете върху другата половината от кръгчетата с по-голям диаметър. Надупчете с вилица средата вътре в пръстена, за да не се надига много при печене, а да бухват само стените. После, намажете по края с разбитото яйце, наредете в тавичка постлана с хартия за печене на разтояние едно от друго и печете във фурна предварително загрята до 200-220 градуса (в зависимост от указанията върху опаковката на бутер тестото).
Печете докато станат златисти на цвят.
По абсолютно същия начин се процедира и при втория вид воловани, който ви показвам, с тази разлика, че формата при тях е правоъгълна вместо кръгла, т.е. изрязвате правоъгълници (или ако предпочитате, може и квадрати) вместо кръгчета.
Извадете готовите воловани от фурната и ги напълнете:
За 1-ви вариант - с парченца козе сирене и круша,
За 2-ри вариант - с парченца козе сирене, кубчета нарязана шунка, ситно нарязан червен лук и ситно нарязан зелен лук, а ако ви е останало от яйцето с което сте мазали волованите, може да прибавите по малко и от него.
Върнете волованите отново във фурната на около 200 градуса за не повече от 5 минути - просто, докато сиренето леко се поразтопи.
Сервирайте топли, след като декорирате тези, които са с плънка от круши и козе сирене със зрънца нар.
Опитах ги и студени - също са вкусни.
Може да използвате различни плънки, включително, може да направите волованите и като десерт, ако ги напълните с някой любим крем.
Е, това е всичко. Много лесно се приготвят, само обясненията ми са дълги и дано са разбираеми за тези, които досега не са опитвали да направят тези хубави апетайзерчета :)

Питки охлювчета със сирене и кашкавал

2011-11-25T00:35:00.010+02:00

Напоследък не ми остава много време за блогърстване, но това не означава, че вкъщи не се готви :) Снимките кротичко си седят в компютъра, рецептите също и ме чакат.
Днес ще ви покажа, една вкусна закуска - питки охлювчета със сирене и кашкавал. Рецептата не е сложна за изпълнение, а за тези от вас, които имат домашни хлебопекарни ще бъде още по-лесно, защото могат да си замесят тестото вътре и после само да оформят.
Крайният резултат е вкусни, пухкави закуски. Всъщност ние си ги хапнахме на вечеря, заедно с кисело мляко, но независимо дали ги ядете сутрин за закуска, следобед или пък на вечеря - надявам се да ви харесат.
Поднасям своите извинения за качеството на снимките, но този път снимах вечер, на изкуствена светлина и преди чудесната Лулу да разкаже как се правят хубави снимки при такива условия (за обясненията й по темата вижте тук ). Руми (Лулу), благодаря ти, ще се опитам да използвам обясненията следващия път!
Сега, към рецептата :

Питки охлювчета със сирене и кашкавал

Продукти:

270 мл. прясно мляко,
60 гр. масло (разтопено, но не горещо),
9 гр. сол (1 1/2 ч.л. от мерителните на хлебопекарната),
26 гр. захар (2 с.л. от мерителните на хлебопекарната),
1 яйце (средна големина), леко разбито с вилица,
15 гр. прясна мая за хляб,
около 500 гр. бяло брашно

за плънката: около 2 с.л. разтопено масло, натрошено сирене, настърган кашкавал, белтъка на 1 яйце
за намазване на питките отгоре: жълтъка на 1 яйце + 1 с.л. вода

Ако ще приготвяте питките с помоща на хлебопекарната, трябва да действате по следния начин :
Пресейте брашното.
Затоплете леко (до телесна температура) половината от млякото. Сложете в купичка 1 с.л. брашно, прибавете с бъркане затопленото мляко, добавете маята и разбъркайте, за да се разтвори. Накрая сложете и щипка от захарта и разбъркайте. Покрийте купичката с фолио за свежо съхранение и оставете маята да се активира (да шупне).
След като маята шупне, изсипете в хлебопекарната леко разбитото с вилица яйце (трябва да е със стайна температура), разтопеното масло, останалото прясно мляко, солта, захарта, шупналата мая, пресятото брашно. Сложете продуктите в посочената последователност. Пуснете хлебопекарната на основната програма. Оставете я да меси 20 минути. След звуковия сигнал, спрете хлебопекарната и извадете тестото върху леко поръсен с брашно плот. Ако се налага може да доомесите с мъничко брашно. Целта е да се получи меко тесто. При мен не се наложи доомесване, хлебопекарната замеси тестото с точно 500 гр. брашно и консистенцията беше отлична, но все пак знаете, че при тестото всичко е относително (примерно, заради разлика в брашното, размера на яйцето и т.н.).
Разточете тестото върху набрашнената повърхност на приблизително правоъгълен лист с дебелина около 3 мм. Намажете го с разтопеното масло.
Сложете в купичка натрошено сирене, настърган кашкавал, прибавете белтъка на 1 яйце и разбъркайте плънката добре. Поръсете с нея разточения лист.
Завийте тестото на стегнато руло, откъм широката част на правоъгълника. Притиснете го леко и го пооформете с ръце - трябва да сте получили дълго руло с диаметър около 5-6 см.
С остър нож нарежете рулото на шайби с дебелина около 3 см. Получените охлювчета подредете върху тавата от фурната, застлана с хартия за печене, на разстояние едно от друго. Покрийте ги (аз използвам за целта друг лист хартия за печене) и оставете на топло да втасат. За да улесня и ускоря втасването, загрявам фурната до 40 градуса и ги оставям да втасат вътре.
След като втасат, разбийте с вилица жълтъка на яйцето с 1 с.л. вода и намажете охлювчетата. Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато бухнат и станат затисто кафяви или докато дървено шишче боднато в питките излезе без полепнали трохи.
Въпреки пространните обяснения, всъщност нещата са прости. Хлебопекарната свършва основната работа, а вие само разточвате, ръсите с плънката, завивате и печете.

Естествено, при липса на хлебопекарна, може да си замесите тестото и сами. Активирайте маята по гореописания начин, пресейте брашното и солта в купа, направете кладенче, изсипете разбитото с вилица яйце, млякото, разтопеното масло, захарта и шупналата мая. Бъркайте отначало с дървена лъжица, после пренесете върху плота и доомесете. На мен лично, обаче, ми е по-удобен друг начин - активирам маята, изсипвам в купа течните съставки, захарта и шупналата мая и после започвам върху тях да пресявам брашното, като бъркам с дървена лъжица. Когато тестото започне да се събира на топка около лъжицата, пренасям на набрашнен плот и доомесвам. Който и от двата начина да се избере, целта ви е меко, еластично тесто. Оставете го да почине за 10 минутки, след което процедирайте по гореописания начин за разточването, оформянето, втасването и печенето.

А сега, ще изкажа доста закъснели благодарности, към дамите, които бяха така мили, да ми дарят тези награди. Благодаря ви за вниманието!
Няма да ги раздавам и аз, защото повечето от приятелите-блогъри вече ги имат :)

Благодаря ти от сърце Мони за тази прекрасна, синя и нежна награда:

Благодаря ти сърдечно, Еликсирче, за тази интересна, закачлива и приятелска награда:

Благодаря ти от сърце, Инче, за този жест на внимание:

Благодаря ти, скъпа Габи, за това изобилие от чудесни награди:

Благодаря ти сърдечно, ByBy за тази чудесна награда-предизвикателство и за вниманието към мен:

Аз вече участвах веднъж в това предизвикателство и предадох наградата, затова няма да го правя пак. Това, че я получавам повторно, обаче, не означава, че стойността й намалява в моите очи, точно обратното - поласкана съм двойно.

Благодаря ви приятели!

Печени ябълки - вкус на зима :)

2011-11-20T00:10:00.010+02:00

Едно от най-приятните неща през зимата е аромата на канела, вкуса и мириса на печени ябълки, които човек да си хапне на топличко вкъщи. Това не е просто десерт, то си е цяло зимно преживяване, както също и тиквеника, зелевите сърми, печената тиква, горещите супички и още други зимни кулинарни изкушения :))
За първи път за сезона, реших да приготвя това сладичко удоволствие, което е едновременно вкусно и здравословно. Но на мен само печени ябълки ми се стори доста семпло, ядеше ми се нещо по-различно, без да се губи здравословния вариант. Така че, ябълчиците се трансформираха от само "печени", в "печени с плодове и ядки".
Трябва да отбележа, чи ги харесвам по-мекички, така че ги пекох по-дълго, вие обаче може да печете, толкова, колкото ви е угодно и както ви допада на вкус :)
Ето и как да си ги приготвите:

Продукти:

7-8 ябълки (сладки, средна големина),
100 гр. тиква, почистена, обелена и нарязана на малки кубчета,
1/2 дюля (около 100 гр.), почистена, обелена и нарязана на малки кубчета,
шепа едро нарязани (начупени) ядки - орехи, бадеми, лешници,
шепа нарязани сушени плодове - аз използвах сушени боровинки, сушени смокини, сушени сини сливи, стафиди,
3-4 с.л. кафява захар (мусковадо или демерара),
4 с.л. мед,
канела,
ванилия,
30-40 гр. масло

В тиган с незалепващо покритие, маслото се загрява на котлона, изсипват се нарязаните тиква и дюля и се държат на среден огън при непрекъснато бъркане за около 5 минути или докато тиквата лекичко поомекне.
Тигана се оттегля от котлона, прибавят се сушените плодове, орехите, канелата, ванилията и захарта. Връща се на котлона и се оставя за 3-4 минути при непрекъснато бъркане, докато захарта почне да се стопява и не стои вече на кристалчета. Оттегля се от котлона. Накрая се прибавя и меда.
Ябълките се измиват, отрязват се "капачета" в горната част, които се запазват. Внимателно се издълбава сърцевината със семките, ябълките се пълнят със сместа и похлупват с "капачетата".
Нареждат се в тавичка постлана с хартия за печене и се пекат в предварително загрята до 190 градуса фурна. Аз ги обичам по-мекички, но вие може да ги държите докато не станат подходящи за вашия вкус.

Да ви е сладко в студените дни и вечери!

Ако не ви се дълбаят ябълки, чудесно може да си приготвите и само тиквата, сушените плодове и ядките, рецептата вече съм качвала - ето линк, а ето и как изглежда тази версия:

И един поздрав за всички вас, които сте надникнали на тази страничка, с настроение по-скоро на знойно лято, отколкото на студена зима, но пък с прекрасна, нежна музика :

Биголи в сос и нещичко за венецианската кухня

2011-11-17T20:15:00.003+02:00

Предната публикация не успя да побере рецептата, ето защо ви я представям в тази :)
Това е едно изключително лесно, вкусно и интересно ястие.
Пастата ни е любима вкъщи, така че съм се снабдила с книжки и списания посветени на нея. Винаги съм се чудила на изобилието от разновидности, в които се прави пастата. Не става въпрос за различните сосове и прибавки (които също за безброй), а за самите тестени изделия - в повечето случаи с еднороден състав, но различна форма.
Отговора се оказа много прост, формата на пастата има значение за вкуса, защото различните форми поемат соса по различен начин.
Това се оказа абсолютно вярно и го разбрах на собствен гръб при тази рецепта. Тя се приготвя с биголи, които приличат на спагети, обаче са доста дебели (около 3 мм. в диаметър). Приличат също на букатини, но нямат дупка в средата, а са плътни. Биголи е наименование на този вид паста, използвано в провинция Венето. В Тоскана има паста с аналогични размери, която се казва pici. Успешно може да се замени и със спагети, но трябва да подберете от дебелите. Аз не намерих и използвах тънки, това обаче ми коства двойна доза сос.
Сосът от своя страна е много семпъл и лесен за приготвяне. Четох, че според венецианците, за да се постигне перфектен вкус, съставките на ястието не трябва да са повече от пръстите на едната ръка :) И наистина, в този сос има точно толкова :)
Биголи в сос (Bigoli in salsa) се оказа малко необичайно на външен вид ястие, да не кажа грозно, но е много вкусно. Условието обаче е първо, да обичате риба, защото основното в соса е аншоата и второ, да не се впечатлявате от външния вид, а да се осмелите да опитате. Когато го хапнах във Венеция за първи път, бях доста изненадана, но после така ми хареса, че реших да си го приготвя и вкъщи :) Използвах рецепта от книжка за венецианската кухня, която си купих, но ви предлагам и този линк, като интернет вариант. Ако нямате машинка за паста или месомелачка (която да може да мели през дупки с диаметър 3 мм.), за да си приготвите прясна паста, просто използвайте като мен суха - спагети, но колкото може по-дебели.

Продукти:

за 4 порции

400 гр. биголи (но тъй като по нашите ширини не се срещат, заменете с дебели спагети),
2 големи глави лук (желателно бял),
6-7 с.л. зехтин,
около 70 - 100 гр. филенца солена аншоа,
сол и черен пипер на вкус

Сварете пастата, според указанията на опаковката. Не я преварявайте, трябва да е ал денте.
Отлейте и запазете 1 кафена чашка от водата, в която са се варили спагетите, после ги отцедете и ги върнете в тенджерата, добавете 2 с.л. зехтин и разбъркайте. Дръжте ги топли.
За да приготвите соса, нарежете лука на ситно. Накълцайте аншоата на парченца.
Загрейте зехтина на среден огън, прибавете лука и дръжте на котлона, като разбърквате отвреме навреме докато лука омекне.
Прибавете аншоата към лука, долейте 50 мл. (при мен 6 с.л.) от водата, която сте отделили и бъркайте непрекъснато на котлона, докато не се получи еднороден кремообразен сос. При нужда, добавяйте по мъничко водичка, но внимателно, защото соса не трябва да е воднист. Ако е необходимо, може да добавите и още малко зехтин.
Накрая прибавете сол и черен пипер на вкус и отстранете от огъня.
Изсипете соса при спагетите, разбъркайте добре, разпределете пастата в чиниите и сервирайте веднага. Ястието се консумра топло.
За украса, може да добавите отгоре листенца магданоз, всъщност той не е необходим за вкуса и ролята му е чисто декоративна, така че едно две са достатъчни.

Венецианската кухня се оказа много интересна. Тя изобилства от риба и морски дарове. Съответно, предлаганите продукти на рибния пазар са доста разнообразни и много, много пресни. Ето малко снимки :

Това, на долната снимка е сепия, а черното по нея е мастилото, което оцветява ястията в черно. Има много венециански рецепти с нея.

Всичко, което виждате, а и още доста, беше на открит рибен пазар, който беше невероятно чист, не миришеше и продажбите продължиха до обяд. След това, мястото беше така почистено, че ако не бях видяла какво се продава никога не бих отгатнала после по празните сергии.

Въпреки късната есен, имаше и невероятно разнообразие на плодове и зеленчуци. Само зелените салати вижте колко вида са, а имаше и още, които не са в кадър:

Честно да си призная, благородно им завидях на италианските домакини за изобилието на страхотни продукти.
Вижте и един по-нестандартен за нас, но явно обичаен за Венеция начин на продажба:

Всичко, което успях да опитам от венецианската кухня, беше приготвено много вкусно, но беше по-различно от други краища на Италия - например, в сравнение с Тоскана, Емилия-Романя, Лацио или пък Ломбардия. Явно всяка провинция си има типични отличителни вкусове. Което естествено си е нормално, у нас е същото - въпреки малката територия на страната, родопските специалитети, например, са много по-различни от тези в източната част на страната.
Друго, което ми направи впечатление са интересните сладки, които се предлагат, много от които са типични венециански сладкиши (fave alla veneziana, frittelle alla veneziana, Zaeti, Pevarini и др.):

Накрая завършвам, с тези малки симпатични чушчици, които изглеждаха толкова весели и красиви. Аз ако бях, щях да си ги аранжирам във ваза на масата вместо да ги ям :) Вие как мислите? :)

Пресветлата

2011-11-13T19:20:00.013+02:00

"Пресветлата" (La Serenissima) - много подходящо име за този невероятен град. Град построен върху острови, град плуващ във вода, град изящен и романтичен, град с много лица.

Преди да го видя, чух много мнения от хора, които са го посещавали. Интересното беше, че мненията са крайни - или го обичат или изобщо не го харесват, за едни е омаен, за други - силно комерсиално място.

Казват, че Венеция показва истинското си лице, само на хора, които я обикнат. Дали е така, не знам. Аз обаче я обикнах - от пръв поглед, или по-точно - от първия канал и малка крива уличка, които видях отблизо :)

Но да започна подред. Самолетът, с който летях, първи ми предостави поглед към това невероятно място. После го скри, за да кацне на летище "Марко Поло", или иначе казано на континента, защото гр. Местре, край който е летището, се намира именно там и от 1926 г. официално е част от общинската територия на Венеция.

След като кацнахме, имаше два начина, за да се доберем до Венеция - по вода или по суша. Ние избрахме втория и се озовахме в автобус, който запъпли по голям мост (железопътен и пътен), наречен Ponte della Libertà (Моста на свободата). Казвам запъпли, защото ни отне близо час да стигнем. Всъщност, времето на пътуване обичайно е много по-кратко (може би около 20-тина минути), но ние нацелихме маратон по моста и заради събитието движението беше много бавно.

Автобусът спря на голям паркинг и там за последно видяхме коли за следващите три дена.

Напуснахме паркинга с багажа в ръце и се озовахме на едно от най-романтичните и интересни места, на които съм била някога.

"Серенисима"- град зад маски, град с различни лица, изумителен град. Не мога да ви го опиша с думи, картините дори на велики майстори на четката не са достатъчни, за да ви го покажат, снимките не могат да пленят духа му, за да ви го представят. Този град е една магия. Ако поне за миг забравите за туристическите тълпи и за клишетата, ще го усетите.

Имах късмета да уцеля момент, в който тълпите от туристи са намалели след лятното стълпотворение, а тълпите за зимния карнавал все още не са наводнили улиците. Така можах на воля да разглеждам и уверявам ви има какво - ако отворите широко очи ще видите една 1500 годишна история, при това не каква да е история, а красива и страшна, велика и на моменти смущаваща, пленителна и завладяваща.

Е, аз се загубих в нея и в буквалния и в преносния смисъл.

Разхождах се по малки улички, тесни, които криволичат насам натам и току свършват задънено или пък до водата, или пък неочаквано излизат на някой малък прелестен площад, обаче обикновено не и този, който на вас ви трябва :) Попадали ли сте някога в истински лабиринт? Дори перфектният с ориентацията си мой съпруг, се загуби на няколко пъти, това го хвърли в нетипичен за него смут - да се окаже не там където си е мислел че е :)) А пък аз, която мога да се загубя дори в родния си град се забавлявах доста. Пленяваше ме, че не знам къде ще изляза от поредната уличка, чувството на неочакваност и изненада.

Пътувах и с вапорето (малко корабче). Тези корабчета са градския транспорт на Венеция, на които се качваш с билет, спираш на спирки, както си му е реда, когато се возиш с градски транспорт, само дето този тук не се движи на 4 колела, а плава и ритуала по спирането и тръгването от спирката е невероятно интересен. Ето, на снимката се вижда как изглежда вапорето:

Колкото и любопитни обаче да са движенията на хората работещи на вапорето, стократно по-интересно е това, покрай което минава корабчето, движейки се по Канале Гранде. Каналът не е прав, а лъкатуши и покрай погледа ви се изнизват прекрасни сгради. Всъщност, най-добрия начин да ги разгледате е именно откъм водата, защото точно от тази страна се разкрива цялото великолепие на предната фасада.

Когато говорим за канали, трябва да имаме предвид, че венецианците наричат така само два вътрешноградски водни пътя - Канале Гранде и Cannaregio (Кралския канал), всички останали водни пътища през града са "рио". По водните артерии непрекъснато сноват различни видове лодки, в малките "рио" край венецианските къщи тези лодки, катерчета, моторници и прочие са покрити с покривала, закотвени и привързани за кейчетата и чакат своите собственици, точно както ние паркираме колите си на улицата :)
Както с любопитство узнах, оказва се че в миналото, типично венецианските лодки са били около 80 вида, от които до днес са оцелели 20 вида. Най-впечатляващите представители на плавателните съдове из Венеция са естествено гондолите.

Невероятно изящни, с интересна конструкция и богато украсени, те се носят, като истински бижута по водата, плъзгайки се само с едно леко и плавно потапяне на греблото от страна на гондолиера.

Този плавателен съд е усъвършенстван близо хиляда години и формата му съвсем не е случайна, нито пък формата на греблото и ключа за него. Целта е гондолиерът, чиято работа е да гребе часове наред, с минимум усилия да придвижва натоварената лодка.

Независимо дали човек върви пеша или плава с вапорето по канала, когато се озове до моста "Риалто", значи е стигнал, както пише в гида, "сърцето на стара Венеция". Това е най-тясната точка на Канале Гранде.

Мостът е един от символите на Серенисима, като в настоящия си вид е построен през 1588-1590 г.

Както забелязвате, в началото споделих общо впечатленията за града, но сега няма да подмина и обичайното. Мостът е само началото - следва площад "Сан Марко", базиликата "Сан Марко" и Дворецът на дожите.

Първото ми впечатление от площада беше, че е огромен, бял и правоъгълен. Заобиколен от сгради с колонади и съвсем не е толкова пренаселен с прословутите гълъби, колкото си представях, макар че си ги има в достатъчно количество :)

Колкото и да опитвах, не можах да хвана в кадър целия площад, дори и когато го снимах от високо.

На снимките не може да се види, но сградите, ограждащи вляво и вдясно площада, се различават - едната е по-пищно украсена. Това са Новата прокурация и Старата прокурация, които и сега се използват за канцеларии.

Когато погледнете площада, погледът ви веднага ще се спре на Камбанарията (Campanile) - висока (92 м.), красива и със златен ветропоказател на върха, изобразяващ Архангел Гавраил (поставен там през 1513 г.).

Гледката безспорно е импозантна, но когато успеете да отклоните поглед от нея, отзад ще видите базиликата "Сан Марко" и ще затаите дъх. Такава църква не съм виждала никога преди. Тя е така прекрасна и необичайна, че присъствието й на площада е доминиращо. Така и не можах да направя снимка, която да представи дори малка част от истинската й красота.

В нея има нещо вълнуващо, което не толкова се вижда, колкото се усеща. Тя е някак нереална, сякаш излязла от приказка.

Много ме изненада украсата отвън и необичайната форма на кръстовете.

Изненадващо е и присъствието на четирите коня, красящи фасадата, като при по-внимателно вглеждане, констатирах, че те са в лоджия, преминаваща по цялата предна фасада на църквата.

Оказа се, че това са копия, а оригиналите са вътре, за да се запазят, защото конете са едно от съкровищата на Пресветлата. Всъщност те са дошли от Константинопол, където са украсявали хиподрума на император Константин. Спорно е кога точно са изработени - през IV в. пр. Хр. или векове по-късно.

Във Венецианската Република се озовават, като плячка от участието на Пресветлата в Четвъртия кръстоносен поход и разграбването на Константинопол през 1204 г. Защо Венеция участва в кръстоносен поход е много интересна история, но няма да се отклонявам, защото тази публикация заплашва да стане прекалено дълга, ако се отплесна :) Ще кажа само, че Серенисима не е просто древен град-държава, както и аз съм си мислила преди да прочета повече за нейната история. През средновековието тя постепенно става толкова могъща и богата, че е фактор, с който се съобразяват повечето чужди владетели, като й дават прозвището "Господарката". През 1454 г., когато Републиката е в разцвета си, териториите, които владее се простират от река По на юг, до Алпите на север и от гръцките острови в Егейско море и Далмация на изток, до Бергамо на запад. Само помислете над факта, че през 1423 г. търговския флот на Венеция наброява 3 900 кораба.

Но да се върна на базиликата "Сан Марко", това което виждате отвън, далеч не ви подготвя за това пък какво ще видите вътре. В момента, в който влезете ви впечатлява доминиращото златно на изображенията по сводовете и куполите. Но това не са фрески, стените са покрити отгоре-додолу с мозайки. Всъщност базиликата е покрита не само отвътре, но и отвън с общо около 8 хил кв. м. мозайки. Изумително, нали?

Църквите са свято място и не снимам вътре, но за тази църква направих изключение, като заснех три неща:

Мъничка частица от мозайките,

Оригиналите на четирите коня от Константинопол,

и Златния олтар - произведение на религиозното изкуство от злато и скъпоценни камъни

Той колкото и да ме възхити с прекрасната изработка и красотата си, събуди в мен и въпроса: "Кому са нужни златни олтари?". Във всеки случай, на истинската, простичка вяра в Бога не са й потребни, а за Божия прослава е по-добре със златото и скъпоценностите да се извършат други богоугодни дела, вместо да се инкрустират в подобни символи. Та ето в какви мисли протече посещението ми вътре в църквата.

Когато излязох навън, разгледах по-подробно нещо друго много интересно - Часовниковата кула от 1499г. (Torre dell`Orologio), намираща се вляво от базиликата, наричана още "Двамата маври". Камбаните на часовника бият под ударите на двама маври с чукове - млад и стар. Младия олицетворява настоящето, а възрастния - миналото. Ето как изглежда кулата:

Когато застанете с лице към църквата и погледнете надясно, площада продължава, като излиза право на кея при лагуната. Това всъщност ще е входа на "Сан Марко", ако идвате откъм морето. Първото, което ще видите са двете колони - на Св. Марко и Св. Теодор (Colonne di San Marco e San Todaro). Колоната откъм двореца на дожите е на Св. Марко, покровител и патрон на града, увенчана е с крилатия лъв - символ на венецианската република. От другата страна е колоната на Св. Теодор (също патрон на града), чиито мощи се намират в църквата "Сан Салваторе", недалеч от моста Риалто

Изглеждат красиви, но на човек му става леко зловещо, когато разбере, че те показват, къде са се извършвали публичните екзекуции - точно между двете колони. Представете си колко викове и последни издихания е видяло това място и тогава ще разберете защо ме побиха тръпки, когато го видях.

Въпреки доста демократичното за времето си управление, Серенисима има някои управленски методи, които меко казано са "спорно демократични" :) Интересното е, че независимо от името "република", с което се нарича, формата на управление е по-скоро олигархична. Всъщност тя е смесена - съчетава монархия (в лицето на дожа, макар тази длъжност да не се наследява, а дожа управлява доживот и после се избира нов), аристокрацията в Сената и "демокрацията" на семействата от Rialto в Големия съвет. Със създаването на "Съвета на десетимата" през 1310г., управлението на Венеция започва да се съсредоточава в неговите ръце, така че по-късно (около 1600 г.) се налага да се вземат мерки за ограничаването на тази власт. През 1454 г. пък е създаден Върховния Трибунал на тримата държавни инквизитори, чиято задача е да пази сигурността на републиката. Това става с помоща на шпионаж, контрашпионаж, вътрешно наблюдение и цяла мрежа от информатори. Целта е да се гарантира, че Венеция няма да е под властта само на един "сеньоре", а ще се запази непокътната установената форма на управление.

Много интересни са тези барелефи с отвор, в който всеки е можел да пусне анонимно донос за престъпление, което му е известно.

Под отвора е стоял надпис за какви простъпки са доносите, а в отворите, които се намират в двореца на дожите, се пускали сведения за държавна измяна.

Срещу двореца на дожите се намира някогашната Сансовиниева библиотека (Libreria Sansoviniana), която сега е преустроена и разширена и се нарича "Национална библиотека на Св. Марко" (Biblioteca Nazionale Marciana). снимка няма да ви покажа, защото фасадата отчасти беше покрита, вероятно за реставрация.

Двореца на дожите е всъщност построен върху мъничък блатист остров и първообразът му в далечната 810 г. е крепост, която обгражда къщата на дожа (тогава Аниело Партечипацио) и първата църква "Сан Марко". През годините и вековете дворецът много се променя, претърпява пожари, реконструиран е многократно, за да го видим днес в този му вид:

Отвътре е забележителен, с богати украси и импозантната "Зала на Големия съвет", която дълго време държи първенството за помещение с най-големите размери, което няма поддържащи колони в средата.

За жалост "Моста на въздишките" по който са минавали осъдените от двореца към новия затвор (първоначално и в двореца е имало тъмница, но поради липса на достатъчно място е преместена) беше в реставрация и не можах да го заснема, но пък минах по него :)

Мога да говоря още много за Пресветлата, но ще спра дотук. Последно, ще ви покажа една прекрасна гледка, която по чудесен начин показва как си съжителстват в днешно време старото и новото, миналото и настоящето и как съчетанието между двете може да е много, много красиво.

Не си мислете, че съм забравила за рецептата :) Ще има венецианско кулинарно предложение, но си го запазвам за следващата публикация. Тази стана много дълга, за да побере и него :)

Морско ризото с розов грейпфрут

2011-11-04T13:30:00.007+02:00

Мили приятели и читатели, връщам се след кратко отсъствие и първото, което искам да направя е да ви благодаря за вниманието - за коментарите, докато ме нямаше, за интереса и за чудесните награди, които сте ми дарили. Искам да пожелая на всички, да сте живи, здрави и усмихнати!
Сега ви представям поредната рецепта, а след това ще предам нататък и виртуалните награди.

Продукти:

за около 4 порции

2 грейпфрута,
300 гр. скариди,
около 200 гр. филе от бяла риба,
1 ч.ч. (от 250 мл.) ориз за ризото,
около 700 мл. бульон (рибен или зеленчуков),
1 глава лук,
1 скилидка чесън,
2 с.л. масло,
2 с.л. зехтин (олио),
1 с.л. лимонов сок,
120 мл. сухо бяло вино,
100 мл. течна готварска неподсладена сметана,
щипка шафран,
1-2 щипки бял пипер,
сол на вкус
1-2 с.л. ситно нарязан магданоз

Първо подгответе грейпфрутите. Срежете ги на половинки, внимателно с нож изрежете по края сърцевината и я отстранете цялата. Така се образуват 4 грейпфрутови купички, които ще можете да използвате за сервиране на ориза. После отстранете ципите от парчетата грейпфрут. Беленето, всъщност е най-бавната част от приготвянето на това ризото, всичко останало е бързо и много лесно.
Ако няма да сервирате ризотото в грейпфрутови купички, беленето може да се получи по-лесно. Просто, с нож отстранете кората на плода, заедно с бялата ципа, после много по-лесно ще обелите сърцевината от вътрешните ципи.
Загрейте в 1 с.л. масло и 1 с.л. зехтин заедно в тиган или тенджерка.
Натиснете с плоската част на ножа скилидката чесън, обелете я и така както е смачкана, но цяла, я пуснете в загрятата мазнина да се сотира за минута. Прибавете нарязаната на малки парчета риба (с размери колкото скаридите) и сотирайте за около 5 минути. Прибавете скаридите и гответе още 3-4 минути или докато скаридите порозовеят, а рибата е видимо готова. Отстранете от огъня.
В друг съд, загрейте останалото масло и зехтин, нарежете лука и го сотирайте в мазнината, когато стане прозрачен, прибавете ориза и разбърквайки сотирайте 2-3 минути. Прибавете бялото вино, а после - бульона, солта, белия пипер и шафрана. Захлупете и оставете на слаб огън, докато течноста се абсорбира. Ориза трябва да е готов, зрънцата да се отделят едно от друго, но в никакъв случай не бива да е кашкав.
Прибавете сметаната, лимоновия сок и скаридите с рибата, разбъркайте внимателно и оставете на огъня за още 3-4 минутки. Отстранете от огъня. Оставете ориза за няколко минути леко да поизстине.
Добавете внимателно парченцата грейпфрут, поръсете със ситно нарязан магданоз и сервирайте леко топло.

* Рецептата е адаптирана от книгата "Cucina rapida", издание на "GIUNTI Demetra"

Искам да благодаря сърдечно на The witch (Ароматно в кулата на вещицата) за жеста, защото наградата, която ми дари е не само красива и забавна на вид, но и носи прекрасно послание:

Предавам я на:
Дани (Музика за свободното време)
Пепи (Храна за мойте канибали)
Тони (С мен в кухнята)
Мария (my cooking creations)
Диди (Опитайте)
Дими (Тайната на нашата вечеря)
Роси (Кулинарен Елексир)
Катето (Наслада с Катерина)
Ива(Самодивска омая)
Мони (Kochzauber)
Ева (simple things & more)
Габи (Авантюристично в кухнята)

Искам да благодаря сърдечно на Ева (simple things & more) и Габи (Авантюристично в кухнята) за тази награда-предизвикателство:

Не, че не съм говорила за себе си по други поводи, но сега предвид условията ще трябва да го направя още веднъж :) А условията са следните:
1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си.
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб за наградата

Необходимостта да напиша 7 неща за себе си, малко ме измъчва, но ще се опитам. И така:

1. Имам особено чувство за хумор, което често озадачава околните и понякога е причина за недоразумения. Поне предимството е, че не се шегувам често.
2. Харесвам ретро стила.
3. Предпочитам соленото пред сладкото.
4. Събирам си готварски книги за наша и чужда кухня.
5. Обичам да разглеждам снимки, да снимам, но не и да ме снимат, защото съм адски нефотогенична.
6. Не ми харесва профанизацията и духовното обедняване, които наблюдавам като тенденция. Тъжно и жалко е!
7. Имам ужасно чувство за ориентация. Способна съм да се загубя в собствения си град, на който съм жител кореняк и в който живея от раждането си, представете си тогава какъв трагичен случай съм :))

Е, това е! Сега, отправям това предизвикателство към:
Гуинет (Храна за душата)
Сабина (Кулинарна магия)
Весичка (Сладко и солено)
Марияна (Фюжън и класически рецепти)
Траяна (Вълшебства в кухнята)
The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

Бананов кейк с ядки

2011-10-18T16:55:00.004+03:00

Сигурна съм, че ви се е случвало да останете вкъщи с няколко банана, които никой не иска да яде и те вече са тръгнали да стават с доста кафява окраска по кората, чудите се какво да ги правите и определено ви е жал да се хвърлят - особено ако сте от поколението, което е прекарало невръстните си години в условията на развит социализъм, запознато е с дефицита на стоки и в детството си се е радвало на банани само по Нова година и то в оскъдно количество.
Нооо работите отиват определено към хвърляне. Тогава се взимате в ръце, някак намирате време, въпреки че са ви затрупали доста ангажименти и мислите какво да направите с клетите банани.
При мен, обикновено спасението е бананов кейк и си имам няколко варианта на такъв. Също с радост събирам и всяка попаднала ми рецепта по тематиката :)
Както вече се досещате, днес смятам да ви занимавам точно с една от вариациите на бананов кейк.
В блога вече съм качвала един вариант ето тук може да го видите, по рецепта на Дейвид Лебовиц, много сполучлив и вкусен.
Днешната рецепта е за не по-малко вкусен вариант, макар и по-различен.
Лесна е и не изисква дори използване на миксер.

Продукти:

1 ч.ч. = 250 мл.

1 1/2 ч.ч. брашно,
1 ч.л. бакпулвер,
1/2 ч.л. сода бикарбонат,
1/3 ч.л. сол,
2 яйца,
100 гр. масло,
3 с.л. (с връх) кисело мляко,
2/3 ч.ч. кафява захар (аз използвах смесено демерара и мусковадо),
2 много зрели банана обелени и смачкани на пюре,
1 ампула ванилова есенция,
2 с.л. сироп карамел (опция),
2 с.л. сироп кокос (опция),
шепа едро нарязани бадеми и шепа едро нарязани лешници

Загрейте фурната на 180 градуса.
Намажете правоъгълна кейкова форма с олио по дъното и стените. Застелете дъното и дългите стени на формата с хартия за печене.
В купа смесете пресятото брашно, бакпулвера, содата и солта.
В друга купа, разбийте леко с вилица яйцата, прибавете разтопеното, но не горещо масло, киселото мляко, ванилията и двата вида сироп. Сиропа може и да се пропусне, без вкуса на сладкиша сериозно да пострада от това - бананите и без това са си доста ароматен плод :) Разбъркайте добре с телена бъркалка, докато съставките се смесят.
Прибавете захарта, после и банановото пюре и отново разбъркайте.
Смесете постепенно брашняната и яйчната смес, като бъркате внимателно с дървена лъжица. Не преразбивайте тестото, необходимо е бъркане само докато брашното се поеме от течните съставки.
Накрая добавете и нарязаните на едро ядки и леко разбъркайте.
Пожелание може да добавите и сушени плодове, предварително накиснати за 20-тина минути в 1-2 с.л. сок, например ябълков или портокалов, или пък в ароматен алкохол - коняк бренди, ликьор, каквото имате.
Изипете кейковото тесто във формата и заравнете.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 45 минути или докато дървено шишче забодено в кейка излезе сухо, без полепнали трохи.

Кейкът става сочен, ароматен, вкусен и не е прекалено сладък.

Оризов кейк с песто и патладжани

2011-10-15T11:50:00.002+03:00

Оризов кейк с песто и патладжани

350 гр. ориз за ризото,
25 гр. масло,
2 с.л. зехтин (олио),
1 патладжан,
1 литър зеленчуков бульон,
около 70-80 гр. песто,
2 яйца,
щипка черен пипер,
200 гр. моцарела

кашкавал (или моцарела) за допичане отгоре

Измийте патладжана, отстранете дръжката и го нарежете на кръгчета, посолете ги и ги оставете за 15 минути да се отцеди горчивия сок. Изплакнете с вода, подсушете с домакинска хартия и нарежете резените патладжан на малки кубчета.
Загрейте зехтина и маслото, сотирайте патладжана за 5-6 минути.
Прибавете ориза и запържете няколко минути.
Отделете 1 малка кафяна чашка от бульона. После добавете останалата част към ориза, сол на вкус (ако бульона не е достатъчно солен)и оставете на слаб огън около 15-тина минути, докато ориза стане готов. Оставете го да изстине.
В купичка, разбийте с вилица двете яйца, заедно с пестото и щипка черен пипер.
Когато оризът не е вече горещ, добавете яйчената смес и разбъркайте добре.
Пригответе си съд с незалепващо покритие, който може да се използва и върху котлона и във фурната. Намажете добре дъното и стените с мазнина. Изсипете половината от оризовата смес и заравнете, разпределете отгоре моцарелата, нарязана на тънки резени и сложете отгоре другата половина от ориза, заравнете.
Сложете на котлона, при средна температура за около 3-4 минути.
Прибавете заделения бульон (1 малка к.ч.) и пъхнете съда в предварително загрятата до 200 градуса фурна. Печете докато ориза отгоре се запече.
Поръсете отгоре с настърган кашкавал и допечете до златисто.

** Адаптирано от книжката " Good Food 101 Cheap eats", от поредицата на BBC BOOKS

Царевични мъфини с малини и ягоди и награди

2011-10-12T18:15:00.006+03:00

Преди застудяването навън, пазара все още беше пълен с малини и ягоди, явно последните за сезона. Тогава направих и тези интересни мъфинки. Те съдържат освен бяло пшенично брашно, още и царевично. Получиха се много пухкавички - вътре консистенцията не беше сбита, а някак по-рохкава, по-крехка, на шуплички. Опасявах се, че царевичното брашно ще се усеща много осезателно, като вкус, но не стана така. Мъфинките се получиха много вкусни.

Не виждам пречка, изчезналите вече от пазара ягоди и малини да се заменят със замразени или пък да се използва сезонен плод - например круши.

Рецептата си взех от ето този блог.

Освен за мъфинките, в тази публикация ще стане въпрос за един нов сайт, а също и за чудесни награди :)

Царевични мъфини с малини и ягоди

Продукти:

1 ч.ч. бяло пшенично брашно,
1 ч.ч. фино царевично брашно,
2/3 ч.ч. кристална захар,
1 бакпулвер (10 гр.),
1/2 ч.л. сол,
1 разбито с вилица яйце,
1 ампула ванилова есенция,
1/4 ч.ч. олио,
1 ч.ч. прясно мляко,
1 ч.ч. малини и едро нарязани ягоди + малко кристална захар за овалване

Загрейте фурната на 190 градуса.
Подгответе си формичките за мъфини, като поставите хартиени капсулки вътре. Важно е да се отбележи, че тези мъфини се пекат задължително с хартиени капсулки, дори и формичките ви да са силиконови, за да не се разпадат при изваждането, тъй като са много крехки.
Ягодите се нарязват на четири, ако са по-едри или на две, ако са по-дребнички.Малините трябва да са цели.
Смесете в купа двата вида брашно, предварително пресяти, бакпулвера, солта и захарта.
В друга купа смесете леко разбитото с вилица яйце, ванилията, олиото и млякото.
Съединете двете смеси като бъркате внимателно с дървена лъжица. не преразбивайте тестото, бъркайте само докато брашното се поеме от течните съставки.
Оваляйте ягодите и малините в кристална захар.
Сложете във формичките малко от кейковата смес, прибавете 2-3 оваляни в захар малини и ягоди, после още от кейковата смес и накрая още 2-3 плода. Формичките трябва да се напълнят не повече от 2/3 от обема.
Мъфините се пекат на предварително загрята до 190 градуса фурна, около 20-25 минути или докато дървено шишче, забодено в тестото, не излезе чисто, без полепнали трохи.
Да ви е сладко, ако решите да ги приготвите!

Искам с тази публикация да ви обърна внимание върху един нов сайт.
Сигурно много от вас вече са видели blogovoditel.com. Той е обобщил огромно количество от рецептите на кулинарните блогове публикувани на български език.
Основно правило на сайта е да се публикуват само връзки към рецепти от кулинарни блогове на български език, които са придружени със снимки. До този момент създателите на "Блоговодител" са каталогизирали близо 3000 рецепти със снимки от над 80 блога. Всяка рецепта се представя със снимка, име на автора, име на блога, необходими продукти, категории и връзка към самия пост в съответния блог. "Блоговодител" не събира рецептите, а само предоставя линк към тях. Търсенето на необходима рецепта по този начин е много улеснено.
Споделям го, защото мисля, че ще е полезно както за блогърите, така и за читателите, търсещи определена рецепта.

Много искам да благодаря на две чудесни дами - Еликсир (Кулинарен еликсир) и Мони (Kochzauber) за приятелското отношение и за наградите, които ми подариха.
Роси и Мони, благодаря ви! Да сте живи и здрави, да се радвате на много хубави мигове и цветно настроение през тези есенни дни!
Наградата от Еликсир (Кулинарен еликсир):

искам да предам на:
Мария (Цветно с Пепеляшка),
Диди (Опитайте...),
Пепи (Храна за мойте канибали),
Мариета (Коато готвенето стане страст),
Мина (Angelloves cooking)
Йоли (Вкусно с Йоли)

Наградите от Мони (Kochzauber) :

предавам на:
Катрин (Meerkat manor),
Мария (My cooking book),
Дани (Музика за свободното време),
Сабина (Кулинарна магия)

Ягодова торта за рождения ден на мама

2011-10-08T19:10:00.005+03:00

Рождения ден на мама беше преди два дни. Искам да ви представя ягодовата торта за празника.

Тази торта е специална, защото не е единствено мое дело. Този път работихме в тандем с моята сестра, с идея да зарадваме мама със съвместни усилия :)

Трябва да вметна, че съм отраснала в семейство, в което готвят всички, включително и нашия баща, който е доста таланлив в кухнята (умее да направи всичко - от супа до торта.) Най-добрия сладкар сред нас, обаче е моята сестра. Аз нямам и една десета от нейните умения за приготвяне на сладкиши. А двете заедно сме добър тандем не само за готвене, но и каквото да подхванем - различни сме (както по външност, така и по характер), но се допълваме прекрасно. Идеята за тортата е от френското списание "Cuisine sympa, HORS-SERIE".
Не мога да кажа, че тази торта е съвършена, нямахме много време за направата и има още доста какво да се желае, беше замислена различна, но това няма никакво значение. Важното е, че е правена с много любов. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни се случва двете със сестра ми да готвим заедно, а сега за мама го направихме с огромно удоволствие.
Обичаме те, мамо!

Ягодова торта

За тортата са ви необходими два блата. Посоченото по-долу е дозата за един блат при 26 см. тортена форма. Ние изпекохме два блата поотделно,съответно от две отделни дози продукти. Но няма проблем да удвоите посочената доза, да изпечете един по-дебел блат и после да го разрежете на две.

За блата:

2 яйца,
1 ампула ванилова есенция,
60 гр. захар,
50 гр. брашно,
10 гр. какао,
1/2 пакетче (от 10 грамовите) бакпулвер, т.е. необходими са ви 5 гр.

За крема:

500 гр. маскарпоне,
250 гр. крем сирене,
400 мл. течна неподсладена готварска сметана,
пудра захар на вкус,
1 ампула лимонова есенция,
1 пакетче желатин,
около 80 гр. целувки,
филирани бадеми
около 500 гр. пресни ягоди

Украсата на тортата е по ваше желание, при тази торта ние използвахме: отгоре - цветя от готова моделираща маса, отстрани за борда на тортата - филирани бадеми, за чинията - откъснати от цвета листенца на роза.

За да направите блатовете, първо подгответе тортената форма, като я намаслите добре и покриете дъното с хартия за печене.
Загрейте фурната до 180 градуса.
Разбийте с миксер яйцата със захарта и ваниловата есенция до гъст крем.
Смесете в купа пресятото брашно, бакпулвера и какаото.
Смесете двете смеси, като постепенно прибавяте брашняната към яйчната и внимателно бъркате с дървена лъжица.
Изсипете сместа в тортената форма и заравнете добре.
Печете в предварително загрятата фурна, докато блата се надигне добре, видимо е добре запечен отгоре и дървен шиш забоден в средата излиза без полепнали трохи. През първата половина на печенето, докато блата се надига не отваряйте вратичката на фурната.Приблизителното време на печене е около 15-тина минути. Ако не печете два отделни блата, а удвоите дозата и печете един, който да разрежете после - времето за печене ще е около 25 минути. Все пак наблюдавайте, защото времето много зависи и от фурната, така че при вас може да стане малко по-бързо или пък по-бавно.
Оставете изпечения блат за 5 минути във формата. После извадете и оставете върху решетка да изстине.
За да приготвите крема, сложете маскарпонето, крем сиренето, сметаната и лимоновата есенция в купа и разбийте с миксера, като прибавяте пудра захар, докато получите крем, който ви допада на сладост.
Отделете част от крема за намазване на тортата отстрани и отгоре преди да прибавите желатина.
Залейте желатина с 80 мл. студена вода, докато набъбне. Сложете го на слаб огън, на водна баня при непрекъснато бъркане, докато се разтвори напълно. Оттеглете от огъня и когато поизстине (топъл е, но не горещ) го прибавете към частта от крема, която е за пълнеж на тортата. Разбъркайте много добре.
Нарежете предварително почистените и измити ягоди на филийки.
За да сглобите тортата, поставете в тортена чиния първия блат, намажете го с малко крем и го стегнете с тортен ринг. Наредете отгоре ягодите, сложете още малко от крема върху тях. После, посипете с едро натрошените целувки и филирани бадеми и завършете с остатъка от крема.
Имате и втори вариант на действие - да прибавите ягодите вътре в крема и да разбъркате, после да посипете долния блат със смес от едро натрошените целувки и филирани бадеми и да изсипете крема отгоре. Така ягодите няма да се виждат като слой, а ще червенеят вътре в белия крем. И при първия, и при втория начин тортата изглежда добре при разрез.
Поставете отгоре втория блат и приберете в хладилник да стегне за няколко часа.
Когато тортата стегне добре. Извадете от хладилника и обмажете отстрани и отгоре със заделената част от крема, която не съдържа желатин.
Хубаво е, така сглобената и намазана торта да престои в хладилника, за да може крема да попие леко в блатовете. За тази цел, трябва да направите и сглобите тортата от предния ден, да я оставите една нощ в хладилника и да украсите и поднесете на следващия.
Украсата е по ваше желание. Ние използвахме за направата на цветята готова моделираща маса и облепихме отстрани с филирани бадеми и посипахме отстрани с откъснати листа от роза, но може да използвате за декорация пресни ягоди, шоколадови фигурки и т.н.

Солен кейк с тиква и сирене

2011-10-05T11:10:00.010+03:00

Ето, че сезонът на тиквата дойде. И друг път съм споменавала, колко много аз я обичам и колко малко я харесват другите в семейството. Ето защо, винаги се налага да я "маскирам". Когато не знаят, че приготвената храна съдържа тиква, те я ядат. Маскировката се налага и поради факта, че малката ми дъщеричка е изключително злоядо дете, не консумира никакви зеленчуци (и като казвам никакви имам предвид точно нито един, дори краставичка), а от плодовете яде само ягоди, малини и банан. Сами разбирате, че въпроса с приема на витамини с храната е изключително сложен.
Вече се специализирах в стържене и скриване на зеленчуците във всевъзможни други храни - например, кюфтета с настърган морков и тиквичка вътре, кейкове с тиква или моркови, хляб с тиквички и най-важното крем супичките с кротонки (там, след като не се вижда нищо, човек може да сложи всичко).
Днешното предложение, за солен кейк със сирене и тиква, се роди точно поради изброените по-горе причини :) Стана бързо и лесно, получи се много хубав и свърши за няколко часа :)
Може да се изпече в кейкова форма или пък под форма на солени мъфини.
Ако ви се вижда вкусно, моля, заповядайте рецептата и да ви е сладко!

Продукти:

320 гр. брашно,
1/2 ч.л. сол,
1 бакпулвер,
щипка индийско орехче и щипка шафран (вие може да си ги замените с подправки по избор),
3 яйца,
1 к.ч.(от 70 ml) олио или разтопено масло,
1 ч.ч. (от 200 ml) кисело мляко,
1ч.ч. натрошено сирене ( а може и смесено - сирене и настърган кашкавал),
около 100 гр. настъргана на ситно ренде тиква (тип "цигулка")

Загрейте фурната до 180 градуса.
Намаслете добре правоъгълна кейкова форма и застелете дъното и дългите стени с хартия за печене. Ако ще печете не цял кейк, а мъфини, сложете хартиени капсулки във формите.
Смесете в купа пресятото брашно, солта, бакпулвера и подправките.
В друга купа смесете разбитите с вилица яйца, киселото мляко и олиото (маслото).
Прибавете течните съставки към брашняната смес, бъркайки с дървена лъжица.
Прибавете настърганата тиква и натрошеното сирене и отново леко разбъркайте.
Получава се кейково тесто с консистенция малко по-гъста от обичайната.
Сипете тестото във формата за печене и печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна докато дървено шишче забодено в кейка излиза без полепнали трохи.
Имайте предвид, че ако печете под формата на мъфини, времето е по кратко.

Ето линкове за още предложения с тиква от блога:
тиква с орехи и сушени плодове,
крем супа от тиква с кротони с козе сирене,
супа от тиква със синьо сирене,
кейк с тиква,
шарлота от тиква

Родопска салата, предизвикателство и отново награди :)

2011-09-20T09:40:00.008+03:00

Тази салатка много си я обичам, но все не се дорежда до там, че да ви я покажа в блога. Днес съм решила да поправя пропуска. Ще предам в ръцете на виртуални приятели и наградите, с които преди време ме дариха две чудесни дами.

Родопска салата

Продукти:

около 1/2 кг. картофи,
бяло саламурено сирене,
3 сварени яйца,
черни (или кафяви) маслини без костилка,
1 бр. прясна краставица от дългите (или стерилизирани краставички през зимния сезон)
1 връзка пресен лук,
магданоз,
копър,
3 с.л. (с връх) майонеза,
черен пипер и сол на вкус

Сварете картофите цели в подсолена вода, обелете ги и още топли ги намачкайте с ръчна преса или вилица. Не се престаравайте с мачкането много, трябва да е по-грубо, а не гладко и копринено, като за картофено пюре.
Настържете на едро ренде сиренето и сварените яйца.
Прясната краставица обелете, нарежете на малки кубченца, като отстраните семенната част, посолете я и я оставете в гевгир или голяма цедка за 15-20 минути, да и се отцеди водата. Така няма да разводнява салатата ви. Ако приготвяте тази салата през зимата, може да използвате стерилизирани краставички, които трябва добре да отцедите от водата в буркана и настържете на едро ренде или нарежете на съвсем малки кубчета.
Нарежете на много ситно пресния лук, магданоза и копъра.
Нарежете маслините на ивички.
Прибавете към намачканите картофи настърганите сирене и яйца, краставицата, нарязаните лук, магданоз, копър и маслини.
В купичка сипете майонезата, прибавете черен пипер на вкус и сол (само ако е необходимо) и разбъркаите добре.Прибавете се към салатата.
Всичко се обърква внимателно, но много добре.
От сместа оформете топки, колкото кюфтенца и декорирайте пожелание. За да станат еднакви топките, аз използвам лъжица за сладолед.

Съвсем скоро, The witch (Ароматно в кулата на вещицата) ми даде една много интересна награда - "Изпробвани магии" . Благодаря ти, The witch за доверието, оценката и вниманието!

Идеята на наградата е прекрасна, а именно - тя да се предаде на блогове, чиито рецепти сме изпробвали. Признавам обаче, че изпълнението на условието доста ще ме затрудни, по простата причина, че съм изпробвала рецепти от много блогове, а от някои блогове доста повече от една и списъкът с линкове заплашва да е огромен. Ето защо, мисля, че няма да наруша условието на наградата, ако я предам не точно на всички, по чиито рецепти съм готвила, а на тези, чиито рецепти са станали особено любими на нашата трапеза:

1. Йоли - приготвяла съм нейната торта салата, Рулото с рикота и филаделфия, Меденото хлебче доста пъти и винаги сме си облизвали пръстите от тези вкусни рецепти. Имайте предвид, че изреждам само особено любими неща, а иначе съм изпробвала в моята кухня доста повече от нейните вкусни и очарователни магии.
2. Дими (Тайната на нашата вечеря) - противно на очакванията, няма да посоча някоя от фантастичните й торти, не за друго, а защото още не съм се осмелила да се пробвам с интерпретация, но наистина много обичаме вкъщи, невероятно вкусните Канелени топчета, приготвяла съм и доста от рецептите с бутер тесто, на които тя е всепризната майсторка, с неизчерпаема фантазия.
3. Диди (Опитайте...). Невероятно вкусните рецепти и изкушаващи снимки на Диди, поднесени с елегантност и финес, наистина подканват към опитване, което съм и правила с огромно удоволствие, но една от нейните рецепти ми е особено любима и мила, защото няколко Коледи подред винаги приготвям нейните Коледни звезди. Чудно вкусни меденки са - децата и съпругът ми ги обичат много.
4. Мира (Малки неща)- много обичаме да похапваме вкъщи нейните прекрасни тиквички с яйца и сирене.
5. Пепи (Храна за мойте канибали) е царицата на месцето, ето защо никак не е чудно, че рецептата за Пържоли под шуба така се харесва вкъщи и е в графа любими.
6. Габи (las recetas de gaby и Aquarel & canela) има прекрасна и много вкусна рецепта за Шоколадови звездички с капучино, които редовно обират овациите у дома и навън, когато черпя с тях :)

Ще спра дотук, не защото няма още, а просто защото списъка заплашва да стане много голям ако изброя всичко, а така ще дам възможност на прекрасните дами, които изброих дотук да предадат щафетата нататък :)

Искам от сърце да благодаря на Габи (Авантюристично в кухнята) за прекрасния жест - цял комлект награди, които ми подари. Искам да ви кажа, че съм двойно поласкана, защото ги получавам за втори път и съм страшно щастлива от вашата оценка, мили приятели.
Освен наградите, Габи ми отправи и предизвикателството, което от известно време пътешества из блоговете - да разкажа за себе си като използвам изречения започващи с буквите от името на блога - нещо, като своеобразен акростих :) Наименованието на моя блог е доста дългичко и не беше лесно :)), но ето:

К акво и как да споделя за себе си се оказа нещо не толкова просто и лесно и не знам доколко ще се справя.

У ча се все още на търпение за много неща, но не винаги се получава :)

Л юбимото ми занимание е четенето. Истински книжен плъх съм :). Когато се родиха децата времето за четене доста намаля, но все пак успявам някак, макар и с по-бавни темпове.

И мам две малки дечица – момченце и момиченце, които безкрайно много обичам.

Н ай-трудното нещо, което съм правила и продължавам да правя е да бъда родител, но това е и най-хубавото, най-смисленото и най-съдържателното нещо в моя живот.

А ко можех да върна времето назад, щях да се опитам да бъда повече време с хората, които обичам и вече не са сред нас и повече да им казвам и показвам колко ги обичам. Когато мисля за това, винаги в съзнанието ми изплува стих от песента на Пинк Флойд „Време” :
„Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!”

Р азмисли – дума с особено значение за мен. От съвсем малка искам да проумявам нещата, да ги осмислям и задълбочавам, но се чудя дали човек не живее по-леко, ако се плъзга по-близо до повърхността и не задълбава. Напоследък често размишлявам над този библейски текст: "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има много досада и който увеличава знание, увеличава и печал" (Еклисиаст).

Н е ми остава време за много неща, които искам да направя, да науча, с които искам да се занимавам. Едно от тях е фотографията, много ми се ще да правя по-хубави снимки, но нямам достатъчно време за литература по темата и повече практика. Надявам се, че и това ще стане някой ден.

„О бичам те, мамо!”, са най- хубавите думи, които нямам насита да чувам от моите деца и същевременно думите, които са в сърцето ми, предназначени за моята майка.

П редпочитаната от мен музика е джаз, слушам и много класическа музика – тя ме успокоява и прави деня ми красив, обичам и рок :)

Р адост ми доставят малките неща – усмивка, красив лист от дърво, дъждовни капки върху стъклото на прозореца, аромата на черно кафе, детска прегръдка, среща с приятел, шума на морето, тиха късна вечер и само леещ се джаз…

И скам да имам повече възможности за пътувания из други държави, открих в себе си дух за пътешестване. Но съм много благодарна и за всичко онова, което съм видяла досега.

К улинарията е моя страст отдавна. Обичам да приключенствам в кухнята, което си е и видно, но това, което може би не знаете е, че понякога изпитвам нужда да не правя нищо свързано с готвене и наричам тези периоди кулинарен бойкот, за щастие траят много, много кратко :))

Л ипсват ми вярата и енергията, които имах, когато бях на 18-20 години.

Ю рист съм по образование и професия.

Ч есто искам да виждам усмивката на моя съпруг.

Е дно от нещата, които искам да променя в себе си е сръчността. Иска ми се да съм по-сръчна в майсторенето на неща – красиви картички, които гледам из блоговете, украсяване, плетене, бродиране, но май съм безнадежден случай или имаш такава дарба или не.

И талия е страната, която ме пленява и привлича, в сърцето ми е.

Е дна от ежедневните ми радости е блога, общуването с приятни и интересни хора в блоговото пространство, разходката из интересни виртуални кътчета.

Ето, това е всичко. На всички приятели блогъри благодаря, че ги има, радвам се, че ги намерих!

На всички, които четат това, пожелавам да съумеят да използват пълноценно всяка минута от живота - дали в борба с ежедневието, в любов, в преследване на мечтите или пък всичко това заедно, важното, според мен е да търсим и намерим смисленост, удовлетворение и просто обич!

Рецепти с патладжани

2011-09-17T16:09:00.004+03:00

В тази публикация смятам да ви предложа две рецепти за пълнени патладжани - с месо и без, както и да дам линкове към рецепти вече публикувани в блога, които са приготвени с патладжани.
Надявам се да ви подтикна към изпробване и споделяне на мнение, пък и кога, ако не сега е времето за готвене на този вкусен зеленчук, не след дълго студеното време ще сложи край на тази възможност.
Първата рецепта, която ще ви покажа е гръцка - Папуцакя. Името означава обувчици или по-точно цървулки и ако погледнете втората снимка е ясно защо, макар и този път да го докарах повече на балетни туфли :)

Папуцакя

Продукти за 4 порции:

4 не много големи патладжана,
300-400 гр. кайма,
1 главичка лук,
2-3 скилидки чесън,
1 пиперка,
1-2 домата (зависи от големината им),
сол,
черен пипер,
червен пипер,
магданоз

кашкавал за допичане

Патладжаните се срязват на две по дължина. Половинките се издълбават, посоляват и се оставят за 30-тина минути да им се изцеди горчивия сок.
Нареждат се в тавичка, капва им се във вътрешността малко зехтин (олио) и се запичат в загрята фурна на около 200 градуса за 15-тина минутки.
В тенджерка се задушава ситно нарязан лук и чесън, прибавя се ситно нарязаната сърцевина на патладжаните (на която също е изцеден горчивия сок по гореописания начин)и пиперка нарязана на малки кубчета. След като леко се задушат се прибавя кайма като се разрохва с вилица, за да стане на "трохи". Докато каймата се задушава прибавяме - сол на вкус, черен пипер, червен пипер.
Оттегля се от огъня и се прибавя ситно нарязан магданоз и нарязани на кубчета домати.
Патладжаните се пълнят със сместа и се запичат във фурната. Малко преди да са напълно готови се покриват с тънки резени кашкавал и се допичат.

Втората рецепта е вегетариански вариант на пълнени патладжани, няма месо, но става не по-малко вкусна от първата. Дори аз лично я предпочитам, съпругът ми обаче е почитател на вариантите с месце :) Явно е въпрос на вкус :)

Пълнени патладжани

Продукти:

4 патладжана,
1 1/2 пиперка,
2 моркова,
5-6 скилидки чесън,
3 домата (среден размер),
1/2 вр. магданоз,
2-3 с.л. галета,
2-3 с.л. доматено пюре,
сол и черен пипер на вкус,
зехтин (олио),
1/4 дафинов лист,
риган,
босилек

моцарела за допичане

Патладжаните се разполовяват, издълбават, посоляват и оставят с отвора надолу за 15-тина минути.
Издълбаната сърцевина се слага в купичка, също се посолява и се оставя за 10-тина минути.
Патладжаните и издълбаната им сърцевина се изплакват със студена вода, за да се измият от горчивия сок.
Половинките патладжани се поставят в тавичка, намазват се със зехтин (олио) и се запичат във фурната на функция грил за около 5-10 минути.
В тиган се загрява зехтин (олио), запържва се нарязаната на лентички пиперка, нарязания на малки кубчета морков и сърцевината на издълбаните патладжани, нарязана на парченца.
После се добавят доматите - предварително обелени и нарязани на кубчета, сол и черен пипер на вкус, доматеното пюре и дафиновия лист. Когато поври и се посгъсти, вадим дафиновия лист, прибавяме ситно нарязания чесън, риган и босилек и галетата. Оставяме да поври на огъня още 2-3 минутки.
Пълним патладжаните с така приготвената смес, наливаме съвсем малко водичка в тавичката и запичаме за около 15-тина минути на предварително загрята до 200 градуса фурна.
Ако от плънката остане при пълненето, може да ie разпределr в тавичката между патладжаните.
Изваждаме тавата от фурната, поставяме върху патладжаните тънки резени моцарела и допичаме, докато моцарелата се разтопи и леко зачерви.

В блога съм качвала рецепти с патладжани, ще дам линкове към тях, така всичко по темата ще е в една публикация и се надявам да улесни избора при готвене, да даде идеи и изобщо - да е от полза.
Като начало, предлагам тази любима, много вкусна семейна рецепта за Бриам.

После предлагам линк, към рецептата - кюфтенца с патладжани и доматен сос

Да не забравя, тимбалите с патладжан и паста (има и вариант с тиквички за тази рецепта)

И последно, да напомня за доста вкусните патладжани по комаски

Е, засега това е всичко по темата с патладжаните.
Смятах в тази публикация да благодаря за няколко награди и да ги предам в ръцете на виртуални приятели, но времето ме притиска и ще оставя това за следващия път :)

Смокини - като предястие и десерт

2011-09-11T16:45:00.002+03:00

Ще започна с това, че един от любимите, ама много любимите ми плодове са смокините. За мен пресните смокини са невероятно вкусни, сушени ги използвам в доста сладкиши, но този плод успешно може да се използва и в предястия и дори в основни ястия. Днес ще ви покажа едно предястие и един десерт с тях.
Отдавна се каня да кача в блога предястие, което много харесвам - запечени пресни смокини с горгонзола и прошуто. Всъщност, предястие със смокини може да се направи в безброй варианти. Например, може да няма горгонзола, а пармезан (ето линк за такава рецепта) или пък да има козе сирене (ето вариант), или моцарела, или камамбер. Някои варианти включват и ядки, други не, някои включват балсамов или пък меден дресинг, други са без заливка.
Когато проверявах из българските кулинарни блогове да видя има ли нещо по темата, веднага попаднах на страхотен вариант при Йоли, непременно го вижте. Моята любима версия на това предястие, всъщност е много близо до нейната - разликата е във вида на ядките и дресинга.
В рецептата която ще покажа, използвам бадеми (или лешници) и дресинг с мед и балсамико.
И така, ето как се приготвя:

Продукти:

пресни смокини (предвидете по 2 бр. за порция),
прошуто (или друг подобен продукт, напр. хамон и т.н.)- толкова броя тънко нарязани резенчета, колкото е броят на смокините,
горгонзола (успешно може да се замести и с друго синьо сирене),

за заливката:
1 с.л. зехтин,
2 с.л. оцет балсамико,
1 с.л. мед,
щипка бял пипер

Смокините се нарязват откъм дръжката на кръст, но без да се стига до долу. Във всяка се поставя кубче горгонзола (синьо сирене). Около смокинята се завива резен прошуто. Можете да си помогнете, ако го закрепите с клечка за зъби.
Смокините се нареждат в тавичка, послана с хартия за печене (така ще се избегне търкането на тавата после) и се запичат на грил фунцията на фурната или пък на 220 градуса в предварително загрята фурна, докато сиренето се стопи, а прошутото леко се запече.
Когато смокините се извадят от фурната се поливат с 1-2 ч.л. от заливката и се поръсват с едро нарязани печени бадеми или лешници. На мен ми допада най-много с бадеми, но на снимката е с лешници.
Това количество заливка стига за около 8-10 бр. смокини.
Предястието се сервира топло или със стайна температура.
Пожелание, може да го декорирате в чиниите с рукола, която много отива на другите съставки (ето онагледено в тази рецепта). Аз в момента нямах.

Сега минавам на десерта - обърнат кейк със смокини (Upside Down Cake with figs).

Използвах като базисна рецептата на Дейвид Лейбовиц, която съм приготвяла и друг път, но с различни плодове. Ето тук може да видите приготвения от мен миналата година - с праскови и кайсии. Кейкът може да се направи с най-различни вариации на плодове. Рецептата на чудесния Лейбовиц е много, много добра. Получава се, чудесен, сочен плодов кейк с много карамел. Единствената промяна, която направих този път е, че намалих захарта и за карамела, и за кейковото тесто с по 30-тина грама, защото смокините са доста сладък плод.
За улеснение ще пусна рецептата отново.

Обърнат кейк със смокини

Продукти:

За плодовия слой:
3 с.л. (45 гр.) масло,
3/4 ч. (140 гр.) светло кафява захар,
около 10-12 смокини

За кейковото тесто:
8 с.л. (115 гр.) масло,
3/4 ч. (120 гр.) захар,
1 ч.л. ванилов екстракт,
2 големи яйца със стайна температура,
1 1/2 ч. (210 гр.) брашно,
1 1/2 ч.л. бакпулвер,
1/4 ч.л. сол,
1/2 ч. (125 мл.) прясно мляко.

Измийте смокините, но не ги белете, трябва да останат необелени. Отрежете дръжчицата горе, срежете смокините по дължина на две половинки.
Разтопете 3 с.л. (45 гр.) масло , добавете кафявата захар и сложете на огъня, докато захарта се стопи и започне да прави балончета. Дръпнете от огъня. Според рецептата, това става директно в съда, в който ще се пече после кейка (при Дейвид Лебовиц това е чугунен тиган, който може да влезе и във фурната), но ако нямате такъв съд вие можете да приготвите масления карамел отделно и докато сместта е още топла, да я излеете равномерно по дъното на 26-сантиметровата форма за печене, предварително омаслена.
Когато леко изстине, подредете в кръг смокините върху карамела с отрязаната част надолу.
Загрейте фурната до 190 градуса.
Разбийте с миксер 8 с.л. (115 гр.) масло със захарта. Прибавете ванилията и след това едно по едно яйцата, разбивайки до гладка смес.
Пресейте заедно брашното, бакпулвера и солта.
Добавете към яйчната смес 1/2 от брашняната, разбъркайте с дървена лъжица.
Прибавете млякото, разбъркайте докато се поеме и добавете останалата част от брашняната смес. Отново объркайте с лъжицата, колкото брашното да се поеме от сместа. Не преразбивайте тестото.
Внимателно разстелете сместа върху плодовете и печете между 45 минути и 1 час в загрятата предварително фурна. Готово е, когато кейка започне да се отделя от стените на съда и центъра е изпечен добре (проверете с дървено шишче или клечка за зъби).
Оставете 20 минути във формата.
Поставете достатъчно голяма, плоска чиния върху формата и обърнете кейка, като внимавате да не се залеете с горещ карамел, в случай, че малко от него протече при обръщането.

Йогурт крем със сини сливи и прасковен топинг и много награди

2011-09-04T17:40:00.011+03:00

Не обичам да правя торта за собствения си рожден ден. Ако ме питате защо и аз не знам, но не ми се прави, виж ако е за някой друг запрятам ръкави с удовоствие :)
За този рожден ден правих сладкиш, правих мини чийз кейкчета, правих крем, но не и торта. Децата питаха къде е, за тях рожден ден и торта са взаимно свързани неща :) Но нищо, може би пък догодина :)
Сега ви черпя виртуално с това кремче. За празника направих друго, но можете ли да си представите - забравих да го снимам, сигурно остарявам по-бързо отколкото си мисля :))
Това, което ви показвам днес, чака вече две седмици да се появи тук, а точно сега е сезона на плодовете, които съм използвала за него. Ето защо, с него и ще ви почерпя за навършването на..., е всъщност няма значение колко години :))
Кремът не е нещо кой знае какво, много простичко и лесно е, но е вкусно, така че ето рецептата:

Продукти:

500 гр. цедено кисело мляко (2 кофички по 250 гр.),
200 гр. заквасена сметана,
1 ампула ванилова есенция,
2 с.л. сироп амарето,
пудра захар на вкус,
3-4 сини сливи,
1 ч.л. желатин

топинг:
400 гр. праскови, 3 с.л. кристална захар, 1 ч.л. желатин

Сложете в купа млякото и сметаната. Прибавете ароматите - ванилия и амарето, както и пудра захар, толкова, че да отговаря на вашия вкус за сладост.Измийте, разполовете и махнете костилките на сините сливи. Нарежете ги на малки парченца и ги прибавете към крема. Разбъркайте много добре.
Можете да замените ароматите с други, например лимонова есенция. Не знам дали сте забелязали, че честичко използвам амарето, по причина, че семейството (включително и аз) изключително много харесва този аромат :)
Залейте желатина с малко студена вода, когато набъбне го сложете на водна баня при слаб огън и непрекъснато разбъркване докато се разтвори. Когато поизстине, но е все още топъл го прибавете към сместа и разбъркайте много добре. Разипете крема в подготвените купички или чаши. Приберете го в хладилника да стегне.
Когато избирате цедено кисело мляко за този крем, купете от по-гъстите. Ако е от видовете, които са малко по-воднисти (или пък ако си го цедите сами вкъщи), може да се наложи да увеличите малко количеството на желатина.
След като крема стегне, пригответе топинга, като обелите прасковите и ги смелите с блендер на каша. Ако нямате блендер ги нарежете на парчета и ги сложете в съдинка, след което с ръчна преса (за мачкане на картофи за картофено пюре) мачкайте, докато станат на пюре.
Сложете пюрираните праскови в малка тенджерка, прибавете захарта и ги сложете на котлона на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтвори и сместа се сгорещи, но без да завира.Ако прекалено се сгорещи, просто оставете лекичко да поизстине, целта е да се получи доста топла смес. Прибавете в нея желатина и разбъркайте много добре, оставете да изстине напълно. Разсипете в съдинките върху млечния слой и приберете в хладилник да стегне.
Виждате, че става лесно и бързо, без часта на стягането. За него се чака малко повече :)

Сега пристъпвам към наградите. Щастлива съм, защото отново получих много жестове на симпатия и приятелство, а какво по-хубаво от това. При блогърското кулинарно семейство, винаги ми е харесвало това, че всички се поддържат, толерантни са един към друг, зачитат се и уважават другите. Тук срещнах чудесни, талантливи и мили хора. Възползвам се от случая да ви благодаря на всички блогъри (кулинарни и не само) за подкрепата и чудесното отношение.
От Мони и нейния прекрасен блог Kochzauber (или както още си го знам - Магия с Мони), получих цели 5 награди. Е, разбира се не наведнъж, а на три пъти, но направо се чувствам леко неудобно от толкова много.
Просто не знам как да й благодаря подобаващо за това прекрасно отношение.
Първо, ме зарадва с този закачлив и носещ много лятно настроение слънчоглед:

После, ми подари тези прекрасни награди:

И накрая, тези двечки:

Скъпа Мони, не знам как да изкажа признателността си за това внимание, мило отношение и оценка! Благодаря!

Всичките тези награди заедно, ще ги предам на:
Вили Конова (Изненадите на Мери Попинз),
Мариета (Когато готвенето стане страст),
Дими (Тайната на нашата вечеря)

Повечето кулинарни блогъри познават Еликсир. Тя е чудесен и мил човек, а блога й Кулинарен еликсир е място където обичам да се отбивам често. Който не е бил там, трябва непременно да поправи този пропуск.
Еликсир, сподели с мен тази награда:

Благодаря ти, Еликсирче - за жеста, за оценката, за приятелското отношение!
Предавам наградата на:
Катя (Кокошарник) и
The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

Елена, от чудесния блог Уверена в кухнята, ме зарадва с тази страхотна награда:

Благодаря ти, Елена за милия жест!
Предавам наградата на:
Тони (С мен в кухнята)
и Ива (Самодивска омая)

На Жани от много интересния и уютен блог Даровете на Гея, трябва да благодаря за тази сладка, предизвикваща усмивки и добро настроение, награда :) Кой не би и се зарадвал. Колкото и пъти да я получа все ще и се радвам много:

Благодаря ти, Жани! Въпреки че сравнително скоро открих блога ти, вече те чувствам като стар, а не нов приятел в блогърското семейство.
Тази награда ще предам на чудесния блог Истории от фурната, който открих наскоро.

Моля да ме извините, ако съм объркала нещо или съм пропуснала някой жест на внимание, не е нарочно, старая се да следя всичко. Да си призная, не винаги имам толкова време, колкото ми се иска за разходка из всичките си любими виртуални кътчета. Но искам да ви кажа, че сред вас се чувствам страхотно! Благодаря ви!

Малинова торта за рождения ден на моя баща

2011-09-01T00:45:00.001+03:00

Тази торта правих за рождения ден на моя баща. Да е жив и здрав! Обичам го много! Той ме е научил на толкова неща и продължава да ме учи. Сега, когато и аз имам деца, струва ми се, че го разбирам много по-добре, разбирам постъпките му срещу които съм се бунтувала като дете и тинейджър, разбирам и израза, че за родителя детето си остава винаги дете, независимо на колко години става.
Тортата е най-малкото, което мога да направя за теб, татко, а ми се ще да направя много повече!

Малинова торта

Продукти:

За блата:

150 гр. брашно,
2 с.л. (с връх) какао,
1 бакпулвер,
150 гр. захар,
1 ампула ванилова есенция,
4 яйца,
2 с.л. сироп амарето (или ликьор амарето, или 1 ампула есенция амарето),
150 гр. масло

Тази доза е за един блат (тортена форма от 26 см.), който след изпичането се разрязва хоризонтално на две платки. Моят замисъл беше за торта с четири платки и затова изпекох 2 блата, съответно от двойна доза продукти. Тортата обаче, така щеше да стане много голяма, затова използвах само три от платките.

За крема:
пресни малини (аз сложих и малко къпини за по-цветно и ароматно),
1 кутия (500 гр.) маскарпоне,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
125 г. крема сирене,
пудра захар на вкус,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За малиновото желе, за украса на борда на тортата:
400 гр. малини,
4-5 с.л. захар,
1 ч.л. желатин

Малини за украса на тортата (можете да си прибавите и къпини или боровинки за по-красиво, ако желаете)

За да приготвите блата, първо подгответе тортената форма, като намажете с олио дъното и стените. После, изрежете от хартия за печене кръг и застелете дъното на формата.
Загрейте фурната на 180 градуса.
В купа, смесете пресятото брашно, какаото и бакпулвера.
В друга купа разбийте яйцата, захарта и ванилията на пухкав крем.
Разтопете маслото (трябва да бъде течно, но не горещо), най-лесно е с микровълновата фурна. Прибавете към него аромата амарето (сироп, ликьор или есенция, което предпочитате).
Съединете внимателно смесите в единна текстура. Действа се с дървена лъжица, а не с миксер, като към яйчената смес постепенно добавите брашняната и накрая маслената.
Изсипете сместа във формата, загладете и печете на 180 градуса около 25-30 минути (за да е готово, дървено шишче боднато в блата, трябва да излезе сухо, без полепнало тесто).
Сложете блата да изстине върху решетка.
Когато изстине разрежете хоризонтално на две. Ще получите две тортени платки. Ако искате тортата да е с повече. Ще трябва да повторите дозировката и процедурата :)
За да приготвите крема разбийте с миксер маскарпонето, крем сиренето, сметаната и толкова пудра захар, колкото прецените, според предпочитанията си за сладост. При добавянето на захарта, имайте предвид, че и блатовете на тортата са сладки, така че дозирайте внимателно. Ще се получи гъст крем. На стайна температура той леко се разлива, но прибран в хладилника стяга.
Сложете желатина в съдинка, залейте го с 80 мл. студена вода, изчакайте да набъбне. Сложете го на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори. Изсипете го при тортения крем и разбъркайте много добре.
Приберете крема в хладилника. Когато започне леко да стяга, но не е стегнал напълно, пристъпете към сглобяване на тортата.
Сложете в тортената чиния тортен ринг, поставете в него първия блат. Върху блата наредете пресни малини, залейте с част от крема. Поставете втория блат и повторете процедурата. Поставете третия блат, намажете с остатъка от крема.
Сложете тортата в хадилник за няколко часа, докато стегне напълно крема.
Ако желаете много сочна торта може леко да сиропирате блатовете. На мен ми харесва без сиропиране, достатъчно добре се получава, но е въпрос на вкус.
След като крема стегне, извадете тортата и отстранете тортения ринг.
Украсете с пресни малини отгоре.
Тортения борд отстрани може да украсите пожелание. Може да го намажете с малко разбита сметана, така цялата торта отвън ще е бяла с акцент върху червените малини отгоре. Аз избрах да намажа отстрани с приготвено от мен желе от малини. Прави се по следния начин: в тенджерка изсипете измитите малини, прибавете 3-4 с.л. захар и сложете на слаб котлон. Когато започне да ври, бъркайте и мачкайте сместа, докато малините станат на каша и захарта се разтопи напълно. Оставете за 2-3 минутки на котлона леко да поври при непрекъснато бъркане. Отстранете от котлона. Прецедете през цедка, за да остстраните семенцата. В полученото горещо желе (сместа трябва да е леко гореща, но в никакъв случай не вряла), сложете 1 ч.л. желатин и разбъркайте много добре. Оставете да изстине, приберете в хладилник. Когато почти напълно се желира, намажете тортата отстрани и я приберете в хладилник.

Получава се чудесно съчетание от вкусове - какаови блатове с амарето аромат, крем маскарпоне и малини.

Ще поднеса моите извинения за качеството на снимките този път, особено тази с отрязаното парче. Снимах набързо, при лоша светлина и на неподходящо място, но ми беше неудобно на партито всички да ме чакат, а аз да правя прецизна фотосесия :))

Патладжани по комаски и приказното езеро Комо (1-ва част)

2011-08-28T10:35:00.005+03:00

Много ми беше трудно да започна този разказ, предполагам защото е трудно да описваш красотата, тя просто трябва да се възприема с всички сетива и да й се наслаждаваш. Но ще се опитам все пак да облека с думи тази приказка - приказката за езерото Комо и добре, че помощници ще ми бъдат снимките :)

Ще има разбира се и рецепта. Проблема пък с нея беше, че комаската кухня и като цяло - голяма част от ломбардската, се оказа трудна за интерпретация на родна почва, по причина, че все някой продукт от рецептите трудно или никак не се намира в България. Разбира се, можех да се измъкна с едно ризото по милански или пък котлет "Миланезе", ама когато се заинатя се инатя здраво :)) Накрая намерих рецепта, която е със съвсем достъпни за нашата страна продукти и много вкусна. Но за рецептата после, сега се връщам на разказа в картинки :)
Както вече сте разбрали, целта на нашето пътуване беше една от най-северните италиански области - Ломбардия. По точно, тя се намира в северозападна Италия - главният град е Милано и населението на областа е над 9 млн. души. Това е индустриално най-развития район на страната, някои го наричат мотора на италианската икономика.
Планът беше, да посетим за един ден Милано, където да видим "Тайната вечеря" на Леонардо и великолепната катедрала, да отделим последния ден от нашето пътуване на град Бергамо (чието летище ползвахме за пристигане и връщане) и цялото останало време да посветим на провинция Комо.
Пътят от летището в Бергамо до Комо мина неусетно, този район е толкова гъсто населен, че края на едното селище е начало на следващото, почти не видях по-голямо отстояние, макар че вероятно има, просто не беше по нашия маршрут :)
Пристигнахме в градчето (с население около 84 хил души), настанихме се в хотела, излязохме на балкончето и видяхме ето това:

Сутрин много рано,когато още беше сумрачно и лампите светеха, същата гледка придобиваше един особен чар - толкова спокойно, тихо и прекрасно. Най-силно ме пленяваха тези отражения във водата:

Ако човек тръгне из централната част на града, ще се разхожда по улички, като тази:

и ще види красиви кътчета, като това:

Ще може да разгледа и катедралата, която е създадена през 1396г., а конструкцията й е завършена през 1740г. и представлява съчетание на готически, романски и ренесансов стил.

Това е предната фасада, но отзад изглежда съвсем различно и това може да се види на панорамната снимка:

Комо е много красив гледан отгоре. Снимката направих от Брунате - малък град, кацнал на върха на хълм над Комо и езерото, отстоящ само на 3 км. от тях:
До това градче се стига с нещо средно между мини влакче и лифт, което италианците наричат "фуниколаре", катерещо стръмния хълм право нагоре. За жалост, беше в ремонт, така че не можахме да се качим на него. Но най-неочаквано, това стана причина за друго интересно преживяване. За да стигнем до Брунате, трябваше да се качим на миниатюрно автобусче, което с неизброимо много завои се закатери нагоре. Пътят се оказа доста тесен, завоите остри, а видимостта на места абсолютно никаква. Всеки път преди да влезе в поредния завой, шофьорът предупреждаваше насрещните автомобили с клаксона, така че, пътуването премина в едно непрекъснато весело бибиткане.
Изкачването си заслужаваше не толкова за панорамната гледка (макар че тя е забележителна), колкото заради нещо от значение за нас. Вижте тази къща:

Прозорецът, долу на първия етаж, от ляво е на стаята, в която е починал на 28 май 1912г. поетът Пенчо Славейков. Откъм улицата (там където виждате двете саксии) на стената на къщата стои паметна плоча:

Преставам да говоря за Комо и близките околности (макар, че мога още дълго), защото съм едва в началото, а разказа за езерото тепърва предстои.
Лаго ди Комо (Lago di Como) е езеро с ледников произход, доста голямо е (площ от 146 km²) и е едно от най-дълбоките в Европа. По него плават яхти, корабчета, лодки и видях дори парно параходче, което разхожда туристи, но работи само през уикенда и само през някои от летните месеци.
Езерото е прочуто с великолепните си вили, потънали в зеленина. Много от тях имат наистина впечатляващи градини. Това е доста романтично място, което настройва мечтателно и влиза в сърцето на човек. Някои гледки са толкова красиви, че ти се струват направо нереални и се чудиш това картичка ли е или наистина е пред очите ти.

Езерото може бързо да мени своето лице и аз имах късмета да се насладя на различните му превъплъщения.
Може да го видите слънчево, жизнерадостно и заслепяващо очите:

Може да бъде и някак призрачно, сумрачно и величествено, но не загубва и частичка от чара си, напротив действа направо омагьосващо:

Не мислих, че ще се радвам на дъждовен ден, като турист, но този случай направи изключение. Въпреки, че помърморих на съпруга си заради мокрите си крака и че някои от вилите са затворени за посещения поради дъжда, не след дълго започнах да се наслаждавам на гледките - как езерото променя цвета си, как бреговете се губят в мъгла, как тревата и дърветата придобиват наситено зелен цвят.
Сега някой сигурно ще си помисли, добре де, какво им е толкова на тези вили, че в дъжд и пек (изгорях на слънцето, освен че газих във вода), разни ентусиасти като нас не се спират, а щъкат с усмивки на лица и фотоапарати в ръце. Ето сега ще ви покажа защо. Първо, се озоваваме пред вила "Карлота" ( Villa Carlotta):

Вилата е построена през 1690г. за милански търговец на име Джорджо Клеричи.После е продадена на Джанбатиста Сомарива, който бил неаполитански политик и банкер. През 1843г. е купена от принцеса Мариане от Насау, като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, именно нейното име носи вилата и до днес.
Тя е отворена за посещения и може да се разходите както вътре, така и сред великолепните градини. Казвам градини, защото разнообразието е голямо. Има градина в италиански стил, с фонтан и статуи, бамбукова градина, рододендронова градина, градинка с азалии, градинка с камелии и дори тропическа, при това далеч не ви изреждам всичко. Ето малко снимки от това прекрасно място:

С неохота напуснах това красиво място, за да се запътя към следващото - вила "Балбианело". Но от нея останах два пъти по-впечатлена:

Историята на тази вила е много интересна, Ще разкажа още и за нея и за други неща, но в следващата публикация, така че ще има част втора :)
Колкото и да се старах, снимките отказват да се качат в блога в по-голям размер, така че ако искате да ги видите уголемени, просто кликвайте върху тях.

А сега, рецептата:

Патладжани по комаски (Melanzane alla comasca)

Продукти:

4 патладжана,
около 200 гр. кайма,
1 яйце,
настърган кашкавал,
около30-тина гр. чисто масло,
2-3 с.л. галета,
сол,
черен пипер,
за сос бешамел: 600 мл. прясно мляко, бучка масло, 2 с.л.(с връх) брашно,сол, щипка индийско орехче

Нарежете патладжаните на половина, издълбайте ги внимателно, подправете със сол и ги поставете с отвора надолу да постоят около 15-тина минути, за да изтече горчивия сок. След това ги измийте и подсушете.
Пригответе сос бешамел, като разтопите маслото на огъня, сложите брашното да се запържи и после постепенно, при непрекъснато бъркане добавяте прясното мляко, като внимавате сместа да не стане на бучки. Подправете със сол на вкус и щипка индийско орехче и оставете на слаб огън соса, бъркайки непрекъснато, докато придобие гъстотата на крем супа.
Оставете бешамела да изстине. След това прибавете каймата, яйцето, настъргания кашкавал (аз прибавих освен кашкавала и 2 с.л. настърган пармезан), сол и черен пипер на вкус. Разбъркайте сместа много добре. Ако желаете, може да добавите и малко от издълбаната част на патладжаните, нарязана на дребни кубчета.
Напълнете патладжаните със сместа. Поставете ги в тава.
Сложете върху напълнените патладжани много тънки резенчета масло, поръсете ги с галета.
Сложете съвсем малко вода на дъното на тавичката.
Печете патладжаните на 180 градуза за около 30-40 минути. Те трябва да образуват златиста коричка.

Една салата, едно запознанство, две награди и анонс

2011-08-16T23:45:00.010+03:00

Малко странно заглавие, нали?
С него обаче, искам да ви кажа, че се върнах, да благодаря за прекрасен подарък и две награди и да направя един анонс, а да - и нещичко да напиша за салатата разбира се, все пак това е кулинарен блог :).
Доста неща накуп, затова и заглавието е дълго. В замяна на това, се надявам публикацията да излезе кратка. Честно да ви призная, още съм в мноооого ваканционно настроение. Изкарах си прекрасно, върнах се отпочинала, макар и с леки здравословни неволи, направих (дръжте се да не паднете) над 1200 снимки, видях чудни красоти, за които скоро смятам да ви разкажа в нещо, като своеобразен пътепис. Спокойно, нямам намерение да показвам всичко наснимано и всъщност това е анонса, който смятах да направя :))

С огромно удоволствие, минавам на много приятна тема. Точно преди почивката, се запознах с една вълшебна самодива, която иначе познавах само виртуално :)
Както и предполагах, Ива е много чаровна и интересна жена, прекрасен събеседник и е истинско удоволствие общуването с нея. Тя беше невероятно мила и ме изненада с прелестен подарък, изработен от самата нея. Снимката не предава и една трета от действителната красота на бижуто, но по-важното е, че то е направено, заредено и подарено с много хубаво чувство и поради това е истински ценно за мен.

Иве, много се радвам, че се запознахме. Благодаря ти още веднъж, от цялото си сърце за прекрасния жест!

Искам да изкажа благодарност и към две други дами - Жани (Даровете на Гея) и Габи (Авантюристично в кухнята) за жестовете на приятелство и наградите, с които ме дариха.
Тази награда за приятелство е от Жани (Даровете на Гея)

Другата награда, също за приятелство - "My friend in the kitchen", от Габи (Авантюристично в кухнята), не успявам да прикача като картинка, но й се радвам не по-малко :)

С радост, ще предам двете награди на:
Дани (Музика за свободното време),
Мира (Малки неща),
Илиана (Щъркелово гнездо),
Мария ( Цветно... с пепеляшка)
Това са прекрасни дами, с прекрасни блогове, които си заслужава да посетите.

Накрая пристъпвам към салатата. Тя е нещо много простичко, бързо за приготвяне, леко и здравословно.

Салата с домати, рукола и три вида маслини

Продукти:

4-5 домата,
връзка рукола,
глава лук (бял или червен),
10-15 маслини (моя избор - черни, зелени и кафява каламата),
сол и черен пипер на вкус,
1 с.л. лимонов сок,
1 с.л. балсамико,
2 с.л. зехтин

Измийте, подсушете и сложете руколата в салатна чиния.
Обелете доматите. Това ще стане много лесно, ако направите следното: сложете в тенжерка на котлона вода да заври, пригответе отделно купа с ледено студена вода, потопете домата във врялата вода, пребройте до три, извадете и веднага потопете в ледената вода, след това обелете доматите, люспите ще се отделят лесно.
Нарежете доматите и ги прибавете в купата.
Обелете лука, нарежете го на тънки шайби и го прибавете към руколата и доматите.
Добавете маслините.
В малка купичка смесете зехтина, лимоновия сок, балсамикото, сол и черен пипер на вкус. Разбийте енергично с вилица или телена бъркалка, докато се смесят много добре.
Непоследствено преди сервиране залейте салатата с дресинга.

** Ако желаете, може да дообогатите вкуса на салатата, като прибавите нарязано на кубчета сирене фета или леко запечено на грил-тиган козе сирене, или пък моцарела - изборът е според индивидуалните предпочитания.

Е, не стана много кратко, както се надявах, но пък съм удовлетворена. Благодаря на всички, които са имали търпение да изчетат :)

Студена торта с горски плодове и награди /Torta fredda di frutti di bosco

2011-07-31T03:12:00.005+03:00

Днес освен рецепта за торта, ще има и чудесни награди. Така ще мога в прекрасно настроение да ви кажа довиждане за известно време, защото "Кулинарно приключение" излиза в кратка ваканция :) Няма да се бавя много, скоро ще се върна, защото някои рецепти чакат ред да се появят и някои впечатления чакат да бъдат разказани.
Започвам с тортата. Тя си е всъщност вариант на чийзкейк без печене. Когато споменах в предходна публикация, че не съм приключила с чийз рецептите и ще има още, съвсем не се шегувах :)
Поводът да направя чийз тортата преди няколко дни, беше рождения ден на моят съпруг, който е любител на този вид десерти.

Продукти:

около 600 гр. плодове - ягоди, боровинки, къпини, малини,
100 гр. кристална захар,
1 к.ч. вино Марсала,
600 гр. рикота (или българско крем сирене, но ако заместите вкусът ще се промени малко, с рикотата десерта става по-лек),
пудра захар на вкус,
ванилия,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
20 гр. желатин (2 пак.х 10 гр.),
около 100 мл. студена вода,
250 гр. бишкоти савоярди,
110-120 гр. масло

Пригответе си тортена форма със свалящ се борд, като намаслите добре дъното и стените с олио и застелете дъното с хартия за печене.
Почистете и измийте плодовете. Отделете си от тях за украса на тортата. Останалите сложете в купа, поръсете ги със 100 гр. кристална захар и вино Марсала и ги оставете в хладилника за 20-30 минути.
Смелете в блендер бишкотите. Сложете в купа, прибавете размекнатото на стайна температура масло. Претривайте с пръсти, докато се смесят и се образуват маслени трохи. Сложете от бисквитената смес равномерно по дъното на тортата и притиснете силно с пръсти или дъното на лъжица, за да се уплътни добре. Приберете в хладилник.
Сложете рикотата в купа, прибавете ванилията, сметаната, пудра захар на вкус и с пасатор пасирайте до еднородна смес.
Накиснете желатина в студената вода да набъбне. Сложете на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори (не позволявайте да завира, защото няма да може да желира). Оставете да поизстине. Когато стане топъл, но не горещ, прибавете към сместа с рикотата и разбъркайте добре.
Отцедете плодовете и ги прибавете към сместа, разбъркайте внимателно.
Изсипете сместа в тортената форма, върху бисквитената подложка. Приберете в хладилника.
Когато тортата е наполовина стегнала, украсете с останалите плодове. Приберете в хладилника до пълно стягане на тортата.
За да извадите готовата торта, с тънък нож, който мокрите във вода, много внимателно помогнете за отделянето от стените на формата. После, разкопчайте тортения ринг и внимателно, за да не натрошите бисквитената подложка, плъзнете в тортена чиния.

* рецептата е адаптирана от Аcademia Вarilla

Сега с огромно удоволствие минавам на темата с наградите :)
Последните дни получих не една, а доста повече награди. Приятели, които ми ги дарихте, благодаря ви от сърце, защото ми дадохте не само награда, а дар от приятелство, усмивки, удовлетворение, настроение и много вдъхновение. Благодаря!
На свой ред, предавам този дар нататък :)

Първата награда е една огнена усмивка и идва от Марта и чудесния й блог "Драскотини". Благодаря ти, Марта!

Мисля, че тази награда много приляга на:
Миро (Spell words),
Лара (Безсъници),
Лина (l is for lina .),
Таня (Аз готвя...една кулинарна авантюра)
Обичам да се отбивам в техните блогове и ако надникнете, може би ще разберете защо :)

Втората награда е от Катерина (Наслада с Катерина). Тази награда много ме развълнува, трогна и ми донесе огромно удовлетворение. Причината е в думите на Катерина, че моя блог е един от тези, които я вдъхновяват. Искрено се радвам, че публикациите въздействат така на някого, че съм могла да бъда полезна.
Благодаря ти, Катерина от цялото си сърце!
Твоето доверие, отношение и жест ме подтикнаха да създам една нова награда - "Сладко вдъхновение" :

Ще я подаря на блоговете, които и мен ме вдъхновяват. Много са, невъзможно е да изредя абсолютно всички, но съм сигурна, че тази награда по собствени пътища ще стигне до останалите :)
Наградата "Сладко вдъхновение" давам на :
Диди (Опитайте)
Дими (Тайната на нашата вечеря)
Руми (Something)
Ина (Ossigeno)
Пепи (Храна за мойте канибали)
Драго (Вкусни моменти)
Мина (Angelloves cooking)
Ева (Eva Toneva-Food Styling & Photography)
Еликсир (Кулинарен еликсир)

Третата награда е от Габи (Авантюристично в кухнята) и е толкова весела и слънчева, че не може да не предизвика усмивка :)

Нея ще споделя, с няколко човека, чиито блогове следя отскоро, но с огромно удоволствие:
Мони (Магия с Мони /Kochzauber),
Мъх (Горски мъх),
Жани (Даровете на Гея)

Сега вече, с удовлетворение мога да изляза в малка ваканция. Съвсем скоро се връщам, а дотогава ви пожелавам хубави летни дни, приятели!

Мини чийзкейк с френско грозде

2011-07-20T02:08:00.001+03:00

Преди два дни обхождах сергиите на пазара за плодове и зеленчуци и на едно място видях прекрасно френско грозде. Трябва да ви кажа, че от дете обичам много този плод. Дядо ми отглеждаше няколко храста от по-редкия у нас вид - бяло френско грозде, нападах го направо от храста :)) От години не съм попадала на такова, но и червеното, което си харесах свърши прекрасна работа. Вкусът му е сладко-кисел и леко тръпчив, което го прави изключително подходящо за...чийзкейк :)
Този път, заради горещината навън, чийзкейка е без печене, малко по-необичаен и освен това ми хрумна, слоя отгоре да не традиционното сладко, а плодово желе.
Получи се много лек и свеж десерт, съчетанието на продукти се оказа доста успешно.
Приготвянето изобщо не е трудно, само се изисква време и търпение за желирането на слоевете.

Продукти:

За подложката:
100 гр. бисквити,
50 гр. бишкоти савоярди,
80 гр. масло

За белия слой:
250 гр. рикота (или крем сирене),
200 гр. заквасена сметана,
пудра захар на вкус,
ванилия,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За желирания слой:
500 мл. сок (в моя вариант е от вишни),
3 с.л. кристална захар,
1 пакетче (10 гр.) желатин,
150 гр. измито и почистено от дръжките френско грозде

Смелете бисквитите и бишкотите с блендер на фини трохи.
Смесете с мекото масло.
Разпределете сместа в силиконови форми за мъфини и притиснете с пръсти или дъното на лъжица много добре, за да се уплътни.
Сложете рикотата (или крем сиренето) в купа, прибавете заквасената сметана, ванилията и пудра захар. Количеството на захарта е според предпочитанията за сладост, затова не уточнявам. Миксирайте сместа с пасатор до еднородна консистенция.
Залейте желатина с 80 мл. вода и го оставете да набъбне. После го сложете на водна баня на котлона (много слаб огън) и бъркайте докато се разтвори (не трябва да завира иначе няма да може да желира). Оставете желатина малко да изстине и когато стане топъл, но не горещ, го прибавете към крема.
Разбъркайте много добре.
Разпределете крема във формичките върху бисквитената подложка.
Приберете в хладилник, за да стегне.
В това време, загрейте на слаб котлон сока и захарта и бъркайте, докато захарта се разтвори, не е нужно да завира, а само да се сгорещи. Изсипете желатина в много топлия сок и бъркайте, докато се разтвори. Оставете да поизстине и приберете в хладилник.
Когато сока започне да се желира, но още не е стегнал, разсипете във формичките върху белия слой и сложете зрънца от измитото и почистено от дръжките френско грозде.
Приберете в хладилник до пълно стягане на плодовия слой.

Кайсиеви чийзкейк мъфини

2011-07-16T11:55:00.003+03:00

Времето на кайсиите е в разгара си, така че може да се възползваме максимално. Този плод е не само вкусен, но и изключително полезен. Плодовете са богати на витамини, като: витамин С ( близо 13 мг%), провитамин А; витамин В1, витамин РР, както и на минерални соли: калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Консумирането им натюр е здравословно, но не пречи понякога човек да се разнообразява и с нещо друго, стига разбира се, да не прекалява :)
Предлагам ви тези мъфини, надявам се да ви харесат :)

Кайсиеви чийзкейк мъфини

Продукти:

350 гр. брашно,
1 бакпулвер,
140 гр. кафява захар,
около 1 с.л. настъргана портокалова кора,
1/2 ч.л. (равна) сол,
2 яйца,
250 прясно мляко,
85 гр. разтопено масло

за пълнежа:
175 гр. меко сирене (например, крем сирене),но на мен ми дойде много, може би 150 гр. ще е достатъчно
3 с.л. кафява захар,
3-4 кайсии

за намазване отгоре: кайсиев конфитюр или желе

Загрейте фурната на 180 градуса.
Подгответе формичките за мъфини, като сложите вътре хартиените кошнички.
Пригответе пълнежа, като измиете кайсиите и ги нарежете на парченца. В купичка сложете мекото сирене и 3 с.л. кафява захар, разбъркайте, за да се смесят.
Смесете в купа пресятото брашно,захарта, бакпулвера, солта и настърганата портокалова кора.
В друга купа сложете яйцата, леко разбити с вилица и млякото. Смесете с маслото, то трябва да е стопено, но не и горещо. Внимателно смесете течните със сухите съставки, като не бъркате прекалено много, защото мъфините ще станат твърди. Достатъчно е брашното да се поеме от течните съставки.
Сложете във всяка от формичките лъжица от кейковата смес, после чаена лъжичка от пълнежа със сирене и едно-две парченца плод. Завършете, с още малко от кейковата смес. Формичките се пълнят не повече от 2/3 от обема.
Печете около 15 минути, докато се надигнат добре и станат златисти отгоре.
Извадете от фурната и след 1-2 минути изкарайте мъфините от формите и ги сложете да изстинат върху решетка.
Докато са още топли намажете с кайсиев конфитюр.

* Рецептата е адаптирана от книжката "101 cakes & bakes" на британското "Good Food", като оригинала е с ягоди, така че съвсем спокойно може да си ги приготвите и с този плод.

Постно прясно зеле по рецепта на мама

2011-07-15T01:10:00.003+03:00

Ето това е една семпла рецепта, която много, много обичам. Лятото винаги я приготвям и винаги се носи прекрасен аромат - не само на вкусно ястие, а и на спомени от мамината кухня и детските години. Това се случва всеки път, когато готвя по някоя от нейните рецепти.
Да е жива и здрава мама, до ден днешен, когато се случи да си хапна нещо приготвено от нея ми е много вкусно. Моите ястия, никога нямат вкуса на нейните, дори и да изпълнявам рецептата й точка по точка. Предполагам, това е така, защото когато човек готви, без дори да усети влага част от индивидуалността си в храната :)

Продукти:

една малка зелка,
около 3-4 с.л. олио,
1 глава лук,
1 морков,
3-4 домата,
1-2 скилидки чесън,
1 ч.л.(с лек връх) червен пипер,
сол и черен пипер на вкус,
парче дафинов лист (големина, колкото възглавничката на показалеца ви),
лимонов сок или около 1/2 ч.л. лимонова киселина,
магданоз

Измийте и нарежете зелето на ивици.
Нарежете лука на ситно.
Сложете олиото в тенджера (изберете такава, в която ястията не загарят лесно) да се загрее на котлона и сотирайте лука, докато стане "прозрачен".
Прибавете нарязаното зеле. Аз го прибавям на два или три пъти. Слагате част от зелето, оставяте за 1-2 минутки, разбърквате добре, после прибавяте следващата част, пак разбърквате добре, отново оставяте за 1-2 минутки и отново разбърквате. Прибавете около 1 кафяна чашка вода и дафиновия лист, похлупете (но не напълно) тенджерата и оставете зелето да се задушава на слаб огън. Отвреме навреме разбърквайте. Ако е необходимо може да добавяте и по малко вода, но зелето обикновено си пуска, така че едва ли ще се наложи. След около 15-тина минути прибавете червения пипер, сол на вкус и скилидките чесън нарязани на "Филийки".
Докато зелето продължава да се вари, настържете доматите на ренде, като отстраните люспите, които остават накрая. Нарежете моркова на малки кубчета.
Прибавете моркова и доматите към зелето и разбъркайте. Отстранете дафиновия лист.
Обикновено прясното зеле сладни и не на всички им допада този сладък вкус, може да компенсирате с прибавяне към яденето на лимонова киселина или изцеден лимонов сок. Но това трябва да стане след като сте сложили доматите, те накиселяват и едва след тях ще може да прецените колко лимонена киселина или лимонов сок да прибавите. Конкретното количество е вече въпрос на вкус, но все пак внимавайте да не прекалите.
Оставете да ври до готовност. Десет минути преди да е готово, прибавете черен пипер на вкус.
Когато зелето е готово, отстранете от огъня, прибавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте.

Телешки скалопини с лимонов сос

2011-07-10T01:50:00.005+03:00

Скалопините са едно от най-често срещаните secondo в италианската кухня.
Те представляват много тънко нарязани парчета месо (най-често то е телешко, но може да се направят свински и дори пилешки скалопини), които се овалват в брашно и се сотират в силно сгорещена мазнина, като накрая се сервират със сос.
Ястието има най-различни вариации - с гъби, с "Марсала", с бяло вино, с лимон и т.н.
Приготвя се много бързо, вкусно е и може да изглежда доста елегантно. Става както за бърза вечеря вкъщи, така и за посрещане на гости. Обаче, уловката в цялата тази прелест е да намерите крехко телешко месо, което в България си е подвиг :)
Имах късмет днес да попадна на чудесно телешко. С половината от него съпругът ми направи чудесна супа гулаш, а аз се възползвах от останалата част, за да приготвя скалопини с лимонов сос :)

Продукти:

за 4 порции

около 600 гр. крехко телешко месо,
2 с.л. зехтин,
около 40 гр. масло,
няколко супени лъжици брашно (за овалване на месото),
черен пипер,
щипка сол

за лимоновия сос:
около 200 мл. бяло вино,
около 200 мл. пилешки или телешки бульон,
около 1 с.л. настъргана на едро лимонова кора,
около 50 гр. масло,
1 с.л. (с връх) брашно,
лимонов сок,
сол и черен пипер на вкус,
няколко стръка магданоз

Телешкото месо се нарязва на много тънки резени (дебелина около 4-5 мм.).
Няколко супени лъжици брашно се смесват в чиния с черен пипер и щипка сол. Не се изкушавайте да солите месото или да слагате повече от щипка в брашното, от солта телешкото месо се стяга и става жилаво. може да си направите лимоновия сос, с който ще залеете месото при сервиране достатъчно солен или пък да си посолите скалопините, след като минат термичната обработка.
Резените месо се овалват в брашното и се потупват лекичко, така че да падне излишното.
В дълбок тиган с незалепващо покритие се загряват зехтина и около 40 гр. масло. Месото се сотира на силен огън за около 3-5 минути от всяка страна. На мен ми бяха достатъчни 4 минути на страна. После се изважда и се оставя върху домакинска хартия, за да попие излишната мазнина.
В същия тиган, към останалата мазнина, прибавете бялото вино и оставете на тих огън около 5-8 минути, докато виното се редуцира повече от половината.
Сложете 1 с.л. брашно в купичка и постепенно сипвайте от бульона, като бъркате непрекъснато, докато се получи рядка кашичка. За това ще ви трябва около половината бульон. Сипете кашичката и бульона, който ви е останал в тигана при виното, прибавете лимоновата кора, сол, черен пипер на вкус и оставете за 3-4 минути на котлона, като разбърквате често, за да не се образуват бучки. Изгасете котлона и прибавете в горещия сос маслото, нарязано на малки парченца и лимонов сок на вкус(при мен около 3-4 с.л.). Маслото трябва да се разтопи, но соса не трябва да завира. Накрая прибавете и нарязания магданоз.
Сервирайте, като поставите 2-3 скалопини на порция, залеете със сос и оставите за 2 минути преди да поднесете.
Сервира се топло.

Кростата с череши

2011-07-06T18:00:00.010+03:00

Няма да се изненадате предполагам, че отново ще показвам италианска рецепта :))
На нас кростатата много ни допада, пък и лесно се приготвя, а и вариантите й са много. Тази е с череши и пълнеж от рикота. Времето на черешите е към края си, но всъщност, те могат да бъдат заменени и с друг плод - ягоди, кайсии, сини сливи и защо не грозде например. Единия път, когато бях решила да я приготвям, в магазина бяха свършили рикотата, заместих я с кутийка сирене котидж (150 гр.) и едно пакетче българско крем сирене 125 гр., които смесих със сметаната, пудра захар, ванилията и яйцето както е по рецепта, получи се също много добре, макар и леко по-различно. Винаги се удивявам как човек може да импровизира, приготвяйки храната, да променя съставките и да получава различни вариации.
Тази кростата много се доближава до варианта на клафути с вишни, който скоро ни представи Мира ("Малки неща") Вижте нейната рецепта, определено заслужава специално внимание. По мое мнение, вкуса на кростатата напомня малко на чийзкейковете с печене, докато клафутито ще има по-деликатен и лек вкус. Мисля, че и двете рецепти си имат своите достойнства :)
Ако решите да приготвите тази рецепта, да ви е сладко!

Рецептата за "Crostata farcita" е адаптирана от книжката "Biscotti e dolci con la frutta" от поредицата "Antiche Ricette"

Продукти:

250 гр. брашно,
120 гр. кристална захар,
135 гр. масло на стайна температура,
настърганата кора на 1 лимон,
щипка сол,
3 яйца,
300 гр. рикота,
100 мл. течна неподсладена готварска сметана,
50 гр. пудра захар,
1 капсула ванилия,
300 гр. череши

Сложете пресятото брашно в купа. Прибавете кристалната захар, щипка сол и настърганата лимонова кора. Направете кладенче в средата и сложете едно яйце и един жълтък, прибавете маслото и започнете да претривате сместа с пръсти докато съставките се смесят, тогава леко премесете, за да се получи гладко тесто.
Увийте тестото във фолио за свежо съхранение и го приберете в хладилника за 30-40 минути.
В това време, почистете черешите от костилките.
За да приготвите пълнежа, сложете в купа рикотата, прибавете 1 яйце + един яйчен белтък, пудрата захар, ванилията, сметаната и бъркайте докато се получи еднородна консистенция.
Намажете форми с мазнина, разтелете тестото по дъното и стените като внимателно разтегляте и притискате с ръце. Работете бързо, докато тестото все още е хладно и стегнато от престоя в хладилника.
Върху тестото изсипете от пълнежа и наредете отгоре череши.
Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна около 30 минути.
Оставете да се охлади. Трябва да изстине напълно преди консумация.
Най-вкусна според мен е когато след като изстине се прибере за около час в хладилника. Стига, разбира се, да можете да изчакате толкова :)

** От дозата излизат - една 18 сантиметрова тарта и две мини тартички с диаметър 10 см., ако са кръгли, моите са сърцевидни.