неделя, 29 януари 2012 г.

Тройно шоколадови мъфини



В петък, дъщеричката ми се примоли за нещо шоколадово и даже донесе една от моите готварски книги, отворила на точната страница, с това което иска :)) Как да не запретне ръкави човек, тригодишните могат да бъдат много убедителни, когато желаят нещо :)) Друг е въпроса, че гледам да огранича шоколада, така че приготвям сравнително рядко подобни калорийни бомби. Тези мъфинки обаче, ще са радост за шокохолиците, предвид завидното съдържание на шоколад в тях.

Тройно шоколадови мъфини

Продукти:

250 гр. брашно,
20 гр. какао,
1 пакетче бакпулвер (2 ч.л.),
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат,
90 гр. млечен шоколад,
90 гр. бял шоколад,
90 гр. черен шоколад,
2 яйца, леко разбити с вилица,
290 мл. течна, неподсладена готварска сметана (животинска, а не растителна),
85 гр. кафява захар "мусковадо",
85 гр. меко масло

Загрейте фурната до 180 градуса.
Подгответе формичките за мъфини, като във всяка поставите хартиена капсулка.
Нарежете шоколадите на малки парченца.
В купа смесете пресятото брашно, какаото, бакпулвера, содата и нарязания на парченца шоколад.
В друга купа смесете заедно леко разбитите с вилица яйца, сметаната, разтопеното масло (не трябва да е горещо) и захарта и объркайте добре.
Прибавете течните съставки към сухите, като разбърквате с дървена лъжица. Целта е да се смесят, но не трябва да преразбивате тестото, а само бъркате леко, докато брашното се поеме.
Разпределете сместа във формичките.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 20 минути.
Оставете мъфините във формичките за 15 минути, после ги извадете и ги оставете да изстинат върху решетка.

* Рецептата е адаптирана от книжката " Good Food, 101 cakes & bakes", BBC BOOKS

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Минестроне



Вън е студено, духа силен вятър и вали сняг, какво по-хубаво тогава, от вкусна топла супичка в мразовития ден. Тъй като моят съпруг е на определен хранителен режим, супата е зеленчукова или по-точно италианската "Минестроне".
Минестроне е богата зеленчукова супа, която може да срещнете в безброй варианти. Зеленчуковото съдържание е различно в зависимост от съответния район в Италия и от сезона. Постоянно присъствие в супата имат главно лука, целината, морковите и боба, останалото зависи от сезонните зеленчуци и от това какъв вариант на рецептата ползвате. Има минестроне дженовезе, миланезе, ливорнезе, наполитана и т.н., а в Тоскана правят по-специален вид минестроне наречено la ribollita.
Много от вариантите на супата са вегетариански, но има и такива, които включват използването на месо - малки парченца свинско месо, панчета, или прошуто.
Въпреки всевъзможните варианти, има все пак и някои правила, например патладжана не е сред зеленчуците, които се включват в минестроне, също не се препоръчва и използването на зеленчуци с много силен аромат, който ще доминира над останалите, като пипера. Прибавките към супата също варират, в италианския юг слагат обикновено паста, на север прибавят по-често ориз, а в района на Тоскана - хляб.
Ето и рецептата, която използвах аз, но ви предупреждавам, че се получи количество за около 8 порции :

Минестроне

Продукти :

1 глава лук,
1 картоф,
1 морков,
1/2 малка глава целина,
около 200 гр. сварен зрял боб (може и от консерва)
около 300 гр. почистена, обелена от кората тиква (аз използвах тип "цигулка"),
2 малки тиквички (може да използвате и замразени),
шепа спаначени листа,
1/2 кафена чашка настъргани домати или доматен сок
3-4 с.л. зехтин,
около 100-150 гр. къса и дебела паста,
няколко стръка магданоз,
сол и черен пипер на вкус

за сервиране: настърган пармезан (опция)

Ако няма да използвате боб от консерва, добре е да го сварите предварително, като при варенето смените няколко води. За да го използвате за супата, трябва да е сварен, но да не е разкашкан.
Обелете картофа, измийте го и го нарежете на кубчета.Остържете моркова и го нарежете на кубчета. Обелете главата целина и нарежете и нея на кубчета. Нарежете тиквата и тиквичките по същия начин.
Изберете достатъчно голяма тенджера, загрейте зехтина и сотирайте в него ситно нарязания лук за 3-4 минути.
Прибавете картофа, моркова, целината и щипка сол и объркайте. Гответе ги около 10-тина минути, като разбърквате отвреме-навреме.
После прибавете тиквата и тиквичките, разбъркайте и гответе около 5 минути.
Накрая прибавете шепата спанак и настърганите домати (доматения сок) и боба.
Долейте в тенджерата гореща вода или бульон, така че да покрие зеленчуците.
Оставете супата да къкри на слаб огън около час, като разбърквате често. Целта е зеленчуците да омекнат добре и супата да стане гъста. При необходимост доливайте още вода.
Прибавете пастата и доварете супата толкова минути, колкото са необходими пастата да се свари, според указанията на опаковката. При необходимост добавете още вода, защото пастата допълнително сгъстява супата. Тук е момента да спомена, че пастата (мини пенне ригате), която използвах аз не е точния вариант, правилния вид е доста по-къса паста, но в момента нямах под ръка. Имайте го предвид, когато приготвяте вашето минестроне.
Когато е почти готова прибавете ситно нарязания магданоз, подправете с черен пипер и сол на вкус.
Сервирайте супата гореща, щом пастата се свари. Може да я подправите допълнително в чинията си с прясно настърган пармезан и зехтин. Супата може да се сервира и на стайна температура.

* Рецептата е адаптирана от книгата "500 италиански ястия, които непременно трябва да опитате", Валентина Сфорца, Книгомания, 2011



понеделник, 23 януари 2012 г.

Кейк с кестени



Още щом видях тази рецепта в италианското списание "Brava in cucina", знаех, че трябва да я направя.
Сладкишът се оказа много интересен като вкус. Всъщност, това е една по-особена вариация на много популярния в Италия сладкиш " Torta Margherita", кръстен на кралица Margherita di Savoia, съпругата на италианския крал Umberto I. Всъщност точно на нея е кръстена и прочутата пица "Маргарита", но това е друга история :) Ако искате да видите класическата версия на кейка, надникнете например ето тук, но из нета може да намерите купища рецепти.
Особеното в този негов вариант, който си харесах от пръв поглед, е използването на кестеново брашно и кестенов конфитюр. Проблема обаче, както може би се досещате, беше намирането на продуктите на родна почва :) Всъщност, много по-лесно намерих кестеновия конфитюр, но ударих на камък с кестеновото брашно, въпреки че обиколих всевъзможни магазини за здравословни храни в града. Ето защо, кестеновото конфитюрче отлежа в шкафа близо година, докато издиря брашното, добре, че конфитюрите си имат по-дълъг срок на годност :) Вече се бях отчаяла, когато дамите от чудесния магазин "Хатори" във Варна ми обещаха да го доставят специално за мен. Изказвам им сърдечна благодарност за отзивчивостта!
И така, когато се оказах щастлив притежател на 500 гр. френско кестеново брашно и на бурканче френски конфитюр от кестени, запретнах ръкави. Само се чудя защо ние не произвеждаме подобни продукти, не е да нямаме в България кестени? Стигнах, обаче, бързо до извода, че е въпрос на пазарно търсене. Във всички магазини, където питах за брашното ми задаваха въпроса какво ще правя с него. Явно, просто ние нямаме традиции за използане на кестените по този начин.
И сега, преди да ви е омръзнало да ми четете писанията, минавам на рецептата :)



Кейк с кестени

Продукти:

100 гр. масло,
100 гр. кафява захар демерара,
150 гр. кестеново брашно,
50 гр. бяло пшенично брашно,
3 яйца,
100 мл. прясно мляко,
1 бакпулвер,
1 ампула ванилова есенция,

За пълнежа : 300 гр. конфитюр от кестени

пудра захар за поръсване

Загрейте фурната до 180 градуса.
Намаслете 26 см. дълга кейкова форма и застелете дъното и дългите стени с хартия за печене.
Разбийте размекнатото масло (със стайна температура) със захарта до кремообразна смес. Прибавете ванилията, после яйцата и накрая млякото.
Пресейте двата вида брашно и към тях прибавете щипка сол и бакпулвера.
Прибавете сухите към мокрите съставки, като разбърквате с дървена лъжица докато се смесят добре. Не преразбивайте тестото, достатъчно е да бъркате докато брашното се поеме и се получи кейково тесто.
Изсипете тестото в подготвената кейкова форма.
Печете в предварително загрятата до 180 градуса фурна, около 30 минути или докато дървено шишче забодено в кейка не излезе без полепнали трохи.
След изпичане извадете кейка от фурната и го оставете за 5-10 минути във формата, после го извадете и го оставете да изстине върху решетка.
Когато е изстинал напълно, го разрежете, намажете с кестеновия конфитюр и слепете отново.
Поръсете отгоре с пудра захар.

неделя, 22 януари 2012 г.

Здравословна салата



Обичам салатите - обичам да ги хапвам и обичам да си ги приготвям. Комбинацията от най-различни продукти е безкрайна. Има варианти както за студени, така и за топли салати, могат да са калорични или пък диетични, могат да се консумират като стартер или дори да заместят основно ястие. Освен това, обикновено са и много красиво блюдо.
Когато реша да си правя разтоварителни дни, си приготвям една любима салата. Тя има нищожно количество калории, приготвянето е изключително лесно и бързо, и лично за мен е вкусна. Реших да я споделя, защото може да е от полза за някого, който е решил да намалява килограми.
В дните, когато не робувам на хранителни режими пак си хапвам тази салатка, разнообразявайки я с по-калорични прибавки, като синьото сирене например.

За да си я приготвите, ще ви трябва следното:

Продукти:

за 2 порции

2-3 по-големи моркова,
1 краставица,
1 кисела ябълка (например от сорта "Грени Смит"),
1 с.л. зехтин,
сока на 1/2 лимон,
щипка сол

синьо сирене (опция)



Нарежете краставицата на кубчета.
Почистете морковите и ги нарежете на кубчета или ако желаете, може да ги нарежете с помоща на картофобелачка на тънко.
Обелете ябълката, почистете я от семките и я нарежете на кубчета.
Изсипете всички продукти в салатна чиния.
В малко бурканче смесете зехтина, лимоновия сок и солта, затворете плътно с капачка и разтърсете енергично бурканчето като шейкър, докато съставките се смесят в еднородна консистенция.
Залейте с този дресинг салатата и объркайте. Можете да добавите още сол или още лимонов сок, според вашия вкус. Аз лично обичам салатата с повече лимонов сок.
Ако не спазвате хранителни режими, не броите калории, можете да натрошите и малко синьо сирене отгоре.

неделя, 15 януари 2012 г.

Супа гулаш и една изненада от Маги




Днес ще ви занимавам с нещо, което много обичам - гулаша. Прекрасно и просто ястие с невероятен вкус, особено, когато го хапвате в Унгария :)
Само че, този път няма да стане въпрос за гулаша, като яхния, а за една от неговите прекрасни разновидности - супата гулаш (т.нар.gulyásleves). И познайте..., не съм я готвила аз :)) Това е попълнение за новата рубрика "Когато готвят мъжете" и всъщност е прощъпулника на моя съпруг в сериозното според него готвене, извън елементарните неща като пържене на яйца, картофи и приготвяне на още някои други бързи аламинути :) Този път аз бях само фотограф, а също и се насладих на крайния резултат :)
Тази рубрика взе много да ми харесва, защото въпреки че обичам да готвя, понякога е приятно любимия човек да те поглези малко :)


Супа гулаш (Gulyásleves)

за около 6 порции

Продукти:
500 гр. телешко месо (може също така да се приготвя с говеждо или свинско),
500 гр. картофи
100 гр. моркови,
100 гр. пащърнак,
1 зелена пиперка,
1 домат,
1 голяма глава лук,
1-2 с.л. олио
1 щипка кимион,
2 с.л. (равни) червен пипер,
сол, черен пипер

Нарежете лука на дребно.
Измийте и почистете месото и го нарежете на кубчета (около 2 см).
Обелете, измийте и нарежете картофите на кубчета.
Обелете, измийте и нарежете морковите и пащърнака на по-дребно.
Зелената пиперка нарежете на тънки кръгчета.
Обелете домата и го нарежете на четвъртинки.
Загрейте олиото в тенджера, сотирайте в него ситно нарязания лук, докато стане прозрачен.
Отстранете от огъня и поръсете с червения пипер, добавете месото и гответе на силен огън за няколко минути, разбърквайки постоянно.
Поръсете със сол и черен пипер на вкус и задушете на слаб огън, докато месото е наполовина готово.
Добавете нарязаните моркови и пащърнак (без пащърнак също става, просто увеличете количеството моркови) и изчакайте да поомекнат около 5-6 минути.
Прибавете картофите, разбъркайте хубаво и задушете за нови 5-6 минути, след което добавете около 1,5 литра гореща вода. След като заври добавете нарязаните зелена пиперка и домат, посолете на вкус и добавете щипка кимион.
Гответе на слаб огън, докато съставките омекнат (около 40-45 минути).

За тези, които обичат супата гореща и пикантна, сервирайте отделно купичка със счукан лютив червен пипер.

*Рецептата е адаптирана от книгата “Classical Hungarian Dishes” от Boldizsár Horváth



В тази публикация искам и сърдечно да благодаря на Маги (Кулинарни мисли и разни други неща) за прекрасните награди, с които ме изненада в съботния ден:


Маги, благодаря ти за приятелското отношение, за радоста, която ми подари, за хубавите неща, които казваш за мен!

Ето и условията, на двете награди:
Трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award са:
1.Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2.Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3.Споделете 7 неща за себе си!

Условията за The Liebster Blog Award:
Отново започваме с благодарности!
1. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
2. Сложете наградата в блога си!
3. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
4. Посетете блоговете им и ги информирайте

Вече няколко пъти съм споделяла неща за себе си и сега трябва да се сетя за нови 7, направо ще ви омръзна :)

1. Нощна птица съм - ако мога да си го позволя, лягам късно и не обичам да ставам рано. Напоследък обаче доста се изморявам и заспивам дори преди децата :)
2. Искам да практикувам йога, но засега отлагам, нямам достатъчно свободно време, за да ходя на занимания с инструктор.
3. Обичам спокойствието.
4. Възхищавам се на хора, които са сръчни и могат да майсторят разни неща.
5. Харесвам филмите на Педро Алмодовар.
6. Ще ми се да погледна света отново през очите на детето, което бях, но не става - безнадеждно пораснала съм.
7. Обичам да снимам и искам да подобрявам и усъвършенствам умения в тази сфера.

Предавам двете награди заедно на:

Мъхчето (Горски мъх)
Павлина (casa perfetta)
Мони (Kochzauber)
Катето (Наслада с Катерина)
Дари (Кокона)
Таня (Аз готвя...една кулинарна авантюра)
Зорница (ZorniZZa piZZa)
Гуинет (Храна за душата)
Траяна (Вълшебства в гухнята)
Габи (Авантюристично в кухнята)
Ина (Ossigeno)
Зори (ЕОС)
Роси (Кулинарен елексир),
Ели (Моите любими рецепти)
Албена (Малка разходка в моя свят)

понеделник, 9 януари 2012 г.

Торта замък или кулинарно приключение с фондан



Сигурно от заглавието сте се досетили, че ще видите моя съвсем първи опит за торта изцяло покрита и украсена с фондан.
Отдавна искам да се пробвам да направя такава. До този момент съм правила само малки детайли за украса от захарно тесто или бадемов марципан, но не и торта с покритие. Все не ми оставаше достатъчно време за подобно начинание.
Петгодишното ми момченце имаше имен ден и бях решила твърдо този път да се впусна в това кулинарно приключение, за да го зарадвам. Първоначалния замисъл беше за торта "Спондж Боб" - едно от любимите му филмчета, но той ми се примоли за замък. Много обича замъци и рицари и си събира такива фигурки. Така че, след неговата молба, направих рязък завой от първоначално планираното и се захванах :)
След повече от 12 часа сизифовски труд, достигнах до някои генерални изводи :)
Първо, уважението и възхищението, които питаех към дамите занимаващи се с направа на такъв тип торти не се удвои, а направо удесетори. Уверих се, че те полагат много труд, правят доста изчисления и имат невероятно търпение, въображение, майсторство и умения за моделиране.
Честно да си призная, констатирах, че на мен определено ми липсва търпение за такова начинание. Също ми липсва рутина. Правя елементарни грешки и дори не знам къде бъркам :)) Ако някой ми каже как да направя красиви ръбове на фондана в четирите ъгъла на квадратна торта или защо специалните ядливи фулмастри изобщо не прописаха върху тортата, по която смятах да рисувам, или пък как ноктите на ръцете да не оставят следи върху захарното тесто при моделиране, ще съм му благодарна :)
Голямо фиаско беше и поставянето на втория етаж на тортата върху първия. Накрая оплесках нещата и долния ръб на втория етаж от едната страна пострада.
В заключение, не знам дали ще събера сили за второ подобно начинание.



Отвътре тортата не е нищо особено - пандишпанови блатове, между тях крем с маскарпоне и банани, маслен крем за обмазване на тортата под покритието. Долния етаж на тортата е с размери 18х18 см., втория етаж - 11х11 см. и третия мъничък етаж - 4,5х6,5 см. Поне имах достатъчно благоразумие да сложа подпорки от дървени шишчета, поставяйки етажите един върху друг.
Излишно е да казвам, че синът ми се зарадва, като я видя. Само попита защо замъка не е сив :) Истината е, че след като планирах съвсем друга торта, нямах нужните цветове фондан за сив замък, нито нужните оцветители, за да придам на белия фондан необходимия цвят :) Това обяснява белия цвят на тортата :)
Много хора не харесват вкуса на фондана, но моите деца и племенника ми го обожават - изчоплиха светкавично и изядоха всички захарни елементи, които успяха :)

сряда, 4 януари 2012 г.

Гъбена супа



Да ни е честита 2012 година! Да ни носи здраве, да ни носи много прекрасни нови неща, смях и любов!

Пожелавам на всички вас, да намерите това, което ще ви направи наистина щастливи, а ако сте го намерили - да му се радвате дълго и пълноценно!


   Започвам новата година, не с някаква ефектна рецепта, точно обратното - първата публикация за 2012 година ще е за нещо съвсем простичко. Като се замисля, това си е съвсем резонно, предвид начина по-който се отразяват на стомаха и теглото всички тези празници :) Предлагам ви един вариант на гъбена супичка.
   Честно да ви призная, въпреки вещите уроци на Лулу за снимки на изкуствена светлина, засега не ми се получава, независимо от включването на статив и някои от другите хватки в уравнението :)  Явно ми трябват още тренировки. Въпреки всичко, вие ще добиете все някаква представа за съдържанието на купичката. :)


Гъбена супа

за 6 порции

400 гр. гъби (печурки),
1/2 глава лук,
1 с.л. масло
2 с.л. олио,
1 едър картоф,
сол на вкус

1 скилидка чесън,
няколко стръка магданоз,
няколко стръка копър,
1 с.л. масло,
100 мл. течна неподсладена готварска сметана,
1 с.л.(с връх) брашно,
щипка черен пипер

  • Почистете гъбите, нарежете ги на филийки. Обелете и нарежете на много ситно лука.
  • Загрейте 1 с.л. масло и 1 с.л. олио в тенджера на котлона, прибавете лука и гъбите. Гответе около 5 минути, като разбърквате отвреме-навреме.
  • Прибавете около 1,5 литра гореща вода. Добавете обеления и настърган на ситно ренде картоф. Оставете супата да ври на среден огън около 15 минути.
  • С пасатор, пюрирайте чесъна, копъра, магданоза, 1 с.л. масло, като прибавяте по малко сметана докато получите гъсто пюре. Прибавете го към супата и разбъркайте. Добавете сол на вкус.
  • В купичка сложете 1 с.л. брашно и добавете малко от супата при непрекъснато разбъркване, докато се получи рядка кашичка. Върнете съдържанието на купичката в тенджерата със супата и разбъркайте. Оставете да ври около 10 минути.
  • Добавете остатъка от сметаната и щипка черен пипер. Оставете да ври 2-3 минути и оттеглете от огъня.