неделя, 31 юли 2011 г.

Студена торта с горски плодове и награди /Torta fredda di frutti di bosco



Днес освен рецепта за торта, ще има и чудесни награди. Така ще мога в прекрасно настроение да ви кажа довиждане за известно време, защото "Кулинарно приключение" излиза в кратка ваканция :) Няма да се бавя много, скоро ще се върна, защото някои рецепти чакат ред да се появят и някои впечатления чакат да бъдат разказани.
Започвам с тортата. Тя си е всъщност вариант на чийзкейк без печене. Когато споменах в предходна публикация, че не съм приключила с чийз рецептите и ще има още, съвсем не се шегувах :)
Поводът да направя чийз тортата преди няколко дни, беше рождения ден на моят съпруг, който е любител на този вид десерти.



Продукти:

около 600 гр. плодове - ягоди, боровинки, къпини, малини,
100 гр. кристална захар,
1 к.ч. вино Марсала,
600 гр. рикота (или българско крем сирене, но ако заместите вкусът ще се промени малко, с рикотата десерта става по-лек),
пудра захар на вкус,
ванилия,
300 мл. течна неподсладена готварска сметана,
20 гр. желатин (2 пак.х 10 гр.),
около 100 мл. студена вода,
250 гр. бишкоти савоярди,
110-120 гр. масло

Пригответе си тортена форма със свалящ се борд, като намаслите добре дъното и стените с олио и застелете дъното с хартия за печене.
Почистете и измийте плодовете. Отделете си от тях за украса на тортата. Останалите сложете в купа, поръсете ги със 100 гр. кристална захар и вино Марсала и ги оставете в хладилника за 20-30 минути.
Смелете в блендер бишкотите. Сложете в купа, прибавете размекнатото на стайна температура масло. Претривайте с пръсти, докато се смесят и се образуват маслени трохи. Сложете от бисквитената смес равномерно по дъното на тортата и притиснете силно с пръсти или дъното на лъжица, за да се уплътни добре. Приберете в хладилник.
Сложете рикотата в купа, прибавете ванилията, сметаната, пудра захар на вкус и с пасатор пасирайте до еднородна смес.
Накиснете желатина в студената вода да набъбне. Сложете на водна баня на слаб огън и бъркайте докато се разтвори (не позволявайте да завира, защото няма да може да желира). Оставете да поизстине. Когато стане топъл, но не горещ, прибавете към сместа с рикотата и разбъркайте добре.
Отцедете плодовете и ги прибавете към сместа, разбъркайте внимателно.
Изсипете сместа в тортената форма, върху бисквитената подложка. Приберете в хладилника.
Когато тортата е наполовина стегнала, украсете с останалите плодове. Приберете в хладилника до пълно стягане на тортата.
За да извадите готовата торта, с тънък нож, който мокрите във вода, много внимателно помогнете за отделянето от стените на формата. После, разкопчайте тортения ринг и внимателно, за да не натрошите бисквитената подложка, плъзнете в тортена чиния.

* рецептата е адаптирана от Аcademia Вarilla



Сега с огромно удоволствие минавам на темата с наградите :)
Последните дни получих не една, а доста повече награди. Приятели, които ми ги дарихте, благодаря ви от сърце, защото ми дадохте не само награда, а дар от приятелство, усмивки, удовлетворение, настроение и много вдъхновение. Благодаря!
На свой ред, предавам този дар нататък :)


Първата награда е една огнена усмивка и идва от Марта и чудесния й блог "Драскотини". Благодаря ти, Марта!

Мисля, че тази награда много приляга на:
Миро (Spell words),
Лара (Безсъници),
Лина (l is for lina .),
Таня (Аз готвя...една кулинарна авантюра)
Обичам да се отбивам в техните блогове и ако надникнете, може би ще разберете защо :)

Втората награда е от Катерина (Наслада с Катерина). Тази награда много ме развълнува, трогна и ми донесе огромно удовлетворение. Причината е в думите на Катерина, че моя блог е един от тези, които я вдъхновяват. Искрено се радвам, че публикациите въздействат така на някого, че съм могла да бъда полезна.
Благодаря ти, Катерина от цялото си сърце!
Твоето доверие, отношение и жест ме подтикнаха да създам една нова награда - "Сладко вдъхновение" :

Ще я подаря на блоговете, които и мен ме вдъхновяват. Много са, невъзможно е да изредя абсолютно всички, но съм сигурна, че тази награда по собствени пътища ще стигне до останалите :)
Наградата "Сладко вдъхновение" давам на :
Диди (Опитайте)
Дими (Тайната на нашата вечеря)
Руми (Something)
Ина (Ossigeno)
Пепи (Храна за мойте канибали)
Драго (Вкусни моменти)
Мина (Angelloves cooking)
Ева (Eva Toneva-Food Styling & Photography)
Еликсир (Кулинарен еликсир)

Третата награда е от Габи (Авантюристично в кухнята) и е толкова весела и слънчева, че не може да не предизвика усмивка :)

Нея ще споделя, с няколко човека, чиито блогове следя отскоро, но с огромно удоволствие:
Мони (Магия с Мони /Kochzauber),
Мъх (Горски мъх),
Жани (Даровете на Гея)

Сега вече, с удовлетворение мога да изляза в малка ваканция. Съвсем скоро се връщам, а дотогава ви пожелавам хубави летни дни, приятели!

сряда, 20 юли 2011 г.

Мини чийзкейк с френско грозде




Преди два дни обхождах сергиите на пазара за плодове и зеленчуци и на едно място видях прекрасно френско грозде. Трябва да ви кажа, че от дете обичам много този плод. Дядо ми отглеждаше няколко храста от по-редкия у нас вид - бяло френско грозде, нападах го направо от храста :)) От години не съм попадала на такова, но и червеното, което си харесах свърши прекрасна работа. Вкусът му е сладко-кисел и леко тръпчив, което го прави изключително подходящо за...чийзкейк :)
Този път, заради горещината навън, чийзкейка е без печене, малко по-необичаен и освен това ми хрумна, слоя отгоре да не традиционното сладко, а плодово желе.
Получи се много лек и свеж десерт, съчетанието на продукти се оказа доста успешно.
Приготвянето изобщо не е трудно, само се изисква време и търпение за желирането на слоевете.



Продукти:

За подложката:
100 гр. бисквити,
50 гр. бишкоти савоярди,
80 гр. масло

За белия слой:
250 гр. рикота (или крем сирене),
200 гр. заквасена сметана,
пудра захар на вкус,
ванилия,
1 пакетче (10 гр.) желатин

За желирания слой:
500 мл. сок (в моя вариант е от вишни),
3 с.л. кристална захар,
1 пакетче (10 гр.) желатин,
150 гр. измито и почистено от дръжките френско грозде



Смелете бисквитите и бишкотите с блендер на фини трохи.
Смесете с мекото масло.
Разпределете сместа в силиконови форми за мъфини и притиснете с пръсти или дъното на лъжица много добре, за да се уплътни.
Сложете рикотата (или крем сиренето) в купа, прибавете заквасената сметана, ванилията и пудра захар. Количеството на захарта е според предпочитанията за сладост, затова не уточнявам. Миксирайте сместа с пасатор до еднородна консистенция.
Залейте желатина с 80 мл. вода и го оставете да набъбне. После го сложете на водна баня на котлона (много слаб огън) и бъркайте докато се разтвори (не трябва да завира иначе няма да може да желира). Оставете желатина малко да изстине и когато стане топъл, но не горещ, го прибавете към крема.
Разбъркайте много добре.
Разпределете крема във формичките върху бисквитената подложка.
Приберете в хладилник, за да стегне.
В това време, загрейте на слаб котлон сока и захарта и бъркайте, докато захарта се разтвори, не е нужно да завира, а само да се сгорещи. Изсипете желатина в много топлия сок и бъркайте, докато се разтвори. Оставете да поизстине и приберете в хладилник.
Когато сока започне да се желира, но още не е стегнал, разсипете във формичките върху белия слой и сложете зрънца от измитото и почистено от дръжките френско грозде.
Приберете в хладилник до пълно стягане на плодовия слой.

събота, 16 юли 2011 г.

Кайсиеви чийзкейк мъфини



Времето на кайсиите е в разгара си, така че може да се възползваме максимално. Този плод е не само вкусен, но и изключително полезен. Плодовете са богати на витамини, като: витамин С ( близо 13 мг%), провитамин А; витамин В1, витамин РР, както и на минерални соли: калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Консумирането им натюр е здравословно, но не пречи понякога човек да се разнообразява и с нещо друго, стига разбира се, да не прекалява :)
Предлагам ви тези мъфини, надявам се да ви харесат :)


Кайсиеви чийзкейк мъфини

Продукти:

350 гр. брашно,
1 бакпулвер,
140 гр. кафява захар,
около 1 с.л. настъргана портокалова кора,
1/2 ч.л. (равна) сол,
2 яйца,
250 прясно мляко,
85 гр. разтопено масло

за пълнежа:
175 гр. меко сирене (например, крем сирене),но на мен ми дойде много, може би 150 гр. ще е достатъчно
3 с.л. кафява захар,
3-4 кайсии

за намазване отгоре: кайсиев конфитюр или желе



Загрейте фурната на 180 градуса.
Подгответе формичките за мъфини, като сложите вътре хартиените кошнички.
Пригответе пълнежа, като измиете кайсиите и ги нарежете на парченца. В купичка сложете мекото сирене и 3 с.л. кафява захар, разбъркайте, за да се смесят.
Смесете в купа пресятото брашно,захарта, бакпулвера, солта и настърганата портокалова кора.
В друга купа сложете яйцата, леко разбити с вилица и млякото. Смесете с маслото, то трябва да е стопено, но не и горещо. Внимателно смесете течните със сухите съставки, като не бъркате прекалено много, защото мъфините ще станат твърди. Достатъчно е брашното да се поеме от течните съставки.
Сложете във всяка от формичките лъжица от кейковата смес, после чаена лъжичка от пълнежа със сирене и едно-две парченца плод. Завършете, с още малко от кейковата смес. Формичките се пълнят не повече от 2/3 от обема.
Печете около 15 минути, докато се надигнат добре и станат златисти отгоре.
Извадете от фурната и след 1-2 минути изкарайте мъфините от формите и ги сложете да изстинат върху решетка.
Докато са още топли намажете с кайсиев конфитюр.

* Рецептата е адаптирана от книжката "101 cakes & bakes" на британското "Good Food", като оригинала е с ягоди, така че съвсем спокойно може да си ги приготвите и с този плод.

петък, 15 юли 2011 г.

Постно прясно зеле по рецепта на мама / Bulgarian meatless cabbage stew




    Ето това е една семпла рецепта, която много, много обичам. Винаги, когато я приготвям изкухнята се носи чудесен аромат - не само на вкусно ястие, а и на спомени от мамината кухня и детските години. Това се случва всеки път, когато готвя по някоя от нейните рецепти.
    Да е жива и здрава мама, до ден днешен, когато се случи да си хапна нещо приготвено от нея ми е много вкусно. Моите ястия, никога нямат вкуса на нейните, дори и да изпълнявам рецептата й точка по точка. Предполагам, това е така, защото когато човек готви, без дори да усети влага част от индивидуалността си в храната. :-)



Постно прясно зеле по рецепта на мама / Bulgarian meatless cabbage stew

Продукти:

една малка зелка,
около 3-4 с.л. олио,
1 глава лук,
1 морков,
3-4 домата,
1-2 скилидки чесън,
1 ч.л.(с лек връх) червен пипер,
сол и черен пипер на вкус,
половин дафинов лист,
лимонов сок или около 1/2 ч.л. лимонова киселина,
магданоз

  • Измийте и нарежете зелето на ивици.Нарежете лука на ситно.
  • Сложете олиото в тенджера (изберете такава, в която ястията не загарят лесно) да се загрее на котлона и сотирайте лука, докато стане "прозрачен".Прибавете нарязаното зеле. Аз го прибавям на два или три пъти. Слагате част от зелето, оставяте за 1-2 минутки, разбърквате добре, после прибавяте следващата част, пак разбърквате добре, отново оставяте за 1-2 минутки и отново разбърквате. Прибавете около 1 кафена чашка вода и дафиновия лист, похлупете (но не напълно) тенджерата и оставете зелето да се задушава на слаб огън. Отвреме навреме разбърквайте. Ако е необходимо може да добавяте и по малко вода, но зелето обикновено си пуска, така че едва ли ще се наложи. След около 15-тина минути прибавете червения пипер, сол на вкус и скилидките чесън нарязани на "филийки".
  • Докато зелето продължава да се вари, настържете доматите на ренде, като отстраните люспите, които остават накрая. Нарежете моркова на малки кубчета. Прибавете моркова и доматите към зелето и разбъркайте. Отстранете дафиновия лист.
  • Обикновено прясното зеле сладни и не на всички им допада този сладък вкус, може да компенсирате с прибавяне към яденето на лимонова киселина или изцеден лимонов сок. Но това трябва да стане след като сте сложили доматите, те накиселяват и едва след тях ще може да прецените колко лимонена киселина или лимонов сок да прибавите. Конкретното количество е вече въпрос на вкус, но все пак внимавайте да не прекалите.
  • Оставете да ври до готовност. Десет минути преди да е готово, прибавете черен пипер на вкус.
  • Когато зелето е готово, отстранете от огъня, прибавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте.


неделя, 10 юли 2011 г.

Телешки скалопини с лимонов сос



Скалопините са едно от най-често срещаните secondo в италианската кухня.
Те представляват много тънко нарязани парчета месо (най-често то е телешко, но може да се направят свински и дори пилешки скалопини), които се овалват в брашно и се сотират в силно сгорещена мазнина, като накрая се сервират със сос.
Ястието има най-различни вариации - с гъби, с "Марсала", с бяло вино, с лимон и т.н.
Приготвя се много бързо, вкусно е и може да изглежда доста елегантно. Става както за бърза вечеря вкъщи, така и за посрещане на гости. Обаче, уловката в цялата тази прелест е да намерите крехко телешко месо, което в България си е подвиг :)
Имах късмет днес да попадна на чудесно телешко. С половината от него съпругът ми направи чудесна супа гулаш, а аз се възползвах от останалата част, за да приготвя скалопини с лимонов сос :)

Продукти:

за 4 порции

около 600 гр. крехко телешко месо,
2 с.л. зехтин,
около 40 гр. масло,
няколко супени лъжици брашно (за овалване на месото),
черен пипер,
щипка сол

за лимоновия сос:
около 200 мл. бяло вино,
около 200 мл. пилешки или телешки бульон,
около 1 с.л. настъргана на едро лимонова кора,
около 50 гр. масло,
1 с.л. (с връх) брашно,
лимонов сок,
сол и черен пипер на вкус,
няколко стръка магданоз

Телешкото месо се нарязва на много тънки резени (дебелина около 4-5 мм.).
Няколко супени лъжици брашно се смесват в чиния с черен пипер и щипка сол. Не се изкушавайте да солите месото или да слагате повече от щипка в брашното, от солта телешкото месо се стяга и става жилаво. може да си направите лимоновия сос, с който ще залеете месото при сервиране достатъчно солен или пък да си посолите скалопините, след като минат термичната обработка.
Резените месо се овалват в брашното и се потупват лекичко, така че да падне излишното.
В дълбок тиган с незалепващо покритие се загряват зехтина и около 40 гр. масло. Месото се сотира на силен огън за около 3-5 минути от всяка страна. На мен ми бяха достатъчни 4 минути на страна. После се изважда и се оставя върху домакинска хартия, за да попие излишната мазнина.
В същия тиган, към останалата мазнина, прибавете бялото вино и оставете на тих огън около 5-8 минути, докато виното се редуцира повече от половината.
Сложете 1 с.л. брашно в купичка и постепенно сипвайте от бульона, като бъркате непрекъснато, докато се получи рядка кашичка. За това ще ви трябва около половината бульон. Сипете кашичката и бульона, който ви е останал в тигана при виното, прибавете лимоновата кора, сол, черен пипер на вкус и оставете за 3-4 минути на котлона, като разбърквате често, за да не се образуват бучки. Изгасете котлона и прибавете в горещия сос маслото, нарязано на малки парченца и лимонов сок на вкус(при мен около 3-4 с.л.). Маслото трябва да се разтопи, но соса не трябва да завира. Накрая прибавете и нарязания магданоз.
Сервирайте, като поставите 2-3 скалопини на порция, залеете със сос и оставите за 2 минути преди да поднесете.
Сервира се топло.

сряда, 6 юли 2011 г.

Кростата с череши



Няма да се изненадате предполагам, че отново ще показвам италианска рецепта :))
На нас кростатата много ни допада, пък и лесно се приготвя, а и вариантите й са много. Тази е с череши и пълнеж от рикота. Времето на черешите е към края си, но всъщност, те могат да бъдат заменени и с друг плод - ягоди, кайсии, сини сливи и защо не грозде например. Единия път, когато бях решила да я приготвям, в магазина бяха свършили рикотата, заместих я с кутийка сирене котидж (150 гр.) и едно пакетче българско крем сирене 125 гр., които смесих със сметаната, пудра захар, ванилията и яйцето както е по рецепта, получи се също много добре, макар и леко по-различно. Винаги се удивявам как човек може да импровизира, приготвяйки храната, да променя съставките и да получава различни вариации.
Тази кростата много се доближава до варианта на клафути с вишни, който скоро ни представи Мира ("Малки неща") Вижте нейната рецепта, определено заслужава специално внимание. По мое мнение, вкуса на кростатата напомня малко на чийзкейковете с печене, докато клафутито ще има по-деликатен и лек вкус. Мисля, че и двете рецепти си имат своите достойнства :)
Ако решите да приготвите тази рецепта, да ви е сладко!

Рецептата за "Crostata farcita" е адаптирана от книжката "Biscotti e dolci con la frutta" от поредицата "Antiche Ricette"


Продукти:

250 гр. брашно,
120 гр. кристална захар,
135 гр. масло на стайна температура,
настърганата кора на 1 лимон,
щипка сол,
3 яйца,
300 гр. рикота,
100 мл. течна неподсладена готварска сметана,
50 гр. пудра захар,
1 капсула ванилия,
300 гр. череши



Сложете пресятото брашно в купа. Прибавете кристалната захар, щипка сол и настърганата лимонова кора. Направете кладенче в средата и сложете едно яйце и един жълтък, прибавете маслото и започнете да претривате сместа с пръсти докато съставките се смесят, тогава леко премесете, за да се получи гладко тесто.
Увийте тестото във фолио за свежо съхранение и го приберете в хладилника за 30-40 минути.
В това време, почистете черешите от костилките.
За да приготвите пълнежа, сложете в купа рикотата, прибавете 1 яйце + един яйчен белтък, пудрата захар, ванилията, сметаната и бъркайте докато се получи еднородна консистенция.
Намажете форми с мазнина, разтелете тестото по дъното и стените като внимателно разтегляте и притискате с ръце. Работете бързо, докато тестото все още е хладно и стегнато от престоя в хладилника.
Върху тестото изсипете от пълнежа и наредете отгоре череши.
Печете в предварително загрята до 180 градуса фурна около 30 минути.
Оставете да се охлади. Трябва да изстине напълно преди консумация.
Най-вкусна според мен е когато след като изстине се прибере за около час в хладилника. Стига, разбира се, да можете да изчакате толкова :)

** От дозата излизат - една 18 сантиметрова тарта и две мини тартички с диаметър 10 см., ако са кръгли, моите са сърцевидни.