събота, 29 май 2010 г.

Кифлички

Напоследък из блоговете виждам непрекъснато или прекрасни ягодови и черешови изкушения, или примамливи тестени вкусотии. Признавам си, че докато на първите се възхищавам, но мога да им устоя без проблем, с вторите работата е сериозна... Гледах, гледах ... накрая пратих диетата в отпуск за 1 ден :) и ето го резултата :

Прелестен придружител на следобедно кафе или пък чай, а и за закусчица ще станат на сутринта, тъй като част оцеляха от набезите на домочадието, поради наличието и на една фокача (но за нея някой друг път ще отворя дума) :)


Продукти :

1 ч.ч. прясно мляко,
25 гр. прясна мая за хляб,
1 яйце,
1 ч.л. сол,
1 ч.л. захар,
10 с.л. олио,
брашно, колкото поеме за меко тесто

допълнително: олио за намазване на корите, 1 жълтък за намазване на кифличките преди печене, сусам за поръсване
Плънка: 1 яйце и 100-тина гр. сирене

От половината прясно мляко, маята, захарта и малко брашно се разбърква кашица, която се оставя покрита да шупне.
В купа смесваме яйцето,разбито с вилица, олиото и остатъка от прясното мляко.
В друга купа пресейте брашно, като при пресяването сложите и солта. Направете кладенче в брашното и изсипете шупналата мая и ячната смес. Бъркайте с дървена лъжица докато брашното се поеме и тестото се събере на топка около лъжицата, при необходимост добавяйте още бращно.
След това прехвърлете тестото върху набрашнен плот и доизмесете, докато престане да лепне по ръцете. Ударете тестото десетина пъти в плота.
Разделете го на 5 топки. Всяка топка се разточва на кръг, от който се изрязват триъгълници. Мажат се с олио, слага се от плънката и се завиват като малки кифлички.
Мажат се с жълтък, смесен с 1 с.л. вода и се ръси със сусама.
Нареждат се в тава застлана с хартия за печене.
Пекат се в умерена фурна (при мен на 180 градуса).

На мен с малко не ми стигна плънката и се наложи да използвам второ яйце, но реших проблема, като го разбих с вилица + 2 ч.л. вода, част отделих за мазане на кифличките, вместо само с жълтък, а другата част, разбърках с още сирене за допълнителна плънка.

Рецептата си взех от една книжка - "Кухнята на мама Дора" от Дора Панчелиева. Тя изглежда, като личен тефтер с изпитани рецепти и съвети, в който са отбелязани и хората, от които авторката е взела съответната рецепта - приятели, роднини, колеги. Стори ми се много мило и някак уютно, домашно... Затова реших да се доверя и да изпробвам кифличките. Получиха се наистина вкусни.

вторник, 25 май 2010 г.

Banana Bread by David Lebovitz



Отскоро дъщеричката ми научи нови думички "Дай кукулад" (разбирай "шоколад") и "Дай сладико" (разбирай "сладичко").
Такаааа, от киселото мляко и маслините се бухнахме на "кукулада". Е, ами сега... Трябват ми рецепти, съдържащи колкото се може по-здравословни и хранителни съставки (доколкото това може да се каже за сладкиши) и също така, с вкус способен да подмамва, за да се забрави известно време за шоколада :)
Сетих се за банановите кейкове. Имам си една две рецепти на такива, но предложението на david lebovitz ме очарова (неговата рецепта е тук )
Става бързо, лесно и много, много вкусно.

Продукти:

1 1/2 ч.ч. (210 гр.) брашно,
1 ч.л. бакпулвер,
1/2 ч.л. сода бикарбонат,
1/2 ч.л. сол,
1 ч.л. канела,
3/4 ч.ч. (150 гр.) захар,
2 с.л. (55 гр.) масло,
1 голямо яйце,
белтъка на 1 голямо яйце,
1 ч.ч. бананово пюре (от 2 много зрели банана),
1/2 ч.ч. (125 мл.) заквасена сметана,
1/2 ч.л. ванилов екстракт,
1/3 ч.ч. (60 гр.) шоколадов чипс

Загрейте фурната на 180 градуса.
Застелете дъното на правоъгълна форма за кекс с хартия за печене.
Пресейте в купа заедно брашното, бакпулвера, содата, солта и канелата. Разбъркайте със захарта.
В друга купа смесете яйцето, белтъка, разтопеното (но не горещо) масло, пюрето от банан, заквасената сметана, ванилията.
Направете кладенче в брашняната смес и разбъркайте с мокрите съставки, като използвате шпатула (или дървена лъжица), докато почти се смесят. Добавете шоколадовия чипс и леко разбъркайте. Спрете да бъркате веднага, щом следите от брашното в купата изчезнат.
Изсипете във формата и печете в загрятата фурна 40 минути или до чиста клечка.
Охладете върху решетка.

Единствените промени, които си позволих, са да сложа 2 яйца, вместо яйце и белтък (+ още съвсем малко брашно за компенсация) и също - вместо шоколадов чипс използвах нарязан на малки парченца черен шоколад.
Следващия път ще добавя и орехи, ще са отлично допълнение.

петък, 21 май 2010 г.

Вариация на салата с паста

Днес дойде ред на една от любимите ми салати. Редовно я приготвям вкъщи с леки вариации. Този път добавката е маслини, а ето и рецептата:

1 ч.ч. (250 ml) много дребна паста (кус-кус или др.);
3 пресни домата (размер, колкото детски юмрук);
1 прясна краставица (от дългите),
черни маслини без костилки,
2 малки китки магданоз,
3-4 стръка пресен лук,
2-3 с.л.ситно нарязан пресен джоджен,
зехтин,
лимонов сок,
сол на вкус,
щипка черен пипер

Пастата се сварява, измива със студена вода и се отцежда много добре.
Смесва се със много ситно накълцаните магданоз, лук и джоджен.
Прибавят се и нарязаните на много дребни кубчета домати (при рязането се отстраняват семките).
Краставицата се нарязва на дребни кубчета (частта със семките се отстранява), посолява се и се оставя в цедка за 15-тина минути, за да се отцеди от водата, която би могла да разводни салатата. След това, нарязаната краставица се прибавя към другите съставки.
Маслините се нарязват и също се добавят.
Подправя се на вкус със солта, зехтина, лимоновия сок и щипката черен пипер.
Всичко се обърква добре и се оставя да престои в хладилник поне 30-40 минути.
Сервира се добре охладена.

Награди

Преди известно време, Мария - Мy cooking creations , Ели - Моите любими рецепти и Станимира - малки неща ме зарадваха и трогнаха с прекрасни награди:




Искам да им благодаря от сърце за жеста, за това , че са отделили време и внимание на нещата които правя, както и за това, което общуването с тях ми дава...
Ели, Мария, Станимира това е за вас:

Честно казано, много ми е трудно да изпълня условието на наградата, избирайки други блогове, на които да я предам. Причината е, че напоследък открих много нови за мен и интересни виртуални кътчета, а в същото време не по-малко хубаво и интересно е случващото се в блоговете, които от самото начало си следя.
Ето защо, не ми се ще конкретно да избирам и изброявам на кого предавам наградата.
Искам да я дам на всички, които желаят да сме виртуални приятели, да общуваме, да споделяме това, което правим...
Не знам дали с това не нарушавам някакви правила, но просто така чувствам нещата.

четвъртък, 20 май 2010 г.

Бита пита / My Favourite Homemade Bread



    Рецептата за "Бита пита"  се каня да кача в блога отдавна. Това е любимата ми питка – много е вкусна, мекичка и не се е случвало да се провали, винаги се получава.

Бита пита / My Favourite Homemade Bread

Продукти:

около 1 кг. брашно,
1 равна с.л. сол,
1 с.л. захар,
1 кубче мая за хляб,
1/2 кофичка кисело мляко,
същото количество (1/2 кофичка от кисело мляко) вода с телесна температура,
1 яйце


  • Маята се разбърква със захарта и водата и се оставя покрита, да шупне. Млякото и яйцето се смесват добре, прибавя се шупналата мая, постепенно се прибавя пресятото брашно и солта.
  • Замесва се тестото и се меси, докато, като се отреже с нож се видят шупли.
  • Удря се в масата 50-100 пъти.
  • Разделя се на три топки. Всяка топка се разточва на лист, намазва се с мазнина и трите листа се подреждат един върху друг. Навиват се на руло.
  • Тавата за печене се омазнява добре.Питката се оформя пожелание. Оставя се да втаса до удвояване на обема.
  • Намазва се с разбито яйце, смесено 1 с.л. вода.
  • Пече се в предварително загрята до 180 градуса фурна).


сряда, 19 май 2010 г.

За ягодовото настроение и за "Запечени ягоди с шоколад"


Тази сутрин ме обзе едно прекрасно, свежо, сладко настроение ... Вън е пролетно време, макар и малко мрачно, малкото ми момиченце наднича от креватчето си със сладка усмивка ... Мирише на прясно направено кафе и ми е едно спокойно и ведро.
Исках да изляза на разходка, но прогнозите за превалявания ме възпряха.
Е, сега тази енергия, която напира отвътре, трябва да я изразходя за нещо, ама нещо, което да отговаря на емоциите ми в момента. И ето ти на, от хладилника надничат едни червени, сочни, свежи и сладки ягодки ... Точно това е - ягоди в унисон с ягодовото ми настоение ... :)
Трябваше ми обаче достатъчно вдъхновяваща рецепта и си я открих... Хареса ми един страхотен десерт на шеф-готвача Андре Токев - " Запечени ягоди с шоколад", рецептата, за който намерих на страниците на сп. "Меню" (пролетния брой 2008 г.)
Приготвя се много бързо, лесно и е невероятно вкусно!

Продукти:
за 2-3 порции

500 гр. ягоди,
2 яйца,
150 гр. захар,
100 гр. шоколад (аз използвах натурален),
пудра захар за поръсване

Яйцата се разбиват и се смесват с разтопения шоколад и захарта.
Отделят се 2 ягоди (аз отделих 4 + още 3 за допълнителна декорация), останалите се нарязват, сипват се в купата и се заливат с шоколада. Слагат се да се пекат на 200 градуса поне 20 минути.
Едната ягода се намачква с пудра захар, другата се нарязва и се изсипват в средата. Отгоре се поръсва с пудра захар.

Това е рецептата, така, както е дадена в списанието.
Предположих, че яйцата се разбиват с миксер, но нали съм заплес, ги разбих със захарта, вместо да я добавя после. Не знам дали това съществено променя нещо, обаче ми се получиха не 2-3, а 5 порции. Използвах стъклени формички за крем карамел при печенето. Сложих във формичките от нарязаните ягоди, залях с няколко лъжици от яйчено-шоколадовата смес и пекох 20 минути. Имайте предвид, че ягодовия сок започва да ври и е добре да не се препълва формичката за печене, а да се остави място, за да не кипи навън.
Отгоре се образува прелестен шоколадов слой завършващ с твърда тънка коричка.
Накрая гарнирах според указанията в рецептата, като си добавих и по половин ягодка за допълнителна декорация.
Много вкусно стана и рецептата определено си заслужава.



вторник, 18 май 2010 г.

Салата "Parisienne" и Пролет в Париж


Започвам този разказ с впечатления от френската кухня и рецепта на тази салата, после ще продължа да разказвам за Париж, такъв какъвто го видях и усетих аз, но този постинг обещава да е мнооооого дълъг, така че сте предупредени :))

За френската кухня:
Съвсем не е случайно, че френската кулинария властва царствено, а най-авторитетния кулинарен гид в света е творение на тази страна.
Убедих се със собствените си очи, че "любовта към добрата храна и качественото вино е начин на живот" при французите. Убедих се също, че не е необходимо рецептата да бъде сложна и "завъртяна", за да е невероятно вкусно, че в повечето случаи простичките неща са с неустоим вкус, когато се приготвят както трябва и с качествени продукти, че част от прелестта на перфектното ястие се крие в аранжирането на храната...
Трябва да ви кажа, че търсих в ред книжарници, книга за френска кухня, написана на английски, но безрезултатно... Не говоря и дори не мога да чета на френски и направо се отчаях при вида на десетките готварски книги по рафтовете, недостъпни за мен поради езиковата бариера. Накрая си взех няколко кулинарни списания, които смятам с помоща на интернет преводача да поизуча... Ако опита е успешен, ще си проличи по постингите в блога :)
За рецептата:
Избрах си да ви представя една популярна, изключително семпла, но много вкусна салата. В диетичен период съм и тя се вързва идеално с него :)
В интернет може да се намерят различни варианти на приготовлението й, някои включват картофи, други царевица... Не знам кой е правилния вариант, само знам какво опитах като салата " Parisienne" в едно уютно малко местенце близо до Айфеловата кула.

Продуктите са:
(за 1 порция)

едро накъсани листа от маруля,
1 едро настърган морков,
1 твърдо сварено яйце,
1 домат нарязан на резенчета,
няколко стръка див лук,
няколко тънко нарязани резена шунка,
няколко тънко нарязани резена сирене "Ементал"
Дресинг : 2 с.л. зехтин, 1 с.л. оцет, щипка захар, 1/3 ч.л. сол, прясно смлян черен пипер на вкус ( пожелание, може да прибавите и 1 равна ч.л. горчица)

В салатна купа поставете марулята, дивия лук, моркова и леко разбъркайте.
Прибавете резенчетата домат.
Направете дресинга, като смесите оцета, захарта, солта и черния пипер (ако желаете и горчицата), разбърква се много добре до стопяване на солта и захарта и постигане на еднородна консистенция. Постепенно при непрекъснато бъркане прибавете и зехтина.
Преценете количеството на дресинга и ако ви е много не използвайте целия, все пак зависи от вкуса ви и от количеството маруля, което използвате. Аз консумирам салатата като основно блюдо, а не като стартер, така че количеството на марулята е повече.
Залейте с дресинга съдържанието на купата.
Гарнирайте с нарязаното на половинки яйце, резените шунка, сиренето "Ементал" и сервирайте веднага.

За един магнетичен град:
С моя съпруг много обичаме пътешествията. На известни интервали от време успяваме някак да подредим така нещата, че да успеем да реализираме някои от своите мечти в това отношение. С две малки деца, това не е лесна работа, но този път успяхме да си "откраднем" цяла седмица и да се отправим... вече сте разбрали къде от заглавието - Париж... Това е един от градовете, които съм мечтала да видя.
Мъжът ми е бил вече там, но на мен ми беше за първи път и ако трябва да изразя с една дума (по-скоро възклицание) как се почувствах, ще използвам местното " Оoh La La"... В началото човек трудно може да каже повече :)
В края на пътуването си дадох равносметка, че видях един задъхан и спокоен, съвременен и старинен, постоянен и променящ се град. Ако ви се струва противоречиво, вярно е - Париж е противоречив, но очарователен, магнетичен, завладяващ и ... огромен!
Като всеки новодошъл и аз се втурнах да разглеждам забележителности и музеи. Тъй като хотела беше близо до Лувъра започнах от него
Огромен и красив. От снимки и филми, човек трудно добива представа колко е голям. Заснех си мъничка част от него и ако забелязвате, старателно съм избегнала, доколкото може, стъклените пирамиди. Мнението ми е, че те доста загрозяват гледката и са в ужасен дисонанс със сградата. Не претендирам, че разбирам кой знае колко, но всякакви съвременни неща направени от метал, стъкло, бетон и подобни материали ми се стуват ужасно грозни, особено на фона на прекрасните старинни сгради строени с такава любов към детайла.
В един от следващите дни разгледах Лувъра и отвътре. Освен, че не ми останаха крака от ходене, не ми останаха и много емоции. След "Мона Лиза", "Нике от Самотраки", и статуята на Венера Милоска, за които изразходих голяма част от емоционалния си заряд за деня :) , ме чакаха още километри от експозиции. Оказа се, че те са на площ от 60 600 квадратни метра, върху които са разположени около 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.
До Лувъра е прекрасната градина "Тюйлери", както и площад „Карусел“ (Place du Carrousel), който се намира между двете странични крила на музея и там погледа спира върху забележителна арка:
В дните на горните снимки, случих малко мрачничко време и за жалост снимките не могат да предадат и една десета от красотата на тези места.
Естествено, не може да се мине и без друга забележителност на Париж, катедралата "Парижката Света Богородица" или още "Нотр Дам дьо Пари" (Notre-Dame de Paris).
Много обичам готическите сгради, а тази е невероятна и ... огромна:
Ето една малка частичка от орнаментите, с които е покрита:
Красива катедрала, но аз си открих друга не по-малко прекрасна и направо си се влюбих в нея. Ако знаете само как я оглеждах, обикалях и снимах естествено. Всъщност, през цялото пребиваване в Париж не спрях да снимам и направих над 800 снимки (вие може ли да си го представите, на мен и сега не ми го побира ума как успях) :))
Съжалявам само, че все още не съм се снабдила с добър фотоапарат...
Но ето я и църквата, за която ви говорих - " Свети Юсташ" (L'Église Saint-Eustache), разположена до входа на стария пазар на Париж (Les Halles). Прелестна е нали?
Сега няма как да пропуснем Триумфалната арка и булеварда Champs-Élysées ( Шанз-Елизе).
Триумфалната арка е разположена в центъра на площад "Шарл дьо Гол", през 1836 г. той е бил наречен "Площадът на звездата" (Еtoile), заради многото булеварди, които водят началото си оттук.
Самият "Шанс Елизе", който се простира от площад "Конкорд" до "Триумфалната арка" е огромен. Аз преброих 4-ри платна в едната посока, 4-ри в другата (дали броих обаче точно не знам, че движението е голямо), а от двете страни пешеходните зони са горе долу със същата ширина.
Сега се хващам, че прилагателното "огромен", съпътства почти всяка забележителност, но какво да правя, като е абсолютно точно определение :)))
Ето го и другия край на булеварда - площад "Конкорд" (Place de la Concorde).
По средата е имало конна статуя на Луи ХV, по чиято идея е построен площада, но по време на Френската революция тя е заменена от гилотина, името му е сменено на"Площад на Революцията" и тук са обезглавени Луи XVI и Мария-Антоанета, а и далеч не само те...
Сега, понеже взе да става леко зловещо, разведрявам обстановката, с нещо, което е познато дори на 4-ри годишния ми син:
Ще трябва да пропусна някои неща, като "Операта", "Консиержри", музея на Огюст Роден и още мнноооого от това, което видях, поради заплашителната дължина, която започна да придобива този разказ. Но нещо ще остане завинаги в паметта ми като прекрасно, нежно преживяване - музея "Орсе" (Musée d'Orsay) и сбирката му на картини от художници импресионисти и постимпресионисти. Всеки, който обича изобразително изкуство, разгръщал е страниците на различни албуми за художници, като Мане, Моне, Сезан, Писаро, Гоген, Ван Гог... и сега види някои от шедьоврите им пред очите си... ще ме разбере... Чувството не се поддава на описание!
Хората, които са посещавали този забележителен град, разказват за всички тези неща, които изброявах досега, те са познати и от картички, албуми, снимки, телевизия... и преди да съм станала банална до болка, говорейки отново за тях, искам да ви покажа как видях Париж извън музеи и забележителности, ето го през пролетта:
И още малко от тази красота:
Това, което запазих за края на този разказ е ето тази гледка от която наистина загубих ума и дума:
Това на снимките е част от Версай и част от градините. И да искам, не мога да го опиша... Просто нямам думи за красотата и размерите на тази прелест (относно размерите, трябва да се разбира както в буквален, така и в преносен смисъл).
Градините са осеяни с пещери, езера, фонтани, екзотични храсти, статуи ... и са нещо толкова фантастично, та чак ти се струва нереално...
Ето само един от фонтаните:
Е, това е! Макар, че не успях да споделя всичко, което ми се искаше, по разбираеми причини. :)
На всички , които търпеливо са успели да стигнат до края на този предълъг постинг, благодаря, че са отделили време и внимание да споделят моите мисли, чувства и впечатления!

събота, 15 май 2010 г.

Мини кейкчета с ванилия и конфитюр



Продукти:

1 ч.ч. = 240 ml

2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 ч.ч. захар;
150 гр. масло;
2/3 ч.ч. конфитюр;
ванилова есенция;
2 яйца леко разбити с вилица;
7 с.л. прясно мляко;
30 гр. кокосови стърготини;
шепа едро нарязани бадеми и лешници;
шепа стафиди

Фурната се загрява до 180 градуса.
Брашното с бакпулвера се пресяват в купа.
В малка тенджерка се стопяват маслото и захарта на тих огън, като се разбърква, докато захарта се разтвори. Добавя се конфитюра, разбърква се до хомогенна смес, сваля се от котлона и се оставя да поизстине. Аз използвах домашен конфитюр от нектарини, като сложих количество 190 гр. (колкото едно бурканче от бебешко пюре).
Леко разбитите с вилица яйца се смесват с млякото и ваниловата есенция.
В пресятото с бакпулвера брашно се прави кладенче и към него се прибавя маслената и яйчната смес, като се бърка с дървена лъжица, докато продуктите се смесят. Не се използва миксер. Получава се смес с малко по-гъста консистенция от обичайното кейково тесто.
Към сместа се прибавят ядките и стафидите и се разбърква.
Във формичките за кейкчета се подреждат хартиени кошнички, ако не разполагате с такива, намажете формичките добре с олио. Аз използвам силиконови форма за мини кейкчета и затова нищо не залепва и дори не е необходимо да се омазняват.
Сместа се разпределя във формичките. Не трябва да се пълнят повече от 2/3 от обема.
Пекат се докато клечка за зъби забодена в тестото не излезе чиста.
Охладете върху решетка.
Може да поднесете кексчетата поръсени с пудра захар, украсени с айсинг или пък гарнирани с топинг по ваше желание.

петък, 14 май 2010 г.

Супата на мама



Завръщам се отново след известно отсъствие. Време през което малко пътешествах и се заредих с нова енергия, много впечатления, включително и кулинарни и се потопих в атмосферата на един магнетичен град. Но за това ще разказвам друг път!
Сега съм решила, че е време за пролетно прочистване на тялото. Това означава консумация на много зеленчуци, главно под форма на салати, но си имам и една мноооого любима вкусна супичка, по рецепта на моята майка, която сега искам да споделя с вас.
На снимката тя е във вариант на крем супа. Оригиналния вариант не включва пасиране, но така маскирам зеленчуците и успявам да накарам моя син да яде зелениите, които иначе не иска, а главната примамка за него са кротоните.
Независимо дали ще се консумира в класическия си вариант или като крем супа, тя е привлекателно и вкусно предложение за хора, които обичат зеленчуковите супи.

ПРОДУКТИ:
1 тиквичка,
4 средни по големина картофа,
1 морков,
1глава лук (или 3-4 стръка пресен лук),
1 малка връзка копър,
1 малка връзка магданоз,
2 жълтъка,
3 с.л.ориз,
2 с.л.олио (или зехтин),
сол и черен пипер на вкус,
1 равна с.л. брашно.

Слагаме в тенджера около 1,5 литра вода на котлона да заври. Във врящата вода сипваме нарязания на ситно лук и нарязаните на малки кубчета (като за руска салата) картофи. Прибавяме мазнината и оставяме да поври 10-тина минути. След това прибавяме нарязаните на малки кубчета тиквички, настъргания или нарязан на ситно морков и измития ориз. Подправяме с черен пипер и сол на вкус. Когато картофите и тиквичките са вече готови, нарязваме много ситно магданоза и копъра и ги прибавяме към супата.
Слагаме в купичка брашното, прибавяме леко разбитите с вилица жълтъци и малко от бульона на супата, така че да се получи рядка кашичка и прибавяме постепенно с бъркане кашичката към супата. Оставяме на тих огън около 1 минута и оттегляме от котлона.
В зависимост от това дали обичате супите по-гъсти или не чак толкова, може да добавяте вода в процеса на готвене или пък да сгъстите с малко повече брашно при застройката.
Супата вече е готова за консумация. Но ако предпочитате крем супите, може и тази да я превърнете в такава. След като поизстине малко, може да я пасирате с пасатор и да я сервирате с крутони.
Крутоните може да си ги приготвите по по-здравословен от пърженето начин, като: хляба се нарязва на малки кубчета, слага се в тавичка, наръсва се с мъничко олио или зехтин и със сол на вкус. Пожелание може да се добавят и подправки или пък малко настърган пармезан. Разбърква се добре, кротоните се разстилат равномерно в тавата и се запичат на силна фурна докато станат хрупкави и златисти.

Както вече споменах, синът ми предпочита варианта крем супа, а аз пък я обичам повече непасирана - въпрос на вкус.